Решение по дело №591/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Т. В. Д., [ЕГН], чрез адв.Б., срещу решениe № 240 от 16.02.24 г. по АНД 426/24 на ПРС.

Иска се отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно.

Твърди се нарушение на материалния закон. Според касатора изложените мотиви не съответстват на събраните и приложени доказателства, тъй като тя е неправоспособна, не притежава СУМПС, инвалид е на 100 % с чужда помощ, представила е декларация, че е предоставила собственото ѝ МПС на сина си Н. Т. Д., който е извършил нарушението.

Претендират се разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Б. по тези съображения.

В представено писмено становище за ответната стана, ОДМВР-Пловдив, се сочи, че изложените по касационната жалба твърдения относно здравословното състояние на касаторката са ирелевантни към предмета на спора дотолкова доколкото не е спазена предвидената процедура в ЗДвП като не е подадена декларация в законовия срок, в която да се посочи водача на МПС.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище за основателност на жалбата.

Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 240 от 16.02.2024 г. по АНД № 426 по описа за 2024 г. на ПРС, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4792786, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Т. В. Д., [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], ет.3, ап.1, на основание чл.189, ал.4 вр.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр.с ал.1 от ЗДвП.

Решението е правилно като краен резултат.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно основното възражение на касаторката относно неправилно определения субект на административното наказание. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил, като в настоящия казус не се оспорва факта, че МПС е регистрирано на името на касаторката. Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидил възможността да бъде оборена презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като собственикът на МПС може в 14-дневен срок от получаване на фиша да депозира писмена декларация, в която да посочи данни на другото лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към декларацията следва да приложи и копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел собственикът, на който е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, като за наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Законовата презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, документи. В конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че друго лице е управлявало автомобила, касаторката е направила такова твърдение едва с жалбата пред въззивната инстанция. Законът предоставя две възможности на лицето, срещу което е издаден ЕФ след връчването му - да заяви, че друго лице е управлявало МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде уважено, то отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша. Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на идеята на закона.

Видно от събраните по делото доказателства касаторката не е упражнила надлежно правото си по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, и следователно не е оборила презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност. В настоящия случай декларацията е представена с въззивната жалба и към нея няма приложено копие от СУМПС на лицето, което се посочва в декларацията да е управлявало собствения на касаторката автомобил. Тези две условия са кумулативно дадени и дори да се приеме, че касаторката е подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, то непредставянето с нея на копие от СУМПС на лицето, сочено, че е управлявало процесното МПС, е достатъчно условиe подадената декларация сама по себе си да не произведе търсения от касаторката правен резултат.

Противно на изложените твърдения в адвокатската пледоария в хода по същество на спора, ЕФ ясно и точно е описано мястото на извършване на нарушението.

Въз основа на изложенотоq касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора на ответника се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №240 от 16.02.2024 г. по АНД № 426 по описа за 2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Т. В. Д., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.