Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8
състав,
в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година в
следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ
БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2138 по описа за 2020 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20201102192459, подадена от “М.С.” ЕООД, ЕИК ******, чрез
едноличния собственик на капитала Р.Г.Р., срещу Отказ №
20180324091551/28.10.2020
г. на Агенцията по
вписванията – Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление образец Г2 с вх. № 20180324091551
за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2017 г. В жалбата
се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел да извърши искането обявяване
на представения акт по партидата на дружеството.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като прецени приложените писмени
доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима
– подадена
е в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, и от лице, което има правен
интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено заявление образец Г2 за обявяване на
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за 2017 г.
По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че в случая заявлението
е подадено от Р.Р., който е неоправомощено лице по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, както и че представената декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не
е подписана.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното
лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата
разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване
акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва
проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им
съществуване.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно
за обявяване на заявените актове.
Съгласно
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, всички останали предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обстоятелство
еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност с
декларация по образец, която се публикува до 31 март на следващата година в
ТРРЮЛНЦ за търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел.
В случая заявлението е подадено от едноличния собственик на капитала на “М.С.” ЕООД - Р.Г.Р.. Доколкото дружеството има вписан управител – К.К.А., то
управителят е легитимираното лице да подаде заявлението от името на търговското
дружество и съответно да подпише декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. С
оглед на това съдът споделя извода на длъжностното лице по регистрацията, че Р.Р.
не е оправомощено лице по смисъла на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ.
За изчерпателност на изложението, дори да се приеме, че същият като
едноличен собственик на капитала е оправомощено лице да подаде разглежданото
заявление, в случая представената за обявяване декларация по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от ЗСч не е подписана. Поради това декларацията не отговаря от външна
страна на изискванията на закона и не може да бъде обявена по партидата на
дружеството в Търговския регистър.
Приложената към заявлението декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ също не
е подписана, което е също пречка за обявяване на заявения акт.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че документите са подписани с
електронен подпис, тъй като такива данни липсват в декларацията по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от ЗСч и в декларацията по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Към заявлението не е приложена и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ,
подписана от управителя на дружеството.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че отказът е незаконосъобразен,
доколкото длъжностното лице по регистрацията се е произнесло почти 32 месеца
след подаване на заявлението и не са му дадени указания от длъжностното лице по
регистрацията.
Съгласно нормата
на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване
или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или
когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното
лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на
срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Срокът по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и
произнасянето на длъжностното лице по регистрацията извън този срок не се
отразява на валидносттта на акта на длъжностното лице по подаденото заявление.
Поради това съдът намира, че недаването на указания от длъжностното лице по
регистрацията по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, съответно произнасянето
след срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ не е основание за отмяна на
постановения отказ на формално основание. Спецификата на производството по чл.
25 от ЗТРРЮЛНЦ – неговият контролно-отменителен характер изключва възможността
съдът да отмени отказа и да върне преписката на длъжностното лице за
възобновяване на регистърното производството от етапа на даване на указания до
заявителя за представяне на надлежни документи (така в Решение №
2433/19.10.2018 г. по гр.д. № 4822/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 11 състав).
По
изложените съображения съдът намира, че подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от
изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20201102192459, подадена от “М.С.” ЕООД, ЕИК ******, чрез едноличния собственик на
капитала Р.Г.Р., срещу
Отказ № 20180324091551/28.10.2020 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20180324091551.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на решението,
препис от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за сведение.
СЪДИЯ :