по НОХД № 201 / 2009 година
Районна прокуратура – Първомай първоначално повдига
обвинение против подсъдимия М.А.А. за това, че на 06.06.2009
година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) е отнел чужди движими вещи – един
брой метална бариерна греда с дължина осем метра на стойност 64,00 лева, два
броя метални бариерни греди, двете с дължина от по седем метра на обща стойност
112,00 лева, два броя метални бариерни греди (с кръгла форма, счупени), двете с
дължина от по четири метра на стойност 64,00 лева и един брой метална мантинела
с дължина шест метра на стойност 90,00 лева – всичко на обща стойност 330,00
лева (триста и тридесет лева) от владението на жп секция – Пловдив (собственост
на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” –
София), без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК.
В съдебно заседание на 10.06.2010 година на основание
чл. 287, ал. 1, предложение първо от НПК въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства Прокурорът повдига ново обвинение на
подсъдимия М.А. за това, че на 06.06.2009 година в град Първомай, област
Пловдивска, в условията на опасен рецидив (след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК) е отнел чужди движими вещи -
два броя метални бариерни греди с кръгла форма двете с дължина от по седем
метра на обща стойност 88,90 лева, един брой метална бариерна греда, с дължина
осем метра на стойност 50,80 лева, един брой метална бариерна греда с дължина
осем метра (счупена на две парчета от по 4 метра – като скрап) на
стойност 10,82 лева и един брой метална мантинела с дължина шест метра на
стойност 96,00 лева - всичко на обща стойност 246,52 лева - от владението на жп
секция – Пловдив (собственост на Държавно предприятие „Национална компания
„Железопътна инфраструктура” – София), без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29,
ал. 1, букви А и Б от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на
подсъдимия обвинение за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и счита за безспорно
установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Пледира деянието на подсъдимия А. да се преценя при
отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид предишните му осъждания за
същото престъпление, както и за други престъпления от общ характер и предлага
да се наложи наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54, ал. 1 от НК между минимума и средата на
предвиденото, предвид проявената от подсъдимия престъпна упоритост и явно
незачитане на установения в страната правов ред и чуждата собственост.
Счита, че с оглед постигане на целите на наказанието
по чл. 36 от НК, същите биха се постигнали единствено при реално изтърпяване на
наказанието при първоначален строг
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61, т.
2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.
Моли подсъдимият да заплати и направените по делото
разноски.
Подсъдимият пледира невинност, за което излага
доводи. Заявява, че не иска нищо от Съда.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.А.А. е роден на ***
***, ЕГН **********, самоопределящ се като турчин, български гражданин,
разведен, с основно образование, неработещ, живущ ***.
На същия до момента е осъждан с 13
влезли в сила съдебни акта, както следва:
1. С Присъда № 13 / 25.01.1983 година по НОХД № 48 /
1982 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 04.05.1983 година, е
осъден на лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 129 от НК, извършено на 25.03.1982
година, като с Определение от 11.04.1984 година по ЧНД № 548 / 1984 година по
описа на Софийски градски съд подсъдимият е предсрочно условно освободен с
остатък от 3 месеца и 11 дни с изпитателен срок от шест месеца.
2.
С Присъда № 4 / 14.01.1985 година по
НОХД № 242 / 1984 година на Районен съд - Чирпан, влязла в сила на 28.01.1985
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 30.05.1984 година, като на основание чл. 25 във връзка с чл.
23 от НК, съобразно Решение № 256 / 17.10.1984 година на Окръжен съд - Стара
Загора, е определено най-тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
3.
С Присъда № 9 / 26.01.1988 година по
НОХД № 2 / 1988 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение от
06.04.1988 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 06.04.1988 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на четири години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 131а, предложение второ във
връзка с чл. 129, чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 02.08.1987
година.
Видно от Писмо рег. № 2040 / 07.12.2009 година на
Началника на Затвора – Пловдив А. изтърпява наказанието от 07.05.1998 година до
17.08.1990 година, когато е освободен.
4.
С Присъда № 21 / 04.03.1997 година
по НОХД № 14 / 1996 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на
19.03.1997 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено
на 11.03.1995 година.
Според Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наказанието от 08.04.1997 година до 08.07.1997 година, когато е освободен
по изтърпяване.
5.
Със Споразумение от 04.10.2000
година по НОХД № 278 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
04.10.2000 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК,
извършено на 14.04.1993 година.
6.
Със Споразумение от 23.11.2000
година по НОХД № 329 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
23.11.2000 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 22.02.1995 година, и на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 278/ 2000 година и НОХД № 329 / 2000
година в размер на две години при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато
изтърпяното наказание от един месец и дванадесет дни по НОХД
№ 278 / 2000 година.
С определение от 06.03.2001 година по НОХД № 329/
2000 година, влязло в сила на 14.03.2001 година на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД
№ 329 / 2000 година, НОХД № 278/ 2000 година и НОХД № 14 / 1996 година, като
определя едно общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода в
размер на две години при първоначален строг режим и приспада изтърпяното наказание от 4
месеца и 25 дни по НОХД № 329 / 2000 година и 3 месеца по НОХД № 14 /
1996 година.
Видно от Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наложеното му общо наказание от 12.10.2000 година до 10.05.2002 година,
когато е освободен по изтърпяване.
7. Със Споразумение № 30 от 15.10.2002 година по НОХД №
182 / 2002 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 15.10.2002
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А
от НК, извършено на 12.08.1993 година, и с отделно Определение от същата дата,
влязло в сила на 31.10.2002 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.
23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 182 / 2002 година, НОХД № 329
/ 2000 година, НОХД № 278 / 2000 година и НОХД № 14 / 1996 година, като е
определено едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание в размер на две години лишаване от свобода по която и да е от групираните присъди.
8. С Присъда № 2 от 09.01.2003 година по НОХД № 2 / 2003
година на Районен съд - Първомай, частично изменена с Решение от 15.07.2003
година по НОХД № 193 / 2003 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
13.08.2003 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на три месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо, във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А
от НК, извършено на 05.01.2003 година.
Според Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наказанието от 26.08.2003 година до 25.11.2003 година, когато е освободен
по изтърпяване.
9. Със Споразумение № 1 от 30.03.2004 година по НОХД №
57 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 30.03.2004 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на
13.02.2004 година.
Съгласно Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наказанието от 07.04.2004 година до 14.09.2004 година, когато е освободен
по изтърпяване.
10. Със Споразумение № 7 от 16.05.2005 година по НОХД №
101 / 2005 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 16.05.2005
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на пет месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение първо във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на
01.05.2005 година.
Предвид Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наказанието от 19.05.2005 година до 18.10.2005 година, когато е освободен
по изтърпяване.
11. Със Споразумение № 25 от 06.06.2006 година по НОХД №
112 / 2006 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 06.06.2006
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 25.05.1999 година, и
на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказанията по НОХД № 112 / 2006 година, НОХД № 57 / 2004 година, като е
определено едно общо най-тежко
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 57 / 2004 година.
12. Със Споразумение № 5 от 23.02.2007 година по НОХД №
30 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 23.02.2007 година,
е осъден на лишаване от свобода в размер
на три
месеца при първоначален строг
режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1,
букви А и Б от НК, извършено на 28.12.2006 година.
Видно от Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наказанието от 28.02.2007 година до 27.05.2007 година, когато е освободен
по изтърпяване.
13. С Присъда № 46 от 05.10.2007 година по НОХД № 157 /
2007 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение № 1224 / 28.11.2007
година по ВОХД № 2191 / 2007 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
28.11.2007 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б
от НК, извършено на 25.09.2007 година.
Според Писмото на Началника на Затвора – Пловдив М.А.
търпи наказанието от 11.12.2007 година до 11.12.2008 година, когато е освободен
по изтърпяване.
Железопътната линия Пловдив-Свиленград
преминава през град Първомай, като на 200 километра и 234-ия метър до мелницата
и автогарата в града е първият прелез (пост № 1), а на 201-ия километър и
204-ия метър в близост до бившия завод „Партизанин” по пътя за село Скобелево
се намира вторият прелез (пост № 2). До всеки от постовете са оставени по две
резервни бариерни греди.
През лятото на 2009 година по железопътното
трасе в участъка на град Първомай поради строително-монтажни дейности на
линията резервните бариерни греди от първи пост са преместени до тези на втори
пост, където има оставена и резервна мантинела.
Бариерните греди са с кръгла форма,
по-широки в единия си край и по-тесни в другия, боядисани са в бяло и червено с
избила от времето ръжда. Две от тях са по седем метра, а другите две – по осем,
едната от които е счупена на две парчета от по четири метра. Мантинелата, сива
на цвят и ръждясала на места, е шест метра.
Резервните съоръжения са собственост на
Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” - София,
ползвани от жп секция - Пловдив.
По време на строително-монтажните
дейности подсъдимият М.А.А. често посещава района – събира железа и кабели от
изкопните работи. Забелязва оставените до пост № 2 резервни бариерни греди и
мантинела, които сутринта на 06.06.2009 година натоварва на каруца и тръгва към
пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от свидетеля А.С.А..
Същия ден дежурен на жп гара – Първомай
е свидетелят Й.И.Д., ръководител-движение. Когато излиза в 10:20 часа да
посрещне влак от Димитровград, пристигащ по разписание в 10:22 часа, и оглежда
свободността на коловоза за чистота от пътници, забелязва подсъдимия А. *** да
преминава с каруца, от която стърчат тръби, боядисани в бяло и червено, и
мантинела, за които предполага, че са резервните съоръжения за прелезите. Съобщава
на свидетеля С.Т.П., главен полицай „Охранителна полиция” в РУ „Транспортна
полиция” – Пловдив, на пост в гарата. Обажда се по телефона на свидетеля С.П.С.,
началник-гара, който същия ден отсъства от работа, и на свидетеля Г.Б.Т.,
началник „Железопътен участък” – Първомай към жп секция – Пловдив, който
материално отговаря за съоръженията.
През това време подсъдимият М.А. вече е
стигнал до пункта за изкупуване на черни и цветни метали и на въпрос на
свидетеля А.А. откъде има тези тръби, обяснява, че „гъркът му ги е дал”. За гредите
и мантинелата подсъдимият получава 47,52 лева (за 240 килограма скрап),
издадена му е покупко-изплащателна сметка, и си тръгва.
Същия ден пунктът е посетен и от свидетеля
С.Т.П., който вижда там липсващите резервни бариерни греди и мантинела, установява
от кого са докарани и доброволно ги получава от свидетеля А.А., като му ги
оставя за отговорно пазене.
Впоследствие инкриминираните вещи са
предадени от собственика на пункта на водещия разследването, който ги поверява
за отговорно пазене на началника на жп работилницата към жп секция – Пловдив.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, от
показанията на свидетелите Й.И.Д., А.С.А., С.Т.П., С.П.С., К.Д.С., Г.Б.Т., Й.И.А.,
Г.В.Г., А.С.И., Д.П.С., М.Б.Г., и от кореспондиращите помежду си, приложени по
делото писмени доказателства, а именно: писмо рег. № 2040 / 07.12.2009 година
на Началника на Затвора – Пловдив за правното положение на подсъдимия (л. 41 от
делото), преписи от бюлетините за съдимост за предишните осъждания на подсъдимия
(л. 43 – л. 55 от делото), справка за съдимост рег. № 48 / 15.02.2010 година на
Районен съд – Първомай (л. 71 – л. 73 от делото), протокол за доброволно
предаване от 06.06.2009 година (л. 33 от дознанието), разписка от 06.06.2009
година (л. 34 от дознанието), покупко-изплащателна сметка № 7325 / 06.06.2009
година (л. 35 от дознанието), протокол за доброволно предаване (л. 49 от
дознанието), протокол за отговорно пазене (л. 50 от дознанието), протокол за
оглед на веществени доказателства с приложен фотоалбум (л. 51 – л. 55 от
дознанието), писмо рег. № 1577 / 31.08.2009 година (л. 57 от дознанието),
характеристична справка (л. 63 от дознанието), справки 989 Други задбалансови активи (л. 70 – л. 71 от дознанието).
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
частта, в която твърди, че е получил разрешение от багериста Красьо (свидетеля С.)
да вземе резервните съоръжения, защото са „за махане” и че „гъркът Захари” му е
издал служебна бележка за това, но отказал да й „удари печат”. Според настоящия
състав М.А. декларира своя защитна теза, целяща да прикрие противоправното му
поведение, за да избегне следващата се за него наказателна отговорност. Тази позиция
е в противовес на останалите гласни доказателства - от показанията на работещте
в Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” по безспорен
начин се установява, че никой не е давал разрешение на подсъдимия да вземе
бариерните греди и мантинелата, а и не би могъл да даде, тъй като дори и
съоръженията да не са годни за подмяна, те остават в баланса на предприятието
като скрап, чиято стойност се заприходява след предаване за вторични суровини.
От своя страна свидетелят К.С. също е категоричен, че не е казвал на подсъдимия
да вземе инкриминираните вещи.
В останалата част настоящият състав възприема обясненията
на обвиняемия, свидетелските показания и писмените доказателства като логични, обективни
и взаимно допълващи се, въз основа на които се изгражда горната фактическа
обстановка.
Съдът не кредитира изготвената на досъдебното
производство стоково-оценъчна експетиза като необоснована – буди основателно
съмнение за правилност заключението (потвърдено от експерта М.П. в съдебно
заседание), според което стойността на една цяла бариерна греда, оценена като
вещ, е равна на сбора от стойността на парчетата й, когато е счупена.
При постановяване на решението не се взема предвид от
Съда и депозираното на 16.04.2010 година заключение (л. 89 – л. 91 от делото)
по назназначената на съдебното следствие стоково-оценъчна експертиза. В съдебно
заседание на 25.05.2010 година експертът Т.Б. заявява, че е извършила
необходимите проучвания в Национална компания „Железопътна инфраструктура”, но
поради служебна ангажираност експертизата е изготвена без запознаване с
материалите по делото, което я прави непълна и необективна.
От представеното на 08.06.2010 година експертно
заключение се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи към датата
на деянието възлиза на 246,52 лева (като счупената бариерна греда е оценена
като скрап). Това заключение настоящата инстанция приема за компетентно
изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен
материал.
Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност
има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на
доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на
подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под
наказателна отговорност.
При така установената безспорна фактическа обстановка
Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият М.А.А. осъществява
обективните и субективни признаци на престъплението кражба с квалифициращите
признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29,
ал. 1, букви А и Б от НК, тъй като на 06.06.2009 година в град Първомай,
област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) отнема чужди движими вещи – два броя
метални бариерни греди с кръгла форма, всяка от които с дължина седем метра на
обща стойност 88,90 лева, един брой метална бариерна греда с дължина осем метра
на стойност 50,80 лева, един брой метална бариерна греда с дължина осем метра,
счупена на две парчета от по четири метра (скрап) на стойност 10,82 лева и един
брой метална мантинела с дължина шест метра на стойност 96,00 лева – всичко на
обща стойност 246,52 лева (двеста четиридесет и шест лева и петдесет и две
стотинки) от владението на жп секция – Пловдив (собственост на Държавно
предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” – София), без
съгласие на ръководството, с намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните
признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително
намерение отнема посочените съоръжения от ощетеното юридическо лице, без
съгласието на ръководството, като прекъсва владението върху тях и успява да
установи своя фактическа власт.
Особеност от обективна страна е, че кражбата
съставлява и опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
За подсъдимия М.А.А. наложеното с влезлият в сила
съдебен акт по НОХД № 157 / 2007 година на Районен съд – Първомай наказание не
по-малко от една година лишаване от
свобода, от изтърпяването на което не са изтекли 5 години по смисъла на чл.
30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал.
1, буква А от НК. Същевременно този съдебен акт и осъжданията по НОХД № 57 /
2004 година, НОХД № 101 / 2005 година, НОХД № 112 / 2006 година и НОХД № 30 /
2007 година касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от
тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице
хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях (с изключение на актовете
по НОХД № 57 / 2004 година и НОХД № 112 / 2006 година) не могат да намерят
приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради
групиране е налице едно осъждане по
смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни
последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска
настъпването на обществено опасните последици.
С оглед на посочената и приета по-горе правна
квалификация на извършеното от подсъдимия М.А.А. престъпление, за да определи
наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54
от НК, Съдът намира следното:
Налице е отегчаващо отговорността обстоятелство:
криминалното минало на подсъдимия – тринадесет предишни осъждания, като десет
от тях са за престъпления против собствеността и десет – извършени при
условията на опасен рецидив.
Същевременно са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства – сравнително невисоката стойност на откраднатите съоръжения
(малко над минималната работна заплата за страната в размер на 240,00 лева към
датата на инкриминираното деяние) и фактът, че са върнати на собственика им. Но
те не явяват основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, предвид трайната упоритост на подсъдимия да извършва престъпления в кратки
периоди след изтърпяване на наказание по предишно осъждане, което явно не е в
състояние да изиграе каквато и да е поправяща и превъзпитаваща роля спрямо М.А..
Така при преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по
относителната си тежест, като се отчита, че подсъдимият е лице с висока
обществена опасност, но конкретното деяние е със сравнително ниска степен на
обществена опасност, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било да се наложи
наказание лишаване от свобода в
размер на две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т.
2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на
установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание
за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди - користни.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимия М.А.А. следва да
заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 155,00 лева за
стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство
и в съдебно заседание, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
По изложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ
