Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХІV
състав, в публично заседание на 25.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното
от съдия Бишуров АНД № 1974/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Синитово,
обл.Пазарджишка, представлявано от управителите Х.В.Х. и И.С.Т./заедно и
поотделно/, против Наказателно постановление № 462027-F499489 от
09.09.2019 г. издадено от директор Офис за обслужване - Пазарджик при ТД на НАП
Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 вр.
с ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В бланкетната жалба се релевира оплакване за
незаконосъобразност на издаденото НП, без никакви съображения за това.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага /устно и в писмено защита/ съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна - АНО, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за
потвърждаване на НП.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано след извършена проверка чрез
справка в Система за управление на приходите в НАП, при която било установено,
че същото, като регистрирано по ЗДДС лице, не било
осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС в законоустановения срок до
15.04.2019 г. за данъчния период 01.03.2019 г. до 11.03.2019 г., на която дата
дружеството било служебно дерегистрирано по ЗДДС. Справката-декларация за
посочения данъчен период не била подадена до започването на настоящото АНП със
съставянето на АУАН. Същата била подадена в Офис за обслужване в гр. Пазарджик
при ТД НАП Пловдив на 09.08.2019 г. с Вх. № 133421902433146, т.е след съставяне
на АУАН, при което имало закъснение от 3 месеца и 25 дни.
Всичко
това било установено от св.М.М., в качеството й на инспектор по приходите в ТД
на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик. С бездействието си дружеството извършило
нарушение по чл.125 ал.1 вр. с ал.5 от ЗДДС. Първата правна норма императивно
сочи, че: „За всеки
данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124, с
изключение на случаите по чл. 159б“, а втората, че: „Декларациите
по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“. Поради това на това на
дружеството-нарушител била изпратена покана
изх. № 8444/17.04.2019 г. (л.15 от делото) за явяване на негов законен
представител в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на АУАН. Поканата била
изпратена на ел. поща на дружеството, посочена от него за контакт с приходната
администрация, но така посоченият имейл не бил открит (виж справка л.16 от
делото), след което поканата била изпратена по пощата по седалище и адрес на
управление на дружеството-нарушител, но адресатът отново не бил открит.
По тази причина АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и в
присъствието на свидетел на 11.07.2019 г., като по-късно - на 01.08.2019 г.,
бил връчен на единият управител на дружеството - И.Т..
Срещу съставения АУАН било подадено писмено възражение (л.55 от делото),
което АНО не уважил и на 09.09.2019 г. издал обжалваното
НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. М.М. и св. И.Т..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното от правна страна съдът намира,
че жалбата е неоснователна. Не е спорно, че
дружеството-жалбоподател към инкриминирания период 01.03.2019 г. - 11.03.2019
г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно
задължено лице по този закон. Регистрацията на дружеството е била прекратена
служебно именно на 11.03.2019 г. Установи се безспорно от гласните и писмените
доказателства по делото, че справка-декларация за горепосочения данъчен период
не е била подадена в законоустановения срок, а едва 3 месеца и 25 дни по-късно
(на 09.08.2019 г.). По този факт не се спори и от страна на жалбоподателя.
При тези факти няма съмнение, че с бездействието си дружеството е осъществило
състава на административно нарушение по чл.125 ал.1 вр. с ал. 5 от ЗДДС.
Според настоящия съдебен състав, в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.
Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението
е било довършено на 15.04.2019 г., т.к. законоустановения срок по чл.125 ал.5
от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 14.04.2019 г. АУАН е съставен
на 11.07.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушението и
нарушителя. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя, т.е. в хипотезата на
чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в отсъствие е било законосъобразно, предвид посоченото
по-горе, а именно, че дружеството не е могло да бъде поканено на адреса по чл.8
от ДОПК. С оглед на това е несъстоятелно направеното и поддържано в съдебно
заседание възражение за СПН в смисъл, че АУАН неправилно бил съставен в
отсъствие на нарушителя, с което било накърнено правото на защита. Тук следва
да се вметне и това, че дори да не бяха налице условията за съставянето на акта
в отсъствие, то това отново не накърнява правото на защита на привлеченият към
административнонаказателна отговорност, т.к. в крайна сметка актът е бил връчен
на законен представител на дружеството на 01.08.2019 г., като е било подадено
след това и писмено възражение против него, с което правото на защита е било упражнено.
Според настоящия съдебен състав не е налице и допуснато съществено
процесуално нарушение при съставянето на АУАН поради това, че
дружеството-нарушител разполагало с данни, че освен управителя Т.има и друг
управител- Х.Х., както и пълномощник – адв. Л., чрез които дружеството не било търсено
от данъчната администрация и не било канено за съставяне на АУАН. Вече се
посочи по-горе, че предоставения от самото дружество на данъчната администрация
адрес за кореспонденция с дружеството, както и ел. адрес, са именно тези на
които същото е било търсено и не е открит представител. В този ред на мисли
следва да се подчертае, че данъчната администрация не е задължена да търси и
намира и други адреси и начини за кореспонденция с което и да е дружество-нарушител.
Освен това вече бе отбелязано, че дори да се допусне хипотетично, че като не е
търсен друг начин да се покани дружеството за съставяне на АУАН и ако се
приеме, че с това е допуснато процесуално нарушение от административния орган,
то същото не е съществено, тъй като правото на защита на нарушителя не е
накърнено, поради обстоятелството, че актът е връчен впоследствие на законен
представител на дружеството и е упражнено правото на защита срещу него.
Настоящият съдебен състав счита, че настоящият случай не разкрива
признаците за маловажност на административното нарушение, респ. приложение на
чл.28 от ЗАНН, нито поради това, че нарушението е формално и не са настъпили
вредни последици, нито и това, че дружеството не е развивало дейност и че
справката-декларация е била т. нар. „нулева“ и е подадена преди съставяне на
НП. Всичко това не може да обоснове липса на обществена опасност на
нарушението. В разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че
задължението за подаване на справка-декларация и информация от отчетните
регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък, както
и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки
или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т.е.
регистрираното лице не е осъществявало дейност, при положение че не е поискало
да бъде дерегистрирано.
Отделно от това с неподаването на въпросната справка-декларация за
процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава
приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива
или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска.
Напротив става ясно от описа на издадените НП и справка в деловодната програма
на съда, че задълженото данъчно лице системно не е изпълнявало задълженията си,
както за подаване на справки-декларации, така и информация от отчетните
регистри, за различни отчетни периоди на 2019 г. Няма съмнение, че
справката-декларация е била подадена на 09.08.2019 г., т.е след откриване на
нарушението, съставянето на АУАН и неговото връчване, т.е нарушението е било
отстранено по повод на съставения акт и няма гаранции, че то щеше да бъде
отстранено ако не бе започнало АНП против дружеството. Освен това закъснението
е за един немалък период от време - почти четири месеца. Всичко това сочи, че
конкретното нарушение е със завишена степен на обществена опасност.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга
обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е законосъобразна санкция,
равняваща се на минималния размер на предвидената за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото бе направено искане и от процесуалния представител на АНО за
присъждане в полза на АНО на направени разноски за юрисконсулско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав
намира, че същото е основателно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза
на НАП-София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2
ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто
представител е издал обжалваното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано
към същата агенция.
За определяне размера на възнаграждението съдът съобрази разпоредбата на
чл.37 от ЗПП и тази на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН, като взе предвид че
настоящото производство се разгледа в четири съдебни заседания с разпит на
двама свидетели, но не е с фактическа и правна сложност. По тези съображения
съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 лева.
С оглед изложеното до тук и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 462027-F499489
от 09.09.2019 г, издадено от Директор Офис - Пазарджик
при ТД на НАП Пловдив, с което на „Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Синитово, обл. Пазарджишка, ***, представлявано от управителите Х.В.Х.
и И.С.Т., на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 вр. с
ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Синитово, обл.
Пазарджишка, ***, представлявано от управителите Х.В.Х. и И.С.Т., да заплати на
НАП гр.София разноски в размер на 80 (осемдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: