РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 28.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 29 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1396 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.422 отГПК.
Ищецът „А1" ЕАД с ЕИК *********, с предишно
наименование „Мобилтел" ЕАД
твърди, че с ответника сключили договори №М4839694/14.01.2016г. и №М5514903/17.01.2017г. за предоставяне на
електронни съобщителни услуги.
В срока на действие на договорите били издадени фактури, които не били заплатени от ответника.
Твърди, че ответника не изпълнил задълженията си по
договорите да заплати стойността на ползваните услуги, като с това си поведение изпаднал в
забава. Поради което било образувано ч.гр.дело № 8034/2018г. по описа на РРС, с което срещу длъжника била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 473,50
лева.
Моли съда да постанови решение , с
което да признае за установено, че ответника дължи следните суми:
- 473,50 лв., представляваща сбор от сумите: 240,05 лв. -
цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 09.12.2016г. до 09.06.2017г., начислена
съгласно условията на Договор №М4839694/14.01.2016г., приложенията към него и ОУ;
- 150 лв. - неустойка, начислена за едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ. вр. с чл. 6.3
от Приложение №1 към Договор №М4839694/14.01.2016г.;
- 58,70 лв. - цената за месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 16.01.2017г. до 16.07.2017г., начислена
съгласно условията на Договор №М5514903/17.01.2017г., приложенията към него и
ОУ;
- 24,75 лв. - неустойка, начислена за едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната при условията на чл.
54.12 от ОУ, вр. с чл. 6.3 от Приложение №1 към Договор №М5514903/17.01.2017г.,
ведно със законната лихва върху сборната сума
473,50 лв. от датата на образуване на ч.гр.д. №8034/2018 г. на РРС до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез пълномощника
си – адв.Б. подава отговор на исковата молба, в
който развива пространни
съображения за неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Спорно
по делото е, че между ищеца (мобилен оператор) и ответника са налице валидни облигационни правоотношения. Спорно по делото е и, че основание за издадените фактури са именно Договор №М4839694
от 14.01.2016г. и Договор №М5514903 от 17.01.2017 г.
Изначално
с исковата молба и в последствие, след изрични указания на съда с разпореждане от 27.11.2019г. ищецът не е представил , като
доказателство Договор №М4839694 от 14.01.2016г. и
Договор №М5514903 от 17.01.2017г. за наличие на валидно облигационно правоотношение
в исковото производство
Видно от приложените писмени
доказателства, представени са съвсем друг договор и приложения към него, а
именно Договор №********* с две различни дати - 14.01.2016 г. и дата
13.01.2017г. Действително, върху стр. 1 от първия приложен договор /от
14.01.2016 г./, е добавен ръкописен текст „М4839694", /такова добавяне
няма върху приложенията към него, в същите е записано, че са приложения към
Договор №М5514903, който не е посочен като основание в заповедното
производство/, а на първата страница от Договора от 13.01.2017 г. /който дори не е сключен на твърдяната
от ищеца дата 17.01.2017г., за да се приеме, че евентуално представлява Договор
№М5514903 от 17.01.2017 г./, ръкописно е изписано
„М5514903"/.
Съществено е обстоятелството, че на
страниците, съдържащи ръкописните добавки, няма положен подпис от ответника, от който да е видно, че знае тях и че е приел, че
договорите са именно цитираните в заповедното производство Договор №М4839694 от
14.01.2016г. и Договор №М5514903 от 17.01.2017г.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че искът е предявен на основание, различно от това, за
което е издадена заповедта за изпълнение.
Този извод на съда не може да бъде
разколебан и от заключението на изготвената по делото СТЕ. Действително вещото
лице изразява становище за еднозначност между ID на клиент
********* и ID на процесните договори, но това становище е изградено на
база предоставена от ищеца визуализация от екран на компютърно устройство,
собственост на „А1“. Безспорно такъв способ за установяване наличието на валидно облигационно правоотношение е меко казано абсурден, още повече,
че подобна информация на екран може да се „възпроизведе“ за каквото си
пожелаем, например „Договор за лизинг на устройство“ или дори „Запис на заповед“.
От друга страна по делото е видно, че ръкописните добавяния са изписани
впоследствие от служител на ищеца
„А1“ и единствено за целите на настоящото производство, за да се напаснат с
изявленията в заповедното производство.
Ето защо съдът приема, че ответника Р.Й.И.
не е подписала тези страници, за да се
удостовери, че сключва именно договори М4839694 и М5514903 с мобилния оператор, но дори и да е сключила договор, то той е различен от тези, въз
основа на които се претендират процесиите суми.
Тъй като ищцовото дружество е
представило, като писмени доказателства договори и
приложения към тях, които са различни от тези, въз основа на които се
претендират процесиите суми, съдът приема, че установителният
иск за главници е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Наред с горното, вторият представен
договор, както бе посочено и по-горе, е от дата, различна от 17.01.2017г. - в
Договор ********* и приложенията към него е посочена дата на сключване:
13.01.2017г., а не 17.01.2017 г., както твърди ищецът „А1“.
Тъй като основанието за ищцовата
претенция не са процесиите фактури, а валидно облигационно правоотношение и с
оглед обстоятелството, че такова не е налице, то искът за главница в размер на
298,75 лв. /240,05 лв. и 58,70 лв./, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
от исковия съд.
Безспорно
приложените към исковата молба фактури
представляват първичен счетоводен документ, с който доставчик (продавач)
документира продажба на стоки или услуги към получател (купувач/клиент). Същата
се издава принципно във връзка с възникнали преди това договорни отношения
между страните и изпълнение на задълженията им по съответните договори. От
приложените фактури не става ясно дали касаят и обективират суми, дължими по
процесните договори /допълнителни споразумения и анекси към тях или са издадени
по съвсем други договори/.
Следва извода, че фактурите, представени към исковата
молба, не са издавани по приложения Договор №*********, а по неясно какви
договори, каквито не са подписвани от ответника Р.Й.И..
По отношение на иска за неустойка
Претенцията за неустойки в
размер на 174,75
лв. /150 лв.
и 24,75 лв./,
е предявена едва с исковата молба и не е част от главницата за мобилни услуги, за
които е издадена процесната Заповед, а два съвсем отделни и различни иска,
които не са предявени в заповедното
производство.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, задължението за неустойка
възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде
начислявана неустойката. В
исковата молба, ищецът твърди, че претендира двете суми за неустойки, както следва:
- 150 лв. - неустойка, начислена за едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ, вр. с чл.6.3 от
Приложение №1 към Договор №М4839694/14.01.2016 г.;
- 24.75 лв. - неустойка, начислена за едностранно прекратяване
на договора по вина на абоната
при условията на чл.54.12 от ОУ,
вр. с чл.6.3 от Приложение №1 към Договор
№М5514903/17.01.2017г.
Следва да се подчертае, че съдът е приел несъществуването на облигационна
връзка по Договор №М4839694/14.01.2016г. и М5514903/17.01.2017г., между ответника и мобилния оператор поради аргументите, изложени по-горе, а
дори и да се приеме, че неустойката се регламентира в представения съвсем
различен Договор N:504515095, то
в Приложение №1 към него не съществува клаузата „чл. 6.3", въз основа на
която ищецът претендира неустойки с исковата молба.
И двете Приложения N:1 съдържат само и единствено чл.6, който не регламентира
неустойки, а правото на Мобилтел „да променя посочената в това Приложение
месечна абонаментна такса веднъж годишно /но не по-рано от 3 месеца от ватата
на влизане в сила на договора по отношение на Услугите в това Приложение/, като
я индексира с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс па
потребителските цени за предходната година /средногодишния ИПЦ, предходната
година - 100/, в случай, че същият е равен или по-голям от 1%. Индексираната
месечна абонаментна такса е основа за извършване на индексацията през
следващата година. Информация за индексираната такса се включва в първата
месечна фактура на абоната след извършване на
индексирането".
От изложеното следва, че не е налице
твърдяното в петитума на исковата молба основание за начисляване на неустойка
при едностранно прекратяване на договора, а именно - чл. 54.12 от ОУ, вр. с чл.
6.3 от Приложение №1 към Договор №М4839694/14.01.2016 г. и Договор
№М5514903/17.01.2017 г., първо, защото такива договори не съществуват, а дори и
да се приеме, че става въпрос за Приложение №1 към приложения към исковата
молба Договор №*********, то в него няма чл.6.3, а само цитираният чл.6, който
регламентира материя, различна от неустойката.
В конкретния случай ищецът не установява кога и от кого е прекратено договорното
правоотношение, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна,
нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката, както и
защо именно на твърдината дата - 16.06.2017г., е начислена неустойката.
Съгласно приложените към исковата молба ОУ, в същите е предвидено, че
неустойката се дължи за забавено плащане /ищецът не е установил да има такава
забава, нито за какъв период е, за да претендира неустойка в процесния размер/;
прекратяването на договорите не става автоматично, а е необходимо
телекомуникационното дружество да отправи писмено уведомление до потребителя на услугите си, като едва тогава може да се
приеме, че договорът е едностранно прекратен поради неизпълнение от страна на
абоната, без да дава срок за изпълнение.
Ищецът не е приложил никакви
доказателства, че на ответника е било връчено писмено уведомление за
едностранно прекратяване на договора, при което всички вноски и неустойки
дължими по договора да станат незабавно изискуеми към датата на прекратяването.
По изложените съображения съдът приема, че искът за неустойки е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата ищецът следва да заплати на адв.К.И.Б. с ЕГН:**********
сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,А1 България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Илинден, ул."Кукуш"1, с предишно наименование ”Мобилтел" ЕАД срещу Р.Й.И. с ЕГН:********** иск – да се приеме за
установено по отношение на ,,А1 България” ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Илинден, ул."Кукуш"1, с предишно
наименование ”Мобилтел" ЕАД, че Р.Й.И. с ЕГН:********** дължи следните суми:
- 473,50 лева, представляваща сбор от сумите: 240,05
лв. - цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 09.12.2016г. до 09.06.2017г., начислена
съгласно условията на Договор №М4839694/14.01.2016г., приложенията към него и ОУ;
- 150,00 лева - неустойка, начислена за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ.
вр. с чл. 6.3 от Приложение №1 към Договор №М4839694/14.01.2016г.;
- 58,70 лева - цената за месечни абонаментни такси
и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.01.2017г. до
16.07.2017г., начислена съгласно условията на Договор №М5514903/17.01.2017г.,
приложенията към него и ОУ;
- 24,75 лева - неустойка, начислена за едностранно
прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ, вр. с чл. 6.3 от Приложение №1 към Договор
№М5514903/17.01.2017г., ведно със законната лихва върху сборната сума
473,50 лв. от датата на образуване на ч.гр.д. №8034/2018г. на РРС до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по гр.д.№ 8034/2018г. по описа на РС-Русе.
На основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата
ОСЪЖДА ,,А1 България”
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Илинден, ул."Кукуш"1, с предишно
наименование ”Мобилтел" ЕАД да заплати на адв.К.И.Б. с ЕГН:**********
сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: