Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 253 от 09.03.2012 година по гр. д. № 3790/2011 година Районен съд – град В. Т. е приел за установено по отношение на С. М. М., че дължи на ”Т.” – град В. Т. сумата от 562.57 лева – главница, представляваща вземания за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за месеците 1, 2, 3, 11 и 12.2006г.; 1, 2, 3, 11 и 12.2007г.; 1, 2, 3 и 12.2008г.; 1, 2, 3, 11 и 12.2009г.; 1, 2, 3 и 12.2010г.; 1, 2 и 3.2011г.; за такса мощност за месеците 1, 2 и 3.2006г. и за такса разпределение на топлинна енергия за месеците 12.2007г., 12.2008г., 12.2009г. и 12.2010г. за обект в град В. Т., ул. „К. П.” № 3, вх. Б, А. 16; сумата от 172.86 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 01.03.2006г. до 17.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение № 2066 от 11.07.2011г. по Ч. гр. дело № 2991/2011г. на ВТРС. С. М. М. е осъден да заплати на ”Т.” – град В. Т. сумата от 250.00 лева, представляваща направените от дружеството по делото разноски. Недоволен от така постановеното решение е ответникът по делото С. М. М., който го обжалва чрез процесуалния си представител адÔ. Б. Н. в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си адв. Н. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните по делото доказателства. Посочва, че по делото не са ангажирани доказателства, от които се установява, че между страните по делото е съществувало валидно правоотношение, от което да произтичат конкретни права и задължения за страните. Твърди, че по делото е представен само един договор между „Т. с.” ЕООД – град С. и етажната собственост, а в исковата молба е посочено, че се прилагат договори. Посочва, че ищецът по делото, сега въззиваем, въобще не е страна по този договор, както и че към исковата молба не са приложени протоколи от проведени общи събрания на етажната собственост, а е приложен само един, от който е видно, че проведеното общо събрание не е легитимно и не би могло да породи каквито и да е правни последици. Твърди, че към приложените към исковата молба заявки за отопление не са приложени описаните към тях протоколи от общи събрания на сградата. Посочва, че представените от ищеца доказателства не могат да обосноват извод за наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, респективно – за дължимост на претендираните суми. Моли обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира да му бъдат присъдени направените от него по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемият „Т.” – град В. Т. заема становище, че въззивната жалба на С. М. М. по делото е неоснователна и недоказана, респективно – обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивната жалба. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на С. М. М. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от „Т.” – град В. Т. срещу С. М. М. положителен установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че С. М. М. дължи на ”Т.” – град В. Т. сумата от 562.57 лева – главница, представляваща вземания за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за месеците 1, 2, 3, 11 и 12.2006г.; 1, 2, 3, 11 и 12.2007г.; 1, 2, 3 и 12.2008г.; 1, 2, 3, 11 и 12.2009г.; 1, 2, 3 и 12.2010г.; 1, 2 и 3.2011г.; за такса мощност за месеците 1, 2 и 3.2006г. и за такса разпределение на топлинна енергия за месеците 12.2007г., 12.2008г., 12.2009г. и 12.2010г. за обект в град В. Т., ул. „К. П.” № 3, вх. Б, А. 16; сумата от 172.86 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 01.03.2006г. до 17.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение № 2066 от 11.07.2011г. по Ч. гр. дело № 2991/2011г. на ВТРС. По делото не се спори, че С. М. М. е собственик на жилище в град В. Т., ул. „К. П.” № 3, вх. Б, А. 16. От приложената в първоинстанционното дело /л. 7/ счетоводна справка се установява, че за посочения в исковата молба период на ответника по делото, сега въззивник, е начислена сумата в размер на 562.57 лева, представляваща сума за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, за такса мощност и за такса за разпределение на топлинна енергия. Видно от Договор № 133/22.11.2005. и Договор № 24/13.11.2006г. етажната собственост, в която се намира жилището на М. и „Т. с.” ЕООД – град С. са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение. Приложени са и заявки за отопление на етажната собственост. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 58 – 70 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, е видно, че през процесния имот преминават тръби, които представляват неотметна част от съществуващата отоплителна инсталация на жилищния блок. При извършения оглед на място е установено, че е налице функционираща абонатна станция. Вещото лице е установило, че изчисленията по приложената от ищеца счетоводна справка за посочените в исковата молба периоди са съобразени с пълния отопляем обем на жилището на ответника от 215 куб.м., както и че разпределената му топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за периода от януари 2006г. до март 2007г. съответства на заявените 15% от абонатите на етажната собственост, а за периода от ноември 2007г. до март 2011г. съответства на изискванията на Методиката за дялово разпределение. В заключението на експертизата е установено, че е налице стойностно съответствие между начислените от дружеството суми и тези, определени на база действащите нормативни документи. Посочено е, че това стойностно съответствие обхваща както определянето на количеството на приспадащата се на абоната топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, така и нейното парично остойностяване. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 71 – 74 от първоинстанционното дело/, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумите, посочени помесечно в исковата молба са изчислени въз основа на замерванията на потребената топлинна енергия от абонатната станция в жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, както и че издадените от ищеца счетоводни документи във връзка с начислените суми на ответника за топлинна енергия са осчетоводени правилно. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: На първо място безспорно от доказателствата по делото се установява, че ответникът по делото, сега въззивник, е потребител на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Ал. 6 от същата разпоредба предвижда, че потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С решение № 5 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България е прието, че сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си, или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части //, като последните два вида топлинна енергия съгласно се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На следващо място безспорно от доказателствата по делото се установява съществуването на договорни правоотношения между страните по делото. Възраженията на ответника, че между него и ищеца не съществуват валидни договорни правоотношение е неоснователно, предвид следните съображения: С нормата на чл. 106а, ал. 1 ЗЕЕЕ /отм./, респективно - на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. По този начин в закона изрично е уредено сключването на определен вид договори за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, чието съдържание е определено от една от договарящите страни. Съдържанието на договора е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните. Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, на вода и др., при които индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Нещо повече, ответникът по делото, сега въззивник не е навел възражения за липсата на представени, одобрени и публикувани съобразно горецитирания законов текст общи условия от страна на „Т.” - град В. Т. Ето защо следва да се приеме, че между страните по делото е сключен търговски договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди. На следващо място следва да се приеме, че в конкретната сграда – етажна собственост е въведена системата дялово разпределение. Принципите за прилагане на топлинното счетоводство са уредени в Наредба № 2 за топлоснабдяването, отменена с действащата Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топплоснабдяването. Това е механизмът, по който се разпределя топлинната енергия в сгради етажна собственост, чрез уреди за индивидуално отчитане. Предвидени са технически условия за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа. Регламентирани са изискванията и техническите условия, на които трябва да отговарят лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия. Установени са правоотношенията между топлопреносното предприятие, търговеца, извършващ дялово разпределение на консумираната в сграда-етажна собственост топлинна енергия и потребителите. Лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, предлагат услуги на абонати и са звено между топлофикационното дружество и гражданите. Условие за сключване на договори за дялово разпределение е наличието на решение на общото събрание на етажната собственост за това, а то от своя страна е израз на волята на мнозинството от потребителите. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника по делото, сега въззивник, за наличието на пороци в решенията на общото събрание на етажната собственост. Релевирани в настоящото производство, тези възражения не могат да доведат до отмяна на решенията, приети от общото събрание на етажните собственици, доколкото за отмяната на тези решения съществува специален ред, предвиден в ЗУЕС, респективно - ПУРНЕС. След като М. е имал възможността да оспори всички, приети от общото събрание на етажните собственици решения по предвидения от закона ред и същият не е сторил това, съдът следва да се съобрази с тези решения, като влезли в сила, без да обсъжда тяхната законосъобразност. Неоснователно е и възражението, че тъй като договорите с „Т. с.” ЕООД – град С. от 2005г. и 2006г. предвиждат едногодишен срок, то същите Ýе обвързват страните след изтичането му. Действително договорите са сключени за срок от една година, с възможност за автоматично подновяване за още една. Настоящият съдебен състав намира обаче, че с изтичане срока на договора, същият не се прекратява автоматично само с факта на изтичане на срока. Необходимо е и отправено предизвестие от страната, желаеща да прекрати договора. И това е така първо предвид специфичния предмет на договора - дялово разпределение на използваната топлинна енергия и второ предвид уговореното между страните /т. 2.4 и т. 7.2 от договора/, че всяка от страните може да поиска прекратяване на действието на договора само с писмено предизвестие преди изтичане на текущия отчетен период. При това положение и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че вземането на ищеца за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е безспорно установено по своето основание за посочения период. На следващо място както правилно Районен съд – град В. Т. е приел, че дължимостта на такса мощност също произтича от нормите на закона - чл. 31 ал. 1 от Наредбата за образуване и прилагане цените и тарифите на топлинната енергия – обнародвана в ДВ. бр. 27/15.03.2002 година. Разпоредбата на чл. 35 ал. 2 от същата наредба изрично предвижда, че потребителите по чл. 106а Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ заплащат годишната сума за договорена мощност на равни месечни вноски, целогодишно, за периода на ползване или за друг период, като сумата се заплаща и от потребителите, които са прекратили подаването на топлинна енергия в имотите си. В чл. 20, ал. 3 от Наредбата за регулиране цените на топлинната енергия, обнародвана в ДВ бр. 55/2004г., в редакцията си до 27.07.2007г. също е запазена двукомпонентната цена на топлинната енергия, а в чл. 72 ал. 4 от Наредба № 2 от 28.05.2004г. за топлоснабдяването /отм./, е възпроизведено съдържанието на чл. 31 ал. 1 от Наредбата за образуване и прилагане цените и тарифите на топлинната енергия. Таксата мощност отпада от 08.09.2006г. след промените в Закона за енергетиката с ДВ. бр.74/2006 г., когато в чл. 32, ал. 3 е въведена еднокомпонентна цена на топлинната енергия като по делото липсват доказателства ищецът по делото, сега въззиваем, да я е начислявал след тази дата. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на С. М. М. по делото е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. На „Т.” – град В. Т. не следва да се присъждат претендираните от дружеството разноски за въззивното производство, доколкото по делото липсват доказателства, че такива са направени. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 253 от 09.03.2012 година на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 3790/2011 година. ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията на „Т.” – град В. Т. да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |