Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, ………………2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети септември 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Светла Великова и прокурора
Силвиян И.,
като
разгледа докладваното от с-я Пеловски КАНД № 1431/2022 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано по касационна жалба от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 700/26.05.2022 г., постановено по
АНД № 20213110201505 по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Варна, с което е ОТМЕНЕНО
НП № 03-009246/16.03.2018 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на В.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
413, ал. 2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал.
1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
В жалбата се твърди, че при произнасянето си
първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил законови разпоредби, с
оглед установените факти и обстоятелства по делото, поради което обжалваното
съдебно решение се явява неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и се моли за неговата отмяна.
По подробно развити съображения се поддържа, че
изведените от въззивният съд изводи за незаконосъобразност на оспореното НП,
противоречат на установените по делото факти и обстоятелства. Сочи се, че
доколкото изобщо не са представени доказателства за проведен инструктаж, именно
на работодателя е отговорността за недокументирането му и доколкото нарушението
е безспорно установено, то правилно и в съответствие с материалния закон е издаденото
НП.
На изложените основания се моли отмяна на решението и
постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди
НП.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител –
старши юрисконсулт Б.Н, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът по касационната жалба – В И.В., чрез пълномощник – адв. К.К., оспорва жалбата.
Счита, че не са налице наведените в жалбата касационни основания, респ. решението
на ВРС за правилно, законосъобразно, постановено при липса на съществени
процесуални нарушения и обосновано. Моли да се остави в сила въззивното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна (ВОП)
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
преценявайки установените по делото факти, районният съд правилно е приложил
материалния закон.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, против гореописаното НП. За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна, че при проверка,
извършена на 13.02.2018 г. на строителен обект – жилищна сграда ПИ
1013.5401.2580, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, СО „Боровец – Север“,
било установено В.И.В. в качеството си на работодател, е допуснал до работа
лицето В С. Г. ЕГН **********, да престира труд в негова полза, изпълнявайки
трудовите функции на длъжност „общ работник“ в строителния обект, преди да е
документирано провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа в нарочна книга. Предвид констатациите от извършената проверка, на
дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за това, че в качеството си на работодател не е документирал провеждане
на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж,
с което е нарушил чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. АУАН бил надлежно връчен на В., който в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, с твърдения, че не е работодател на
ВГ., съответно не му е възлагал работа, поради което не е било нужно да се
провежда инструктаж. Административнонаказващият орган (АНО) счел възражението
за неоснователно и като възприел установената в АУАН фактическа обстановка и
дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което наложил на В.В. „глоба“
в размер на 1 500 лв.
Въззивният съд е приел горната фактическа обстановка
за безспорна въз основа представените писмени доказателства и депозираните
свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от закона срокове.
За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление,
ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, предвид липсата на описание на нарушението, обуславящо приложение на
конкретна правна норма, което е довело до неяснота на повдигнатото обвинение, а
от там и до нарушаване правото на защита на наказаното дружество. Съдът е
посочил, че възприетите като нарушени норми в НП, съдържат състав на различни
административни нарушения. Изложил е мотиви, че в конкретния случай не става
ясно какво точно нарушение е приел АНО за извършено и защо точно В. следва да
носи отговорност за същото. Приел е, че липсва описание на конкретни факти за
това дали изобщо не е проведен първоначален инструктаж или само не е
документирано провеждането на такъв. Липсата на тези факти препятства
проверката на съда за това дали правилно е определен субекта на нарушението,
доколкото документирането на инструктажа не се извършва от работодателя, а от
определено длъжностно лице, като липсват данни дали има определено такова. В НП
не са описани и факти, поради които АНО приема, че лицето е било в трудови
правоотношения с наказаното В.И.В..
Настоящата инстанция напълно споделя и възприема като
свои, на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което и не е необходимо
да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от
компетентен орган; в предвидените от закона срокове; но при допуснато
съществено нарушение на процесуалните норми, преятстващо извършване на провека
за съответствие с материалния закон.
Наведените касационни основания не са налице.
Принципно правилни са развитите в жалбата доводи за отговорнастта на
работодателя, във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. Същите обаче в случая са неотносими, доколкото В.И.В. е наказан за
нарушение по чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Разпоредбите на чл.
12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата регламентират на кои лица и в кой момент се
провежда инструктаж, а съгласно чл. 11, ал. 5 от същата инструктажите,
проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
приложение № 1. Нито една от цитираните норми не посочва субект на описаните
задължения. В тази насока са съответно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата, съгласно които работодателят осигурява провеждането на инструктажи
по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на
цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда
до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно
лице със съответната компетентност, което да извършва и документира
инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в
задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е
извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира
инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да
извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., за
което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че
работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател
носи отговорност по чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от същата наредба. В настоящия
случай обаче нито са представени доказателства, нито в АУАН и НП са изложени
факти дали има определено от В.И.В. лице за провеждане на инструктажа, за да
може да се направи извод, че именно работодателят е този който носи отговорност
за повдигнатото обвинение.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при
спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби,
поради което следва да се остави в сила.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените в производството разноски – 350,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно своевременно представен списък по чл. 80 от
Гражданско-процесуалния кодекс и договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пред. първо АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 700/26.05.2022 г., постановено по АНД № 20213110201505 по описа за
2021 г. на Районен съд гр. Варна, с което е отменено НП № 03-009246/16.03.2018
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на В.И.В., ЕГН
**********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда, за нарушение на чл. 11, ал. 5, вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „В.И.В., ЕГН **********, сумата от 300,00
/триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.