№ 70
гр. София , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002368 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Мини открит
въгледобив” ЕАД, ЕИК *********, чрез юр. Т. срещу решение № 23 от
30.30.2020г., постановено по т.д. № 15/2019г. по описа на Окръжен съд -град
Перник, с което е осъден да заплати на ищеца - „Аналикс“ ООД главници в
общ размерна на 38 192,89 лева с ДДС, представляваща неизплатени
дължими суми за извършени услуги по договор от 29.01.2013 год., за периода
от месец октомври 2015г. до месец декември 2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата от 4052,89 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение, за периода от 22.01.2017год. до 26.02.2019год., както и сумата от
4 478 лева разноски по делото.
Въззивникът/ответникът - „Мини открит въгледобив” EАД твърди, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че ищецът е
изпълнил точно задълженията си по процесния договор № 05-Д-0117/0005-
1
29.01.2013г., които обстоятелства не били установени по безспорен начин.
Твърди, че от доказателствата по делото се установявало, че „Аналикс“ ООД
не е извършвал ежемесечнa профилактична проверка на радиоизотопните
пепеломери, както и, че не е съставял обобщителни протоколи в изпълнение
на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от договор № 05-Д-0117/0005-
29.01.2013г. На следващо място твърди, че неправилно не било уважено
възражението за погасяване с три годишен давностен срок по фактура №
1490, издадена на 28.11.2016г. Навежда доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е определил и размера на законната лихва по всяка една от
процесни фактури. Моли въззивния съд да отмени обажлваното решение и да
постанови друго, с което да охвърли предявените искове като недоказани и
неоснователни. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност, на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за
въззивното производство.
Въззиваемият/ищецът - „Аналикс“ ООД е подал в срок писмен отговор
на въззивната жалба, чрез адв. У.. Излага подробни съображения по
наведените от въззивника твърдения, които ще бъдат съответно разгледани
при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли настоящата инстанция
да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното решение, като
правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира разноски за
въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност, на разноските на ответника за въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу
подлежащо на въззивано обжалване решение на Окръжен съд Перник, в
законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание
разпоредбата на чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор от 29.03.2013год., по силата на който „Мини открит въгледобив”,
2
възложило на „Аналикс“ ООД сервизно поддържане на радиоизотопните
пепеломери, инсталирани на транспортни ленти 35 и 151 с управляващ
компютър и софтуер командна зала на Централна обогатителна фабрика,
както и общ радиометричен контрол/два пъти годишно/на пепеломерите в
съответствие с нормативните изисквания за експлоатация на уреди за
технически контрол с източници на йонизиращи лъчения. В чл. 2 от договора,
страните са уговорили периода му на действие, считано от месец януари 2013
год. до края на 2013 год. Страните са уговорили, автоматично продължаване
на действието на процесния договор през всяка следваща година, освен ако
никоя от страните не заяви писмено желание за промяна или неговото
прекратяване. Страните са уговорили месечната сервизна цена в размер на
700 лева и 1 000 лева годишно за извършен общ радиоационния контрол,
дължимите суми са без включен ДДС. Съгласно чл. 4.1 изпълнението на
процесния договор се установява с протоколи за извършен сервиз на всяко
тримесечеие и с протоколи за радиоционен контрол на всеки 6 месеца.
Уговорили са плащанията да се извършват в срок от 30 дни след подписване
на протокол за изпълнение и издадена от изпълнителя фактура. За
извършените по договора работи, са били съставени и двустранно подписани
протоколи от представители на изпълнителя и възложителя. За дължимите
суми по тези протоколи, изпълнителят е издал на възложителя данъчни
фактури с начислен ДДС. Видно от показанията на разпитания по делото
свидетел - М. Р. С./бивш служител на ответника до 2018г./, се установява, че
възложените дейности по процесния договор били изпълнявани през 2016г. и
2017г., като служители на ищцовото дружество са осъществявали сервизно
обслужване на ЦОФ, както и са отстранявали настъпилите аварии. Тези факти
се потвърждават и от показанията на свидетеля - В. Г. Л./служител в
ищцовото дружество/, че е извършвал монтаж и поддръжка на апаратурата в
края на всеки месец, като тогава се правили и уговорените измервания.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд приел, че
ищецът е доказал изпълнение на задълженията си по процесния договор, но
ответникът не е заплатил извършените сервизни услуги в уговорения 30-
дневен срок, считано от подписването на протокол и съставена данъчна
фактура.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
3
от правна страна следното:
Предмет на делото са осъдителни искове за заплащане на главници в
общ размер на 38 192, 89 лева, представляваща неизплатени дължими суми за
извършени услуги съгласно двустранно подписани протоколи и издадени
фактури, на основание чл. 79 ЗЗД, пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД и
чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане на главниците и сумата от
4 052,89 лева, представляваща обещетение за забава за периода от падежа на
всяка една фактура до 26.02.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Неоснователно е твърдението на въззивника, че ищецът не е доказал
реално изпълнение на задълженията си по процесния договор. Тези факти се
установяват от двустранно подписани от страните протоколи, независимо от
обстоятелството, че са съставени за различен период от уговорения. Може да
се направи обоснован извод, че извършеният сервизен и радиометричен
контрол отговаря на възложеното в договора. В подкрепа на тези изводи са и
показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци. Възложителят е
прегледал и приел работата без възражения, по всеки един от процесните
протоколи. Това са частни свидетелстващи документи, чиято формална
доказателствена сила не е била оспорена и обвърза ответника. Следователно,
ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказаване, че е изпълнил
и предал на ответника всички договорени сервизни дейности, както и тяхното
приемане без възражения.
Неоснователно е възражението на ответника, че по отношение на
задължението по фактура № 1490/28.11.2016г. е изтекъл тригодишният
давностен срок. Съгласно чл. 3.3. от процесния договор, плащанията се
извършват в 30-дневен срок след подписване на протокол за изпълнение и
издадена данъчна фактура. Процесната фактурата е издадена на 28.11.2016г.,
вземането е изискуемо считано от 28.12.2016г. Следователно към датата на
постъпване на исковата молба в съда на 26.02.2019г., срокът по чл. 111, б. “в“
ЗЗД не е изтекъл и не е погасено по давност.
Неоснователно е твърдението на ответника, че първоинстанционният
съд неправилно е изчислил размера на вземането за законна лихва по всяка
една от претендираните главници. Това възражение е бланкетно и липсват
4
конкретни доводи в какво се изразява тази неправилност. Според настоящия
съдебен състав, всяка една от тези искови претенции правилно е изчислена по
размер, поради което са доказани и основателни в общ размер от 4 052,89
лева, на основание чл. 162 ГПК.
Досежно своята акцесорност, основателно е искнето за присъждане на
законна лихва върху главници в общ размер на 38 192,89 лева, считано от
26.02.2019г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на правния спор във въззивната инстанция,
въззивникът дължи на въззиваемия сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. Ищецът е заплатил адв. възнаграждение в размер на 3 000
лева, което е договорено и реално платено по банков път. Основателно е
възражението на въззивника за прекомерност на това възнаграждение. Според
настоящия съдебен състав делото не представлява фактическа и правна
сложност, защото във въззивното производство няма изложени нови
фактически и правни доводи, няма искания за събиране и обсъждане на
доказателствени средства и е проведено едно съдебно заседание.
Следователно заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 3 000
лева е прекомерно. Въззивният съд следва да намали това възнаграждение до
минимума, определен в Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предявени са искови претенции в общ
размер на 42 245,78 лева, размерът на заплатеното възнаграждение следва да
се намали от 3 000 лева до 1 797,37 лева, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, поради което следва да се потвърди с препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 30.30.2020г., постановено по т.д. №
15/2019г., по описа на Окръжен съд град Перник.
5
ОСЪЖДА: „Мини открит въгледобив” EАД, ЕИК ********* да
заплати на „Аналикс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1 797,37 лева,
представляващи разноски на ищеца за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6