РЕШЕНИЕ
№ 865 11.07.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
на двадесет и пети юни през 2019 година
в публичното заседание в състав
ПРЕДСДЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №1964 по описа на Районен
съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по чл.59-61 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на В.И.К. с ЕГН ********** ***, ж.к. М.
Р. и съдебен адрес *** против наказателно
постановление №18-0769-003890 от 03.10.2018 г на началника на група към ОДМВР
–Бургас сектор Пътна полиция –Бургас, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, чл.6 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
на жалбоподателя са наложени съответно наказанието глоба от 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, както и глоби
съответно от по 30 и 10 лева за другите две нарушения. На основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки.
С жалбата се моли да бъде отменено изцяло атакуваното
наказателно постановление, но с оглед предходно разглеждане на делото в съдебната
фаза и касационното решение за влизане в сила на НП в частта му относно нарушенията по чл.6
т.1 и чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП настоящата съдебна
инстанция следва да се съобрази с касационното решение и да разгледа НП само в
частта му относно наложените наказани глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН пред материално и териториално компетентен съд и съдържа изискуемите от
закона реквизити. Произхожда от лице посочено в НП като нарушител и
производството пред съда е редовно образувано.
Жалбоподателят е редовно призован и се явява лично. За
него като процесуален представите упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни
доказателства.
За
ответната страна ОД МВР–Бургас, сектор ПП редовно призована не се явява упълномощен
представител и не се взема отношение по жалбата.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, установи за безспорно от фактическа страна следното:
Производството е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение №18-0769-3890/11.04.2018 г., съставен
от свидетеля Д.Г. на длъжност мл.автоконтрольор към ОД МВР-Бургас, сектор ПП за това,
че на същата дата, около 08,00 часа, в гр.Бургас, сектор ПП, на ул.Я. К. срещу №34, жалбоподателят в качеството на водач на
МПС лек автомобил марка Тойота модел РАВ 4 с рама JTEHG20V100022977, който
не е регистриран по надлежния ред, като липсвали регистрационни табели управлявал.
Правната квалификация в акта на нарушението е по чл.140 ал.1 ЗДвП.
В акта
жалбоподателят написал писмено възражение като изразил несъгласие, че е
управлявал автомобили по обществен път както е посочено по бул.Я.
К. и го подписал. Получил екземпляр.
В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН направил и писмени възражения.
Като
взел предвид акта, възраженията по него и останалите писмени доказателства в административнонаказателната преписка (докладни записки,
постановление на РП-Бургас и др.), административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер от 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност БРС направи следните
изводи:
На първо
място както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи, в кръга на правомощията им по закон и в предвидените за това срокове по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В настоящото
производство съдът извършва цялостна проверка за правилното приложение на
закона. С оглед на тази преценка настоящата инстанция счита, че както акта,
така и наказателното постановление не съдържат императивните изисквания на чл.42
т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН. От описателната част и на двата акта не става ясно при
какви обстоятелства е извършено нарушението. Спазването на тези норми гарантират
правото на защита на санкционираното лице, като деянието следва да бъде описано
по начин, установяващ извършване на нарушението.
В настоящия казус
едва в хода на открито съдебно заседание и то при проведен разпит на
свидетелите, съдът успя да разбере съществени за отговорността на санкционираното
лице обстоятелства, като мястото на нарушението, начинът, по който е било
извършено, подбудите на водача и други обстоятелства, при които е било
извършено. Това обаче е недопустимо в какъвто смисъл е
и трайната съдебна практика. Изложените в съставения акт обстоятелства и
твърдения подлежат на доказване в съдебния процес. В настоящия казус при почита
на акта и на наказателното постановление става ясно, че водачът К. е управлявал МПС лек автомобил марка „Тойота“ модел „РАВ4“
по бул.“Я. К.“, представляващ път отворен
за обществено ползване и автомобилът не бил надлежно регистриран. Изобщо не
става ясно, че този автомобил е бил транспортиран на платформа от град К. до сградата на Пътна полиция в гр.Б. на паркинга пред нея понеже е нямало как по-близо до сградата да се приближи
платформата, е било наложително водачът К. да вкара автомобилът сам
управлявайки го навлизайки непозволено през изхода от двора на сектор ПП, в
който двор са били разположени съоръженията за преглед на автомобили.
От друга страна входът към тези
съоръжения е бил задръстен от чакащи да влязат автомобили. Това е бил поводът, заради
който жалбоподателят бил санкциониран. Освен, че тези обстоятелства не са
описани в акта, и в НП, не е бил изследван и въпросът за вината. За конкретното
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП законодателят изисква умисъл от субективна
страна. В настоящия казус не може да се твърди, че жалбоподателят К. е искал да
настъпят общественоопасните последици от деянието, а
имено да управлява МПС, което не регистрирано по надлежния ред по път отворен
за обществено ползване. Под „управление“ следва да се счита, че жалбоподателят
е управлявал по път отворен за обществено ползване. В конкретния случай
траекторията, която е изминал с лекия автомобил е била от паркинга пред сградата
на сектор ПП –Бургас до изхода на двора на същата. Дори и да се приеме, че това
разстояние е част от път отворен за обществено ползване, то не е налице умисъл
у водача К. да наруши нормата на чл.140 ал.1 ЗДвП, а небрежност, която е форма
на непредпазливата вина. От обективна страна дори и да е налице нарушение на закона,
то от субективна страна е несъставомерно.
С оглед изложените съображение съдът намира обжалваното НП в частта му, в която жалбоподателят К. е наказан с глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за незаконосъобразно и с оглед на това следва да бъде безусловно отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение
трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0769-003890 от 03.102018 г
на началника на група към ОДМВР –Бургас сектор Пътна полиция –Бургас с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на В.И.К. с ЕГН ********** ***, ... и съдебен
адрес ***, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175
ал.3 предложение първо от ЗДвП са наложени
наказанията глоба от 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му
били отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.