№ 10
гр. Разград, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветалина М. Дочева Въззивно
гражданско дело № 20223300500001 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ОБЩИНА - ИСПЕРИХ се явява СТ.ЮРИСК. БОЧЕВА.
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА ЮЛ. ИВ. М. – АДВ. ТОДОРОВА.
ЮРИСК. БОЧЕВА: Да се даде ход на делото.
АДВ. ТОДОРОВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №148 от 05.11.2021г. по гр.д. №418/2021г., РС-Исперих е осъдил
Община Исперих да заплати на Ю.И. М. сумата от 539лв., обезщетение за направени
разходи за изследвания, тестове, поставяне на ваксини, обезпаразитяване,
инплантиране на транспондери, издаване на паспорти на безстопанствени кучета,
както и за закупуване на храна за малки кучета бебе джуниър, обезщетение за забава
в размер на 55.67лв. за периода от датата на извършване на разходите до завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата от 539лв.,считано от
завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение Общината е осъдена да заплати на Ю.И. М. сумата от
300лв., парично обезщетение за предприета от ищеца в интерес на ответника работа,
свързана с полагане на грижа за безстопанствени кучета;
На ищцата са присъдени и сторените съдебни разноски от 360.63лв.
1
Недоволна от постановеното решение е останала ответната страна Община-
Исперих, като обжалва същото като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Счита част от правните изводи на съда за неправилни. Такъв е изводът на
съда, че малките кученца са родени в частен имот, не води до извод, че тези
животни са собственост на владелеца/собственика на имота. По смисъла на закона
„Безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под
прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него.
Вменените задължения на Общината са единствено по повод на тези животни.
Неправилно съда е приел, че всички животни, независимо къде се отглеждат са
собственост на Общината, докато не се установи собственост единствено на
основание договор за придобиването им; както и че Общината, при реализиране на
действията по надзор и грижа за тези животни, всякога има достъп до частната
собственост на гражданите, въпреки гарантираната неприкосновеност на същата с
върховния закон на Републиката. Първоинстанционният съд основава част от
мотивите си на отменен нормативен акт- Наредба № 21 за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, регламентиране регистрацията и стопанисването на домашни
кучета на територията на Община Исперих, която е прогласена за нищожна от съда,
който факт е оповестен на страницата на Общината. Неправилно процесиите кучета са
определени като безстопанствени, макар да са родени в пристройка към имота на
ищцата, тъй като последната не е посочена като собственик на женско куче в
паспорта на майката на малките или съгласно договор за покупко-продажба.
Действията по първоначална регистрация на кучета, се реализира от собственика, чрез
представянето им от същия на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява
ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за официална
идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на
идентификационен документ (паспорт). Неправилен е изводът, че ищцата се е
посочила като собственик на процесиите животни в техните паспорти само поради
отказа на Община Исперих да положи грижа и с цел изпълване на състава на
воденето на чужда работа без пълномощия. Ветеринарномедицинският паспорт е
официален идентификационен документ и информацията, която следва да се отрази в
него трябва да отразява обективно съществуващите факти.
Жалбоподателят счита, че не е налице водене на чужда работа без
пълномощия. Липсва част от елементите на гестията и по-точно управлението да е на
чужда работа, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Дори и да е
имало основания за приемане за изпълнен института на водене на чужда работа без
пълномощия, първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че доминусът
отговаря, ако работата е „уместно предприета“ и е била „добре управлявана“, а с
оглед смъртта на две от кученцата съвсем не следва да се прави извод в насока за
добре управлявана работа. Неправилно съдът е приел, че ищцата с действията си е
изпълнила вмененото й с чл.16, ал.1 от ЗЗЖ задължение, която касае намирането на
2
болно или наранено животно. В настоящия казус болни и/или ранени животни не са
били налице. Необходимост от спешна ветеринарномедицинска грижа също не е
заявявана. В заключение моли съда да отмени решението в осъдителните му части, а
в условията на евентуалност от обезщетението за направени разходи бъдат изключени
суми по фактури за храна, за инплантиране на транспондери, издаване на паспорти
/по представените фактури №№179-188/, както и да признае за недължима сумата от
300лв. обезщетение за предприетата от ищцата работа, доколкото същата не е добре
водена. Претендират за разноски.
Доказателствени искания не са направени.
По депозираната въззивна жалба е постъпил отговор, според който в жалбата
не посочват конкретни пороци на съдебното решение, а основанията за неправилност
са общи и в голямата си част не касаят същността на спора.
Счита, че от жалбата не може да се установи каква е претенцията на
жалбоподателя спрямо въззива. Постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен
и достатъчно добре мотивиран.
Доказателствени искания не са направени.
ЮРИСК. БОЧЕВА: Поддържам въззивната жалба. Няма да представям доказателства.
Нямам доказателствени искания.
АДВ. ТОДОРОВА: Поддържаме изложения отговор. Няма да представям
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ЮРИСК. БОЧЕВА: Моля процесното решение на ИРС, постановено по гр.д. №
418/21г. по описа на ИРС да бъде отменено или изменено на посочените в жалбата
основания като освен основанията в жалбата ще акцентирам три пункта, които ако не бъдат
детайлно разгледани съществено и материално обсъдени съобразно материалния закон биха
били основание за злоупотреби, тъй като ще се въведе порочна практика по подобни казуси.
На първо място, изхождайки от определението за безстопанствено животно, дадено в
параграф 1, т.6а от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарна медицинската
дейност , а именно, че такова живото е, което няма дом и не е под контрол или прекия
надзор на собственика или друго лице, което отговаря за него като законът ясно казва, че
това може да не е собственик, а друго лице, което да отговаря за животното, т.е. не е такъв,
който да се индивидуализира на базата на договор или друг документ, лице, което да полага
грижи за него. Отделно от това определение, което е доразвито е и определението за
домашно животно, което казва, какво е дом, а именно такова животно, което се отглежда в
домакинство или от интерес към животното. Намирам, че процесните животни не са
безстопанствени. В противен случай, ако не възприемат мотивите, изложени в решението на
3
първоинстанционния съд, ще стигнем до патовата ситуация, в която общини биха били
изправени пред множество моменти, в които всички животни отглеждани в чертите на един
имот, в домакинствата не са собственост на стопаните си, а са собственост на общините или
други институции.
Отделно чл.16 ЗЗЖ, който съда намира основополагащ в мотивите си, според тази
разпоредба се казва, че редица институции, изброени, сред които са и общините дължат
съдействие, но когато едно животно е болно, ранено и това съдействие е с оглед спешни
ветеринаромедицински действия за да се опази и съхрани живота на животното. В
настоящия казус такива твърдения за болно или наранено животно нямаме. Самият ответник
в първоначалното си заявление м.февруари 2020г. твърди, че не може, няма възможност да
полага грижи за процесните животни, което е различно от това да иска съдействие за
спасяване живота на животните с оглед някакви болки и страдания.
На последно място акцентирам върху института на воденето на работа без
пълномощия, където самия институт и наименованието му в центъра му стои
упълномощаване т.е. това биха били такива действия по пълномощия, където не би следвало
да се извършва за собствена сметка както е в нарочния случай, издаването на паспорт с
отразяване на ответника като собственик, а с отразяването на собственик на община. В
настоящия случай при такава фактическа обстановка процесните животни имат стопани и
това е отразения във ветеринаромедицинския паспорт, а именно ответника.
Посочвам, че се основава и допълва депозираната жалба с това, че ако настоящия
казус не бъде разгледан детайлно би се установила трайна практика, която би довела до
злоупотреби, тъй като няма как едно животно, отглеждано в чертите на имот, с установен
собственик, притежаващ ветеринарномедицински паспорт с, отразен стопанин да струва на
една институция около 1200 лв., което е крайно голяма сума, при положение че
институции като общини няма как да обезщетят заявления за положени грижи на собствени
кучета, няма как да оправдаят изплащане на такива средства.
Твърдението ни е, че кучено не е безстопанствено, а е собственост на ищцата. Ако е
било безстопанствено е трябвало във ветеринаромедицинския паспорт, процедурата по
регистрацията му да бъде отразена Общината като собственик. Ние се изправяме пред
невъзможност да обезщетим, ответницата има много заявления където иска да й
възстановим средства. При положение, че кучето има собственик, ние няма как да
оправдаем тези средства.
АДВ. ТОДОРОВА: Както сме посочили в отговора си и днес също чухме едни
несъстоятелни доводи, които не почиват на нито едно от събраните по делото
доказателства, а общи и теоретично изложени постановки, единствено с цел да не създадем
лоша практика. Това е най меко казано бягане от отговорност, каквато демонстрира
Община- Исперих още с първоначалното сезиране от страна на Ю.М., която има достатъчно
събрани доказателства, отглежда в чертите на имота свои собствени кучета, които са
достатъчно добре обгрижени с паспорти, което не е оспорено от Община-Исперих, както
самите те излагат дори твърдения, оспорвайки искането ни за храна. За да се легитимира
4
като собственик на куче, което е безстопанствено при това в безпомощно състояние, каквото
може да възникне при раждане на малки кученца, в зимен период, да не говорим за малките
кученца, които са родени в изоставена постройка, в обор. Този довод за бягане от
отговорност се развива в целия процес, както пред първоинстанционния съд, така и в
настоящото производство, но тук института на водене, на чужда работа без пълномощия е
безспорно доказан, такъв какъвто е мотивиран в съдебното решение, като на първо място
съществен момент е , че на 27.02.20г. ищцата е уведомила собственика именно на това
безстопанствено куче, родило своите малки по надлежния ред, както изисква закона, след
като същото е намерено в нейната постройка. Ако същата би искала да се сдобие с друг
домашен любимец и да отгледа тези малки е нямало да ангажира отговорността на
Общината. Тъй като има достатъчно свои кучета в същия имот, в отделно пространство,
което е безспорно доказано в другия край на имота, в специални постройки, там живеят
нейните собствени кучета.
Какво би мотивирало Ю.М. да сезира Общината, ако тя още при намирането на това
животно е искала то да бъде нейно собствено. Последват многобройни заявления,
многобройна размяна на кореспонденция, именно след като отговарящия по закон и
насрещна страна Община –Исперих не стъпва в своите задължения по никакъв начин, а
единственото, което е съществено по института водене на чужди без пълномощия е това, че
на 5.03.20г. Община-Исперих изпраща писмо, с което уведомява Ю.М., че така или иначе се
търси приют. Ако приемем това за техен акт на признаване на воденето на чужда, именно
тяхна работа без пълномощия, за какво са голословните твърдения за собственост или не на
процесните животни. Ние, още с ИМ не сме злоупотребили, както се навеждат твърдения по
никакъв начин, да се обогатим именно с този казус, тъй като говорим за три новородени
малки, които имат право да живеят, докато Община- Исперих встъпи в своите задължения
да поеме отговорността си. Ние не искаме обогатяване като дори не сме сочили и за майката
твърдения, че едва ли не тя е болна, както се излагат голословни твърдения. Смятаме, че
достатъчно посочено от законодателя за правната норма е, че Ю.М. върши чужда работа без
пълномощия и е длъжна по закон да уведоми надлежните институциите. Тя е очаквала не
бездействие, а именно Общината да поеме своите отговорности и задължения като самия
факт, че това е продължило във времето с размяна на кореспонденция означава, че
Общината не е встъпила в своите правомощия да окаже най малкото съдействие. На първа
инстанция беше изслушан като свидетел ветеринарния лекар Д-р Д., по наше искане беше
приложен договор за ветеринарномедицински услуги и тогава установихме, че все пак е
имало начин, ако Общината беше встъпила в своите задължения да окаже, както са
изпратили писмо за търсене на приюти, докато се намери приют считаме, че Ю.М. е
продължила грижите, които от временни са продължили напред във времето .
Безспорно в случая не говорим за стока и недвижими вещи. Това са малки животни,
които още при раждането си в такива условия се нуждаят за да оцелеят от адекватни грижи.
Що се отнася да високата смъртност на тази възраст и вложеното от свидетеля Д-р Д. ние
категорично се противопоставяме на твърдението, че ако съда приеме, че е водена чужда
5
работа, то тя не е водена уместно, след като са починали няколко кученца. Ние не можем
пряко силите си да се намесваме в живота и здравето. Грижата на добрия стопанин, такъв
какъвто демонстрираме от самото начало с уведомяването, завършвайки с осиновяването,
като искам да отбележа, че това е финала на съдбата, на тия процесни три кученца като това
бездействие и неприемане от страна на Община-Исперих е продължило достатъчно дълго.
Категорично се противопоставяме на изложените доводи, че тези малки животни са били
собствени на ищцата М., след като същата им е поставила транспондери т.н чипове и ги е
узаконила с паспорт. Искам да отбележа, че това е основното същите да бъдат обгрижени
здравословно и документално. Спазвайки всички закони, с които Ю.М. е била запозната,
същата не е издала паспорт, за да се легитимира като собственик, а за да постави
необходимите ваксини, обезпаразитяване на тези малки животни. След като Община-
Исперих е имала валиден договор за ветеринарномедицинско обслужване след като има
Отдел Екология, Защита на животните и други отдели в общината и служители, как никой
от тях, след като има толкова много сигнали не е положил грижа, да окаже както и
изходящото писмо за търсена на приют, да насочи Ю.М. да бъде обслужена по силата на
този договор. Далеч сме от мисълта, че трябва да се използва възражението за обогатяване,
за не добра грижа единствено за да бъде оправдано бездействието на Общината. Дори и след
като е приключила цялата работа успешно и всичко е сторено от Ю.М. за да оцелеят и
демонстрира своето праволинейно и правилно поведение, ответникът Община-Исперих не
е приел отчета, който е изложила подробно Ю.М. като отново искам да вметна, че по
отношение на претендираните разходи за отхвърляне на сумите, които са посочени по
фактури, изброени както беше направено искането, същите приети още на първото
заседание в РС Исперих не бяха оспорена. Съдът е позовал своя съдебен акт на база целия
комплекс от всички доказателства, многобройни писмени и гласни. Ние считаме института
водене на чужда работа без пълномощия се препокрива от събраните факти и доказателства
в производството.
Искам да отбележа Решение № 57 от 5.02.19г. на Община-Исперих по сходен казус,
където е приключило с потвърдено решение на ОС-Разград от 5.06.19г. като смятаме, че
това наше искане по отношение на именно конкретните три броя животни, ние не искаме да
ни се изплащат допълнителни, дори претендираните от нас суми са в пъти по-ниски от тези,
които са вложени материално, да не говорим за грижите, за толкова много животни,
собствен транспорт и превозване съгласно всички евро директиви, снабдяване с документи
за да бъдат осиновени в Германия. Ако Община-Исперих бе спазила закона и подзаконови
нормативни актове, приемайки програма за овладяване популацията на безстопанствени
животни, би работила евентуално за изграждане на приют, всички тези недоразумения и
спорове биха били решени, дори не биха съществували. Смятаме, че нормативната уредба,
която е по отношение на казуса и не следва да остава само на хартия, а да бъде прилагана в
действителност.
Съдебният спор пред съдилищата е само завършека, до него не би се стигнало, ако от двете
страни и този, който е задължен Община-Исперих би встъпил адекватно в своите дадени от
закона правомощия и би реагирал по начин, за който резултата за всички щеше да бъде
6
различен.
Смятам първоинстанционния състав много правилно и балансирано, достатъчно
добре мотивирано решение е постановил именно на база всички доказателства, събрани по
делото, аргументи, възражения, искания, дори и да са намалели част от нашите искания по
отношение на някои от исковете, ние сме удовлетворени от този съдебен акт, тъй като в
никакъв случай не целим обогатяване. Претендираме разноски в производството.
Представям списък и моля да потвърдите решението.
РЕПЛИКА ЮРИСК. БОЧЕВА: На първо място за ветеринаромедицинските паспорти
Община-Исперих разбира от водената кореспонденция. До момента, в който Общината не
знае, че са издадени паспорти, тя изразява желание за съдействие по повод на сигнала.
Процесните животни са родени на 22.02.20г., регистрацията при ветеринарен лекар е
осъществена на 6.04.20г. на две от тях, а на едно на 30.03.20г. това е много преди
упоменатия срок по чл.174 ал.1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност. Община-
Исперих дори и да е искала да окаже съдействие и да укаже на ответника как да регистрира
и изобщо по повод за действията за регистрация от ветеринар тя е нямала възможност
защото това се е случило много бързо.
На следващо място визираното решение като практика, което беше посочено от
колегата, не е по сходен казус. Там животното беше ранено, болно и страдащо.
Тук такова животно нямаме, такива животни не се твърдят. Доколкото в процеса на
раждане може да предизвика смърт, това не може да бъде основание за постановяване на
подобно решение, каквото е постановил първоинстанционния съд.
Съдът ще се произнесе с решение в срок.
ПРИОБЩАВА представения списък за направени разноски.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 11.03ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7