РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.10.2021г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6229 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр.
чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД
твърди, че е сключил с ответника С.И. Договор за кредит за
рефинансиране, довършване, покупка и ремонт на имот от 10.05.2007г., съгласно
който е предоставил на кредитополучателя С.И. кредит в размер на
300 000лв. с краен срок за погасяване 240 месеца. Кредитополучателят
усвоил 84 370лв. на 23.05.2007г. и 38 644лв. на 28.05.2007г. В
последствие страните предоговорили условията по кредита с допълнителни
споразумения , а по силата на договора за встъпване в дълг от 19.01.2012г.
втората ответница В.Т. е встъпила в дълга на ответника И. при условията на
чл.101 от ЗЗД като солидарен длъжник. С допълнителни споразумения между
страните главницата е била преоформена, в резултат на което нараснала на
357 262,46лв. Поради неплащане на задължението по кредита, с връчване
на исковата молба на ответниците, ищецът
обявява кредита за предсрочно изискуем. Предявява частичен иск срещу
ответниците като претендира сума в размер на 250 000лв. , ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, представляваща част от дължима
главница в размер на 357 262,46лв., такси по договора в размер на
830,83лв., дължими за периода 9.11.2015г. – 23.06.2020г. , представляващи част
от общо дължимите по договора такси в размер на 1628,69лв. и иск за нотариални
разноски в размер на 207,90лв., дължими за периода 22.11.2017г. – 23.06.2020г.
, представляващи част от дължимите нотариални такси в общ размер на 666,43лв.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът С.Г.И.
оспорва исковете. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Не навежда
твърдения в отговора. Допълнително, посочва, че са налице неравноправни клаузи,
както и че дългът не е изчислен коректно. Посочва, че втората ответница е
внасяли суми за погасяване на кредита, които не са отчетени от ищеца. Моли съда
да отхвърли исковете.
Ответницата В.Г.Т. не е депозирала отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
На 10.05.2007г. ищецът и ответникът С.И. са сключили
договор за кредит за рефинансиране, довършване, покупка и ремонт на недвижим
имот HL 21899, по силата на който „Б. п.б.“ АД, БУЛСАТ*******(сегашно наименование
„Ю.Б.“ АД) – кредитодател, е предоставил на С.Г.И., ЕГН **********,
кредитополучател, кредит в размер на 300 000лв., от които 176 986лв. за рефинансиране
на кредит в Общинска банка, 58 000лв. за довършване на два апартамента в
гр.София, подробно описани в договора, 6 805лв. за покупка на гараж ,
посочен в договора, 19 599лв. за други плащания и 38 610лв. за ремонт
на 3 етажна масивна жилищна сграда в с.Валевци. Кредитополучателят, по силата
на договора за кредит, се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срок от 240 месеца при условията на договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година фиксирана годишна лихва
в размер на 1,5%. Съгласно ал.2 на с.т. за всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на Банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити
в лева (БЛП), валиден за съответния период за начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 0,9 пункта.
Посочено е в договора, че към момента на сключването му БЛП на Банката за
жилищни кредити е в размер на 7 %. В ал. 5 на чл. 3 е уговорено, че „действащия
БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на
видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се
променят“.
Съгласно чл.4 т.2 в началото на всяка следваща година,
считано от откриване на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща
на банката годишна такса за управление в размер на 0,1% върху размера на
непогасената главница към същата дата.
Съгласно чл.6 ал.1 от договора кредитополучателят
погасява кредита на равни месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница,
с размер на всяка вноска 1447,64лв. през първата година от срока на издължаване
на кредита и 2 435,17лв. за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита. Ал.3 на с.т. предвижда, че в случай по време на
действието на договора Банката промени БЛП за жилищни кредити в лв., размерът
на погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на
договора, дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
В чл.10 т.2 от договора кредитополучателят се е
задължил да заплаща дължимите от него такси и комисионни, съгласно Тарифата за
условията, лихвите, таксите и
комисионните, които Банката прилага по операциите си.
По силата на чл. 12 от процесния договор за кредит, Банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при
операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
По силата на чл. 18 ал.1, при непогасяване на която и
да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем.
В полза на банката ответникът учредил договорна
ипотека върху имотите, във връзка с които му е предоставен кредита – двата
апартамента, гаража и триетажната жилищна сграда.
Поради затруднения на ответника да обслужва кредита,
страните са сключили няколко допълни споразумения към договора за кредит.
С допълнително споразумение от 8.09.2010г. е преоформен размера на дълга,
като просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по предоставения кредит. На кредитополучателя е
предоставен 6 м. период на облекчено погасяване на кредита при фиксирана
годишна лихва.
С допълнително споразумение от 21.06.2011г. е преоформен размера на
дълга, като просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по предоставения кредит. На
кредитополучателят е предоставен 12 м. период на облекчено погасяване на
кредита при фиксирана годишна лихва.
С договор за встъпване в дълг от 19.01.2012г.
ответницата В.Т. е встъпила като солидарен съдлъжник по чл.101 от ЗЗД в
задълженията на първоначалния длъжник С.И., със съгласието на кредитора банката.
Преоформен е размера на дълга, като страните са се съгласили, че е в размер на
301 983,18лв.
С допълнително споразумение от 01.08.2012г. на
кредитополучателят е предоставен 12 м. период на облекчено погасяване на
кредита при фиксирана годишна лихва.
С допълнително споразумение от 20.12.2013г. е преоформен размера на
дълга, като просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по предоставения кредит. На
кредитополучателя е предоставен 6 м. период на облекчено погасяване на кредита
при преференциална лихва и фиксирана месечна погасителна вноска. Ведно с
допълнителното споразумение, страните са подписали и методология на Банката за
определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити.
С допълнително споразумение от 10.09.2014г. отново е преоформен размера
на дълга, като просрочените главница, лихви, такси са натрупани към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по предоставения кредит. На
кредитополучателя е предоставен 6 м. период на облекчено погасяване на кредита
при фиксирана лихва и фиксирана месечна
погасителна вноска. Страните са
подписали и методологията на Банката за определяне на референтен лихвен процент
/прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
Представени са договор за цесия от 3.10.2007г., по
силата на който „Българска пощенска банка“ АД е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД вземането
си по договора за потребителски кредит от ответника. Представен е и договор за
цесия от 6.04.2009г., по силата на който „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило на „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД вземането си от ответника по процесния договор за кредит. Ответникът
И. отрича да е получил уведомление за прехвърляне на вземането. Ищецът твърди,
че тези договори за цесия не са предизвикали промяна в задълженията на
ответниците, а са представени от него само за пълнота на обстоятелствата по
делото. Тези договори за цесия не са породили промяна по отношение задълженията
на страните по процесния договор за кредит, поради което и няма да бъдат
обсъждани при постановяване на съдебното решение.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза е
установила, че усвоената сума по процесния кредит е в размер на
357 262,46лв. , като 300 000лв. са усвоени средства, а
57 262,46лв. са капитализирани задължения по кредита. Извършените
погашения на главницата са в размер на 35 013,05лв., остатъчните задължения
възлизат на 322 249,41лв. Дължимите от ответниците такси по кредита са в
размер на 4 756,34лв. От тях са погасени такси в общ размер на
3 127,65лв. , а остатъчните задължения са в размер на 1 628,69лв. Дължимите
нотариални разноски са в размер на 1 086,30лв. Извършените погашения са в
размер на 419,87лв., остатъчните задължения възлизат на 666,43лв. Общите суми
постъпили от ответниците за погасяване на кредита, са в размер на
183 557,08лв. Вещото лице е установило едностранно изменение на лихвения
процент по редовната главница от страна на Банката. В допълнително заключение
вещото лице е изчислило, че размера на задълженията за главница, такси и
разноски, изчислени при лихвата, уговорена с договора от 10.05.2007г,. е в размер
на 256 614,09лв. От тази сума дължимата главница е в размер на
255 793,98лв., таксите за периода 9.11.2015г. – 23.06.2020г. са в размер
на 736,05лв., разноските за периода 22.11.2017г. – 20.06.2020г. са в размер на
84,06лв. В случай на капитализиране на главницата /по допълнителните
споразумения/ но с прилагане на първоначално уговорения лихвен процент, дължимата
главница е в размер на 368 345,21лв., таксите са в размер на
1 044,03лв. , а разноските – 84,06лв.
Експертизата не е оспорена от страните, съдът
възприема заключението – основно и допълнително, като обективно и компетентно
изготвено.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Страните са сключили договор за банков
кредит по см. на чл.430 от ТЗ. Банката е изпълнила задължението си и е
предоставила на заемателя уговорената парична сума. Ответникът, в качеството на
кредитополучател, и съдлъжникът не са изпълнили задължението си да върнат в
цялост сумата в уговорения срок. Видно от заключението на вещото лице,
приложение 1, последното плащане по договора за кредит е извършено на
16.02.2016г. и след тази дата ответниците са преустановили плащанията към
банката. С връчване на исковата молба на ответниците, банката е упражнила потестативното
си право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора –
21.01.2020г. /когато на ответниците е връчена исковата молба/, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /така ТР
№4/14г., ОСГТК, т.18/. Тъй като са били условията за това, съдът приема, че
банката надлежно е упражнила потестативното право да измени договора и да го
обяви за предсрочно изискуем, като това волеизявление е достигнало до ответниците.
За да се установи дали ответниците имат
задължения към банката и в какъв размер, преюдициално следва да се прецени налице
ли е нищожност на клаузи от договора и от споразуменията към него, поради
неравноправност по смисъла на чл. 143
и чл. 146 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът И. се
позовава на нищожност на клаузи от договора за кредит , без да уточнява кои конкретни клаузи счита за неравноправни. Независимо
от соченото от ответника И., съдът е длъжен и служебно да прецени
неравноправният характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика (така и решения по
дело С-240/98 – С-244/98, дело С-168/05, дело С-40/08, дело С-137/08 на
СЕС).
Съдът счита, че ответниците имат
качеството на потребители по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП
и съответно могат да се ползват от защитата на ЗЗП, респективно Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Липсват доказателства кредита да е получен във връзка
с професионална или търговска дейност на ответниците.
При извършената служебна преценка, съдът
установи, че чл. 3 ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора са неравноправни клаузи, и следователно нищожни. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 143
от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице
изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява
неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един
случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143
от ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от
примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на цитираната норма. При формиране на
крайния извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани
със сключването на договора към датата на сключването му, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
С оспорените разпоредби е уговорено
промяната на лихвения процент, на погасителните вноски, на Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните да се решава еднолично от банката,
за което кредитополучателя бива само уведомяван. Не са посочени условията, при
които банката ще извършва промяната на базовия лихвен процент и на Тарифата за
таксите. Клаузата на чл.3 ал.5 от договора предвижда, че промяната на лихвения процент
има действие незабавно, а кредитополучателя не се уведомява лично, а чрез
обявление в банковите салони. Предвидена е автоматично промяна на размера на
погасителните вноски в чл.6 ал.3, както и на Тарифата на банката в чл.12 от
договора. Чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП допуска клаузи за едностранно изменение на
цената на договора – в случая възнаградителната лихва и таксите поради външни
причини, които не зависят от търговеца, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Тези договорни клаузи следва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, като потребителят следва
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може той на своя ред
на реагира по най-уместния начин / така и редица решения на ВКС, постановени по
реда на чл.290 от ГПК – по гр.д.№ 1899/15г. на ІVг.о., гр.д.№ 4452/14г. на ІІІ
г.о., т.д.№ 240/2015г. ІІ т.о./. В договора не е записано
кое точно налага едностранната промяна на БЛП и как е определен този размер от
банката. „Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация, как кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на
свой ред да реагира по най- уместния начин, както и когато методологията,
създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на
общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо
правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП“ – решение № 95/13.09.2016г. по т.д.№
240/2015г., на ІІ т.о.,ВКС. Липсата на яснота относно промяната и
предоставянето на възможността за изменение на договора изцяло на преценката на
търговеца, има за последица неравноправност на уговорката, като е без значение
дали съдът ще определи основанието по чл.143 т.10 или т.12 от ЗЗП, или под
общото основание на чл.143 от ЗЗП / Решение №
87/6.11.2019г. на ВКС по т.д.№ 848/2017г., І т.о., ТК/.
Уместно е да се напомни и разбирането на
СЕС, изразено в постоянната съдебна практика по Директива 93/13, че въведената
с директивата система за защита се основава на идеята, че потребителят е в
положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от
гледна точка на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява
с установените предварително от продавача или доставчика условия , без да може
да повлияе на съдържанието им /така решения по делата С-240/98, С-168/05,
С-484/08 и др./. В случаите, в които
търговецът използва това и се стига до приемането от потребителя на
предварително установени условия, които в негова вреда създават
неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните три клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси.
Следва да се обсъди и въпроса дали
клаузата за лихва, като възнаграждение за ползване на кредита, и на такса, като
възнаграждение за предоставена услуга, се отнася до основния предмет на
договора и така да попада под изключенията на чл.145 ал.2 от ЗЗП -
„Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми“, респективно чл.4 пар.2 от Директива 93/13 – „преценката на
неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на
договора, нито със съответствието между цената и възнаграждението от една
страна и доставените стоки или предоставените услуги от друга, при условие че
тази клаузи са изразени на ясен и разбираем език“. Действително лихвата е
възнаграждението на банката за ползвания кредит, и в този смисъл тя попада в
основния предмет на договора. Таксите - също, в случай, че услугата, за която
се плаща е действително предоставена. Предмет на делото не е преценка на размера
на лихвата /като съотношение цена-възнаграждение/, а механизма, по който тя се
формира. Клаузата за този механизъм не се включва в основния предмет на
договора и в този смисъл не попада под изключението на чл.145 ал.2 от ЗЗД. В
този смисъл се е произнесъл и СЕС в решение по делото С-472/10, т.23 /“В съответствие с член 4, параграф 2 от
Директивата преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва
нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и
възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените
услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем
език. Това изключение обаче не би могло да се приложи за клауза, отнасяща се до
механизъм за промяна на разходите във връзка с предоставяни на потребителя
услуги“/. В договора липсва обяснение какъв е механизма за
изменение на лихвата и таксите, поради което ответниците, като потребители, не
могат да предвидят въз основа на ясни и разбираеми критерии, произтичащите за тях
икономически последици.
По изложените съображения се налага
извода, че посочените по-горе три клаузи в договора за кредит не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията за търговеца и потребителите и то във вреда на последните. Следователно
тези клаузи покриват общите критерии, дадени в нормата на чл.143 ЗЗП, което ги
прави неравноправни. Ето защо и на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП процесните договорни клаузи на чл.3 ал. 5, чл. 6 ал.3 и
чл.12, са нищожни. Като нищожни, същите не следва да се прилагат и нямат
задължителна сила за потребителите, ответниците.
Със сключването на последвалите
допълнителни споразумения, с които се преструктурира кредитното задължение, не
са преодолени последиците от нищожността, тъй като те са сключени на основание
нищожни клаузи досежно формирането на лихвите и таксите. В този смисъл е и практиката
на ВКС. В решение № 146/01.11.2017г. , ВКС, ТК,
т.о. по т.д.№ 2615/2016г. е приел, че когато отделна клауза от договор
сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146
ал.1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по см. на чл.366
от ЗЗД. Това разбиране на съда е потвърдено и в Решение № 87/6.11.2019г. на ВКС
по т.д.№ 848/2017г., І т.о., ТК.
С
оглед нищожността на клаузите на чл.3 ал. 5, чл. 6 ал.3 и чл.12 от договора и
на сключените между страните допълнителни споразумения, с които е предоговорен
размера на дълга, приложими към представения на ответниците кредит са
разпоредбите на самия договор за кредит
и в случая уговорените в договора размери на лихва и такси.
Между
страните е възникнала валидна облигационна връзка по договора за кредит. И
двамата ответника са се задължили солидарно пред ищеца да върнат получената по
кредита сума при условията, уговорени в договора – срок, възнаградителна лихва,
такси, разноски. Ответницата Т. е встъпила в дълга като съдлъжник по реда на
чл.101 от ЗЗД и отговаря солидарно към банката наред с кредитополучателя,
ответника И.. Установи се, че ответниците са преустановили плащането на
вноските по кредита. Поради настъпилото неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателите след 16.02.2016г., Банката се е възползвала от правото си
да измени договора и да обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане по
договора за кредит. Изискуемостта на задължението по договора е настъпило с
уведомяването на ответниците кредитополучатели за обявяването му за предсрочно
изискуем с връчване на исковата молба на 21.01.2021г. На основание чл.79 от ЗЗД
банката има право да иска изпълнението заедно с обезщетението за забава –
главница, възнаградителната лихва, наказателната лихва , такси и разноски. Ищецът претендира частична
главница, такси и нотариални разноски. Съгласно допълнителното заключение на вещото
лице, дължимата по договора главница, изчислена при лихвения процент, уговорен
в договора за кредит от 10.05.2007г., е в размер на 255 793,98лв. Това е
дължимата от ответниците на банката главница. Ищецът претендира частичен иск
главница в размер на 250 000лв. Претенцията за частична главница е
основателна и следва да се уважи. Същата се дължи ведно със законната лихва от
поискването й – подаване на исковата молба в съда 1.07.2020г. до окончателното
изплащане.
Вещото лице е установило, че съобразно
условията на първоначалния договор за кредит от 10.05.2007г., ответниците
дължат такси за претендирания период 9.11.2015г. – 23.06.2020г. в размер на
736,05лв. Ищецът претендира такси в размер на 830лв. Съгласно установеното от
експертизата, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата
от 736,05лв. такси, а за разликата до 830лв. искът следва да се отхвърли.
Досежно нотариалните разноски, съобразно
съдебно счетоводната експертиза, ответниците дължат на ищеца такива в размер на
84,06лв. за периода 22.11.2017г. – 23.06.2020г. За остатъка до претендирания
размер от 207,90лв. предявения иск за разноски следва да се отхвърли.
По разноските
Ищецът претендира сторените от него разноски
по делото по представен списък по чл.80 от ГПК както следва – 11 241,54лв.
държавна такса, 8 580,92лв. адвокатски хонорар и 650лв. депозит за вещо
лице.
Ответниците не претендират разноски по
делото. Не са представили доказателства за направени разноски. Останали са
задължени за разноските за съдебно счетоводната експертиза в размер на 250лв.,
които следва да се съберат по реда на чл.77 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноските по делото съобразно уважената
част от исковете – претендирана е сума общо в размер на 251 038,73лв.,
присъдена е такава в размер на 250 820,11лв. , или уважената част от
исковете е 99,91%. В този случай на ищеца се следват разноски в размер на 20 454,03лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожни
като неравноправни на основание чл.146 ал.1 вр. чл. 143 от ЗЗП следните три
клаузи от Договор за кредит за рефинансиране, довършване, покупка и ремонт на
недвижим имот HL 21899 от 10.05.2007г., по иска на „Ю.Б.” АД,
ЕИК******** срещу С.Г.И., ЕГН **********, и В.Г.Т., ЕГН **********: клаузата на
чл.3 ал.5 със следното съдържание: „действащия БЛП на Банката за жилищни
кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“,
клаузата на чл.6 ал.3 със следното съдържание: „В случай, че по време на
действието на настоящия договор Банката промени БЛП за жилищни кредити в лева,
размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия
договор , дава своето неотменяемо и безусловно съгласие“ и клаузата на чл.12
със следното съдържание: „Банката запазва правото си по време на действие на настоящия
договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които БПБ АД прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните по настоящия договор“.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН **********,
и В.Г.Т., ЕГН **********,***, р-н „С.“, ул.“********, солидарно да заплатят на
„Ю.Б.” АД, ЕИК******по Договор за кредит за рефинансиране, довършване, покупка
и ремонт на недвижим имот HL 21899 от 10.05.2007г. следните
суми: сумата от 250 000лв. ведно със законната
лихва от 01.07.2020г. до окончателното изплащане, представляваща дължима
частична главница, сумата от 736,05лв.,
представляваща дължими такси за
периода от 9.11.2015г. – 23.06.2020г., сумата 84,06лв., представляваща дължими
нотариални разноски за периода 22.11.2017г. – 23.06.2020г. и съдебни разноски
за настоящото производство в размер на 20 454,03лв., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на
такси и на нотариални разноски за претендираните периоди за разликата между
уважения и претендирания размер от 830,83лв. за таксите и 207,90лв. за
нотариалните разноски.
ОСЪЖДА С.Г.И., ЕГН **********, и В.Г.Т., ЕГН
**********,***, р-н „Слатина“, ул.“********, на основание чл.77 от ГПК, да
заплатят по сметката на Софийски градски съд съдебни разноски за експертиза в
размер на 250лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
Съдия: