Номер 255821.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело №
20203100502167 по описа за 2020 година
Производството е образувано частна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, чрез пълномощник адв. Ж. срещу разпореждане №26753/28.7.20г. по
ч.гр.д.8664/20г по описа на ВРС 42 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за
заявено задължение за дължими от кредитополучател по договор за кредитна карта на
физическо лице разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост в размер на 72лв.,
както и в частта с която съразмерно на отхвърлената част от заявлението са намалени и
определени в полза на заявителя разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че претендираното вземане е надлежно осчетоводено като
разход, направен от кредитора, койот е неизбежен поради рестриктивни изисквания на
закона и е реално извършен при заплащане на услугата по изготвяна на уведомление от
адвокат и връчването на книжа от съдебен изпълнител. С доводи за необосновано отричане
на удостоверяване и на тази част от дълга в извлечението от сметката по кредита,
жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея
въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички заявени от кредитора суми, като
съответно уважи в цялост и искането за присъждане на разноските на заявителя.
Допълнително жалбоподателят претендира и за присъждане на разноски за разглеждане на
искане в настоящата инстанция.
Жалбата с вх. №54630/11.08.20г. е подадена преди връчване на обжалваемия акт.
Въпреки че заявителят е получил изпълнителния лист по уважената част от заявлението още
на 31.07.20г., съдът отчита, че с разпореждането за отказа съдът е указал едномесечен срок,
който не е изтекъл по настоящем. Въпреки, че това указание не съответства на
законоустановения седмичен срок за упражняване на право на обжалване с частна жалба, на
осн. чл. 62 ал.3 ГПК страната може да се ползва от него.
Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване
разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2
ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до
съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270
ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост
и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице –
потребител на кредитна услуга пред компетентен районен съд по настоящ адрес на
длъжника. Съответно на това сезиране с формуляр по чл. 417 ГПК разпореждането на
първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е
действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление, вземанията за главница, лихви
и допълнителни разходи са достатъчно индивидуализирани в т. 9 и 14, включително с
позоваване на твърдения за възникнала изискуемост по изрично уговорена между страните (
чрез препращане към конкретна клауза уреждаща такава последица при забава на длъжника)
и връчено уведомление. Съдът приема, че формулярът е редовен по смисъла на чл.410 ал. 2
вр. чл. 127 и 128 ГПК. Твърденията на заявителя по процесната претенция за сума от 72 лв
се изчерпват с обозначаването й като разходи, направени от кредитора за уведомяване за
предсрочната изискуемост. Представени са документи, на който заявителят е основал
искането си(т.12 от заявлението). Извлечението от сметката по просрочения кредит сочи
начисляване на разходите като самостоятелно вземане. Тези данни съответстват на
твърденията, че с уведомлението, връчено след възлагане на такава процедура на частен
съдебен изпълнител, е довършено обявяването на упражненото потестативно право на
кредитора да търси ползвана по кредитна карата главница в цялост.
Въз основа на тези твърдения, въззивният съд приема, че процесното вземане е
претендирано като допълнителни разходи, направени поради допусната забава на клиента.
Освен в извлечението обаче, тази сума не е посочена в никакъв друг документ. Извън
договорно основание не се твърди, а при съпоставка на твърденията със съдържанието на
сключения договор, клауза която да възлага на кредитополучателя такива разходи не се
установява. В конкретния случай потребителския характер на кредитирането се признава от
заявителя, а специалният нормативен режим за такова кредитиране ограничава
възможностите за кредитора да получава компенсация за неизпълнението на длъжника
извън обезщетение за законна лихва върху просрочената главница (чл. 33 ал.1 ЗПК). Затова,
дори и да са направени реално от кредитора и префактурирани за сметка на неизправния
длъжник, тези разходи не могат да се квалифицират по друг начин, освен като вреди от
неизпълнение на договора. Съответно претендирането им отделно от законна лихва за забава
при търсене на цялата главница би било в пряко противоречие с въведено с императивна
норма ограничение на права по договора. В тези случаи заявление не се уважава(чл. 411 ал.2
т. 2 ГПК).
В заключение съдът изцяло споделя извода за неоснователност на искането за
снабдяване на този кредитор със заповед за незабавно изпълнение за сумата от 72лв,
начислени за сметка на потребителя разходи, направени от банка за реализиране на правото
на кредитора да прекрати ползването на кредита и да търси цялата усвоена по картата
главница. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Тъй като искането за определяне на разноските в полза на заявителя е изцяло
обусловено от основателността на основното искане на кредитора, при този резултат от
проверката на въззивния съд няма основание да се коригира определения от първата
инстанция размер. Не се дължат и разноски по неоснователно обжалване.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №26753/28.7.20г. по ч.гр.д.8664/20г по описа на ВРС
42 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за заявено задължение за дължими от
кредитополучател по договор за кредитна карта на физическо лице разноски за уведомяване
за предсрочна изискуемост в размер на 72лв., както и в частта с която съразмерно на
отхвърлената част от заявлението са намалени и определените в полза на заявителя
разноски по делото.
Разноски във въззивното производство не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.9 от ТР4/2013 на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________