Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.08.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На дванадесети
юни
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 9562 по
описа за 2016 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са субективно съединени
искове чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 105, ал.2 вр. чл. 116
КМЧП.
По изложените в
искова молба обстоятелства С.И.А. , ЕГН
**********, и малолетния М.С.И. ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител С.И.,
са предявили против „Д.З.“ АД с ЕИК *******, субективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите
от по 150 000 лева на всеки от ищците, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ф.М.Р., вследствие на ПТП,
настъпило на 28.12.2011 год. в Република
Турция, ведно със законната лихва от
датата на ПТП – 28.12.2011 год., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че починалата Ф.Р.живеела на съпружески начала
с първия ищец, а през 2002 год. се родило детето им М.И. – вторият ищец. Твърди
се, че на 28.12.2011 год. при ПТП в Република Турция, на пътя Къркараларели
Дерекьой българската гражданска починала Ф.М.Р., която била пътник в лек автомобил „Пежо“ per. № *******,
управляван от друга българска гражданка Х.Ш.К., която навлязла в лентата за
насрещно движение, където настъпил
сблъсък с насрещно движещ се товарен автомобил с турски per. № 39 ДК 767, марка
„ Мерцедес”, управляван от турския гражданин Е.Й.. Твърди се, че вина за ПТП
имала водачката на л.а.”Пежо” per. № *******, чиято гражданска отговорност била
застрахована в ЗАД „В.“ АД /чийто правоприемник е „Д.З.“ АД/, по сертификат
„Зелена карта“ № BG/15/04414590, валидна от 12.07.2011 год. до 07.07.2012 год.
Поддържа се, че приложение следва да намерят правилата на българското
материално право.
Ответникът „Д.З.“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, в
който изцяло оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта, че на 28.12.2011 год. е
настъпило ПТП, в резултат на което е загинала Ф.М.Р. – майка на втория ищец. Не
се оспорва и наличието на валиден застрахователен договор към датата на ПТП, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица
№ 15511037208, ведно със сертификат „Зелена карта“, покриващ отговорността на
водача на лек автомобил „Пежо 206“, ДК№ *******. Сочи, че от представените с
исковата молба писмени доказателства, издадени от компетентните турски власти,
било видно, че ПТП е настъпило по вина на водача на товарен автомобил, който
бил турски граждани и изсипал чакъл на пътното платно, като после не взел мерки
за отстраняването му. Прието било в постановената от турския съд присъда, че водачката на МПС,
застраховано при праводателя на ответника, носи отговорност за причиняване на
ПТП в размер на 25 %. Оспорва предявения иск по основание, като твърди, че
ищците били обезщетени изцяло във връзка с настъпилата смърт на Ф.Р.и не могат
да претендират повече от това, което са получили по доброволен ред от ЗАД „В.“
АД – праводател на „Д.З.“ АД, чрез Турското бюро на автомобилните
застрахователи, което било част от системата на „Зелена карта“. Позовава се на
споразумения, подписани от упълномощен от ищците турски адвокат, и Турското
бюро, което платило на договорените обезщетения от общо 41 355,41 турски
лири на 26.03.2014 год. Сочи, че предметът на подписаните споразумения между
ищците и Турското бюро на автомобилните застрахователи е напълно идентичен с
предмета на предявените искове – обезщетяване на ищците за вредите от
настъпилата смърт на Ф.М.Р., поради
което поддържа, че предявените искове са изцяло неоснователни.
При евентуалност ответникът заявява възражение за погасяване
по давност на исковите претенции. Твърди в тази връзка, че приложимо право по
отношение на процесното произшествие и на гражданско правните последици от него
е правото на държавата, където е настъпило събитието, а именно – Република
Турция. Съгласно турското законодателство при вреди от пътни инциденти
давностният срок за предявяване на претенции бил две години. Срокът бил изтекъл
на 28.12.2013 год. Сочи разпоредби на КМЧП. При условията на евентуалност
оспорва иска на първия ищец С.И.А., като твърди, че същият не попадал в кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
починалата Ф.била негова бивша съпруга. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане със сумите, платени на ищците, чрез Турското бюро на
автомобилните застрахователи, тъй като тези суми, били възстановени на бюрото
по негова претенция от праводателя на ответника
ЗАД „В.“ АД. Претендира
присъждане на разноските, сторени в производството.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищците, чрез пълномощника им адв.Ат. Г., с допълнителната искова молба оспорват
действителността на пълномощията давани от ищеца С.А., като твърдят, че
същия е неграмотен на турски език и не
може да чете на турски език. Сочи се, че всички действия извършени от името на ищците са извършени без
представителна власт и не се потвърждават от тях. От друга страна се излага, че представените
от ответника споразумения с Турското бюро, не са двустранни документи и нямат
характер на споразумение. При условията на евентуалност твърди, че тези
документи са нищожни поради липса на съгласие между страните, както и в следствие
на нарушаване на императивната норма на чл. 52 ЗЗД. Съдържащите се в
документите декларации за отказ от права също били недействителни на
самостоятелно основание, тъй като предварителния отказ от права бил недопустим. Оспорват да са им заплащани посочените в
отговора на исковата молба суми в турски лири. Твърдят още,
че тези суми с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД не репарирали претърпените
от ищците неимуществени вреди. Поддържат приложимост на българското материално
право, поради това, че пострадалата Ф.Р.и виновния водач Х.Ш.К. са български
граждани, постоянно живеещи в България, както и поради това, че ответникът
застраховател е сключил застраховка „гражданска отговорност” с покритие в трети
държави, включително Турция, за автомобил с българска регистрация.
В
допълнителния отговор „Д.З.“ АД сочат, че в
Турция първия ищец лично и като законен представител на втория, е упълномощил адвокат Б.У.Г., като пълномощното е нотариално заверено. Сочи се, че нотариусът е удостоверил,
че пълномощното е подписано в негово присъствие в кантората му от С.И.А., като
се уверил, че същият много добре знае, разбира и говори турски език. Твърди се,
че с оглед надлежно учредената представителна власт в полза на адвокат Б.У.Г.
сключените от него споразумения с Турското национално бюро са валидни. Сочи се,
че споразуменията не представляват
предварителен отказ от права, тъй като към датата на подписването им правата на
ищците са съществували и те, разпореждайки се с тях, са упълномощили адвоката
да ги представлява пред Турското национално бюро. Сочи се, че С.И.А. в лично
качество и в качеството на баща и законен представител на М.С.И., е упълномощил
адвокат Б.У.Г. освен всички останали права и с правото да сключва споразумения,
както и да получава парични средства пълномощно в полза на турския адвокат, преведено от заклет преводач на
български език. Ответникът поддържа, че с оглед надлежно учредената представителна
власт в полза на адвокат Б.У.Г. сключените от него споразумения с Турското
национално бюро са валидни.
Относно
приложимото право ответникът поддържа, че вътрешните правила на Съвета на Бюрата са част от Директива 72/166/ЕИО на Съвета
относно проверките на застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
МПС и. Поддържа, че вътрешните правила на Съвета на Бюрата са приложимо право
съгласно ДФЕС, тъй като съдържанието на
Директивата е транспонирана в българското законодателство чрез КЗ. Сочи се,
че макар, че Република Турция не е член
на ЕС, тя е приела да се присъедини към тези международни правила.
Наведен е довод, че вътрешните правила на Съвета на Бюрата са част от
правото на Република България, както и на това на Република Турция. Навежда
довод, че Р Турция е сред страните членуващи чрез своите национални бюра в системата
"Зелена карта", което отразено и в §.2 от ДР на Наредба № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното З. по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ.
В съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв.
Й. поддържа
предявените искове. По отношение на
представеното в превод от турски пълномощно прави възражение по чл.40 ЗЗД, че
пълномощника е действал недобросъвестно и във вреда на представляваните. Представя списък на разноски и писмена защита.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Х.оспорва предявените
искове. Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, І- 7 състав, обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, след което приема за установено от
фактическа страна следното:
От
представените пред настоящата инстанция
писмени документи представени в превод на български език /протокол за ПТП от
28.12.2011г., резюме на ПТП /, издадени от компетентните органи на Р Турция, се
установява, че на
28.12.2011 около 14;00 часа в Република Турция по пътя КПП-Дерекьой в посока
към гр. Къркларели в района на километър 20+880
настъпило ПТП между л.а. Пежо
206, с peг. № *******, управляван от водача Х.Ш.К., българска гражданка и
камион марка Мерцедес №39 ДК 767 с водач Е.Й. на 62 г. , при което починала Ф.М. – пътник в лекия автомобил. Отразено е,
че лекия автомобил управляван от Х.Ш.движещ
се в посока към Къркларели преминал през зона с изсипан на платното чакъл от
камион излизащ от каменна кариера, завъртайки се преминал в насрещното платно и
настъпил удар в движещия се насреща камион. Като виновни за произшествието са
посочени Х.А.и Х.Ш../л.25-л.26 от делото/
Прието е Решение на Съда за тежки престъпления от гр.Къркларели, досие и
решение № 2013/25-рег.№2013/437, рег.номер в прокуратурата № 2013/38(в превод от турски език на български език), Окончателно решение на Съда за тежки
престъпления в гр.Къркларели от 17.06.2015г., досие и решение № 2013/25-рег.№
2013/437, с което за виновни в пътното престъпление на 28.12.2011г. на пътя Къркларели
- КПП-Дерекьой,
при което е причинена смъртта Ф.М., са признати подсъдимия Х.А., който изсипал чакъл на пътя
непосредствено преди ПТП – главен
виновник и подсъдимата Х.Ш.К. - второстепенен виновник. Решение №
2013/25-рег.№2013/437 е влязло в сила на
25.12.2013г., като на Х.Ш.е
наложено условно наказание с 5 год. изпитател срок, а на Х.А. – наказание
лишаване от свобода 4 г. и 2 месеца. /л.15-л.23
от делото/
В приетото неоспорено заключение на САТЕ
изготвена от в.л. доц. инж. А.П.А.,
при
наличните данни е определен следния механизъм на произшествието:
На 28.12.2011г. около 14;00 часа в Република Турция по пътя КПП-Дерекьой
в посока към гр. Къркларели в района на километър 20+880 се е движил л..а Пежо
205, с per. № *******, управляван от водача Х.Ш.К., българска гражданка. В
автомобила като пътничка на предна дясна седалка е пътувала живеещата в
България българска гражданка Ф.М.Р.. При движението
си л.а. Пежо е достигнал отбивката за кариера, в която се изготвят инертни
материали, които са извозват до строителни обекти. Неизвестен товарен автомобил
/ автомобили, вероятно на фирма BERKCEM.ltd, излизайки от отбивката за
кариерата при навлизане в главния път е
разсипал част от фракция – чакъл, който е превозвал върху платното за движение.
Водачката на л.а. „Пежо“ Х.Ш.К., въпреки, че в светлата част от денонощието е
имала възможност да види разсипания чакъл, не намалила скоростта си и
навлизайки в зоната на разпиленият чакъл
л.а. „Пежо“ се е отклонил наляво, навлязъл в
лентата за насрещно движение. В същото време
в обратна посока се движил
товарен автомобил Мерцедес №39 ДК 767 с
водач Е.Й., като настъпил челен удар между двата автомобила. При челния удар
починала пътничката Ф.М.Р.. Вещото лице инж.А. сочи две причини за настъпване
на произшествието, като първата са субективните действия на водачката Х.Ш.К.,
която при навлизане в зона с разсипан чакъл не е намалила скоростта и допуснала
навлизане в лентата за насрещно движение и втора причина – наличието наразсипан
чакъл върху платното за движение от служители на фирма BERKCEM.ltd.
Съдът възприема приетото неоспорено
заключение на АТЕ като обективно и компетентно дадено.
Видно
от приетия в превод от турски език на
български език, Протокол от аутопсия от
11.01.2012г. смъртта на Ф.М. е настъпила в след вътрешен кръвоизлив в резултата на нараняване на вътрешни органи
и многобройни счупвания./л.30-л.32 от делото/
От приетото удостоверение за наследници
№26/25.09.2012г. издаден от Община Руен,
Обл.Бургас, се установява, че Ф.М.Р. починала
на 28.12.2011г. е оставила, като наследник по закон сина си М.С.И.
ЕГН **********. /л.9 от делото/ В удостоверение за семейно положение от
25.09.2012г. издадено от Община Руен, е
отразено, че Ф.М.Р. е със семейно
положение разведена. Видно от прието удостоверение за раждане на М.С.И. ***, родители на родения на ***г.
са Ф.М.Р. и С.И. СА../л.11 от делото/
По делото
не е спорно, а е видно и от приетата
полица, че за л.а.
„Пежо 206”, с
peг. № *******, е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО” с международна застраховка „гражданска
отговорност”, тип „зелена карта” по сертификат № BG/15/04414890,
валидна от 12.07.2011г. до 07.07.2012г., издадена от прекратената застрахователна
компания ЗАД „В.“ АД, чийто универсален правоприемник,
поради вливане е „Д.з.” АД./л.12 – л.13 от делото/
Не се
твърди и не са ангажирани доказателства застрахователна
компания ЗАД „В.“ АД да има определен
кореспондент за Република Турция, поради което компетентно да обработи
претенцията от
наследниците на починалата Ф.Р.при ПТП настъпило на територията на Р Турция и да уведоми
застрахователя издал застраховка „зелена карта”, се явява Националното бюро на турските автомобилни застрахователи, като тази компетентност не е
оспорена от ищците.
По
делото е прието в превод от турски на
български генерално пълномощно с рег.№01924 от 13 март 2012г., с което
С.И. СА. лично и от името на сина
си М.С.И. роден на ***г. и Х.Ш.са упълномощили адвокат Б.У.Г. от Адвокатска
колегия Къркларели да ги представлява във връзка с дела и производства, които
са или ще бъдат заведени от и срещу тях, по всякакъв начин и метод да ги
представлява пред турските съдилища и пред други административни, финансови
органи и съдебни органи, да подава молби, да получава парични средства, да
сключва споразумения, да ги приема или отказва, да изисква признаване и
изпълнение на съдебни решения от чужди държави, както и да преупълномощава
други лица с тези права, заверено от 2-ри Нотариус на Къркларели. /л.94
– л.96 от делото/ Видно от отразеното нотариално удостоверяване по чл.90
от ЗН , пълномощното е подписано в присъствие на нотариуса в кантората му, от С.И.А.и Хаджер Кямил, след
като е установено, че същите много добре знаят, разбират и говорят турски език.
С оглед нотариално удостовереното в
пълномощно с рег.№01924 от 13 март
2012г., ценено по реда на чл.31 от КМЧП в
съвкупност с показанията на ищеца С.И.А. пред Съда за тежки престъпления от
гр.Къркларели, по дело № 2013/25-рег.№2013/437, дадени на турски език и
закрепени в приетия протокол /л.19 от
делото/, съдът намира за
несъстоятелно твърдението в допълнителната искова молба, че ищецът е неграмотен
на турски език.
Не е спорно, че адв. Б.У.Г. е сезирал с Бюрото на турските
автомобилни застрахователи, като адвокат на С.И. и А. М.С.И. във връзка с ПТП при което на
28.12.2011г., МПС per. № *******, управляван от водача Х.Ш.К. , със застраховка
Зелена карта № BG/15/04414590 в ЗД „В.“
причинило смъртта на Ф.М.Р..
Съгласно чл.3, т.1 от Вътрешните правила на
съвета на бюрата, представляващи част от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24
април 1972г., когато едно национално бюро е уведомено за произшествие,
настъпило на територията, на която то е компетентно, с участието на превозно
средство от друга държава, бюрото, без да е необходимо да чака предявяване на
формална претенция, пристъпва към разследване обстоятелствата на произшествието
и уведомява възможно най – скоро застрахователят издал зелена карта, а ако установи, че застрахователят
на превозното средство има одобрен кореспондент, му препраща информацията.
Съгласно чл.3, т.3 и т.4 от Вътрешните
правила на съвета на бюрата, националното бюро е упълномощено да урежда всяка претенция по взаимно съгласие или
да приема призовки за извън съдебно уреждане или за съдебен процес, които могат
да доведат до задължение за плащане на обезщетение, като всички претенции се
обработват от бюрото при пълна автономия в съответствие с законовите разпоредби
на в държавата, в която е настъпило произшествието, в интерес на застрахователя
издал зелена карта или застрахователна
полица. Бюрото има изключителна компетентност по всички въпроси отнасящи до
приложимото право и уреждането на претенцията./л.69-л.80/
Прието е споразумение от 10.03.2014г. по щета № МВ
**********, в превод от турски на български, в които адвокат Б.У.Г., като пълномощник на адвокат на С.И.А., във връзка с ПТП при което
на 28.12.2011г., с МПС per. № *******,
управляван от водача Х.Ш.К. , със застраховка Зелена карта № BG/15/04414590
в ЗД „В.“ причинило смъртта на Ф.М.Р. с Бюрото
на турските автомобилни застрахователи, в
което е декларирано съгласие заради
смъртта на Ф.Р.на С.И.А. да бъде заплатено обезщетение за лишаване от подкрепа
в размер на 37 856.98 т. лири. В
споразумението изрично е отразено, че
същото важи при извършено плащане.
Документа съдържа декларативно изявление, че с получаването на споменатото
обезщетение С.И.А. освобождава напълно и
окончателно „В.“
АД, както и действащото от името и за сметка на същото дружество Националното
бюро на турските автомобилни застрахователи и се задължава да се откаже от
бъдещи искове./л.57- л.58/
Прието е
споразумение от 10.03.2014г. по щета № МВ **********, в превод
от турски на български език, в които
адвокат Б.У.Г., като пълномощник на
адвокат на С.И.А. , баща на М.С.И. , във връзка с ПТП при което на
28.12.2011г., с МПС per. № *******,
управляван от водача Х.Ш.К., със застраховка Зелена карта № BG/15/04414590
в ЗД „В.“ причинило смъртта на Ф.М.Р. с
Бюрото на турските автомобилни застрахователи,
в което е декларирано съгласие
заради смъртта на Ф.Р.на М.С.И. да бъде заплатено обезщетение за
лишаване от подкрепа в размер на 3 498,43 турски лири.
В споразумението изрично е
отразено, че същото важи при извършено
плащане. Документа съдържа декларативно изявление, че с получаването на
споменатото обезщетение , получателят
освобождава напълно и окончателно „В.“ АД, както и действащото от името и
за сметка на същото дружество Националното бюро на турските автомобилни
застрахователи./л.60-л.61/
Не се спори, че Националното бюро на турските автомобилни
застрахователи, превело на 26.03.2014г. на адвокат Б.У.Г. сумата 37 856.98
т. лири, както и сумата 3 498,43 турски лири по щета № МВ **********, или общо 41 355,41 т.л., което е видно и
от представените платежни нареждания. /л.98-л.101
от делото/
Спорен е въпроса относно валидността на споразуменията, както и въпроса относно получаване на сумите в
турски лири от ищците.
Видно от приетото в превод на български език, писмо от 27.03.2014г., Бюрото на турските автомобилни
застрахователи уведомило „В.” АД, че е уредило претенцията по щета
с реф. № МВ **********, относно произшествие от 28.12.2011г. в Къркларели,
Турция, със застрахован водач Шериф
Кямил, за МПС рег.№*******, по полица BG/15/04414890 /с реф. № на щетата във „В.” АД -
1040-010-030-12-00031/, като
посочило, че очаква възстановяване на средствата по негова банкова сметка, ***,41 т.л. - обезщетение
за загуба на подкрепа 6 203,32 т.л. - такса обслужване./л.102-л.103 от делото/
С ликвидационен акт от 22.04.2014г.
по преписка № 1040-010-030-12-00031 на ЗАД
„В.”, с претендиращ
С.И.А., по застраховка с полица
№15511037208 сертификат
„зелена карта” № BG/15/04414890, валидна
от 12.07.2011г. до 07.07.2012г., за настъпило застрахователно събитие- ПТП от 28.12.2011г. в Р Турция, и причинени неимуществени щети –
лишаване от подкрепа поради смърт е определено обезщетение 47 558,73 т.л.
, което да се изплати на Турското
национално бюро на застрахователите./л.66 от делото/
От прието неоспорено платежно нареждане
и дневен отчет по сметка на ЗАД „В.” от 25.04.2014г., се установява,
че ЗАД
„В.”
наредил в полза на Турското национално бюро на застрахователите сумата 47 558,73
т.л..
/л.67, л.111-116 от делото/
Приета
е претенция на С.И.А. и М.С.И.,
чрез адв. дружество „Йи Е” изпратена с
пощенска пратка №000786/16.06.2016г. до „Д.з.” АД /получена с известие за доставяне от 20.06.16г./с която
е заявено искане за обезщетение от по 150 000,00
лв., за неимуществени вреди от
смъртта на Ф.М.Р., ЕГН **********при ПТП, на 28.12.2011 г., в Република Турция, на
пътя Къркаларели Дерекьой, с л.а. Пежо per. № *******, с водач Х.Ш.К., чиято
„ГО” е била застрахована с международна
застраховка тип „зелена карта” по сертификат № BG/15/04414590, валидна от
12.07.2011 г. до 07.07.2012г., издадена от прекратената застрахователна
компания ЗАД „В.”, чийто универсален правоприемник, поради вливане е „Д.з.” АД./л.35-л.38 от делото/ В
отправената до ответното дружество претенция, ищците сочат, че като пострадали са получили суми от Турското
Национално бюро, които не са в състояние
да репарират в пълна степен причинените им неимуществени вреди, както и че в
хода на преписката в Турция са
подписвали документи на турски език, които не са разбрали и не са имали воля да
се отказват от правото си да получат пълно обезщетение.
Направеното в претенцията до
ответника изявление, има значение на извънсъдебно
признание относно полученото от ищците парично обезщетение от Турското
Национално бюро на застрахователите.
Видно
от писмо изх.*********/27.07.2016г. ответното дружество отказало изплащане на
обезщетение, като посочило, че на
20.01.2012 г. в ЗАД „В.” е постъпила претенция от наследниците на починалата Ф.М.Р.,
които са предявили своята претенция чрез Турското Национално Бюро, чрез адвокат
Б.У.Г., като е образувана ликвидационна преписка № 1040-010-030-12-00031 .
Посочено е, че след представяне на всички необходими документи за изплащане на
обезщетение, на 10.03.2014 г. са подписани споразумения между С.И.А. и М.С.И.,
като увредени лица, чрез техния пълномощник и Турското Национално Бюро,
действащо от името и за сметка на ЗАД „В.” е изплатило обезщетение в размер на
41355,41 турски лири, поради което „Д.з.” АД, като правоприемник на ЗАД „В.”,
няма други задължения към наследниците на
Ф.М.Р..
За
установяване на неимуществените вреди е
допуснат един свидетел.
Свидетелят
Н.И./53г. без родство/ сочи, в
показанията си, дадени в о.с.з. на 04.07.2017г., че са съседи със С., жена му Ф.и
сина им М.. Сочи, че били сплотено семейство, но нямали граждански
брак.Семейството им не се е разделяло, живеели в едно домакинство. Ф.не
работела, изцяло се грижела за детето и домакинството. След внезапната и смърт С.
и М. били в шок и изглеждали отчаяни. Бащата С. бил притеснен, как ще се справи
с отглеждането на сина М..
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
От правна страна предявените искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира
по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с вр. чл. 105, ал.2 вр. чл. 116 КМЧП.
По приложимото право: Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал.2 от КМЧП
приложимият закон относно репарирането на вредите от деликта, настъпил на
28.12.2011 г. при описаното в исковата молба ПТП, с оглед безспорното обичайно
местопребиваване на двете български
гражданки - Х.Ш.К.- деликвент и Ф.М.Р. -
пострадала на територията на Република България, е българският закон и
конкретно Кодекса за З.то/отм./, съгласно разпоредбите на който при условията
на чл. 116, предл.2 от КМЧП, ищецът предявява своя пряк иск против
застрахователя, който е длъжен /чл. 223, ал.1 и чл. 267 от КЗ/ при сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Доколкото се
претендира обезщетение от вреди причинени от лице, със застраховка „гражданска
отговорност”
с международен
сертификат "Зелена карта”, приложима е и
Директива 72/166/ЕИО на Съвета с Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата,
която директива е транспонирана във вътрешното законодателство с §4 б, т.2 от
КЗ /обн., ДВ,
бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ Съгласно §2 т.1и т.4 от Наредба №49 от 16.10.
2014 г. за задължителното З., сред държавите, членуващи чрез своите национални бюра в
системата "Зелена карта", са и Република България и Република Турция.
По допустимостта:
Предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди са
процесуално допустими.
По същество:
С иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
разполага увреденият срещу
застрахователя на причинителя на вредите. Т.е. той има възможност да
избере от кого да потърси обезщетение за причинените му вреди от деликвента или
от застрахователя му по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Правото на пострадалия и към двамата произтича от общ фактически състав- непозволеното
увреждане. Отговорността на
застрахователя се ангажира въз основа на застрахователния договор, а тази на прекия причинител на основание причинената увреда - чл.45 от ЗЗД. В случая е
безспорно наличието на застрахователно правоотношение между деликвента и
ответно дружество.
Ответникът с отговора си депозиран в срока по чл.367 ГПК, е направил
възражение за неоснователност на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, тъй като между него и ищеца е сключено извънсъдебно споразумение,
имащо характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Константна е практиката, че при наличието
на валидно извънсъдебно споразумение, чрез което пострадалият е
реализирал правото си на обезщетение се препятства възможността му да го упражни по исков път, както спрямо
застрахователя, така и спрямо деликвента.
Прякото право на увредения срещу застрахователя възниква в момента на
настъпване на застрахователното събитие. По съществото си, то е за обезщетение
от непозволено увреждане, причинено от застрахования деликвент. Следователно,
ако застрахователят изцяло пострадалия, последния няма основание да търси повторно обезщетение. Вземането на
пострадалия може да се реализира и извънсъдебно. При положение, че споразумението му със
застрахователя е валидно и покрива
изцяло всички вреди или някои от тях, той няма основание да търси репарация за същите вреди отново по
съдебен път нито от застрахователя, нито от деликвента. / в този смисъл Р №
478/22.07.2010г. по гр.д. № 943/2009г., ГК, ІV г.о. на ВКС, по чл.290 от ГПК, Р № 425/13.01.2012г. по гр.д. №
39/11г. , ГК, ІІІ г.о. на ВКС по чл.290
от ГПК, опр.97/26.01.2012г. по гр.д. № 1119/11г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС.
Основният спор между страните се съсредоточава около въпроса има ли
сключено валидно споразумение на 10.03.2014 г. между Националното бюро на
турските автомобилни застрахователи на Р Турция, от името на ответното
дружество и ищците чрез упълномощен от
първия ищец представител и съответно има ли извършено валидно плащане въз
основа на това споразумение.
По делото се установи, че ищците са предявили претенции към Турското
Национално Бюро чрез адвокат Б.У.Г.. Във връзка с претенцията им е образувана
ликвидационна преписка № 1040-010-030-12-00031. Изплатено е обезщетение в
размер на 41355,41 турски лири на Турското Национално Бюро, тъй като произшествието
е настъпило на територията на Република Турция, за която то е компетентно.
Обезщетението е калкулирано и определено от Турското Национално Бюро, при
автономност, в съответствие с чл.3, т.3 от Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата,
които са приложими в случая.
Установи се, че след представяне на необходимите документи за изплащане
на обезщетение, на 10.03.2014 г. са подписани споразумения между С.И.А. и М.С.И.,
като увредени лица, чрез техния пълномощник адв.Б.Г.и Турското Национално Бюро
на автомобилните застрахователи, действащо от името и за сметка на ЗАД „В.”. В
споразуменията е посочено, че претендиращите лица декларират съгласието си с
определените обезщетения.
Съобразно приетото в Тълкувателно
решение № 1/2016 от 30.01.2017 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК, при
сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума
ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите
вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане
на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане.
Настоящият съдебен състав намира, че
сключеното на 10.03.2014г. споразумение с характер на спогодба между
пълномощника на ищците и Национално
Бюро на автомобилните застрахователи, действащо от името и за сметка на ЗАД „В.”
е валидно и не
е нищожно на посочените от ищеца основания.
Недоказани останаха твърденията за липса на
съгласие, при подписване на пълномощното от С.А., поради това, че е неграмотен на турски. С оглед нотариално удостовереното в пълномощно с рег.№01924 от 13 март 2012г., ценено по реда
на чл.31 от КМЧП в съвкупност с
показанията на ищеца С.И.А. пред Съда за тежки престъпления от гр.Къркларели,
по дело № 2013/25-рег.№2013/437, дадени на турски език и закрепени в приетия
протокол , съдът намира за недоказано
твърдението в допълнителната искова молба, че ищецът е неграмотен на турски
език.
Съдът намира, че е налице валидна представителна власт на пълномощника по
силата на нотариално заверено пълномощно с рег.№01924 от 13 март 2012г.
По делото не са представени доказателства това пълномощно да е оттеглено по
съответния ред, както и оттеглянето да е стигнало до знанието на адвокат Б.Г.и на ответното дружество-застраховател. Ето защо съдът приема, че не е
налице липса на валидно учредена представителна власт. На следващо място с
приемането на сумата 41 355,41 турски лири без възражения, ищците
са потвърдил с конклудентни действия сключеното споразумение. В
доброволната претенция от 16.06.2016г. ищците признават, че са получили
обезщетение от Турското
Национално Бюро на автомобилните застрахователи, но заявяват, че размера е
несправедлив.
На второ място съдът намира, че не е
налице нищожност на пълномощното, а оттук и недействителност на сключеното от
пълномощника на ищеца споразумение, поради липса на посочен размер на дължимото
обезщетение в пълномощното, поради това, че ищецът не е давал съгласието си за
подписване на споразумение с такива параметри, както и поради това, че
на пълномощника не е предоставена неограничена представителна власт и че в
пълномощното не е налице изрично волеизявление за сключване на конкретно
споразумение, с посочване на конкретен размер на застрахователно обезщетение.
Видно от съдържанието на пълномощното
13.03.2012г. ищецът С.А., лично и като баща на М.С. е упълномощил адвокат Б.Г.,
включително и с правото да го представлява във връзка с дела и производства,
които са или ще бъдат заведени от и срещу тях, по всякакъв начин и метод да ги
представлява пред турските съдилища и пред други административни, финансови
органи и съдебни органи, да подава молби, да получава парични средства, да
сключва споразумения, да ги приема или отказва.
При това съдържание на пълномощното не може да се приеме липса на съгласие
от страна на упълномощения, нито превишаване пределите на представителната
власт от пълномощника, като основание за нищожност на сключеното извънсъдебно
споразумение.
В обема на
представителната власт да се сключи споразумение се включва и правомощието да се
определи съдържанието на спогодбата.
Процесуално
прекрлудирано и неоснователно се явява и възражението с правно основание чл. 40 ЗЗД за недействителност на подписаното споразумение, поради споразумение във
вреда на упълномощителите, договаряйки силно занижен размер на
застрахователното обезщетение
Съдът и при определяне размера на дължимите
обезщетения се ръководи от задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС
№ 4/1968 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., както и нормата на чл. 52 от ЗЗД.
Указания на ВС до съдилищата за мотивирането на
справедлив размер на обезщетение са неотносими към формиране свободната воля на
страни по сделка, каквато е спогодбата. Отделно от това правилото на чл. 52 ЗЗД,
няма как да е приложимо към личната преценка за справедливо по размер
обезщетение.
Отделно от
това по делото не са налице доказателства установяващи безспорно наличието на
субективния елемент - вторият елемент от фактическия състав на
недействителността по чл. 40 ЗЗД, а именно: "споразумяване" между
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на
представлявания.
Ето защо настоящата инстанция намира, че е
налице правоизключващ факт по отношение
на възможността на ищеца да заяви пред
съда присъждането на по- голям размер на обезщетението за неимуществени
вреди. По изложените съображения предявените субективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ/отм./ за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищците, в резултат на смъртта на Ф.М.Р., при ПТП на 28.12.2011г. в Р Турция , следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Като законна
последица, неоснователно е и искането за присъждане на законната лихва,
считано от датата на увреждането – 28.11.2011г.
до окончателното й изплащане
При този резултат от разглеждане на главните искове, наведените при евентуалност от ответника възражения , не
следва да бъдат разглеждани.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 ГПК на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 150лв.
юрисконсултско възнаграждение .
На основание
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.А. , ЕГН **********, и М.С.И. ЕГН **********,
чрез своя баща и законен представител С.И.А., с общ адрес ***, против „Д.З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес *** , искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, за заплащане на сумата от по 150 000лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на Ф.М.Р., при
на ПТП, настъпило на 28.12.2011 год. в
Република Турция, ведно със законната
лихва от датата на ПТП – 28.12.2011 год., до окончателното изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.И.А. , ЕГН **********,
и М.С.И. ЕГН **********,
да заплатят на Д.З.“ АД
с ЕИК *******, сумата 150.00лв. - съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: