О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. Перник, 30.01.2019 г.
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 432 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се
развива по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищците Л.С.З., Г.С.З., И.Б.С., Ц.Б.В., Е.Д.Б., З.Д.К., Н.З.С.,
Е.А.Е., В.А.А., В.К.К., М.В.С.,
Ж.И.З., В.И.Б., И.К.И., В.К.Г., Д.Ф.М., Л.Д.В. и Г.Д.Ф., против решение № 440
от 17.05.2018 г., постановено по гр. дело № 3146/2017 г. на Пернишки РС, с
което са отхвърлени предявени от тях против Г.А.В. искове за собственост на
поземлен имот и искане за отмяна на т. 2 от констативен нотариален акт.
Във въззивната
жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост – незачитане на задължителна сила на влязло в сила решение,
превратно обсъждане на част от събраните доказателства, необсъждане на други
релевантни доказателства и незачитане на законовата уредба за наличието на
приложена регулация и възможността за обсъждане на възражение за нищожност на
административен акт, оспорен по съдебен ред. Искат решението да бъде отменено и
предявените искове уважени изцяло.
Съдът при
подготовката за постановяване на своя краен съдебен акт установи, че неправилно
е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания, тъй като първоинстанционният
съд е изпратил въззивната жалба на Пернишки ОС, без да е изпълнил задължението
си за произнасяне по част от спорното право, за която същият е функционално
компетентен да се произнесе.
Въззивниците са
обжалвали изцяло първоинстанционното решение, като заедно с искането за отмяна
на решението са направили и искане за произнасяне от въззивния съд по предявения
от тях иск по чл. 108 от ЗС за признаване на принадлежността на собствеността
върху поземления имот въз основа на наследяване и давностно владение и предаване на владението му от ответника
и по свързаното с главния спорен предмет искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на констативния нотариален акт – така
искания на стр. 16 от въззивната жалба.
Видно от исковата
молба и поясненията, направени от ищците чрез процесуалния им представител в
първото заседание по делото на 12.09.2017 г. пред първоинстанционния съд,
ищците са предявили активно субективно съединени осъдителни искове за
собственост по чл. 108 от ЗС за признаване на принадлежността на собствеността
и осъждане на ответника да им предаде
владението върху поземлен имот, представляващ празно дворно място, находящ
се в с. ***, Община Перник, и съставляващ парцел VI, отреден за пл. № 203 в кв.
13 съобразно регулационния план на селото, утвърден със заповед № III-363 от
25.06.1964 г. и изменен със заповед № 2269 от 31.07.1991 г., с площ на парцела
645.5 кв.м, от които 30 кв.м с неуредени регулационни сметки при граници:
улица, парцел І-228, парцел ІІ-228 , парцел VIII-225 и парцел XV-203 по регулационния
план на селото. Направено е и допълнително искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК
свързаното с главния спорен предмет, за отмяна на констативния нотариален акт.
Въпреки така предявените осъдителни искове за собственост, в обжалваното
решение липсва произнасяне на
първоинстанционния съд относно част от
спорното право, свързана с правото на владение като правомощие от сложното
право на собственост върху спорния имот и отправеното във връзка с него искане ответникът да бъде осъден да им
предаде владението върху имота, т.е. не
е налице формирана от него воля относно направеното от ищците искане за
предаване на владението върху имота от ответника, за който същите твърдят, че
ответникът го владее от 2015 г., без да притежава правно основание за осъществяването
му.
Петиторният иск по
чл. 108 от ЗС има за предмет претендираното от ищеца право на собственост и
съдържа в себе си две искания за правна защита - искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху същия имот. Решаването на правния спор, предмет на
иска по чл. 108 от ЗС, е предпоставено от даването на отговор на тези две искания
в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източника на
силата на пресъдено нещо на решението по арг. от чл. 236, ал. 2 във вр. с ал. 1
от ГПК. В този смисъл задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 18
от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК
на ВКС и т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. дело №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС.
В обжалваното
решение първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по искането на
ищците за осъждането на ответника да им предаде владението върху имота, а и в
мотивите си към него не е формирал воля по така направеното от тях искане,
поддържано изрично във въззивната жалба, което е довела до непълнота на
решението на Пернишки РС.
При така
установеното, въззивният съд намира, че въззивната жалба, с която се обжалва
решението и се иска произнасяне по искането за осъждането на ответника да
предаде владението на процесния имот, не може да бъде разгледана от настоящата
инстанция, тъй като липсва произнасяне по част от спорния предмет. Липсата на формирана воля от първоинстанционния съд за
част от предявения с иска по чл. 108 от ЗС правен спор може да бъде отстранена с
допълнително решение, постановено от същия съд, издал непълното решение. Ако се
приеме противното, то настоящата инстанция би се произнесла за първи път по
част от предявения с иска правен спор, което е недопустимо, тъй като ще доведе
до едноинстанционно разглеждане на спора в едната му част. Тази невъзможност
следва от характера на въззивното производство, в което съдът, в пределите на
жалбата, трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора,
рамките на който са определени пред първоинстанционния съд. Непълнотата на
решението може и следва да се отстрани, при условията и по реда, предвидени в
чл. 250 от ГПК, като жалбата в тази й част следва да се счита като молба за
допълване на постановеното от Пернишки РС решение (в този смисъл определение №
158 от 13.04.2009 г. по гр. дело № 1468/2008 г. на ВКС, определение № 878 от
12.12.2011 г. по т. дело № 766/2011 г. на ВКС, и други).
Предвид горното,
въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на
Пернишки РС за разглеждане на въззивната жалба като молба за допълване на решението,
след което да се изпрати отново на Пернишки ОС за произнасяне по жалбата.
Тъй като определението
не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, същото не подлежи
на обжалване.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 432/2018 г. по описа на
Пернишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за произнасяне при
условията и реда, предвидени в чл. 250 от ГПК, съобразно мотивите на настоящото
определение, след което делото да бъде върнато на Пернишки окръжен съд за
произнасяне по въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.