Решение по дело №2401/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1345
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Райна Мартинова
Дело: 20231100502401
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Петя Попова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело №
20228510402858 по описа на ЧСИ М.П. срещу постановление от 11.11.2022 г. на частен
съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител
е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди,
че неправилно е определено възнаграждение както за образуване на изпълнително
дело, така и за представителство по изпълнителното дело, тъй като не били
предприемани изпълнителни действия. Моли обжалваното постановление да бъде
отменено.
Взискателят в производството „Г.С.М.П.“ЕООД чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на
обжалваното постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П. е
представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител,
намира следното:
Производството по изпълнително изпълнително дело № 20228510402858 по
1
описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от „Г.С.М.П.“ЕООД от 20.10.2022 г., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 29.07.2022 г. по гр.д. № 2401/2023 г. по описа
на СРС, 126 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. С.Й.Д. сумата от
300 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022
г., с който взискателят и Адвокатско сдружение „Б.Ф.“ са уговорили адвокатско
възнаграждение за образуване и процесуално представителство в размер на 240 лева,
която е платена към датата на сключване на договора.
В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът
има задължение от 240 лева – адвокатско възнаграждение.
На 31.10.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е подало възражение против определените разноски
в изпълнителното производство в частта относно адвокатското възнаграждение.
С Постановление № 69391/11.11.2022 г. ЧСИ М.П. е постановил отказ да намали
приетите по делото разноски.
Съдът намира от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка
на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез
постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.
Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта
на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и
на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен
изпълнител – Постановление № 69391/11.11.2022 г., по изпълнително дело №
20228510402858 по описа на ЧСИ М.П.. Жалбата е подадена в срок и в определената от
закона форма, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита
и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност
на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна,
но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от
съответното възнаграждение, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500
лева. С молбата е направено искане за предприемане на изпълнителни действия,
поради което и не е дължимо отделно възнаграждение за процесуално
представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-*******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******* - длъжник по изпълнително дело №
20228510402858 по описа на ЧСИ М.П. Постановление № 69391/11.11.2022 г., в частта,
с която оставено без уважение искането за намаляване на адвокатско възнаграждение в
частта над сумата от 200 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение,
уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на
20.10.2022 г. между взискателя „Г.С.М.П.“ЕООД и Адвокатско дружество „Б.Ф.“ до
размер от 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3