Решение по дело №2495/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 945
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20195330202495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

945

 

гр.Пловдив, 17.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа АНД № 2495/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 396393 – F422909/10.01.2019г., издадено от С. А. П., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което на К.С.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е недоказан, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изразява становище, че в наказателното постановление е посочено нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, посочването на множество правни норми я затруднява да разбере в какво се изразява нарушението, не е ясно по реда на коя от трите хипотези е следвало да бъда изготвен и заявен за вписване ГФО за 2017г. и от кое лице. На следващо място поддържа, че наказателното постановление не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН, не е посочена точна дата на установяване на твърдяното нарушение, както и място на неговото извършване. Сочи, че ако е извършено някакво нарушение, същото е установено на 03.07.2018г., съответно – изтекъл е тримесечния срок за съставяне на АУАН, след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. Отделно от горното изразява становище, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административно нарушение наказващия орган може да не наложи административно наказание. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. оспорва жалбата, сочи че по делото е доказано, че е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят след покана не се яви, актът се съставя в негово отсъствие, спазени са всички правила на материалния и на процесуалния закон. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 25.03.2019г., видно от приложеното копие на известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ТД на НАП – Пловдив на 01.04.2019г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Ето защо настоящата жалба следва да се прецени като процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят К.С.П., ЕГН:********** бил *** на „СЪНСЕТ 91“ ЕООД, ЕИК:2484566 – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2017г., видно от подадена в ТД НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0595145/02.04.2018г. и приложен към нея годишен отчет за дейността.

Жалбоподателят П., в качеството си на *** на „СЪНСЕТ 91“ ЕООД не публикувала годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно – до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. били неприсъствени дни/.

За горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 07.08.2018г. с писмо на Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП.

До дружество било изпратено „електронно съобщение“ да се яви за съставяне на АУАН.

На 12.10.2018г. свидетелят С. С. Х., в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив, съставила АУАН № F422909/12.10.2018г. срещу К.С.П., ЕГН:********** за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Последният АУАН бил съставен в отсъствието на П. и месец по-късно – на 12.11.2018г, препис от АУАН бил връчен на пълномощник – С. П.. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С. С. Х., която  помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Х. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – разпечатка от информационна система на НАП – от която се установява начина на изпращане покана за явяване за съставяне на АУАН, с писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП– от която се установява начина на констатиране на нарушението.

Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗМФ-610 от 03.07.2018г. на министъра на финансите – от която се установява материалната компетентност на административнонаказващия орган, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за счетоводството, в качеството и на *** в ТД НАП - Пловдив, то съставените АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

Установява се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, без същевременно да са налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно -  нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта.

В този смисъл съдът не констатира надлежно изпратена покана до жалбоподателя П., макар да се събраха данни за изпращане на „електронно съобщение“.

Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съответните разпоредби на чл.178 – чл.182 от НПК не познават фигурата на „електронно съобщение“, ето защо подобен ред на изпращане на съобщение е неприложим в производството по ЗАНН.

Отделно от горното и в светлината на показанията на свидетеля  Х., както и след запознаване с разпечатка от информационна система на НАП остава неясно дори кой е адресатът на същото „електронно съобщение“ – дружеството „СЪНСЕТ 91“ ЕООД – както сочи свидетеля Х. или физическото лице П..

Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен за съставения срещу него АУАН.

Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че по делото се установяват достатъчно данни, че жалбоподателят К.С.П. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството – за това, че на 03.07.2018г., в гр.Пловдив, в качеството си на *** на „СЪНСЕТ 91“ ЕООД, ЕИК:2484566 – търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, не публикувал годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година.

Въпреки горното и с оглед вече посочените съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, то разглежданото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 396393 – F422909/10.01.2019г., издадено от С. А. П., на длъжност *** ТД НАП-Пловдив, с което на К.С.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание  - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.