№ 30821
гр. София, 02.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110124064 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. А. срещу ***********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г.,
поради противоречие със закона, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави, както и обусловен кумулативно обективно съединен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 55 лева, представляваща недължимо платена сума от
ищеца на основание нищожен договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2023г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен
заем № 4521912 от 27.06.2022г., въз основа на който на ищеца била предоставена в
заем сума в общ размер от 1500 лева, със задължение да я върне на 20 двуседмични
погасително вноски, с фиксиран годишен лихвен процент от 35.00%, приложим на
годишна основа към сумата на усвоения заем, годишен процент на разходите в размер
от 40.69%, като последната вноска е с падеж на 06.04.2023г. Поддържа, че в договора
било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на
което съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и задължение да заплати
лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи. В изпълнение на
чл. 4 от договора на 27.06.2022г. ищецът сключил договор за предоставяне на гаранция
№ 4521912 с *********, по силата на който последният поел задължение да обезпечи
пред ************ задълженията на ищцата по договора за заем, като се задължил
солидарно за всички задължения на ищцата при условията и за срока на договора
паричен заем № 4521912/27.06.2022г. Излагат се твърдения, че ищцата върнала
получената по договора за заем сума в размер на 1500 лева и надплатила сумата от 55
лева на ответника- кредитодател, като изтъква, че сумата от 55 лева представлява
възнаграждение за дружеството-гарант, поради което и е заплатена без основание,
доколкото договорът за гаранция не е сключен с ответника, а с *********. Поддържа,
че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор. Твърди, че в чл.
4 от договора за заем било възложено в тежест за заемателя да осигури едно измежду
следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно
1
поставени изисквания), банкова гаранция или дружество – гарант, одобрено от
заемодателя, което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се
предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде
това обезпечение, така и посочените условия били неосъществими за ищцата. Чрез
поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял
да го насочи към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
************ дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора
за кредит. Счита, че договорът за заем е нищожен поради това, че от съдържанието на
договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР по договора
за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора следвало
да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания, като това поставя потребителя в положение да не знае на каква стойност е
оскъпяването му по кредита. В договора за заем е посочен по - нисък от действителния
ГПР, което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, така и
съставлява заблуждаваща потребителя търговска практика. Счита, че заплащането на
сумата по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за
потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Релевира
и довод, че с договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за заем,
а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя, вземането по който е обезпечен с договора за
гаранция, с оглед на което процесният договор е нищожен и поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица
недействителност на целия договор. Навежда и аргумент, че възнаграждението за
гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да
откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е предвидено като негово
задължение в договора за потребителски кредит, така и сключването на договора за
гаранция съставлявало задължително условие за отпускане на заема. Поддържа, че
договорът за възлагане на поръчителство е недействителен, като сключен без
основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга, а единствено
било уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към
другото, както и навежда, че двете дружества били свързани. С оглед изложеното се
поддържа, че за ищцата е било налице единствено задължение да върне на ответника
предоставената от него сума в размер на 1500 лева, а с надплатената над този размер
сума от 55лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е
заплатена без основание. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищцата
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Представени са 5 бр. писмени доказателствени средства. Прави се искане по
чл.190 ГПК и за допускане на ССчЕ.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
***********. Релевира се възражение за недопустимост на производството с довод, че
ищецът предявява установителен иск за недействителност на правоотношението и
осъдителен иск за връщането на даденото по същото, поради което било налице
идентичност на исковете и е налице злоупотреба с право. Ответникът признава, че
2
между страните е сключен договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г., по
който на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1500 лв., като стойността на
договора е в размер на 1721 лв. Изразява становище, че искът е недопустим и с довод,
че не е начислявал неустойка по облигационно правоотношение между страните и
посочената сума не е била включена в задълженията по договора, така и се претендира
сума по договор за предоставяне на гаранция № 4521912 с *********, по което
ответникът не е страна. По същество оспорва процесният договор за заем да е
нищожен на посочените основания. Поддържа, че със сключването на договора за
гаранция ищецът в изпълнил поетото с договора за паричен заем задължение да
обезпечаване на вземанията по последния. Оспорва се договорът за заем да накърнява
добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне и в тази връзка
сочи, че на ищцата е предоставена преддоговорна информация и е запозната с
параметрите по договора и същата е направила информиран избор да го сключи. На
ищцата били предоставени един от три възможни варианта за обезпечаване на
вземанията по договора, като договорът между страните съставлявал възмезден такъв,
който е сключен по изрично възлагане от ищцата и при условие, че ответникът получи
уговореното по договора възнаграждение. Навеждат се и съображения, че в процесния
договор за заем е посочен годишният процент на разходите, посочена е общата сума
дължима от потребителя, посочени са и взетите предвид допускания, доколкото
нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат
изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР, както и самия ГПР. Навежда и довод, че
обезпеченията не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като от
тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да следва да бъдат включени
в ГПР. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва не е ограничен, стига годишния
процент на разходите да е в рамките, посочени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, така и лихвеният
процент е посочен в договора за паричен заем и същият е фиксиран.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 724.79 лв.,
представляваща незаплатена главница по процесния договор за паричен заем №
4521912 от 27.06.2022г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; и сумата от 49.66 лв.
– незаплатена възнаградителна лихва, и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД за сумата от 553.45 лв., получена от ответницата без основание сума по нищожен
договор за заем, който е обявен за недействителен.
В насрещната искова молба твърди, че по сключения между страните договор за
паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г. предоставил на ответницата в заем сума в
размер от 1500 лв., по който ответницата поела задължение да върне същия, ведно с
уговорения размер на възнаградителна лихва в размер на 221.00 лв., на двадесет
двуседмични вноски, които ответницата следвало да върне в срок до 06.04.2023г., при
уговорен ГПР в размер на 35%. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в
размер на от 724.79 лв., както и сумата от 49.66 лв. – възнаградителна лихва. При
изложените твърдения претендира незаплатените задължения по договора, ведно със
законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба
до окончателното плащане, при евентуалност- получената от ответницата без
основание сума в размер на 553.45лв. по нищожен договор за заем, който е обявен за
недействителен.
Представя под опис 1 бр. писмено доказателствено средство. Прави
3
доказателствено искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответницата поддържа, че е налице недействителност на целия договор за заем по
изложените в исковата молба доводи. Поддържа, че възнаграждението на поръчителя е
било събирано от ответното дружество и е било част от месечната вноската на ищцата
съобразно погасителния план към договора за заем, поради което и същото съставлява
разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР, но това не е било направено.
Счита, че доколкото възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита,
заплатен от ищцата на ответното дружество, то същото се явява недължимо платено, на
основание чл.23 от ЗПК, и следва да се приспадне от направените от ищцата вноски.
Моли съдът да отхвърли предявените насрещни искове.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявен е главен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, под
евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, обективно кумулативно съединен с осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и евентуален осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г. с твърдените
клаузи (безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че оспореният
договор е действителен, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити
според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищцата е да докаже пълно и главно по делото, че на 27.06.2022г. е сключила с
ответника договор за паричен заем № 4521912 с твърдените клаузи (безспорно); че е
заплатила твърдяната сума по договора за предоставяне на гаранция от 27.06.2022г., че
тя е постъпила в патримониума на ответника (безспорно), че това разминаване на блага
от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без
да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно:
валидни клаузи в за предоставяне на гаранция от 27.06.2022г., въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, че тази сума е уговорено между
страните да е дължима в полза на ответника, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.
2, вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: наличието на
облигационно правоотношение с ответницата по договор за заем (безспорно), че е
получил съгласието на ответницата за сключване на договора с обективирана от него
воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на
4
заемополучателя (безспорно), уговорения падеж на връщане, изискуемостта на
вземането (безспорно); че част от съдържанието на договора е валидно уговорена
клауза за възнаградителна лихва, както и размерът на същата.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещната ответница е да
установи погасяване на вземанията.
С оглед възраженията на ответницата в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на
действителния ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10
ЗПК.
По евентуалния насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже е факта на плащане на процесната сума на ответницата
(безспорно). В доказателствена тежест на ответницата е да установи, че е налице
основание за получаването на сумата.
3. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за паричен заем № 4521912 от 27.06.2022г. със соченото от страните
съдържание, по силата на който ************ е отпуснало заем в размер на 1500лв.,
както и че сумата е усвоена от Н. Г. А.; че към датата на предявяване на исковата молба
Н. Г. А. е заплатил в полза на ответника ************ погасителни вноски в общ
размер от 1555лв., част от която е и процесната сума от 55лв., която е постъпила в
патримониума на ответника ************.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и
насрещния иск писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими
за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Ищецът по насрещния иск е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, което следва да бъде уважено.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.11.2023 г. от 12:10 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-
късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
5
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба и насрещния иск писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в първоначалния
и в насрещния иск, , като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лева, от
който 150лв. вносим от ищцата и 150лв. вносим от ответника ************ в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ С. И., като в призовката бъде посочено, че заключението
следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с
преписи за страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6