№ 167
гр. Благоевград , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501357 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Р.“ № * против решение №2980 от
20.07.2020г., постановено по гр.д. №1032/2019г. по описа на Разложкия
районен съд. В нея се поддържа, че съдебният акт е неправилен и необснован,
тъй като съдът не е съобразил неизпълнението на задължението на кредитора,
установено в чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Поради това счита, че цесията не е произвела
действие по отношение на длъжника и той не дължи изпълнение на новия
кредитор. Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба е депозирал отговор на същата, в който
излага доводи за несъстоятелност на оплакванията в нея. Иска въззивният
състав да потвърди първоинстанционния акт.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
Окръжният съд, като обсъди събрания доказателствен материал,
достигна до следните фактически констатации :
1
Видно е от договор за потребителски кредит за покупка на стоки или
услуги № * от 30.06.2015 г., че „Б...“ Е. е предоставило на Д.Т. в качеството й
на кредитополучател кредит в размер на 1 286.92 лв., за финансиране на
стоки, закупени от „Т. Б.“ Е. - телефон, марка „A.“, модел “...“, за което е
издадена данъчна фактура № **********/30.06.2015 г. от дружеството „Т. Б."
Е., както и за финансиране на застрахователна премия по застраховка
„Сигурност на плащанията".
Уговорено е в договора главницата и възнаградителната лихва да бъдат
погасени на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 110.78 лв.
до 06.07.2016 г.
Установява се от писмените доказателства, че на 11.07.2016 г. е
подписан Протокол към Рамков договор за цедиране на задължения от
02.06.2015 г. между „Б...“ Е. и „Е...“ Е., по силата, на който първото дружество
е прехвърлило на второто вземанията си от длъжника Д. Г. Т., произтичащи
от процесния Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или
услуги № * от 30.06.2015 г.
Страните по договора за цесия са изпратили, чрез пълномощник,
уведомление до длъжника Т., което е върнато в цялост с отбелязване „сменен
адрес“, като причина за невръчване на адресата му.
От удостоверение за промени за настоящ и постоянен адрес, издадени
от община Разлог, е видно, че ответницата е вписана в регистрите на
населението в община Разлог с постоянен и настоящ адрес: гр. Р., ул. „Р.“ №
*, който адрес е вписан и в Договора за кредит за покупка на стоки и услуги
от 30.06.2015г.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
предоставеният с процесния договор паричен заем в размер на 1 286.92 лв.,
от които: 1 199 лв. за закупуване на стоки и 87.92 лв. за застраховка
„Сигурност на плащанията“ е усвоен от кредитополучателя в деня на
подписването му. В същия ден кредитополучателя е внесъл първата вноска за
погасяване от 100 лв., а останалите 1186.92 лв. от главницата е следвало да се
погасят с дванадесет равни месечни вноски. За погасяване на кредита са
извършени плащания от Д.Т. в общ размер от 558 лв., от които 100 лв. при
отпускане на кредита и 458 лв. месечни вноски. Погасената главница е в общ
2
размер на 386.78 лв., като са погасени три пълни вноски, четвъртата вноска
дължима към 05.11.2015 г. е погасена частично. Погасената лихва е в общ
размер на 71.22 лв. като са погасени 6 бр. пълни вноски в периода от
05.08.2015 г. до 05.01.2016 г. Непогасената главница към 03.06.2019 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е 800.14 лв., а
непогасената договорна лихва към същата дата е 71.21 лв.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е инициирано ч.гр.д. № 615/2019г. по описа на
РРС, в което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2831/11.06.2019 г. С нея е разпоредено длъжникът Д. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Р., ул. „Р.“ № * да заплати на „Е...“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н В., ж.к. „М. Д.“, ул. „Р. П. – К.“ № * – *,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т., чрез пълномощника си адв. П.В.
В., САК, сумата от 912.41 лв., представляваща дължима и неизплатена сума
по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № * от
30.06.2015 г., от която: сумата от 800.14 лв. главница, сумата от 112.27 лв.
договорна лихва за периода от 30.06.2015 г. до 08.07.2016 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 28.06.2019 г.
и в срок Т. е депозирала възражение срещу издадената заповед по чл. 414 от
ГПК с вх.№ 5949/10.07.2019 г.
По повод на горното, заповедният съд е указал на заявителя „Е...” Е., че
може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. В
изпълнение на това ищецът- заявител е депозирал исковата молба, предмет на
настоящото производство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага
следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, защото е
депозиран в законоустановения едномесечен срок. За ищеца е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по
3
чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът- длъжник е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Материално правното основание на иска е чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Безспорно е, че източникът на облигационното
отношение между страните е договор за заем, по който ищецът е придобил
качеството кредитор в резултат на цедиране в негова полза на вземането по
договора от 30.06.2015г. от първия кредитор. От доказателствата се установи,
че той е изпълнил задължението си като заемодател и е предоставил реално
заемната сума, като я е превел на дружеството „Т. Б." Е. за закупуване на
телефон от Д.Т., т.е. извършено е финансиране на покупката на ответницата
от „Б...“ Е.. Така последното е изпълнило задължението си по договора за
заем. От своя страна ответницата в качеството на заемополучател е следвало
след внесената първа вноска от 100лв. за издължаване на заема да заплати
остатъка от същия, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 12 равни
месечни вноски. Това задължение тя е изпълнила частично като е заплатила
386.78 лв. от дължимата главница и 71, 22лв. от договорната лихва. В
резултата на това е останало непогасено задължение за главница в размер на
800, 14лв. Падежът на същото е настъпил, поради изтичане на срока на
договора, към 08.07.2016г. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установи, че това задължение не е погасено от
заемополучателя.
Същият дължи плащане на тази сума по силата на договор за цесия от
11.07. 2016г., сключен между първоначалния кредитор „Б...“ Е. и „Е...“ Е., на
второто дружество – цесионер.
Настоящият състав не споделя възражението на ответницата, че искът
срещу нея е неоснователен, защото тази цесия не й е съобщена.
Съобщаването съдът приема, че е реализирано с връчването на препис от ИМ
и приложеното към нея изрично писмено съобщение за прехвърлянето на
вземането, предмет на делото. Следва да се отбележи, че новият кредитор е
упълномощен с договора да съобщи на длъжника, че е сключен договор за
цесия.
Заедно с това, възражението за неуведомяване за реализираната цесия
следва да се разглежда в контекста на твърдения за изпълнение на задължения
4
от длъжника. При допуснатото от ответницата неизпълнение – неплащане на
месечните погасителни вноски след 05.11.2015г., същата не е била поставена
от кредиторите в положение на неяснота на кой кредитор да изпълнява. В
изложения смисъл е установена и непротиворечива съдебна практика на ВКС.
Категорично не може да бъде споделено и възражението на Т., че
задължението за заплащане на главницата по договора за заем е погасено по
давност, тъй като е задължение за периодични плащания и за всяка отделна
месечна вноска тече самостоятелен давностен срок. Както е имал повод да се
произнесе ВКС в тълкувателно решение, изпълнението на задължение,
разсрочено за период от няколко месеца, както е в касуза, не е задължение за
периодично плащане, поради което за него се прилага общата петгодишна
давност. В случая погасителната давност за задължението за главница е
започнала да тече от изтичането на срока на договора - 08.07.2016г., поради
което към момента на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение тя не е изтекла.
По изложените съображения Благоевградският окръжен съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2980 от 20.07.2020г., постановено по гр.д.
№1032/2019г. по описа на Разложкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5