Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 669
гр.Пловдив,06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на първи октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №95/2019 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен
иск с правна квалификация по чл.288,ал.12 във вр. с ал.1,т.2,б.“а“ от Кодекса
за застраховането /отм./.
Ищецът
Гаранционен фонд-гр.София твърди,че на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от
Кодекса за застраховането /отм./ е изплатил по щета №210057/26.03.2014 г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 563,38 лв. на Д.С.С.,пострадала
при пътно транспортно произшествие /ПТП/,настъпило на 19.05.2013 г. в гр.София.
Твърди,че
виновен за катастрофата е ответникът М.Д.И.,като ищецът описва в исковата си
молба обстоятелствата,при които е причинено произшествието,пострадалите от
същото лица и причинените на Д.С. увреждания от пътния инцидент.Сочи,че в
нарушение на чл.260 от КЗ /отм./,сега чл.490 КЗ,ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП.Твърди,че пострадалата Д.С. се е обърнала към Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ
/отм./,сега чл.557 от КЗ-без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Опел Омега“ с ДК №С 9678 ХВ и по образуваната
щета №210057/26.03.2014 г. УС на ГФ взел решение да бъде изплатено обезщетение
в размер на 29 724,55 лв. на същата.Тя не се съгласила с размера на
обезщетението,определен с решение на УС на ГФ,и завела срещу фонда гр.д.№16349/2014
г. по описа на СГС за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с
процесното ПТП,по което ответникът участвал като трето лице-помагач на страната
на Фонда.Въз основа на постановено по посоченото дело решение бил издаден
изпълнителен лист,след което на датата 13.07.2018 г. Гаранционния фонд изплатил
по влязлото в сила решение сума в размер на 43 702,79 лв.,формирана от 32 000
лв. главница,5599,59 лв. законна лихва и 6103,20 лв. разноски.А на датата
13.07.2016 г. Фонда изплатил по влязлото в сила решение,постановено по
посоченото гражданско дело,сумата от 2136,04 лв. разноски.Ищецът твърди,че е
поканил ответника да възстанови платеното от ГФ,но до подаване на исковата
молба това не било направено.
Въз
основа на горните твърдения ищецът е поискал на основание чл.45 от ЗЗД и
чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 75
563,38 лв.,представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета
щета №210057/26.03.2014 г.,ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата,както да му заплати и направените по настоящото дело разноски,по
посочената в исковата молба банкова сметка. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът
М.Д.И. не е подал в законния срок отговор на исковата молба,не е взел становище
по иска и не е оспорил нито едно от изложените в исковата молба обстоятелства.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Видно от
приложения изпълнителен лист от 21.06.2016 г.,издаден по гр.д.№16349/2014 г. по
описа на Софийски градски съд,I ГО,21-ви състав,настоящият ищец Гаранционен фонд е осъден
да заплати на Д.С.С. сумата от 32 000 лв.,представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от
травмативни увреждания,настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие,реализирано на 19.05.2013 г. по вина на М.Д.И. /настоящия
ответник/,чийто лек автомобил „Опел“,модел „Омега“ с ДК №С 9478 ХВ е бил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
исковата молба-23.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.Осъден е още
да заплати на Д.С. е сумата от 1 763,32 лв.-разноски по делото,съразмерно на
уважената част от исковете.
Както е
отразено в изпълнителния лист,същият е издаден на основание влязло в сила
съдебно решение №3781 от 09.05.2016 г.,постановено по посоченото по-горе
гражданско дело.По настоящото дело е приложено заверено копие от същото решение
и от съдържанието му е видно,че в производството по гр.д.№16349/2014 г. по
описа на Софийски градски съд,I ГО,21-ви състав,М.Д.И.-ответник по процесния иск,е
участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд,от което
следва,че съгласно разпоредбата на чл.223,ал.1 от ГПК постановеното решение от
09.05.2016 г. има установително действие в отношенията между него и насрещната
страна,т.е. между третото лице-помагач и Д.С.-ищца по горното гражданско
дело.Наред с изложеното и съобразно чл.223,ал.2 от ГПК,това,което съдът е
установил в мотивите на решението си,е задължително за третото лице М.И. в
отношенията му с Гаранционен фонд-страната,която го е привлякла като трето
лице-помагач.
При съобразяване
на гореизложеното съдът приема за безспорно доказано в настоящия процес,че на
19.05.2013 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на настоящия
ответник-М.И.,в резултат на което е пострадала Д.С.С. и е претърпяла
неимуществени вреди,за които с горното съдено решение е осъден да заплати
обезщетение Гаранционен фонд-София и тази отговорност е възложена на същия фонд
поради обстоятелството,че лекия автомобил,с който е причинено произшествието,е
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на пътния инцидент.
Наред с
горното,по настоящото дело се установява още,че Д.С. в качеството се на
пострадало лице от настъпилото на 19.05.2013 г. пътно-транспортно произшествие
е отправила до Гаранционен фонд-София писмена претенция с вх.№24-01-137 от
26.03.2014 г. за изплащане на обезщетение за причинените и имуществени и
неимуществени вреди,както и обезщетение за забава от датата на настъпване на
произшествието.По тази претенция пред ГФ-София е образувана щета №210057 от
26.03.2014 г.,по която с протокол №11 от 10.04.2014 г.,представен по настоящото
дело в заверено копие,Управителният съвет на Фонда е взел решение за одобряване
на обезщетение за неимуществени вреди на Д.С. в общ размер от 28000 лв.,както и
обезщетение за имуществени вреди,свързани с неимуществените,в общ размер на 1
724,55 лв.,или общо обезщетение-в размер на 29 724,55 лв.Така определеното по
щета №210057 обезщетение е изплатено по банков път на Д.С. от Гаранционния
фонд,като плащането е извършено с преводно нареждане от 15.05.2014 г.,приложено
към настоящото дело в заверено копие.
Видно от
покана за доброволно изпълнение с изх.№19858 от 29.06.2016 г.,също приложена
към делото в заверено копие,въз основа на гореописания изпълнителен лист от
21.06.2016 г.,издаден по гр.д.№16349/2014 г. по описа на СГС,е било образувано
изп.дело №20167900401071 по описа на ЧСИ Ренета Милчева,рег.№790,район на
действие-СГС,за принудителното събиране на присъдените с изпълнителния лист
суми.Според поканата,към момента на издаването й,общия размер на задължението
по изпълнителното дело възлиза на сумата от 43 702,79 лв.,от които главница в
размер на 32 000 лв.,законна лихва в размер на 5 599,59 лв. за периода
23.10.2014 г.-13.07.2016 г.,1 763,32 лв.-присъдени разноски,1080 лв.-адвокатски
хонорар по изпълнителното дело и 3 259,88 лв.-такси по Тарифата към
ЗЧСИ,дължими към 13.07.2016 г.Посочената сборна сума от 43 702,79 лв. е внесена
изцяло от Гаранционен фонд-София по изпълнителното дело /по сметка на ЧСИ
Ренета Василева/ на датата 13.07.2016 г.,както е видно от приложеното към
настоящото дело преводно нареждане на „УниКредит Булбанк“АД от същата дата.
По
делото е представен и още един изпълнителен лист,издаден на 21.06.2016 г. по
гр.д.№16349/2014 г. по описа на Софийски градски съд,I ГО,21-ви състав на основание съдебното
решение от 09.05.2016 г.,съгласно който Гаранционен фонд-София е осъден да
заплати на адв. Т.Г./пълномощник на ищцата по делото Д.С./ сумата от 1 470,40
лв.,представляваща адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна
адвокатска защита,съразмерно с уважената част от иска.Касае се за адвокатско
възнаграждение,присъдено в полза на адвоката на основание чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата,както изрично е отразено в съдебното решение от
09.05.2016 г.За принудителното събиране на същото възнаграждение също е
образувано изпълнително дело,което е с №20167900401070 по описа на посочения
по-горе частен съдебен изпълнител и това обстоятелство става видно от
приложената покана за доброволно изпълнение с изх.№19846 от 29.06.2016
г.,издадена по изпълнителното дело и адресирана до ГФ-София като длъжник по
изпълнението.Съгласно тази покана,към момента на издаването й,задължението по
изпълнителното дело възлиза на общата сума от 2 136,04 лв.,от които:1470,40
лв.-присъдени разноски,380 лв.-адвокатски хонорар по изпълнителното дело и
285,64 лв.-такса по Тарифата към ЗЧСИ,дължими към 13.07.2016 г.На същата дата
посочената обща сума от 2 136,04 лв. е изплатена от ГФ по сметка на ЧСИ,както е
видно от приложеното на л.50-ти преводно нареждане на „УниКредит Булбанк“.
И на
следващо място,по делото е представена „регресна покана относно щета №ГФ-21-0057/26.03.2014
г.“,която е с изх.№ГФ-РП-384 от 23.07.2018 г. и е отправена от Гаранционен
фонд-София до ответника М.Д.И..С тази покана Фонда на основание чл.558,ал.7 от КЗ е поискал ответникът в 1-месечен срок от получаването й да внесе по
конкретно посочена банкова сметка на фонда сумата от 75 595,58
лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и
страдания,причинени с МПС „Опел Омега“ с ДК №С 9478 ХВ,управлявано от ответника
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,при
ПТП от 19.05.2013 г. в гр. София.Тази покана е изпратена на ответника по пощата
с обратна разписка от 24.07.2018 г.,но е върната на 14.08.2018 г. като
непотърсена.
При така
установените по делото факти,относими към процесния спор,съдът приема следното
от правна страна:
Ищецът
Гаранционен фонд-София е изплатил на пострадало при ПТП лице-Д.С.,обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди,причинени й вследствие на
произшествието,което е било реализирано на
19.05.2013 г. по вина на ответника М.Д.И. с негов лек автомобил
„Опел“,модел „Омега“ с ДК №С 9478 ХВ и за този автомобил не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на причиняване на произшествието.Всички тези обстоятелства освен,че се
установиха по делото,не се и оспорват от ответника,който не е направил никакви
възражения срещу процесния иск.При така установеното от фактическа страна,съдът
приема,че извършеното от ищеца плащане на обезщетение попада в една от
хипотезите на чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от Кодекса за застраховането
/отм./,приложима спрямо настоящия случай,съгласно която хипотеза Гаранционният
фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания,ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно
средство,което обичайно се намира на територията на Република България,и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Според
чл.288,ал.12,изр. първо от Кодекса за застраховането /отм./,след изплащане на
обезщетението по ал.1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал.8,т.е. разходите за определяне и
изплащане на обезщетението,които законът разпорежда,че са за сметка на виновния
водач,съответно за сметка на превозвача,с изключение на случаите по ал.1,т.1 и
ал.2 от чл.288 КЗ,в които случаи тези разходи са за сметка на фонда.В
конкретният случай ищецът е изплатил на пострадалото при ПТП лице-Д.С.,обезщетение
по ал.1 на чл.288 от КЗ /отм./ в общ размер от
61724,55 лв. /29 724,55 лв. по щета №21057 и 32 000 лв. съгласно
изпълнителният лист от 21.06.2016 г.,издаден по горното гр. дело на СГС/ ведно
със законна лихва в размер на 5 599,59 лв.Изплатил е и присъдени съдебни
разноски и разноски по изп.д.№№20167900401071 по описа на ЧСИ Ренета Милчева в
общ размер от 6103,20 лв.,както и сумата от 2 136,04 лв.,включваща присъденото
на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение съгласно съдебното
решение от 09.05.2016 г. и разноски за производството по изп.д. №
20167900401070 по описа на същия ЧСИ,образувано за принудително събиране на
присъденото адв. възнаграждение.Или,платените от Гаранционен фонд разноски са в
общ размер от 8239,24 лв.,като всички тези разноски съдът счита за разходи по
смисъла на чл.288,ал.8 от КЗ /отм./,т.е. разходи,свързани с определяне и
изплащане на обезщетението по ал.1,които са за сметка на виновния водач и за
тях Гаранционния фонд също има право на регресен иск по смисъла на чл.288,ал.12
от КЗ /отм./ спрямо виновния водач-в случая ответника по делото,наред с
платените на увреденото лице обезщетения в горния размер /ведно с изтикли
законни лихви върху тях/.Казано обобщено,следва да се приеме,че на основание
последната разпоредба Фондът-ищец встъпва в правата на увреденото лице спрямо
прекия причител на увреждането до размера на платеното от него обезщетение
/ведно с лихви върху него/ и платените разходи за определяне и изплащане на обезщетението.Сумарно
платеното от Фонда на пострадалото лице обезщетение вследствие горното
ПТП,причинено от ответника при участието на лек автомобил без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“,лихви върху същото обезщетение и разходите
за определяне и изплащането му, се равняват на сумата от 75 563,38 лв.Именно до
този размер ищецът има право на регресен иск по смисъла на чл.288,ал.12 от КЗ
/отм./ и понеже този размер съвпада с претендирания от ищеца размер,то крайният
извод,който се налага е,че процесния иск,основан по посочената разпоредба,се
явява доказан и основателен в пълния му предявен размер и като такъв следва да
се уважи изцяло.Върху исковата главница от 75 563,38 лв. следва да се начисли и
законна лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-11.02.2019
г. до окончателното й изплащане.
Предвид
уважаването на иска,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сумата от 3022,54 лв. съдебни разноски-платена
ДТ,а на основание чл.78,ал.8 от ГПК,понеже ищецът е представляван от
юрисконсулт в настоящото производство /исковата молба е подадена чрез
упълномощен юрисконсулт/,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
юрискунсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /определено като размер
съгласно чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37
от Закона за правната помощ.
Всички
дължими от ответника суми следва да бъдат преведени по посочената в исковата
молба банкова сметка с титуляр-Гаранционен фонд-София,която сметка следва да се
отрази и в дспозитива на настоящото решение съгласно изискването на
чл.236,ал.1,т.7 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.И. с ЕГН **********,с постоянен адрес:*** на
основание чл.288,ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес:гр.София,ул.“Граф Игнатиев“№2 сумата от 75 563,38 лв.
/седемдесет и пет хиляди петстотин шестдесет и три лева и тридесет и осем
стотинки/,представляваща изплатено от Гаранционен фонд на основание чл.
288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./ по щета №210057/26.03.2014 г. и съгласно
решение №3781 от 09.05.2016 г. по гр.д.№16349/2014 г. по описа на Софийски
градски съд обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на
причинено от ответника на 19.05.2013 г. пътно транспортно произшествие,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 11.02.2019 г.,а също да заплати и сумата от 3022,54 лв.
/три хиляди двадесет и два лева и петдесет и четири стотинки/,представляваща
направени по настоящото дело съдебни разноски-платена държавна такса,както да
заплати и сумата от 100 лв. /сто лева/
юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК,като
всички изброени суми бъдат преведени от ответника по банкова сметка на Гаранционен
фонд-София в „Уникредит Булбанк“АД с IBAN ***,BIC ***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :