Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.02.2021г.
гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №460 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
– К.П.Г. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление
№254р-240/15.06.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 06.04.2020г.
около 19:00 часа в гр.Димитровград, в парк „Марица“, при наличие на обявеното в
Р.България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание
и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със заповед № РД-01-
143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването - противоепидемична мярка,
изразяваща се в това, че се преустановяват посещения на паркове, градски градинки,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, е
установено, че лицето се намира на територията на парк, с което за виновното
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание същата
разпоредба на закона му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както липсва
компетентност за издаване на АУАН и НП, липса на установеност на точното място
на извършване, липса на конкретика за конкретно нарушение. Моли същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, счита издаденото му
наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, пледира за
отмяната му. Упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя също счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като липсвала установеност на някои от основните елементи на
нарушението. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
ОТВЕТНИКА
по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и
не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 06.04.2020г. полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- св.Н.Д. и св.С.Г. изпълнявали служебните си
задължения. Преминавайки по улица на неделен авто-пазар в гр.Димитровград,
отправяйки се към р.Марица, около 19,00ч. същите забелязали на около 100м. от
дигата на реката две лица, които се разхождали. Приближили се и извършили
проверка, при която установили, че единият мъж е настоящият жалбоподател К.Г. и
неговия познат. Полицейските служители ги уведомили, че съобразно заповед на
Министъра на здравеопазването е забранено посещението на паркове и за
констатираното нарушение ще им бъдат съставени актове за установяване на
административно нарушение.
Така на жалб.К.П.Г. бил
съставен АУАН №254р-240/06.04.2020г., като в акта контролните органи описали,
че К.Г. нарушава въведените с акт на Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като престояват в парка, като е описана като нарушена Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването. Като нарушен текст от
закона е посочен чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, вр. т.І-1 от Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата
на жалб.К.Г., който го е подписал без възражения.
Въз
основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е
издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-240/15.06.2020г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, на основание същата разпоредба на закона на жалб.К.Г. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева. Постановлението
било връчено на жалбоподателя на 21.07.2020г., видно от неразделна разписка към
него, а жалбата против постановлението е изпратена до адм.-наказващият орган на
27.07.2020г.- видно от пощенското клеймо- т.е. в законоустановения 7-дневен
срок.
Горните
факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-240/06.04.2020г.,
наказателно постановление №254р-240/15.06.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта Н.Д.,
от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства
са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-240/06.04.2020г.,
като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Както при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, така и при издаването на обжалваното
наказателно постановление, са спазени като цяло правилата на ЗАНН, но са
допуснати и съществени нарушения.
Налице е разминаване в описанието
на нарушението- в АУАН и това в НП. В акта е описано, че жалб.К.Г. като престоява
в парка нарушава въведената с акт на Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки със Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. Като нарушена е описана разпоредбата на
чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. т.І-1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020г.
В наказателното постановление
обаче, като нарушение е описано нахождението на жалбоподателя в парка с описани
решение на Народното събрание и заповед на Министъра на здравеопазването, а
като нарушена разпоредба е описана тази на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Въпреки, че разпоредбата на чл.53, ал.2
от ЗАНН дава възможност наказателното постановление да бъде издадено и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, в
случая не може да се приеме този аргумент като основателна причина за
разминаване на описанието на нарушението в АУАН и в НП.
Още повече, описаната квалификация
на деянието е правилна в АУАН, за разлика от квалификацията- дадена в НП. На
следващо място, в АУАН е описано изпълнително деяние- „нарушава
противоепидемични мерки“ - „Заповед №РД-01-143/21.03.2020г.“. Не е
конкретизирано обаче кои по-точно противоепидемични мерки са нарушени, нито пък
коя конкретна разпоредба на описаната заповед (ако се приеме, че тя е описана
като нарушена), доколкото същата има пет точки, като първата от тях има три
подточки.
Особено съществено нарушение е
допуснато при издаването на обжалваното наказателно постановление. Докато в
АУАН има описано поне едно изпълнително деяние, то в наказателното постановление
липсва описание на такова. На практика са описани Решението на Народното
събрание и Заповедта на Министъра на здравеопазването, а изпълнителното деяние се
явява посещението на парк. От правна страна, изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл.63, ал.1 (според описаното в АУАН) или по
чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето (според описаното в НП), е : „Който наруши
или не изпълни въведени с акт...“. В наказателното постановление липсва
такова описание на изпълнителното деяние, доколкото липсва както „нарушава..“,
така и „не изпълнява…“, което се явява съществено нарушение на процесуалните
права на нарушителя.
Следва да се уточни в тази връзка,
че за да е установено едно административно нарушение, същото следва да е
установено по безспорен и категоричен начин като време, място и начин на
извършването му, както и да е установен извършителя, установената фактическа
обстановка следва да бъде конкретно и ясно описана, да бъде отнесена към
правилната материална норма, която е нарушена, като също така правилно е и
отнасянето към съответната санкционна норма. Недопустимо е нарушителят да бъде
поставен в ситуация, при която сам да сглобява, доизяснява, допълва или да
подразбира нарушението, което му е вменено като извършено. Следва самото
адм.нарушение да е описано конкретно и ясно, без задължение за допълване,
досглобяване на адм.нарушение, без възможности за превратно тълкуване или
сериозни неясноти за разбирането му.
В случая както бе посочено по-горе,
е вменено като нарушение посещение на парк, без описание на изпълнителното
деяние. Отделно от това, неизяснено е обстоятелството дали на мястото, където е
бил заварен жалбоподателя, се явява парк- предвид показанията на разпитания
свидетел, които не са категорични в тази насока. Внасянето на съмнения за това
дали мястото на извършване на нарушението попада под забраната на цитираната
заповед на практика разколебава административното обвинение.
Освен това, липсата на изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е
било извършено представляват нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение. Още
повече, самото изпълнително деяние на административното нарушение в случая може
да е в два варианта- нарушаване или неизпълнение на конкретни мерки. Която
липса на описване ведно с липса на конкретизация кое от двете изпълнителни
деяния е осъществено, води до невъзможност нарушителя да изгради и организира
своята защита, предвид неяснота за това какво по-конкретно нарушение му е
вменено във вина за извършването му.
Отделно от това, при издаване на НП
е допуснато друго процесуално нарушение- изразяващо се в неправилното посочване
на нарушената от привлеченото към отговорност лице разпоредба. Като нарушена е
следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗдравето,
поставяща изискване за определено поведение, с което субектът е следвало да се
съобрази. Още повече, в самата разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето е
описано, че трябва да са нарушени или неизпълнени противоепидемични мерки по
чл.63, ал.1 или 2. При наличие на алтернативно дадени разпоредби, за да
бъде ясно едно административно обвинение, същото следва да е достатъчно конкретизирано.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 или 2 от ЗЗдравето обаче липсва в описанието на вмененото
като извършено адм.нарушение в наказателното постановление.
Касае се за особено съществени
нарушения, допуснати от административно-наказващия орган, довели до нарушения
на императивни разпоредби на ЗАНН, като наличието на тези нарушения обуславя
цялостната отмяна на атакуваното постановление. Неспазването от страна на
административно-наказващия орган изискването в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението,
описание на нарушението и изпълнителното деяние, което го осъществява, както и
на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол
за законосъобразност на обжалваното НП.
Така описаните допуснати нарушения
се явяват съществени, доколкото са накърнили съществено правата на нарушителя,
непозволявайки му да разбере какво е конкретното вменено му като извършено
административно нарушение и от там да организира адекватна защита. Тези
нарушения- явяващи се съществени, водят до отмяна на издаденото наказателно
постановление, без да се разглеждат детайлно показанията на свидетеля.
Ето защо,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
Доколкото
по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за
правна защита и съдействие с описана сумата от 100 лева като заплатена, то тези
разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №254р-240/15.06.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на К.П.Г. ***,
ЕГН **********, за това, че на 06.04.2020г. около 19:00 часа в гр.Димитровград,
в парк „Марица“, при наличие на обявеното в Р.България извънредно положение с
Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63,
ал.1 от Закона за здравето, със заповед № РД-01- 143/20.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването - противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че се
преустановяват посещения на паркове, градски градинки, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, е установено, че
лицето се намира на територията на парк, с което за виновното нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание същата разпоредба на закона
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева –
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОД-МВР- гр.Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на К.П.Г. ***,
ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД 460/2020г. по описа на
РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 100 (сто) лева –
произтичащи от адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)