№ 339
гр. К., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101841
по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.09.2020 г.,чрез ЧСИ Д.С.Д.,
рег.№ *** на КЧСИ, с адрес на кантората в гр. К., получила Покана,
подписана от Управителя на клона на ПИБ АД /Банката/ в гр. К., с която била
уведомена за наличието на сключен между нея и Банката Договор за
поръчителство от *** г., по силата на който е поела задължението да
отговаряте за задълженията на Д.О.Т., с ЕГН **********, в качеството и на
Кредитополучател по банков кредит в размер на 10 000.00 /десет хиляди/
лева, съгласно Договор № *** г. за банков кредит. Получила и уведомление,
че поради необслужване на кредита от страна на Кредитополучателя – Д.О.Т.,
към момента дългът е в размер на 20 835.75 лв., формиран от: 9 564.84 лв.
просрочена главница и 11 270.91 лв. – просрочени лихви. Цитирайки текст от
сключения между нея и Банката Договор за поръчителство от 23.06.2010 г. й
била отправена покана, в 7-дневен срок от получаване на същата, да погаси
просрочените задължения към Банката в пълен размер, след което, ако не
стори това, ще бъдат предприети действия за принудително изпълнение
срещу притежаваното от нея имущество и предоставените обезпечения. С
изпратената Покана, имаща характер на Покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ била уведомена, че същата ..следва да се счита за писмено
уведомление по смисъла на Раздел X „Предсрочна изискуемост",
т.10.1.2.,б."а" от Общите условия на Договор за кредит №….. По повод
получената ПДИ, в указания за това 7-дневен срок, депозирала молба-
становище до клона на Банката в гр. К., в която изложила доводите си в
няколко пункта, в следният смисъл : 1. Че не разполагам с финансова
възможност да погася просрочените от страна на Кредитополучателката Д.Т.
задължения към Банката. 2. Че не дължа погасяване на посочената сума от 20
1
835.75 лв., по отношение на която се позовавам на изтекла погасителна
давност в моя полза! В молбата си посочила, че независимо от наличното
разминаване в посочените дата на възникване на задължението й като
„поръчител" /в първия абзац от Поканата е посочена дата на сключване - ***
г., а в 4-ти абзац е посочена дата на сключване на Договора за поръчителство
- 23.06.2010 г./, приема, че дори в по-неблагоприятния вариант на възникване
на задължението й към *** г., до момента на изпращане и получаване на
процесната Покана от нейна страна – 15.09.2020 г. са изтекли повече от 10
години, по който начин, задължението е погасено по давност и възможността
да се търсят посочените суми от нея, в качеството й на „поръчител", е
преклудирана, като се позовала и на обстоятелството, че по отношение на
вземанията по договори за кредит е приложим общият 5-годишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, посочвайки съдебна практика в тази насока (Решение №
28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 523/2011 г. на III г.о. ГК, съгласно
което, при този вид договори е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Поради
тази причина се сочи, че е приложим общият 5-годишен давностен срок.Този
срок е изтекъл на 12.08.2015 г., считано от датата на подписване на процесния
Договор за поръчителство – *** г. /приемайки полошият за мен вариант на
възникване на задължението/. По този начин, за Банката е преклудирана
възможността да търси задължението към днешна дата от нея в качеството й
на „ поръчител. Счита, че обстоятелството, че от момента на подписване на
процесния Договор за поръчителство от нейна страна през 2010 г. до
изпращане и получаване на ПДИ Банката не е предприела никакви действия
за събиране на вземането си от нея, в качеството й на „поръчител", както и
поради обстоятелството, че от нейна страна няма извършени плащания по
сключения между нея и Банката Договор, й дават основание да се позове на
изтекла в моя полза погасителна давност и да направи възражението, че не
дължи връщане и погасяване на претендираната от страна на Банката сума от
20 835.75. От момента на получаване на изпратеното от нея и получено от
клона на Банката в гр. К. писмо, не разполага със становище на Банката
досежно наведените доводи и направени от нейна страна възражения, което
създава у нея опасения, че Банката ще предприеме действия - за снабдяването
си със Заповед за парично изпълнение по чл. 417 ГПК и последващо
образуване на изпълнително производство, с всички неблагоприятни за нея
последици от това, което и поражда правен интерес у нея от предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск, с искане съдът да признае за
установено със своя съдебен акт, че не дължи претендираната от ответната
страна ПИБ АД, клон К., сума от 20 835.75 лв., формирана както следва: 9
56484 лв.- просрочена главница и 11270.91 лв. - просрочени лихви. Поради
изложеното по-горе, моли съда да признае за установено по отношение на
ответника „П. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
клон на ПИБ – К., че не дължи сумата от 10 418.37 лв. /десет хиляди
четиристотин и осемнадесет лева 0.37 лв./ с настоящата ИМ предявява
искането си частично/, представляваща ½ /една втора / ид.част от общо
претендираната сума от 20 835.75 лв. /двадесет хиляди осемстотин тридесет и
пет лева 0.75 лв./, посочена в изпратената и получена от нея на 15.09.2020 г.
ПДИ, подписана от Управителя на клона на ПИБ – К., с произтичащите от
2
това законни последици, като й бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от юриск. М. М., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество ПИБ АД, с който
заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан, за което
излага следните възражения: На *** г. между Д.О.Т., ЕГН **********,
/длъжник/ и „П." АД, ЕИК *** /банката/ бил сключен Договор № *** от *** г.
за банков кредит, с който договор банката е отпуснала на длъжника сумата от
10 000 лева /десет хиляди лева/ за образование. Крайният срок за погасяване
на предоставения кредит, съгласно точка 3 от Договора, бил 27.07.2020 г.
Длъжникът не е погасил задълженията си към банката в този срок. Считано от
датата на падежа /27.07.2020 г. / целият кредит е изискуем. За обезпечаване на
задълженията Договор № *** от *** г. за банков бил сключен Договор за
поръчителство с поръчителя П. АНТ. АНТ., ЕГН **********. Съгласно т. 2 от
Договора за п о р ъ ч и т е л с т в о Поръчителя отговарят солидарно заедно с
Кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включително за лихвите и разноските. Съгласно чл. 11 от
Договора за поръчителство „Поръчителят се задължава при неизпълнение на
главното задължение от страна на Кредитополучателя и без да е необходимо
Банката да насочва иска си първо към Кредитополучателя, да внесе при първа
покана, доброволно, всички дължими суми, включително лихвите и
разноските" С покана с изх. № *** г., връчена чрез ЧСИ Д.Д., рег. *** на
КЧСИ „П." АД уведомила и поканила Поръчителя П. АНТ. АНТ., ЕГН
********** като и бил даден 7-дневен срок за плащане на просрочените
задължения. Поканата била връчена лично на 15.09.2020 г. Пълномощникът
на ответното дружество заявява, че срокът е изтекъл, но до този момент
кредитополучателят и поръчителят не са погасили всичките си задължения по
горепосочения договор. Сочи, че съгласно чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, за "П." АД се е породил правен интерес да пристъпи
към принудително събиране на вземането си от солидарните длъжници. На
14.02.2018 г. „П." АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците: Д.О.Т., ЕГН:
********** и П. АНТ. АНТ., ЕГН: ********** по Договор № *** от *** г. въз
основа на извлечение от счетоводните книги на Банката. По горното
заявление на „П." АД, било образувано частно гражданско дело № 1403 от
2020 г. по описа на Районен съд - К. и била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и съответния
Изпълнителен лист от 09.11.2020. с който длъжниците Д.О.Т., ЕГН
********** и П. АНТ. АНТ., ЕГН ********** били осъдени да заплатят
солидарно на „П." АД, общо сума в размер на 20 533,13 лева /двадесет хиляди
петстотин тридесет и три лева и тринадесет ст./ от които: 9 564,84 лева –
просрочена главница; 7 934,80 лева – непогасена договорна лихва, начислена
на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит от 27.12.2011 г. до
27.07.2020 г., вкл.; 2 528,53 лева – обезщетение за забава за просрочени
плащания (наказателна лихва), дължима на основание т. 10 от Договора за
кредит от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г.; 88,49 лева – непогасена договорна
лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 416,47 лева – обезщетение за забава за
просрочени плащания (наказателна лихва), дължима на основание т. 10 от
3
Договора за кредит от 14.05.2020 г. до 29.10.2020 г. и законна лихва върху
просрочената главница от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането. Счита
възражението за изтекла погасителна давност на вземането за главница за
неоснователно и необосновано. Заявява, че ВКС трайно приема, че
вземанията за главница по договор за заем/кредит, платима на вноски, не са
периодични по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност, от крайният падеж на кредита или
от датата на обявената предсрочна изискуемост: (Решение № 28 от 05.04.2012
г. по гр. д. № 523/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 261 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение №
261 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о., ГК, постановено по реда на
чл.290 ГПК, състав на ВКС; Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№
523/2011 г., III г.о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. по търг. д. №
1200/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 399 от 19.01.2015 г. по
гр. д. № 7589/2014 г. на Софийски градски съд). Счита, че от горното следва,
че след като вземането по главница е неделимо задължение е дължимо на
един падеж, като в случая общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
започва да тече от 27.07.2020 г. /падежа на кредита/, а банката е подала
заявление по чл. 417 от ГПК на 30.10.2020 г. Относно претендираната от
Банката договорна и наказателна лихва: лихва 7 934,80 лева – непогасена
договорна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит
от 27.12.2011 г. до 27.07.2020 г. вкл; лихва 2 528,53 лева – обезщетение за
забава за просрочени плащания (наказателна лихва), дължима на основание т.
10 от Договора за кредит от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г. – сочи, че е
приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б „в“ от ЗЗД. На
основание гореизложеното, счита предявените претенции в исковата молба за
неоснователни и недоказани и ги оспорва изцяло и моля съда да постанови
решение с което да отхвърли така предявения против Банката иск.
Претендира присъждането на разноски. Моли съда да отхвърли
доказателственото искане на ищеца за разпит на двама свидетели, като
необосновано и ненужно по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
От приетото по делото заверено копие на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417, ГПК, се установява, че по подадено от „П.“
АД. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ***,
представлявана от Н.Х.Б. - Изпълнителен директор и С.А.П. - Изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт М. М. заявление е издадена заповед № 260214 от
05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1403/2020 г. по описа на Районен съд-К., срещу
длъжникът Д.О.Т., с ЕГН ********** с адрес: с. Б., обл. П., *** и длъжникът
П. АНТ. АНТ., с ЕГН ********** с адрес: гр. К., жк. ***, да заплатят
солидарно: сумата от 9 564.84 (девет хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и четири стотинки) лева. представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № *** г.; сумата от 7 934.80 лева (
седем хиляди деветстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки),
представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел
11, т. 4 от Договора за периода до 27.07.2020 г., включително; сумата от 2
528.53 лева (две хиляди петстотин двадесет и осем лева и петдесет и три
4
стотинки), представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания
/наказателна лихва/, дължима на основание т. 10 от Договора за кредит, за
периода от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г. включително; сумата от 88.49 лева
(осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща
непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел 11, т. 4 от
Договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.. включително; сумата от
416.47 лева (четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания
/наказателна лихва/, дължима на основание т. 10 от Договора за кредит, за
периода от 14.05.2020г. до 29.10.2020г., включително, ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 410.66 лева, представляващи
заплатена държавна такса и 50.00 лева., представляващи възнаграждение на
юрисконсулт. В същата се уточнява, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Извлечение oт счетоводните книги на ПИБ съгласно чл.417 т.
2 от ГПК;Договор № *** от *** г. за банков кредит и Договор за
поръчителство от *** г.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на *** г. между Д.О.Т., с
ЕГН ********** и ответника бил сключен Договор № *** г. за банков
кредит, по силата на който на кредитополучателя била предоставена сума в
размер на 10000 лв., по разплащателна сметка с IBAN: *** за образование,
срокът за усвояване на кредита е до 30.08.2010 г., а крайният срок за
погасяване на кредита е 27.07.2020 г. В раздел IV на договора е отразено, че
за обезпечаване вземанията на банката по предоставения е прието
поръчителство от П. АНТ. АНТ. , с ЕГН **********, притежаващ/а л.к. №
***, издадена на *** г. от МВР П., съгласно договор за поръчителство. Видно
е от приложения Договор за поръчителство от *** г., че кредита е бил
обезпечен с поръчителство от страна на П. АНТ. АНТ. , с ЕГН **********.
Съгласно раздел II, т. 2 - поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното
задължение, включващо лихвите и разноските.
По делото са приети като писмено доказателство Общи условия на
"ПИБ" АД за кредити на физически лица.
От приетия по делото Погасителен план (Приложение № 1) към
процесния договор за кредит се установяват вноските и съответните падежи, а
именно ежемесечно, с общ срок на кредита 120 месеца.
Приета по делото е покана с изх. № *** г., изпратена от ответника до
ищеца, чрез ЧСИ Д.С.Д., с рег. №*** на КЧСИ , получена от ищеца на
15.09.2020 г. От същата се установява, че последният бил поканен да погаси в
7-дневен срок просрочените задължения в общ размер на 20 835.75 (Двадесет
хиляди осемстотин тридесет и пет и .75) лева, от които просрочени
задължения 20 835.75 (Двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет и .75)
лева, както следва: 9 564.84 (Девет хиляди петстотин шестдесет и четири и
.84) лева - просрочена главница; 11270.91 (Единадесет хиляди двеста и
седемдесет и .91) лева - просрочени лихви. В поканата се уточнява, че следва
да се счита за писмено уведомление по смисъла на Раздел X „Предсрочна
изискуемост“, т, 10,1.2., б. „а” от Общите условия по Договор № *** г. за
5
банков кредит.
По делото е приложено дубликат/копие на изпълнително дело
№198/2021 г. по описа на ЧСИ М.К., от което се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба вх.№5366/23.04.2021 г. на
„П.“ АД, ЕИК *** като взискател срещу солидарни длъжници: Д.О.Т., с ЕГН
********** с адрес: с. Б., обл. П., *** и П. АНТ. АНТ., с ЕГН ********** с
адрес: гр. К., бл.15, вх. Г, ет. 7, ап. 92, с която е възложено от взискателя на
осн. чл. 18, ал. 1 отЗЧСИ да бъде проучено имущественото състояние на
длъжника, да се направят справки , да се набавят документи и др., да се
определи начина на изпълнение и да се наложат запор/и на банкова сметка,
дружествен дял, трудово възнаграждение, вземане, движимо имущество и /
или възбрана на недвижим имот.
Съгласно приложения Изпълнителен лист от 9.11.2020 г., издаден по
ч.гр.д.№1403/2020 г. на РС-С. К. на основание заповед № 260214 от
05.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, Д.О.Т., ЕГН ********** с адрес: с. Б., обл. П., *** и П.
АНТ. АНТ., ЕГН ********** с адрес: гр. К., жк. *** са осъдени да заплатят
солидарно на „П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.,
***, представлявана от Н.Х.Б. - Изпълнителен директор и С.А.П. -
Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М. М., сумата от 9 564.84 (девет
хиляди петстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки)
лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит №
*** г.; сумата от 7 934.80 лева ( седем хиляди деветстотин тридесет и четири
лева и осемдесет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за периода от 27.12.2011 г.
до 27.07.2020 г., включително; сумата от 2 528.53 лева (две хиляди петстотин
двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима
на основание т. 10 от Договора за кредит, за периода от 30.04.2013 г. до
12.03.2020 г. включително; сумата от 88.49 лева (осемдесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г., включително; сумата от 416.47 лева (четиристотин и
шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима
на основание т. 10 от Договора за кредит, за периода от 14.05.2020г. до
29.10.2020г., включително. ВЕДНО със законната лихва, считано от
30.10.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 410.66 лева, представляващи заплатена държавна такса
и 50.00 лева, представляващи възнаграждение на юрисконсулт.
Видно от справка за размер и вид на пенсия и добавки вх. №*** г. по
зададено ЕГН ********** се установява, че няма данни в регистъра на
пенсионерите.
От справка вх. №*** г. е видно, че ищцата притежава банкови и
платежни сметки в У. АД.
При направени последващи справки за актуално състояние на
действащи трудови договори /л.79/, за наличие / липса на задължения към
6
дата 26.04.2021 г. / л. 83 /, справка №*** г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/ юридическо лице за всички служби по вписванията за периода от
01.01.1991 г. до 26.04.2021 г./ л.84/, както и справка вх. № 5452/26.04.2021 г.
от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
/л.87/, се установяват следните обстоятелства за ищцата : не са открити данни
за трудови договори; няма задължения към НАП; не са налични извършени
вписвания, отбелязвания или заличавания, както и че няма намерени
съвпадения ТР и регистъра на ЮЛНЦ.
С разпореждане от 27.04.2021 г. на ЧСИ на осн. чл. 18, ЗЧСИ е наложен
запор върху вземането на длъжника П. АНТ. АНТ. с ЕГН **********, по
всички открити на негово име банкови сметки в У. АД, до размера на
дължимата по делото сума. Видно от обратна разписка от куриерска фирма
Европът запорното съобщение е доставено на третото задължено лице на
29.04.2021 г.
Видно от известие за доставяне на 05.05.2021 г. ищцата е получила
покана за доброволно изпълнение изх. №*** г. по ИД №198/2021 г. по описа н
ЧСИ М.К..
С писмо изх.№*** г. на У. АД, ЧСИ е уведомен за следните
обстоятелства: че третото задължено лице признава вземането, върху което е
наложен запора за основателно, поради което сметките на длъжника са
блокирани; няма претенции от други лица върху същото вземане; няма
наложени запори от други съдебни/публични изпълнители, НОИ, Ам;
дължимите суми по запора са преведени частично, както и че по
запорираната/ните сметка/и лицето получава трудово възнаграждение.
С молба вх.№*** г. длъжникът по ИД № 198/2021 г. Д.О.Т., ЕГН
********** иска ЧСИ да вдигне запора на сметките на П. АНТ. АНТ., с ЕГН
********** и заявява желание да й бъде предоставена възможност за
споразумение. Препис от същата е изпратена на взискателя по делото за
становище.
На 17.05.2021 г. ищцата е депозирала молба пред ЧСИ К., с която иска
да не бъдат предприемани действия за принудително събиране на сумите,
посочени в изпълнителния лист. Уведомява съдебния изпълнител, че е
направила искане до Окръжен съд – П. за спиране на изпълнителното
производство по ИД № 198/2021 г.Към молбата прилага заверени копия от
подадените от нея : възражение по чл. 414 ГПК и по чл.423 от ГПК, както и от
частни жалби до Окръжен съд – П..
На 18.05.2021 г. Д. А. А. – майка на длъжника Д.Т. входира молба при
ЧСИ К., с която иска да бъде вдигнат запора, наложен на притежаваните
банкови сметки от П.А.. Заявява, че на 18.05.2021 г. ще направи първа вноска
в размер на 17,700 лв. Молбата е изпратена отново на взискател – за
становище.
С разпореждане от 19.05.2021 г. на ЧСИ предвид постъпило становище
с вх. №*** г. от взискателя „П.“ АД, ЕИК ***, с което уважава молбата на
длъжника Д.Т. с вх. №*** г., ЧСИ вдига наложения запор върху банковите
сметки на длъжника П.А. в У. АД. Видно от обратна разписка от куриерска
фирма Европът съобщението за вдигане на наложения запор е получено от
третото задължено лице на 20.05.2021 г.
7
Видно от копие на Определение №260177/04.06.2021 г., постановено по
гр.д. №1403/2020 г. по описа на Районен съд- К., е оставена без уважение
молбата с правно основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на производството
по изпълнително дело №2021***0400198 по описа на ЧСИ №*** М.К. с район
на действие ОС П., по отношение на длъжника П. АНТ. АНТ., ЕГН
**********.
С Разпореждане № 3559 / 15.12.2021 г. за приключване на
изпълнителното производство М.П., помощник-частен съдебен изпълнител
при М.К., Частен съдебен изпълнител с per. № *** с район на действие П.ски
окръжен съд, е приключила производството по изпълнително дело №
2021***0400198 поради задоволяване на претенцията, облечена в
изпълнителния лист.
С молба вх. №08/04.01.2022 г. длъжника П.А. В. иска всички внесени от
нея суми да й бъдат възстановени. Представя и копие на удостоверение за
сключен граждански брак № ***, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № *** г., видно от което Г.С.В. и П. АНТ. АНТ. са
сключили граждански брак на *** г. в гр. К.. Приложено е и копие от лична
карта, издадена на *** г. от ОД на МВР С., на името на П.А. В. с ЕГН
**********. Видно от платежно нареждане от 05.01.2022 г. на Фибанк
наредителят ЧСИ М.К. е превел на получатела П. АНТ. АНТ. сума в размер
на 2,304.08 BGN, по сметка ***, основанието за превода е възстановяване на
надвнесена сума по ИД №198/2021 г.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорени от страните. От заключението по
допуснатата ССЕ се установява, че: по Договор за банков кредит, сключен на
*** г. между „П.” АД, ЕИК *** и кредитополучателя Д.О.Т., поръчител е П.
АНТ. АНТ., която съгласно договор за поръчителство от *** г. отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по
Договора за банков кредит от *** г. На основание Договор №***г. за банков
кредит, „П.“АД, е предоставила на Д.О.Т. кредит в размер на 10000лв., с краен
срок за погасяване: 27.07.2020 г. Предоставеният кредит е изцяло усвоен на
13.08.2010 г., чрез заверяването на сметката посочена в т. 1 от договора с
№*** в „П.”АД, с титуляр Д.О.Т.. При проверката при ищеца се установи, че
за транзакциите по процесния кредит е използвана разплащателна сметка за
физически лица с №*** в „П.”АД, с титуляр Д.О.Т.. Кредитът е погасяван
/435.16 лв. - общо вноски главница и 8170.80 лв. - общо вноски лихви /.
Погасителният план включва 120 броя анюитетни /равни/, месечни
погасителни вноски, платими на всяко 27-то число на месеца в размер на
166.25лв., с общ размер на дължима сума - 19949.83лв. Кредитът е в
просрочие, считано от 27.06.2011 г., като към 26.10.2020г. /датата на исковата
молба/ просрочието е 3410дни. Кредитът е с настъпил падеж на 27.07.2020г.
на основание раздел I, т.3 от Договора за банков кредит, сключен на *** г. По
кредита са просрочени 110 вноски по главница /общо 9564.84лв./ и 104
вноски по договорена лихва /7934.80лв./, съгласно погасителния план.
Обезщетението за забава за просрочените плащания /наказателната лихва по
т.10 от договора/, за периода, съгласно извлечението счетоводната система на
банката, от 30.04.2013 г. до 12.03.2020г. е 2925.29 лв. Непогасената договорна
8
лихва /по т.4 от Договора/, съгласно извлечението счетоводната система на
банката, за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г. е 88.49лв. Обезщетението за
забава за просрочените плащания /наказателната лихва по т.10 от договора/,
за периода, съгласно извлечението счетоводната система на банката, от
14.05.2020г. до 29.10.2020г. е 440.32лв. Размерът на задълженията за периода
пет години преди падежа за главница и за период от три години преди
подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК /14.02.2018г./за лихви, изчислени
до датата на заявлението е общо 7559.15лв. /главница - 4646.74лв. + лихви -
2912.41лв./. Размерът на задълженията за периода пет години преди падежа за
главница и за период от три години преди подаване на Заявлението по чл.417
от ГПК /14.02.2018г./за лихви, изчислени до датата на падеж на последната
вноска /27.07.2020г./ е общо 12552.20лв./главница - 8740,79лв. + лихви -
3811,41лв./. Крайният срок за погасяване на кредита по Договора за банков
кредит, с кредитополучател Д.О.Т. в размер на 10000лв., е 27.07.2020г.
Предсрочната изискуемост на кредита е осчетоводена на 30.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от
ГПК е за установяване недължимост на вземания на ответника „П.“ АД. ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град С., ***, ПИБ- клон К. за
сумата от 10 418.37 лв. /десет хиляди четиристотин и осемнадесет лева 0.37
лв./ , представляваща ½ /една втора / ид.част от общо претендираната сума от
20 835.75 лв. /двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет лева 0.75 лв./,
посочена в получена от нея на 15.09.2020 г. покана с изх. № *** г., изпратена
от ответника до ищеца, чрез ЧСИ Д.С.Д., с рег. №*** на КЧСИ.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му. Ищецът
оспорва вземането, в качеството на солидарен длъжник. Съгласно чл.439,
ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Това представлява положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът е длъжен
да следи и служебно. Длъжникът в заповедното производство, какъвто е
ищецът, също разполага с правото да предяви иска по чл.439 от ГПК, когато
искът се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта
за изпълнение. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите
факти на иск по чл.439 от ГПК могат да са такива, които са настъпили само
след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл.415,
ал.1 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 от ГПК с предмет установяване на вземането,
присъдено със заповедта за изпълнение при подадено възражение по чл.414
от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК не е подадено-след влизане в сила
на заповедта. Това е така, защото неподаването на възражение по чл.414 от
ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на положително съдебно решение на
иска по чл.422 от ГПК, имат за последица създаване на стабилитет
на заповедта за изпълнение- арг. от чл.416 от ГПК. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудира, освен ако не са налице хипотезите на чл.424 от
ГПК или чл.439 от ГПК. Съобразно правната теория и съдебна практика,
9
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – арг. чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и
търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита,
целяща установяване погасената възможност за принудително изпълнение.
В настоящият случай, съдът намира, че с влязло в сила разпореждане от
15.12.2021 г. изпълнителното производство по и.д. №198/2021 по описа на
Частен съдебен изпълнител М.К. с рег. № *** е приключено. Считано от
15.12.2021 г. няма висящо изпълнително производство, поради което няма как
давност да не тече. Каквото и да е основанието за прекратяване или
приключване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. При погасяването на
вземанията по изпълнителния титул, изпълнителният процес е достигнал своя
нормален логичен завършек, поради което същият следва да бъде приключен
от съдебният изпълнител, поради настъпване на погасителният юридически
факт – плащане на задължението. Издаденото от ЧСИ разпореждане от
15.12.2021 г., имащо характер на постановление констатира (прогласява)
настъпилото приключване на изпълнителното производство, поради прието
от него пълно плащане на всички задължения по издадения изп.лист. Изводът
е, че цялото вземане по изпълнителния титул, издаден по ч. гр. д. № 1403/2020
г. по описа на РС К. вече не подлежи на принудително изпълнение. Предвид
изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен лист, за
които е образувано и.д.№198/2021 по описа на Частен съдебен изпълнител
М.К. с рег. № *** са погасени по давност, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по производството, в общ
размер на 421 лв.
Воден от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П.А. В., ЕГН ********** с адрес: гр. К.,
*** не дължи на „П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
С., ***, сумите: 10 418.37 лв. /десет хиляди четиристотин и осемнадесет лева
0.37 лв./, представляваща ½ /една втора / ид.част от общо претендираната
сума от 20 835.75 лв. /двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет лева 0.75
лв./, посочена в получена от ищцата на 15.09.2020 г. покана с изх. № *** г.,
изпратена от ответника до ищеца, чрез ЧСИ Д.С.Д., с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА „П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
С., ***, да заплати на П.А. В., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ж.к. *** на
10
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
421 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11