Определение по дело №1618/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 565
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500501618
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 565
гр. Стара Загора, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501618 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на „ А.с.в.” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител Ю.Ю.
– изпълнителен директор, чрез юрк. И.С., против разпореждане №
1660/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 3531/2021 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
за сумата от 975,00 лв. – застрахователна премия.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради неправилно
приложение на материалния закон.
Излага подробни съображения в жалбата си и цитира съдебна практика в
подкрепа на аргументите си. Не споделя твърденията на районния съд и
приема, че в случая не са нарушени правата на потребителя по смисъла на
ЗЗП.
Претендира отмяната на обжалвания съдебен акт и да постановяване
1
издаванетото на заповед за изпълнение за претендираната сума.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „А.с.в.”
ЕАД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г.Г.В. от *** за сумата от 1 329,25 лв. –
главница по договор за заем; 237,67 – договорна лихва за периода от
11.03.2019 г. до 11.03.2020 г.; 975,00 лв.- застрахователна премия; 235, 94 лв.-
лихва за забава за периода от 12.03.2019 г. до 26.07.2021 г. (дата на подаване
на заявлението в съда), както и законна лихва от 26.07.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендирано е и присъждане на
разноските, направени пред заповедния съд в размер на 55,56 лв. – държавна
такса и 75,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем
CrediGo № 5342-00021167, сключен на 11.12.2018 г. между „ М.К.” АД и
Г.Г.В., по силата на който дружеството му е предоставило паричен кредит в
размер на 1 500 лв., а длъжникът се е задължил да върне сумата, ведно с
договорна лихва, която била в размер на 308,70 лв., като общата сума
заемополучателят се задължил да върне на 15 месечни погасителни вноски, в
размер на 120,58 лв. всяка от тях, считано от датата на първата погасителна
вноска, а именно 11.01.2019 г.
С подписването на искането на за отпускане на заем, длъжникът
предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита” по
Групова полица на ЗК „У.Ж.“ АД. На основание т.3 от договора за кредит,
заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така
застрахователната премия по договора била определена в размер на 1 125,00
лв., която заемополучателят се задължил да заплати на 15 броя равни части,
всяка в размер на 75,00 лв., като с подписването на договора и искането за
заем, той е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва
задълженията си на застраховано лице по полицата.
2
На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 11.03.2019 г.
(датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2021
г., която била в общ размер на 235,94 лв.
На 10.06.2019 г. било подписано приложение №1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания ( цесия ) от 16.01.2015 г., сключен
между „ А.с.в.” ЕАД – гр. С. и „ М.К.” АД, по силата на който вземането на
„М.К.” АД срещу Г.Г.В. било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор, в полза на „А.с.в.” ЕАД. Длъжникът бил уведомен за извършената
цесия с уведомително писмо от дата 13.06.2019 г., изпратено му от „А.с.в.”
ЕАД – гр. С. като пълномощник на цедента.
С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил заявлението в
частта, с която заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 975,00 лв., представляваща
застрахователна премия. Приел е, че уговорката за застрахователна премия се
превръща в необоснована санкция за длъжника и е средство за неоснователно
обогатяване на кредитора, поради което не следва да бъде уважено
заявлението в тази му част.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално
легитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговоря на изискванията на чл.
127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
3
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република
България – чл. 411, ал. 2 от ГПК.
В конкретния случай, въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.
411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като противоречи на закона и е налице
обоснована вероятност искането за присъждане на сумата от 975,00 лв.,
представляваща застрахователна премия да се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
В тази връзка съдът приема, че съглашението за допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка, не представлява допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит, а на практика е
отделен договор кредит от застрахованият такъв, който по своята правна
същност представлява договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът заплаща на третото лице-застраховател пълния размер на
дължимата застрахователна премия, а кредитополучателят се задължава да я
изплати за срока на сключеният договор за потребителски кредит, на същия
брой месечни вноски, които се дължат на същите падежи с вноските по
договора за кредит и се включват в размера на общата дължима сума.
Бенефициент по застраховката не е длъжника, а „М.К.” АД, тоест в случая е
налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на
чл. 383 от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по
чл.382 от КЗ.
Тъй като описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането
на дължимата застрахователна премия от „М.К.” АД сама по себе си
представлява договор за потребителски кредит, и с уговарянето на дължимата
застрахователна премия да се разсрочи и да се включи в размера на
погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузата за застраховка „Защита” следва да се
приеме за такава.
4
Обоснованата вероятност за неравноправността на клаузата за
допълнителна услуга „Защита“ е свързана с противоречието й с разпоредбата
на чл.143, ал.1 т.19 от Закона за защита на потребителите, т.к. при
сключването на договора за потребителски кредит липсата на посочване в
него в пълнота на изискуемите по силата на чл.11 от ЗПК данни не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му в
тяхната пълнота.
Искането е неоснователно и поради противоречието му със закона, т.к.
нарушава разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК доколкото в самият договор за
потребителски кредит - договор за заем CrediGo № 5342-00021167, сключен
на 11.12.2018 г. между „ М.К.” АД и Г.Г.В. липсва изрично предвиждане на
възможност за кредитора да прехвърли вземанията си по договора за
потребителски кредит на трето лице (такава е предвидена в т.23 от Общите
условия към договора).
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.278 от ГПК
Старозагорският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1660/30.07.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 3531/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6