№ 1355
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000502223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 903871 от 21.09.2020г., постановено по гр.дело № 249/2019г.
на Благоевградския окръжен съд, ГО, 5 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена да
плати на А. И. Х. сумата 20 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконосъобразно повдигнати и поддържани обвинения за извършване
на тежки умишлени престъпления, по които ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда по нохд № 4130/2007г. по описа на СГС, НК, 21 състав, ведно със
законната лихва за периода от 05.11.2014г. до 01.11.2019г., както и от предявяване
на иска до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 20
000 лева до претендираните 60 000 лева и Прокуратурата на РБ е осъдена да плати
на А. И. Х. разноски по делото в размер 933 лева.
Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от
А.Х., чрез пълномощника адв. Д.Х.. Жалбоподателят смята, че в обжалваната част
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при определяне размера
на обезщетението съдът не е съобразил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е
съобразил в пълна степен продължителността на наказателното производство,
отразяването му в медиите и обстоятелството, че обвинението срещу ищеца е
станало достояние на широк кръг от хора, установените по делото търпени болки
и страдания и техния интензитет. Предвид това жалбоподателят иска да бъде
отменено решението в атакуваната част и вместо това да бъде постановено друго,
с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.
Въззивна жалба против решението на БлОС в осъдителната му част е
подадена от Прокуратурата на РБ. Този жалбоподател смята, че съдът е присъдил
1
завишено по размер обезщетение, като не е съобразил в пълна степен, че
продължителността на досъдебното производство, водено против ищеца не
надхвърля разумния срок за разглеждането му, а по отношение на
продължителността на производството в съдебната му фаза не може да бъде
ангажирана отговорността на прокуратурата. Смята, че не следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника и по отношение на медийното отразяване
на случая. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло или бъде намален размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК никоя от страните не е взела становище по
въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. И. Х., с която
против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2014г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че през 2005г. ищецът бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.2 от НК, като бил задържан за 72 часа,
считано от 04.08.2005г. до 06.08.2005г. и с определение по чнд № 218/2005г. на
СГС искането на прокуратурата за налагане на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ било оставено без уважение, като му била наложена мярка за
неотклонение „подписка“. Твърди се, че с постановление от 05.08.2005г. му била
наложена и забрана да напуска пределите на страната, която е продължила до
13.04.2007г., когато с определение по чнд №59/2007г. на СГС забраната била
отменена. Сочи се, че на 27.11.2007г. на повдигнатите на ищеца обвинения били
прецизирани, като всяко от тях било тежко по смисъла на закона-обвинение за
извършване на престъпление по чл. 255, ал.1,т.3 от НК, вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с
чл. 2 от НК и за престъпление по чл. 321, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като изготвения от
Прокуратурата обвинителен акт бил внесен в СГС, където било образувано нохд
№ 4130/2007г. Поддържа се, че това производство приключило с оправдателна
присъда от 01.03.2012г.
Ищецът твърди, че Прокуратурата протестрила присъдата на СГС, но поради
неизпълнение на указанията на съда да мотивира протеста си в предоставения
срок, протестът бил върнат и присъдата влязла в сила на 05.11.2014г.
Ищецът твърди, че по време на воденото против него в периода от
04.08.2005г. до 05.11.2014г. или 9 години и 3 месеца, наказателно преследване
търпял множество незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата, като
сочи, че бил арестуван и задържан в дома на майка си по време на вечеря. Твърди,
че поддържаните обвинения променили начина му на живот и работата му. Сочи,
2
че обвиненията имали широк обществен отзвук, тъй като били отразени в
различни медии-вестници и електронни сайтове, като по този начин обвинението
станало достояние на много хора, а това от своя страна го карало да се чувства
унизен, причинило му неудобство, променило отношенията му с близки, приятели
и колеги, които изпитвали недоверие и съмнение в него. Ищецът твърди също, че
заради наложената забрана да напуска пределите на страната изпитвал
напрежение и нервност и бил ограничен начинът му на живот. Сочи, че заради
повдигнатите обвинения страдали децата му, били засегнати честта и
достойнството му. Поддържа, че заради наказателното производство станал
затворен, нервен, необщителен, изпитвал непрекъснат стрес и страх. Смята, че е
налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на
прокуратурата, по повод воденото наказателно производство и причинените му
неимуществени вреди, поради което иска да бъде осъден ответникът да му плати
претендираното обезщетение, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва предявения иск. Смята, че изложените в исковата молба твърдения за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигнатите и поддържани
обвинения не са подкрепени с никакви доказателства, поради което не е налице
причинна връзка между обвиненията и описаните вреди. Сочи, че прокуратурата
не е подавала в медиите информация за повдигнатите обвинения срещу ищеца,
нито е давала съгласие за разгласяването им. Смята, че претендираното
обезщетение е силно завишено по размер и не отговаря на принципа на
справедливостта, като сочи, че съобразено с фактическата и правна сложност на
наказателното дело, досъдебното производство е протекло в разумни срокове, а
Прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на
производството в съдебната му фаза. Ответникът смята, че приложената спрямо
ищеца наказателна репресия е била с незначителен интензитет, тъй като
задържането му от следовател за 24 часа и от прокурор за 72 часа било кратко;
наложената му мярка за неотклонение била подписка и в кратък период от време –
от 05.08.2005г. до 13.04.2007г. му била наложена забрана да напуска пределите на
страната. Предвид изложеното ответникът иска да бъде отхвърлена заявената
претенция.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 04.08.2005г. А. И. Х. е бил привлечен като
обвиняем по сл.дело № 414/20105г. по описа на Столичната следствена служба, за
това че от началото на 2004г. задено с други лица в гр.София е участвал в
организирана престъпна група-престъпление по чл. 321, ал.2 от НК. Същият ден
на Х. е наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С протоколно определение от 06.08.2005г., постановено по чнд №418/2005г.
на СГС, НО, 11 състав, е оставено без уважение искането на СГП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение Х., като съдът е
определил мярка за неотклонение „подписка” и е постановил незабавното му
освобождаване.
Срещу определението на СГС е подаден протест от Прокуратурата и в САС е
било образувано внчд № 1056/2005г. С протоколно определение от 11.08.2005г.,
3
постановено по внчд №1056/2005г. Софийският апелативен съд, НО е потвърдил
определението на СГС от 06.08.2005г.
Установява се от приложените в първоинстанционното проиводство писмени
доказателства, че с постановление от 06.08.2005г. на ССлС е разпоредено
незабавното освобождаване от ареста на Х., като обвиняем по сл.д. №412/2005г.
Със заповед №05010388 от 05.08.2005г. на началник на направление в ДНСП
спрямо А.Х. е наложена мярка по чл. 75, т.3 от ЗБДС-забрана за напускане на
пределите на страната.
С определение от 13.04.2007г., постановено по нчд №И-59/2007г. на
Софийския градски съд, НО, 15 състав, наложената на Х. забрана за напускане на
пределите на РБ е отменена.
С постановление за привличане на обвиняем от 27.11.2007г. на следователи
от СтСлС, А.Х. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.
255, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 и чл.2 от НК – за това, че в периода от
01.01.2005г. до 29.06.2005г., като извършител в съучастие с друго лице, избегнал
установяването на данъчни задължения в големи размери-ДДС в размер 10 747
лева, дължими за получени суми от „МА Лабекс” ООД, филиалл „Кулата” в
размер 64 484,58 лева, като не издал за тази сума счетоводни документи и за
престъпление по чл. 321, ал.2 във вр. с ал.1 от НК-за това, че от началото на 2004г.
до 29.05.2005г. участвал в ОПГ, като получавал указания от организаторите и
ръководителите на групата да не издава фактури и други счетоводни документи за
извършени услуги и получени от тях суми от клиенти във филиал „Кулата” , за да
избегне установяване на данъчни задължения на „Лабекс МА” ООД, като му е
определена мярка за неотклонение „подписка”.
По внесения от прокуратурата обвинителен акт против А.Х., в Софийския
градски съд е образувано нохд №4130/2007г., по което са проведени множество
открити съдебни заседания, на които Х. е присъствал лично, с изключение на
едно.
На 01.03.2012г. по нохд № 4130/2007г. Софийският градски съд, НК, 21
състав, постановява присъда, с която А.Х. е признат за невиновен по двете
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 255, ал.1, т.3 от НК във
вр. с чл. 20, ал.2 и чл.2, ал.2 от НК и по чл. 321, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и е
оправдан.
Присъдата е протестирана от СГП, но поради неотстраняване в срок на
констатираните от съда нередовности на протеста, същият е върнат и присъдата е
влязла в сила на 05.11.2014г.
В първоинстнационното производство са представени и приети копия от
вестник „Струма” и разпечатки от статии от интернет сайтове, в които се съдържа
информация за повдигнатите против Х. обвинения и ареста му. В статиите от
04.08.2005г.(публикувана в интернет сайта news.bg), от 08.08.2005г.(публикувана
в интернет сайта „Лекс.бг”) и в статия, публикувана в интернет сайта параграф
22, е посочено, че изложената в тях информмация за действията на
Прокуратурата, СтСлС и НСБОП и имената на задържаните лица по процесното
наказателно производство, е на база факс от 04.08.2005г. на преслужбата на
държавното обвинение и по данни на ВКП.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
4
доказателства.
Свидетелката С. Г. Х.-майка на ищеца, твърди, че на 03.08.2005г. синът й бил
на гости в дома й, когато на вратата се позвънило и човек, според нея от баретите,
арестувал ищеца, сложил му белезници, като й обяснил, че ще го отведе в офиса, в
който работи. Спомня си, че имало и други хора, които обикаляли цялата сграда,
застанали под терасите и се оглеждали. Твърди, че се паникьосала, започнала да
звъни по телефона на другия си син и на съпругата на ищеца и заедно с тях
отишли на Кулата. Сочи, че видели много полицаи и цивилни, които изнасяли от
офиса документи и компютри, а синът й бил отведен в арест в Благоевград, където
бил държан 3 дни. Свидетелката твърди, че семейство се срамувало от случилото
се и всички изпитвали неудобство да излязат из града, защото хората ги познават
и вече били разбрали за ареста. Спомня си, че когато ищецът излязъл от ареста
бил блед и измъчен, бил затворен в себе си и не искал да разговаря с никого, както
и че към момента синът й продължава да е затворен, изнервен, не се усмихва.
Твърди, че от телевизията разбрала в какво е обвинен синът й, а на мястото където
работела нарочно й подхвърляли вестници, в които имало статии за ареста и
обвинението на Х.. Спомня си, че заради делото петгодишния тогава син на ищеца
питал защо казват за баща му, че е престъпник, а доведеният му син се отдръпнал
от него, съмнявал се в него, докато разбере, че обвиненията може да не са
истински. Твърди, че имало близки хора, които вярвали в неговата невинност, но
имало и хора които гледали с подозрение към него и това опетнило репутацията
му в града. Поддържа, че след освобождаването на сина й от ареста той
продължил да работи в същия офис, в който работил преди това, а после със
съпругата му направили туристическа агенция и той се преместил да работи в нея.
Свидетелката А. А. Т. - Х.а-съпруга на ищеца, твърди, че си спомня деня, в
който съпругът й бил арестуван-било на 03.08.2005г., майката на А. й се обадила,
че дошли много хора и са го арестували. Сочи, че те веднага отишли там и видели
много полицаи. Твърди, че съпругът й бил задържан за 72 часа, но съдът не
определил марка за неотклонение „задържане под стража” и няколко часа след
заседанието, го освободили. Поддържа, че след освобождаването той бил много
различен-бил блед и не искал да разговаря за случилото се, разказал само, че бил
в килия с още трима души и го било страх да заспи. Твърди, че съпругът й е добър
човек, веселяк, а първите години след ареста станал много затворен и се срамувал
да излезе из града, защото се говорело за случилото се. Сочи, че изпитвал гняв, че
не може да докаже, че е невинен. Твърди, че случилото се било отразено в
медиите, като имало репортаж по телевизията за съдебното заседание, излезли
статии за задържането със стряскащи заглавия, в които било посочено и името на
съпруга й. Свидетелката сочи, че в семейството провели много разговори за
случилото се и се опитвали да го успокоят, наложило се да взема чай и лекарства
за успокояване. Спомня си, че А. изпитвал страх преди всяко заседание, защото
обвиненията били тежки и той не знаел какво ще се случи. Твърди, че съпругът й
изпитвал вина за това което причинява на семейството и най-вече на децата си; че
страдал от недоверието, което вижда в очите на петгодишния си син. Сочи, че
наказателното производство повлияло в негативен план на самочувствието на А.,
на начина му на живот, на общуването му с хората, на работата му. Свидетелката
твърди, че тя също изпитвала неудобство и притеснения да излиза из града, за да
не чува подмятанията и шушуканията зад гърба си, но през цялото време е
подкрепяла съпруга си, защото вярвала, че е невинен. Сочи, че майката и братът
5
на съпруга й също го разбирали и го подкрепяли и че отношението им към него не
се променило, но ищецът загубил много близки приятели и колеги, които се
отдръпнали от него заради делото. Твърди, че съпругът й присъствал на всяко
съдебно заседание, че дълго време имал проблеми със съня-спял по час два на
нощ и обикалял апартамента до сутринта. Свидетелката твърди също, че
независимо от оправдателната присъда А. продължавал да се чувства
некомфортно от случилото се, поради което тя е искала да напуснат страната или
да отидат да живеят в друг град. Сочи, че заради забраната А. да напуска страната
семейството не можело да пътува и да осъществяват бизнеса си в туристическата
агенция, където ищецът започнал работа през 2007г. Поддържа, че десетте години
през които продължило делото са променили негативно живота им. Сочи, петното
върху името на А. не може да бъде изтрито, че характерът му се променил и той
вече не е веселият човек, който е бил.
Свидетелят Д. С. К. твърди, че познава ищеца от 35 години, били съученици
в гимназията. Твърди, че през 1997г. отишъл да живее в София, но тъй като всяка
седмица се прибирал в Петрич продължили да се виждат, защото имали традиция
да играят карти. Свидетелят твърди, че преди ареста през 2005г. А. бил спокоен,
лъчезарен човек с тънко чувство за хумор, а след като го видял една или две
седмици след ареста му той е бил напълно променен-бил нервен, имало страх в
очите му, бил напрегнат. Спомня си, че тогава А. изглеждал смазан, вече не се
шегувал. Твърди, че в периода, в който продължило делото, повечето приятели на
А. се отдръпнали от него, но най-близките му хора продължили да го подкрепят и
не променили отношението си към него. Поддържа, че ищецът изпитвал страх и
притеснение от изхода на делото, както и много се тревожел как това ще се отрази
на семейството и най-вече на децата му и на авторитета му като човек и баща;
изпитвал страх и притеснение за това как ще издържа семейството си. Свидетелят
си спомня, че лично той научил за ареста от медиите.
Не се спори по делото, че към датата на повдигане на обвиненията през
2005г. ищецът е бил с чисто съдебно минало.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и доп.,
ДВ, бр.98/11.12.2012г.). Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно
повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е
преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че А.Х. е извършил
инкриминираните деяния. Тази преценка обаче е опровергана от постановената от
наказателния съд оправдателна присъда, поради което ответната страна-
Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Постановената оправдателна присъда обосновава извод за незаконност
по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на
действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното
досъдебно производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на
мярка за неотклонение. Незаконността на обвинението, произтичаща от
оправдателната присъда, е основание за носене на имуществена отговорност от
6
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и
несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г.
по гр.д. № 85/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС.
Анализът на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че
ищецът А.Х. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че след привличането му като
обвиняем и задържането му за 72 часа, ищецът е изпитал негативни емоции-
безпокойство, потиснатост, тревожност и страх от осъждане. От обсъдените
свидетелски показания се установява, че Х. се затворил в себе си и социално се
дистанцирал, изпитвал неудобство от съгражданите си, от колеги и приятели,
притеснявал се от това, че ще му наложат тежко наказание, като всички тези
негативни преживявания са нарушили обичайното му психично и социално
функциониране. Съдът отчита и настъпването на вреди, свързани със засегната
чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения живот;
настъпването на вреди, свързани с подронване на авторитета на ищеца в
обществото, както и обстоятелството, че повдигнатото и поддържано спрямо него
обвинение и ареста му са били широко отразени в медиите, което от своя страна е
имало отрицателен ефект върху самочувствието му, върху доброто му име и върху
доверието на приятелите и съгражданите му. Установи се по категоричен начин,
че процесното наказателно производство е в пряка причинно-следствена връзка с
всички описани до тук негативни усещания и преживявания на ищеца.
Спорен пред тази съдебна инстанция е въпросът, очертан от оплакванията
във въззивните жалби, за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на А.Х..
За да определи справедливия размер на обезщетението, САС съобрази,
продължителността на наказателното производство - 9 години и 3 месеца, която
продължителност е извън рамките на разумния срок за приключването му, дори
като се отчете фактът, че е водено срещу няколко обвиняеми. Въззивният съд не
споделя защитната теза на Прокуратурата на РБ, поддържана и в производството
пред САС, че досъдебното производство е продължило в рамките на 2 години и че
ответникът не следва да носи отговорност за продължителността на наказателното
производство в съдебна фаза. Разглеждането и решаването на наказателното дело
в разумен срок е основен принцип в наказателното производство, като безспорно
задължението за това е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко
7
от изпълнението на задължението на прокурора и разследващите органи да
осигурят ефективното провеждане на досъдебното производство. От друга страна
без повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт в съда, съдебна фаза не би
имало, поради което и Държавата, чрез Прокуратурата на РБ отговаря за вредите
от цялото наказателно производство(ТР № 5/15.06.2015г. по тълк. дело № 5/2013г.
по описа на ОСГК на ВКС). Както се посочи вече, основанието за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било
обвинено в извършване на престъпление по НК, за което впоследствие е било
оправдано. С действията на прокуратурата по реализиране на наказателно
преследване срещу определено лице се поставя началото на процес, който
приключва или с прекратяване на наказателното производство, или с присъда.
Когато присъдата е оправдателна, всички вреди, търпени от лицето, подложено на
неоснователно преследване, са в причинно - следствена зависимост от
повдигането на обвинение срещу него. Без значение за обективната отговорност е
дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства
или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални
правила.
За да определи справедливия размер на обезщетението САС отчете тежестта
на повдигнатите обвинения и предвидените за тях наказания -лишаване от
свобода до 5 години за престъплението по чл. 255, ал.1, т.3 НК (в редакцията на
текста към дата на повдигане на обвинението) и лишаване от свобода от 1 до 6
години за престъплението по чл. 321, ал.2 във вр. с ал.1 НК; вида на наложената
мярка за неотклонение-подписка; обстоятелството, че ищецът бил задържан за 72
часа от органите на МВР; че наказателното производство, водено срещу Х. е
протекло в досъдебна и съдебна на една инстанция фаза с извършени множество
процесуални действия, което обосновава завишен интензитет на изживяванията на
страх и несигурност от изхода на производството при всяка от тези фази и
неудобства от нарушаване на обичайния житейски ритъм; че ищецът е участвал в
извършването на процесуално следствените действия и лично се е явявал в
откритите съдебни заседания в съдебната фаза на производството, като с
поведението си не е станал причина за висящността му. Съдът съобрази, че в
продължение на 1 година и 8 месеца ищецът е търпял и мярка за процесуална
принуда-забрана за напускане на територията на РБ, която безспорно се установи,
че му е причинила дискомфорт.
Въззивният съд отчете установените вреди, техния интензитет и
продължителност, както и чистото съдебно минало на Х., като това обстоятелство
е относимо към преценката за действително претърпените вреди, съвкупно с
всички останали обстоятелства по делото (Решение № 112 от 14.06.2011г. на ВКС
по гр.д. № 372/2010г., ІV г.о., ГК). Съставът е на мнение, че негативните
изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца
изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е бил
регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на
наказателно преследване.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на Прокуратурата, че
същата не е съпричастна към действията на пресата, както и че не е причинила
медийното отразяване на случая. Процесното следствено дело, повдигнатите
обвинения и ареста на ищеца са били медийно оповестени, в каквато насока са
8
обсъдените статии в електронни и други медии. Действително, публичното
оповестяване е плод на журналистическа дейност, но по делото се установи
безспорно, че информацията до медиите за извършените процесуално-следствени
действия и имената на задържаните е дала именно Прокуратурата на РБ. В случая
медийно е отразено, след изнесена от Прокуратурата информация за образуваното
и водено под в нейния надзор наказателно производство, като видно от статиите,
в тях се споменава името на Ал.Х., както и че същият е арестуван. При
определяне на дължимото обезщетение по справедливост съдът съобрази,
съгласно чл. 52 ЗЗД, именно и наличието на това широко медийно разгласяване на
повдигнатото на ищеца обвинение и на задържането му в ареста(решение № 673
от 15.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1916/2009г., ІV ГО, ГК.) Съдът отчита, че
публичното отразяване на случая са причинили на ищеца постоянен стрес с висок
интензитет, както и че по този начин сериозно е засегнат авторитетът,
репутацията му и доброто му име в обществото, бил е компрометиран сред
близки, колеги и познати, както и пред своите съграждани.
САС взе предвид също, че по делото не се твърди, нито са ангажирани
доказателства процесното наказателно преследване да е оставило трайни
негативни последици върху живота и здравето на ищеца; липсват данни
наказателното преследване да е довело да финансови затруднения на ищеца и до
влошаване на жизнения му стандарт.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
живот в страната в процесния период, и възрастта на ищеца към датата на
повдигане на обвинението-37 годишен, този състав на САС намира, че сумата 20
000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно
преследване. Според съда, това е размерът, който съответства на степента и
характера на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената
процесуална принуда спрямо ищеца.
Искането на страните за присъждане на обезщетение в по-висок, респ. в по-
нисък размер е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по
справедливост и не е съобразено с установените в настоящия случай конкретни
обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото
обезщетение.
Изводите на въззивната инстанция съвпада с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Жалбоподателят ищец не претендира разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 903871 от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №
249/2019г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, 5 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10