Разпореждане по дело №40/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба от „.К.” , представлявано от изпълнителния директор И. М. срещу разпореждане № 2262/01.09.2011г., постановено по Г. дело № 1148/2011г. по описа на СмРС.

В жалбата се сочи, че постановеното разпореждане е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК без да е посочил коя точка от подаденото заявление не съответства на общата разпоредба на исковото производство. Твърди се, че депозираното заявление е попълнено с всички необходими реквизити, включително с посочване на размера и основанието на самото парично вземане. Сочи се, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 418, ал. 2 във вр. с чл. 417 , ал. 1, т.3 ГПК.

Депозираната частна жалба срещу постановения акт на съда е подадена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с внесена държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 13 544.23 лв. Към депозираното заявление е приложен нотариално заверен договор за финансов лизинг №101181/30.03.2009г. и погасителен план към него, също нотариално заверен.

Първостепенният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение изцяло с мотива, че депозираното заявление не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК.

В производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, респ. и изпълнителен лист, на осн. чл. 418, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 417, т. ГПК е специално по отношение общото заповедно производство, проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е строго ограничена до обстоятелството дали документът, с който се установява вземането е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, респ. дали вземането е спорно. В това производство съдът издава и изпълнителен лист. За да се издаде заповед за незабавно изпълнение, съдът трябва да се убеди, че заявлението отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 1 и ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението без оглед на това дали се касае за такова по чл. 410 ГПК или за чл. 417 ГПК, трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128 ГПК.

В конкретния случай относно обстоятелствата, от които произтича процесното парично вземане, в заявлението по чл. 417 от ГПК на жалбоподателя е посочено единствено, че процесната сума от 13 544 лв. е дължима по нотариално заверен договор за лизинг от дата 30.03.2009г. и погасителен план към него. В подаденото заявление не е посочено какво представлява претендираната сума, както правилно е посочил и първостепенния съд. Не е ясно дали се претендира остатък от неплатени лизингови вноски, дали е налице предсрочна изискуемост или е налице претенция за неустойка.

След като не са посочени пълно и точно обстоятелствата, от които произтича соченото от заявителя - жалбоподател парично вземане то заявлението не отговаря на изискванията на посочените разпоредби, което го прави нередовно.

Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост. Строго формалният характер на заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК изисква да бъдат изложени всички фактически обстоятелства, от които заявеното вземане е породено. Така подаденото заявление по чл. 417 от ГПК не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като не са изложени пълно и точно обстоятелствата, от които произтича соченото от заявителя - жалбоподател парично вземане. Пълното, ясно и точно изложение на тези обстоятелства следва да се съдържа в самото заявление, а не да се извлича от приложени към последното документи.

Неоснователно е възражението от страна на жалбоподателя, че в случая депозираното заявление е попълнено с всички необходими реквизити, съгласно Нар. № 6/20.02.2008 г. на министъра на правосъдието. Сочената наредба визира единствено писменото заявление по образец като процесуално-техническия способ за сезирането на първоинстанционния съд с искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на ГПК, като обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 410, ал. 2 от ГПК следва да се съдържат в т. 9, т.12 и т. 14 от самото заявление.

С оглед на гореизложеното разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2262/01.09.2011г., постановено по Г. дело №1148/2011г. по описа на СмРС, с което е отхвърленоизцяло Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с вх.№7715/25.08.2011г., подадено от „. К. Г.С., представлявано от О. С.-К., чрез пълномощника ю-т К. Ц., срещу длъжника В. С. З. в качеството му на "В. З." с ЕИК * за сумата от 13 544,23 лв. и молбата за издаване на изпълнителен лист.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване на препис от него на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: