№ 7122
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110110476 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. И. Б. срещу д, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 20 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца
лек автомобил „и“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 08.03.2019 г. на
кръстовището на ул. „Малобучински път“ до автомагистрала „Струма“, по вина на водача
на МПС „п“ с рег. № , със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 5 800 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2019 г. до
25.02.2022 г.
Ищецът твърди, че на 08.03.2019 г. при движение по автомагистрала „Струма“ с
посока към кв. Суходол, на кръстовището с ул. „Малобучински път“ настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на
водач на лек автомобил „п“, в причинна връзка с което били причинени щети на собствения
му лек автомобил „и“ с рег. № ,. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил
застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество с полица № BG/06/118001082420, валидна от 06.05.2018 г. до
05.05.2019 г. Поддържа, че след отправена до ответника покана последният отказал да
заплати обезщетение, поради което предявява и разглеждания иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника д, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва вредите да са причинени по посочения от
ищеца начин, механизма на ПТП, наличието на причинна връзка, както и размера на
вредите. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора,
1
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което са причинени вреди на собствения на ищеца автомобил в
претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание
чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
В разглеждания случай между страните не се спори, че към 08.03.2019 г. ответникът е
бил застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „п“ с рег. № ,.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото протокол за ПТП № 1729399 от 08.03.2019 г., уведомление за щета, опис-заключения
по щета, заключението на автотехническата експертиза, както и показанията на свидетеля
бв, се установява, че 08.03.2019 г. при движение на лек автомобил „п“ с рег. № , по пътен
възел на автомагистрала Струма в посока към кв. Суходол и на кръстовището с
„Малобучински път“ при наличието на знак Б-2 водачът не пропуска и реализира ПТП с
движещия се по ул. „Малобучински път“ – път с предимство срещу пътен знак Б-3, лек
автомобил „и“ с рег. № ,. Така описаният механизъм на ПТП се установява от една страна от
протокола за ПТП, който като съставен от служител на МВР в кръга на служебните му
задължения в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.
Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на актосъставителя, но съгласно чл.
179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя и за извършените от него и пред него
действия, включително и за констатираните от същия и отразени в протокола за ПТП
обстоятелства при посещението на мястото на събитието. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в приетото заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено, като при изслушването му вещото лице изрично посочва, че няма никакво
значение за механизма на ПТП и крайните изводи в заключението обстоятелството на кой от
двата изхода на автомагистрала „Струма“ при ул. „Малобучински път“ е настъпило
процесното ПТП, доколкото регулирането и на двете кръстовища е еднакво, следователно
съответства на отразеното в скицата от протокола за ПТП. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза щетите по лек автомобил „и“ с рег. № ,, отразени в протокола
за ПТП и в описа на застрахователя, са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Изводът относно настъпване на ПТП по описания механизъм се подкрепя и от показанията
на свидетеля Виденов.
При така установения механизъм на произшествието и липсата на доказателства,
налагащи извод в друг смисъл, следва да се приеме, че по делото се установява при
дължимото от ищеца главно и пълно доказване, че произшествието е настъпило именно
вследствие нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек
автомобил „п“ с рег. № , и по-точно – чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като водачът на посоченото МПС
не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „и“ с рег. № ,.
Налице е следователно възникнало и непогасено вземане за заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Размерът на това
вземане следва да бъде установен при спазване на установените в съдебната практика
правила. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на автотехническата експертиза, стойността необходима за възстановяване на
вредите по лек автомобил „и“ с рег. № ,, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на застрахователното събитие е в размер на 34 558,15 лева. Страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства не се установява ответното дружество да е заплатило
2
обезщетение на ищеца за причинените му при процесното ПТП вреди. При това положение
предявеният иск за главница, доколкото е в по-малък размер от установения дължим такъв,
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на иска за заплащане на застрахователно обезщетение,
основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 01.04.2019 г. до 25.02.2022 г. Същото определено по реда на чл. 162
ГПК възлиза на сумата в размер на 5900 лева. Претенцията на ищеца е по-малък размер,
поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който претендира такива в общ размер на 6282 лева, от които 1032 лева за платена
държавна такса, 250 лева за платен депозит за вещо лице и 5000 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 2714 лева. При това положение дължимите в полза на ищеца разноски възлизат
на сумата в общ размер на 3996 лева.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА д, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“
№ 89Б, да заплати на К. И. Б., с ЕГН ********** и със съдебен адрес гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 48, ет. 4, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 20 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на
притежавания от ищеца лек автомобил „и“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на
08.03.2019 г. настъпило на 08.03.2019 г. на кръстовището на ул. „Малобучински път“ до
автомагистрала „Струма“, по вина на водача на МПС „п“ с рег. № , със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 28.02.2022 г.
до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 5 800 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2019
г. до 25.02.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3996 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3