МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.02.2020Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 3/
2020Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД.
Производството по делото е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт
против подсъдимия П.П.И., ЕГН ********** за това, че на 06.11.2019 г. около 07,25 ч. в гр. Дряново, ул.
“Камен Калчев” до № 21, в посока към детска градина “Иглика”, управлява в срока
на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, наложена със ЗППАМ №
18-0892-000283/17.09.2018 г. на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово,
МПС марка “Фолксваген”, модел “Венто” с рег. № ***собственост на С.П.М.от гр.
Дряново престъпление по чл.
343в, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Габрово прокурор Г. Георгиев поддържа обвинението и моли на
подсъдимия да бъде наложено предвиденото наказание. Счита, че
следва да се приложи санкцията на чл. 343г от НК, тъй като във всеки един
момент СУМПС може да му бъде върнато.
Подсъдимият И., редовно призован, се явява. Дава обяснения. Признава се за виновен и
моли за минимално наказание.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден
на ***г. в гр. ***. Видно от справката за съдимост същият е осъждан
многократно, както следва :
1. С присъда по НОХД
№ 117/ 1989г. по описа на Районен съд Дряново обвиняемият е осъден на една
година и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр.
чл. 195, ал. 1 от НК, извършено през м. юли 1989г. На основание чл. 66 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Присъдата влязла
в сила на 02.04.1990г. За това осъждане обвиняемият е реабилитиран по право на
основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
2. С присъда по НОХД
№ 36/ 1995г. по описа на Районен съд Дряново обвиняемият е осъден на три месеца
лишаване от свобода при общ режим за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК,
извършено на 04.11.1994г. Присъдата влязла в сила на 22.09.1995г. Видно от
приложената към предложението справка рег. № 2205/ 2019г. на Районна
прокуратура Габрово наказанието от три месеца лишаване от свобода е изтърпяно
на 23.02.1996г.
3. С присъда по НОХД
№ 44/ 1997г. по описа на Районен съд Дряново, изменена с решение на Габровския
окръжен съд, обвиняемият е осъден на една година и два месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, извършено на 03.02.1995г.
Присъдата влязла в сила на 23.02.2000г.
4. С определение по
НОХД № 95/ 2003г. по описа на Районен съд Дряново е одобрено споразумение, по
силата на което обвиняемият се е признал за виновен в престъпление по чл. 343,
ал.3, предл. последно, булква “а”, предл. първо, във вр. чл. 343, ал. 1, б.
“б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на 12.11.2002г. Поради
което му е наложено наказание глоба в размер на 350 лв. Определението влязло в
сила на 08.08.2003г.
5. С присъда по НОХД
№ 825/ 2005г. по описа на Районен съд Габрово, обвиняемият е осъден на пробация
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 03.08.2005г. Присъдата
влязла в сила на 28.08.2005г. Видно от приложената към предложението справка
рег. № 2205/ 2019г. на Районна прокуратура Габрово определеното наказание
пробация е изтърпяно на 09.01.2007г.
6. С определение по
ЧНД № 116/ 2000г. по описа на Районен съд Дряново е определено едно общо
наказание по НОХД № 36/ 1995г. и НОХД № 44/ 1997г., двете по описа на Районен
съд Дряново, а именно лишаване от свобода за срок от една година и два месеца
лишаване от свобода. Видно от приложената към предложението справка рег. №
2205/ 2019г. на Районна прокуратура Габрово определеното общо наказание от една
година и два месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 19.05.2001г.
Поради което следва да
се приеме, че на основание чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 2 от НК обвиняемият се е
реабилитирал за всички осъждания с изтичане на десет годишен срок от
изтърпяване на най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от една година
и два месеца на 19.05.2001г.
7. С решение по АНД
№ 116/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново подсъдимият И. е признат за
виновен в това, че на 21.09.2019г. в гр. Дряново, управлявал МПС – лек
автомобил “Рено 19” с рег. № ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена му със ЗППАМ № 18-0892-000283/
17.09.2018г., влязла в сила на 12.10.2018г., с което е извършил престъпление по
чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. На
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Решението не е
обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 13.11.2019г.
Подсъдимият П.П.И. е
правоспособен водач на МПС категории В, М и АМ, като притежава СУМПС, валидно
до 30.06.2025г.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0892-000293/ 17.09.2018г.
по чл. 171, т. 1, б. “д” от ЗДвП СУМПС на обвиняемия било отнето до заплащане
на дължими глоби. Заповедта била връчена лично на обвиняемия на 27.09.2018г. и
влязла в законна сила на 12.10.2018г.
На 06.11.2019г. подс.
И. решил да осъществи управление на лек автомобил с рег. № ***, който не бил
негова собственост. Твърди, че заедно със снаха си трябвало да закара внучето
си до детската градина. Поради което започнал движение с посочения по-горе
автомобил от дома си в кв. “Изгрев” по ул. Камен Калчев в посока ЦДГ “Иглика”. По същото време в района на детската градина
се намирал служебен автомобил на РУ Дряново, в състава на който бил св. В.М..
Полицейският служител спрял подсъдимия за проверка около 07,25 ч., като
установил, че същият управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС. Това обстоятелство било
отразено в изготвения акт за установяване на административно нарушение, който
бил подписан от подсъдимия без възражения.
Видно от справка за
нарушител/ водач на ОД на МВР Габрово против подсъдимият има множество издадени
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, като няма данни за извършено
плащане на глобите, наложени на подсъдимия по следните постановления :
16-0258-000412/ 14.10.2016г., 16-1752-000124/ 28.11.2016г., 17-0258-000086/
12.04.2017г., 17-0360-000354/ 29.12.2017г., 17-0360-000355/ 29.12.2017г. и
18-0258-000161/ 11.05.2018г.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност обясненията на подсъдимия, разпита на св. М. и от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства приобщени от съда по реда на чл. 283
от НПК.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът прие, че на 06.11.2019 г. в гр. Дряново подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.
От обективна страна
се установи, че на посочената дата обвиняемият е управлявал моторно превозно
средство – автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ***. Установи се също така, че
с цитираната по-горе заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по отношение на обвиняемия е била наложена принудителната административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
за срок до заплащане на глобите, наложени му с цитираните в заповедта влезли в
сила наказателни постановления. Изпълнението на наложената принудителна
административна мярка е започнало на 27.09.2018 г., когато заповедта е била
връчена на обвиняемия. Към 06.11.2019 г. глобите, наложени с посочените в
заповедта влезли в сила наказателни постановления, не са били платени, а
заповедта за прилагане на ПАМ не е била отменена и не е било спряно действието
ѝ. Поради това съдът приема, че на посочената по-горе дата наложената
принудителна административна мярка е била в сила. Следователно подъсдимият е
управлявал автомобила в срока на изтърпяване на наложената му принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление.
От субективна страна
обвиняемият е извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл.
Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на
наложената му принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление, тъй като заповедта за налагане на тази мярка му е
била връчена лично. Въпреки това е управлявал моторното превозно средство.
Причините за
извършване на деянието се коренят в ниската правна култура на обвиняемия и в
незачитането на забраната да управлява моторно превозно средство в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление.
За извършеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба
от 200 до 1000 лв.
Съдът прецени, че не
са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Действително
за извършеното от негов умишлено престъпление е предвидено наказание в
размерите по чл. 78а, ал. 1, б. а от НК. В случая обаче привилегията за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е неприложима поради забраната, въведена с ал. 7, предл. 3-то
съгласно която “Алинеи 1-6 не се прилагат при множество престъпления”, какъвто
е настоящият случай.
Множество престъпления са
налице, когато деецът извърши едновременно или последователно две или повече
престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните
посегателства, са възможни две хипотези: или новото престъпление да е извършено
след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно
престъпление, когато чл. 78а НК е неприложим, или между отделните престъпления
да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях. В случая е налице втората
хипотеза и макар подсъдимият към момента на извършване на първото инкриминираното
деяние, за което е било образувано АНД 116/ 2019г. на Районен съд Дряново да не
е бил осъждан с влязла в сила присъда, по делото са събрани категорични данни,
че е налице реална съвкупност, т.е. множество престъпления, изразяващи се в
управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на СУМПС, наложена със ЗППАМ № 18.0892-000283/
17.09.2018г. на ОД на МВР Габрово на две отделни дати – 21.09.2019г. и на
06.11.2019г., поради което не са налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия.
При определяне на вида и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита
дадените обяснения от подс. И. при разследването по досъдебното производство, с
които е спомогнал за разкриване на обективната истина, направеното
самопризнание, водещо до извод за проявено критично отношение към извършеното
престъпление, неговата невисока степен на опасност и по-високата степен на
обществена опасност, с която подсъдимия се определя в качеството на деец,
произтичаща от описаното по-горе престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК на 21.09.2019г.
Преценявайки изложените
по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при съществуването на които и
най-лекото, предвидено от закона наказание, би се явило несъразмерно тежко.
Поради което след като отчете естеството на тези обстоятелства, заедно с
липсата на минимум за наказанието, въведен от нормата на чл. 343в, ал. 1 от НК намери,
че на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК следва да замени предвиденото
наказание “Лишаване от свобода” с “Пробация”, изразяваща се в определените по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки “Задължителна регистрация
по настоящ адрес” шест месеца с периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест
месеца, като прие, че по този начин ще се създадат условия за постигане на
целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в
чл. 36 от НК.
На основание чл. 55,
ал. 1 от НК съдът не наложи предвиденото по-леко наказание глоба в полза на
държавата.
По отношение
направеното искане от страна на представителя на Районна прокуратура Габрово за
налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. По отношение на вида
и размера на наказанието за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК разпоредбата
препраща към алинея първа от същия текст, която предвижда наказание лишаване от
свобода до три години и глоба от 200 до 1000 лв., както бе посочено по-горе. В
тази разпоредба не е предвидена възможност за извършителя да се налага
наказание лишаване от право.
В случая е
неприложима и разпоредбата на чл. 343г от НК, където са изчерпателно изброени
престъпленията, за които може да се наложи наказание лишаване от право да се
управлява МПС. Сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл. 343в,
ал. 3 от НК и няма основание, поради което разпоредбата да се тълкува
разширително.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :