Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен,
26. 08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански
състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от
съдията ЗАМФИРОВА гр.
д. № 7187 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе
предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
В
районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от ******,
пълномощник ***. ***. ЕГН **********,
против ***., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на
иска 923, 20 лв.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответната страна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК.
Безспорно е, че със заповед за изпълнение
съдът е разпоредил И. П. И., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ******
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** ***№ **, ** представлявано от **- ******,
сумата 737,04 лева, представляващи главница по 17 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода ***г. до ***г.; възнаградителна лихва 106,87 лева за
периода ***г. до ***г.; обезщетение за
забава 79,29 лева за периода ***г. до ***г., ведно със законната лихва от ***г.
до окончателното изплащане, както и сумата ** лева държавна такса, както и
разноски в размер на 50 лева за ***възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства:
Задължение по Договор за ***№ ***, сключен на ***г. между ****** и ***., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено в полза н. ***по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/.
Съгласно
ТР № 4 / 18. 06. 2014 г . на ВКС
на РБ по т. д. 4 / 2013 г. на ОСГТК т. 4 са налице основания за издаване заповед за незабавно изпълнение по заявление
от и в полза на частния правоприемник на посочения ***, но при заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на ***преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Тъй като към исковата молба не са
представени доказателства за уведомяване на ***за прехвърляне на вземането, то
цесията няма действие по отношение на него, съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като не му е
съобщена.
Ако заявлението за издаване на заповед за
изпълнение беше подадено от първоначалния ***,
нямаше да има проблем, но тъй като то е подадено от ***- правоприемник по договора за цесия, то за да
има действие по отношение на длъжника,
уведомяването за извършената цесия следва да предхожда подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това, претенцията
е неоснователна. Предявеният иск по реда на чл. 422 ал.1,
с правно основание с чл. 415,
ал.1 от ГПК е неоснователен,
следва да бъде отхвърлен и да се обезсили
издадената заповед за
изпълнение.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД, предишният ***е длъжен да съобщи на ***прехвърлянето и да предаде на
новия ***намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
***и спрямо ***от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния ***.
Ищецът по делото не доказва по безспорен
и категоричен начин качеството си на ***нито към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, нито към датата на подаване
исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК. Действително, ищецът е имал
право, с даденото му пълномощно, именно той,
от името на стария ***, да уведоми ***за
цесията на вземането срещу него. По
делото обаче липсват доказателства какво точно е било съдържанието на
уведомлението до длъжника, дали ответникът го е уведомил от свое собствено име
или от името на стария ***, дали е приложил към уведомлението пълномощното от
стария ***. Уведомяване от новия ***за извършената цесия няма правно значение
за ***съгласно от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Същевременно, фактът на изпращане на
уведомление, не е достатъчен, за да се
приеме за доказано получаването му, което е обстоятелството, което следва да се
докаже от ищеца, за да може съдът да
приеме, че цесията е съобщена на длъжника.
В проектодоклада е указано на ищеца, че в негова тежест е да докаже вземането по основание и размер, като от събраните по
делото доказателства, съдът намира,
че ищецът няма качеството на ***спрямо
ответника. В случая не се установява за
цесията да е надлежно съобщено на ***от
страна на цесионера въз основа на даденото му пълномощно. Исковата молба и приложенията й са връчени на назначения от
съда ***на ответника. Уведомяването на ***е предвидено с цел той да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение
задълженията му на новия ***и също така да го защити против ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата
по съответния договор. За да произведе действие цесията, е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника.
След като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на процеса, направените по делото
разноски за дължавна такса и
възнаграждение за ***остават за сметка на ищеца. На ищеца следва да се
възложат и разноските за ВЛ.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на
установено, че И. П. И.,
ЕГН **********,***, дължи ДА ЗАПЛАТИ н.
****** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** *** ***№ **,
офис - сграда
***представлявано от **- ******, сумата 737,04 лева, представляващи
главница по 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода ***г. до ***г.;
възнаградителна лихва 106,87 лева за периода ***г. до ***г.; обезщетение за забава 79,29 лева за периода ***г.
до ***г., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане, както
и сумата ** лева държавна такса, както и разноски в размер на 50 лева за ***възнаграждение,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: