Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 7372 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С.и
Изпълнителен директор Д.Н., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.С., със
съдебен адрес: гр.София, ул.“*******срещу
Разпореждане от 27.02.2019 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ район на
действие СГС по изпълнително дело № 20188410403822/2018 г., с което е поправено
разпореждане от 23.10.2018 г. за образуване на изпълнително дело в частта, в
която са приети разноски в полза на взискателя от 350 лв.-адвокатско
възнаграждение, като същият се приема в претендирания от взискателя размер от 300 лв., преизчислена е дължимата
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ на 48 лв. и е отказано да се намали претендираният и приет като разноски в полза
на взискателя И.Т.П.адвокатски хонорар от 300 лв.
Моли да не бъде определян такъв, тъй като по делото липсват данни за
реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, или да бъде
намален размерът на адвокатското възнаграждение до размер, който да съответства
на присъдената сума от 100 лв., която се претендира по процесното изпълнително
дело, както и да бъде преизчислен и определения по изпълнителното дело размер
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че по процесното изпълнително
дело единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в
изпълнителното производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен
лист, въз основа на което е образувано изпълнителното дело и посочване на начин
на изпълнение-запор на банкова сметка. ***, изпълнителното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, нито трудност по събиране на дължимото
възнаграждение, поради което адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде намален,
както съответно и размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде
преизчислена и намалена. Претендират се присъждане на разноски за настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят И.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Ж.Д.Д., със съдебен адрес: гр.Велико Търново,
ул.“*******оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски за настоящето
производство.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ Н.М.,
рег. № 841 от КЧСИ район на действие СГС, досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно
наличие на основание за обжалване по
чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.
435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на
трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите
по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Въз основа на молба на взискателя И.Т.П., ЕГН **********, чрез пълномощника по
делото адвокат Ж.Д.Д. и въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2018 г., по гр.д. № 42956/2011
г. на СРС, І ГОИ, 50 състав е било образувано изпълнително дело № 20188410403822/2018 г. срещу длъжника „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******
за сумата от 100 лв. присъдени разноски и разноски по изпълнението.
С
разпореждане от 23.10.2018 г. е било образувано
изпълнителното дело, начислени са такси и са били приети разноски по
изпълнението, както следва: пропорционална таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
полза на ЧСИ Н.М.в размер на 54 лева
с ДДС, адвокатско възнаграждение в полза на взискателя - 350 лева, както и авансови такси по т. 1 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 48 лева с ДДС. Била е
изпратена ПДИ до длъжника „Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, връчена на 26.10.2018
г. На същата дата, 26.10.2018 г. в кантората на ЧСИ Н.М. постъпило възражение,
вх. № 088581/26.10.2018 г. от длъжника „Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, с която
същият възразява срещу размера на приетите разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя в размер на 350 лева, както и начислените
такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С Разпореждане от 27.02.2019 г. ЧСИ е
констатирал, че е допуснал грешка в
Разпореждането за приемане на разноски от 23.10.2018 г., с което са приети като
разноски 350 лева - адвокатски хонорар, тъй като съгласно молбата за образуване
и представеното пълномощно на процесуален представител претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство е в размер на 300 лева. С
Разпореждане от 27.02.2019 г. ЧСИ е поправил допуснатата грешка и е намалил
размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, до 48 лева с ДДС, като с разпореждането е
разпореден отказ на молбата на
длъжника „Б.Д." ЕАД, ЕИК ******* за намаляване на размера на приетото като
разноски адвокатско възнаграждение в полза на взискателя от 300 лв.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, предмет на настоящето производство.
СГС намира за неоснователно твърдението в жалбата, че по делото липсват данни за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. По делото е приложено пълномощно за упълномощаване на адвокат Ж.Д.Д., в което е вписано договорено адвокатско възнаграждение от 300 лв., платимо в брой при подписване на настоящето пълномощно на 18.04.2018 г., т.е. пълномощното служи като разписка за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
Относно атакуваният размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лв. Съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото, действия по образуване на изпълнителното дело
са били извършени от пълномощника на взискателя, който в молбата си за образуване на
изпълнителното дело е поискал да бъде образувано изпълнителното дело и да
бъдат наложен запор на банковите сметки на длъжника. Други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от
пълномощника. Ето защо на същия се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до този размер.
Относно таксите по Тарифата към ЗЧСИ и по-специално пропорционалната
такса, определена по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 48 лв., настоящата
инстанция приема следното:
Според чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител-съгласно чл.426,
ал.1 ГПК, изпълнението
започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи
към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ
на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.53,
ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, съгласно който текст
държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението
се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в
срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК е
за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното
дело.
Предвид гореизложеното, се дължи пропорционална такса, която изчислена по т.26, б.“б“ от ТТР към ЗЧСИ възлиза на 24,80 лв., в която се включва и определеният адвокатски хонорар от 200 лв., като таксата, следва да бъде намалена до този размер.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, на жалбоподателя се следват разноски за настоящето производство в общ размер от 125 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за процесуално представителство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.02.2019 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 от КЧСИ район на
действие СГС по изпълнително дело № 20188410403822/2018 г., в частта, в която
ЧСИ Н.М. е отказал да намали претендираният
и приет като разноски в полза на взискателя И.Т.П.адвокатски хонорар от 300 лв.
и в частта на присъдената държавна такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ в размер над 24,80 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар
по изпълнително дело № 20188410403822/2018 г. в размер на 200 лв. и държавна такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24,80
лв.
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Ж.Д.Д., със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ул.“*******да заплати на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главен изпълнителен директор В.С.и Изпълнителен директор Д.Н., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Гален Стойчев, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******направените разноски за настоящето производство в общ размер от 125 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.