Мотиви
към присъда № 27 /27.10.2010г. по НП н.о.х.д. № 257 по описа на Районен съд –
гр. Г.Т. за 2010г.
На 27.10.2010г. Районна прокуратура
– гр. Г.Т., е внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Г.Т., обвинителен акт
по незабавно досъдебно производство № 249/2010г. по описа на РУ”Полиция” – гр.
Г.Т., при ОД на МВР гр. Добрич, по който на същата дата е образувано незабавно
производство пред първа инстанция срещу Д.И.Л. с ЕГН
- ********** ***, за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 195, ал.І, т. 4 във вр. с чл. 194
ал. І от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подс. Л. *** чрез използване на техническо средство – нож от типа
сатър, отнел чужди движими вещи –
11.190кг. бяло зеле на стойност
6.71лева, от владението на Д.С.С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на ГТРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено
наказание от вида “лишаване от свобода” , при условията на чл. 55 от НК, в
размер към абсолютния минимум, предвиден в санкцията на приложимата
материалноправна норма, с прилагане института на условно осъждане.
Защитникът на подсъдимия изразява становище за прилагане
на чл. 9, ал.ІІ от НК и прекратяване на наказателното производство, а алтернативно
за разглеждане на делото по реда на глава 27 от особената част на НПК. Подсъдимият
признава вината си, съгласен е с фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не желае да се събират други доказателства за тях и изявява
претенция за трансформация на процеса по реда на глава ХХVІІ от особената част
на НПК. По същество защитникът му претендира за индивидуализация на
наказанието, което следва да му бъде наложено, в рамките под законоустановения
минимум и към абсолютния такъв. В последната си дума подсъдимият изразява
съжаление за стореното.
След преценка на събраните в
хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият е неосъждан и няма водени досъдебни
производства срещу него. На 21.10.2010г. след употреба на значително количество
алкохол, подс. Л. решил да открадне зеле.
За целта около 02часа взел от дома си нож и чувал, след което отишъл до
двора на св. С., в чийто двор знаел, че има засято зеле. Прескочил оградата на
двора и започнал да пълни чувала със зеле, като го режел със сатъра. Когато
напълнил чувала тръгнал да се прибира. Прехвърлил го през оградата, след което
той отново прескочил оградата за да излезе на улицата. В момента на прескачане
на оградата бил забелязан от св. Ж. – служител на РУ”Полиция” – гр. Г.Т., който
се връщал от работа след дежурство. Виждайки, че се извършва престъпление св. Ж.
се легитимирал и разпоредил на подс. Л. да спре и да пусне ножа на земята.
Подсъдимият не изпълнил разпореждането и направил опит да избяга, което
накарало свидетеля да възпроизведе предупредителен изстрел със служебното си
оръжие във въздуха. Подсъдимият Л. се изплашил и пуснал сатъра на земята. В
това време пристигнал патрулен автомобил и с помощта на пристигналите служители
на МВР, подс. Л. бил задържан.
Според заключението на назначената експертиза количество
зеле, което подсъдимия отнел по описания начин възлиза на 11.190кг. на стойност
6.71лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и предвид разпоредбите на
чл.371 и следващи от НПК. Гласните такива, включващи обясненията на
подсъдимият, дадени в хода на досъдебното производство, и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели са еднопосочни,
логично подредени и безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.
От
приложените в хода на досъдебното производство доказателства, които са събрани
при условията и по реда предвиден в НПК, преценени от съда както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и
обосновават решението на съда по следните ПРАВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:
Подсъдимият Д.И. *** е осъществили състава на
престъплението по чл. 194 ал. ІІІ, във вр. с чл. 194,
ал.І от НК, тъй като на 21.10.2010г. в гр. Г.Т.,
в маловажен случай, отнел чужди движими вещи –
11.190кг. бяло зеле на стойност
6.71лева, от владението на Д.С.С. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да присвои имуществото.
Съдът
е оправдал подсъдимия Л. по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195, ал.І, т. 4 във вр. с чл. 194 ал. І от НК.
Съдът
намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Обясненията на самият подсъдим и свидетелските показания в своята съвкупност
безусловно установяват, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното
деяние, прекъсвайки владението над процесните вещи, чиято стойност е определена
съобразно обективно и компетентно изготвената СОЕ, и то без знанието и
съгласието на техния владелец, установявайки трайна фактическа власт над
същите, което действие по същество представлява реализирано намерение за
своене, като елемент от субективна страна на възведения престъпен състав. Съдът
не приема, че използването на нож – сатър, за да се отреже зелката от корена е
използване на техническо средство, при извършване на деянието. Според
константната практика/решение на ВКС/ „Техническо средство” за извършване на
кражбата е всеки създаден от човека предмет, без използването на който в
конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или довършването
му би могло да бъде затруднено. Безспорен е факта, че използването на сатъра
улеснява извършването на деянието, но само до толкова. Съдът счита, а и такава
е нормалната логика, че деянието може да бъде осъществено и без наличието на
сатър и липсата на такъв не би препятствал дееца за осъществяване на кражбата
при наличие на престъпна воля, нито би довело до затруднение в довършване на
извършеното престъпление. Предвид горното съда счита, че не е налице
квалифициращия признак на чл. 195, ал.І,.4 от НК при осъществяване на деянието,
а именно използване на „техническо средство”. При оформяне на вътрешното си
убеждение съда взе предвид изключително ниската стойност на отнетите вещи –
6.71лева, както и обстоятелството, че това е единствен изолиран случай в действията на
подсъдимия - същият е с добри характеристични данни и чисто съдебно минало.
С оглед
на изложеното съдът намира за безспорно установена квалификацията на деянието
съобразно чл. 194 ал. ІІІ, във вр. с чл. 194, ал.І от НК. Същото е извършено от
подсъдимият виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.
2 пр. І от НК, тъй като е съзнавал противоправността и обществената опасност на
конкретно извършеното от него деяние и е целял настъпването на вредоносните
последици.
Причините
за извършване на деянието следва да се търсят в падането на моралните задръжки
след употреба на алкохол и незачитане правото на собственост. Условията, които
са благоприятствали извършването на престъплението е употребата на алкохол
За да определи наказанието на подсъдимият, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние
и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на Д.И.Л.:
Подсъдимият е роден на, ЕГН – **********.
Деянието е извършено при изключителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, добросъвестното му
участие в наказателния процес, проява на критично отношение към извършеното,
липса на водени срещу него досъдебни производства, добри характеристични данни.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние, мотивираха съда
да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от подсъдимия деяние ще
бъде признаването му за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.І, т. 4 във вр. с чл. 194 ал. І от НК и
признаването му за виновен за извършено деяние по чл.
194 ал. ІІІ, във вр. с чл. 194, ал.І от НК. При наличието на материално-правните
предпоставки, визирани в чл.78а. от НК съдът е длъжен да освободи Д.И.Л. от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание.
При определяне на наказанието съдът изходи не
само от конкретната обществена опасност на дееца, но и от данните относно
личността на дееца. Същият е с чисто съдебно минало, срещу него липсват
образувани други наказателни производства и е с добри характеристични данни.
Изложеното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, обуславящи и налагането на наказание в
законоустановения минимум, а именно „глоба” в размер на 1000.00лева.
Така индивидуализираното наказание съдът
намира, че ответства на тежестта на деянието и дееца и ще способства оптимално
за изпълнение целите на генералната и личната превенция.
С присъдата съда е постановил унищожаване на приложените веществени
доказателства - 1бр.
гилза от „ПМ” 9х19мм; 1бр. сатър; 1бр.бял чувал след влизането й в сила.
На
основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, подсъдимия следва да заплати сторените по
делото съдебно деловодни разноски - 30лв. по сметка
на ОД на МВР гр. Д. и 15 лева по сметка на Районен съд гр. Г.Т.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Съдия:
/ Р. Стоянов /