Номер 20220.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 20.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000186 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 226 от КЗ /отм./.
С Решение № 476/ 09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 200/ 2019 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,със седалище в гр. София,
да заплати на ищеца П. Л. П., ЕГН **********, от гр. Русе, сумата 20 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на брат му С. Л. П., починал на 18.03.2014 г. в гр. Русе при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2015 г. до окончателното
плащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска в останалата му част над сумата 20 000 лева
до 50 000 лева, както и за заплащане на мораторна лихва за периода от
18.03.2014 г. до 30.08.2015 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 800 лева, както и да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвокат К. от АК – гр. София, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 130 лева; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на
ответника сумата 982 лева разноски за производството.
1
Недоволен от постановеното Решение в осъдителните му части, в които
ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумите: 20 000 лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от смъртта на брат
му С. Л. П., починал на 18.03.2014 г. в гр. Русе при ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2015 г. до окончателното й
изплащане; 800 лева, представляваща държавна такса за подаване на
исковата молба и 1 130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
адвокат К., осъществила безплатно процесуално представителство на ищеца
по делото, жалбоподателят „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез
пълномощника адвокат П. П. - Д. от АК – гр. Варна, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, в
обжалваните части. Навежда се довод за липсата на материално-правна
легитимация на ищеца да получи обезщетение за смъртта на брат си. Навежда
се и довод за противоречие в показанията на свидетелката Й. П. И., които
показания съдът безкритично е приел. При условие, че въззивният съд намери
исковата претенция за основателна, жалбоподателят моли да бъде приложена
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ, а евентуално – ако не възприеме
доводите за приложението на тази разпоредба, да увеличи степента на
съпричиняване от страна на пострадалия. Възразява се срещу определения от
първостепенния съд размер на дължимото обезщетение от 40 000 лева, като
противоречащо на чл. 52 от ЗЗД. Излагат се съображения в подкрепа на
доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в
обжалваните части и да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция на ищеца. Претендират се направените разноски по
делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна,
чрез пълномощника адвокат К. от АК – гр. София, е подала отговор. В него е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са
изложени подробни съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата. Претендират се разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока за отговор ищецът П. Л. П., чрез пълномощника адвокат К. от
АК – гр. София, е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в
отхвърлителната му част, в която съдът е отхвърлил исковата претенция над
2
20 000 лева до претендирания размер от 50 000 лева, или за сумата 30 000
лева. Навежда се довод, че е нарушен принципа за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, като е бил определен занижен размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди на ищеца вследствие смъртта на брат му в
ПТП, като се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се от
въззивния съд да отмени решението, в тази му обжалвана част и да постанови
друго такова, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА.
В отхвърлителната част, в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на
мораторна лихва за периода от 18.03.2014 г. до 30.08.2015 г., поради изтекла
погасителна давност, решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са
процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред СГС е подадена искова молба, с вх. № 113431/ 30.08.2018 г., от
ищеца П. Л. П., ЕГН **********, от гр. Русе, ********, чрез пълномощника
адвокат П. К. от АК – гр. София, с адрес за призоваване и връчване на
съдебни книжа: гр. Казанлък, ул. „Славянска” № 6, офис 10, срещу ответника
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, с правно основание
чл. 432 от КЗ. СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил по
подсъдност на Русенския Окръжен съд, пред който е било образувано гр.д. №
200/ 2019 г. по описа на съда.
В исковата молба ищецът посочва, че е брат на загиналия в ПТП на
18.03.2014 г. в гр. Русе С. Л. П.. Пострадалият е управлявал мотоциклет
„Хонда”, с рег. № 57**, по бул. „Съединение” и се е блъснал в извършващия
неправилна маневра „завиване в обратна посока” лек автомобил Фолксваген
3
Поло”, с рег. № Р 37*****, управляван от Г. Н. Д.. Срещу деликвента е било
образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила Присъда
на 23.01.2017 г., с която водачът на процесния автомобил е бил признат за
виновен в повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б.”в”, във връзка с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК. Ищецът твърди, че процесния автомобил има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
застрахователно дружество за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2014 г.
Ищецът твърди също така, че смъртта на брат му е довела до неизмерима и
непреходна скръб, тъй като между двамата братя съществувала много силна
връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа. Двамата братя живеели в една къща и след
създаване на семейства, постоянно взаимно си помагали. Причинените от
загубата на брат си неимуществени вреди ищецът оценява в размер на 50 000
лева и претендира от ответното застрахователно дружество тази сума, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на непозволеното увреждане
– 18.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По силата на чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
делото.
В о.с.з. на 02.10.2019 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат
Б. е заявил, че подържа исковата молба. В заседанието, в което е даден ход по
същество на делото ищецът е поискал да бъде уважен изцяло иска. В
представената писмена защита са изложени доводи за неговата
основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и
основателността на иска, не е възразил срещу наличието на застрахователно
правоотношение, но е направил възражения за съпричиняване и за изтекла
погасителна давност.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от приложеното наказателно дело е, че с влязла в сила на
23.01.2017 г. Присъда № 38/ 02.11.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 427/ 2015
г. по описа на Русенския Окръжен съд, деликвентът Г. Н. Д. е бил признат за
виновен в това, че на 18.03.2014 г. в гр. Русе, на бул. „Съединение”, при
4
управление на МПС – л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. № Р 37*****, е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на С. Л. П..
С исковата молба ищецът е представил справка от базата данни на
информационния център на ГФ, от която се установява, че процесния
автомобил, с който е било извършено ПТП на 18.03.2014 г. към момента на
ПТП е имал застраховка „Гражданска отговорност”, като ответното
застрахователно дружество е признало това обстоятелство с отговора на
исковата молба.
С оглед установяване механизма на ПТП, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия и получените от него увреждания, съдът е допуснал
извършването на комплексна експертиза от две вещи лица – автоексперт и
специалист по съдебна медицина, които са изготвили заключение, изслушано
в о.с.з. на 02.10.2019 г., неоспорено от страните и прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели – Й. П. И. –
съпруга на ищеца и деликвента Г. Н. Д..
С оглед на събраните доказателства и изградената въз основа на тях
фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.За да
бъде уважен иска, следва ищецът да е материално-правно легитимирано лице
и да са налице всички елементи от сложния състав на деликта.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за съпруга и
родствени връзки пострадалият С. Л. П. е брат на ищеца П. Л. П. и съгласно
ТР № 1/ 21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2016 г на ОСНГТК, докладчик
съдия Веска Райчева, е материално-правно легитимирано лице при условие,
че между двамата братя е съществувала силна привързаност, духовна и
емоционална близост. Несъстоятелен се явява довода, в отговора на исковата
молба, че ТР не се ползвало с обратно действие, тъй като с него не се
изяснявал точния смисъл на правната норма, а се определяло занапред
материално-правната легитимация на лицата, които могат да предявяват
5
искове за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на техен близък.
От показанията на свидетелката Й. П. И. – съпруга на ищеца П. Л. П. се
установява, че познава ищеца много преди да сключат брак през 1990 г.
Запознали се когато свидетелката била на 14 г. – ученичка в подготвителен
клас на Английска гимназия, а братът на ищеца – С., бил в първи клас.
Свидетелката твърди, че това било ученическа любов, много често
посещавала дома на ищеца и виждала как ищецът се грижел за по-малкия си
брат – следял дали си е написал домашното и му помагал. Излизали заедно,
били неразделни, техни познати се шегували, че все едно той е тяхно дете.
По-малкият брат вървял по стъпките на по-големия си брат и тренирал
волейбол. Свекърът и свекървата й били разведени и след като сключили брак
живеели при свекъра си. С. живеел известно време при майка си, но след това
се преместил да живее с тях. Докато траел брака на С., около две години, той
живеел при майка си, но след като се развел отново живеели заедно и имали
едно домакинство. Свидетелката твърди, че ищецът тежко преживял смъртта
на по-малкия си брат, сънувал го често, наложило се да потърсят помощ от
психолог, който ги посъветвал да си вземат куче.
Макар и заинтересувана от изхода на делото, като съпруга на ищеца,
въззивният съд кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата
познава отношенията между двамата братя в един продължителен период от
време – когато свидетелката е била на 14 г., по-малкият брат е бил в първи
клас, а по-големият ученик в горен курс. Показанията на свидетелката за
взаимоотношенията между двамата братя са последователни, житейски
логични и непротиворечиви, като в този смисъл несъстоятелен се явява
довода във въззивната жалба за тяхната противоречивост, поради което
въззивният съд ги кредитира и намира, че ищецът е установил по делото
дълбоката привързаност и силна емоционална връзка с починалия му по-
малък брат. С оглед на това обстоятелство, той е материално-правно
легитимирано лице и може да претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на по-малкия брат.
С оглед на влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на
деликвента, имаща задължителна сила за гражданския съд, който разглежда
6
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, въззивният съд
приема наличието на сложния фактически състав на деликта, което
обстоятелство не е спорно между страните. При индивидуализация на
наказанието на подсъдимия наказателният съд е отчел като смекчаващо
вината обстоятелство наличието на съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се в управлението на мотоциклета с превишена скорост и без
свидетелство за управление. Следва да се посочи, че влязлата в сила присъда
на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския съд относно
съпричиняването на общественоопасните последици от страна на
пострадалия, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на
престъплението, поради което настоящия състав на въззивния съд не следва
да взема предвид становището на наказателния съд за съпричиняване, а
същото следва да бъде доказано в исковия процес, като доказателствената
тежест е на ответното застрахователно дружество, което е направило
възражение в тази насока.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде
определен с оглед конкретните обективните обстоятелства по делото.
Пострадалият е млад човек – на 36 години, като по делото безспорно е било
установено силната привързаност и дълбока емоционална връзка между него
и по-големият брат, ищец по делото. В резултат на смъртта на по-малкия брат
ищецът търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето, поради което въззивният съд
намира, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен
на сумата 40 000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в управление на
мотоциклета без свидетелство за правоуправление, превишена скорост и
неправилно поставена защитна каска.
По отношение на последното възражение за неправилно поставена
защитна каска липсват каквито и да е доказателства по делото, поради което
то остава недоказано и следва да се остави без уважение.
В представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
7
пострадали е посочено, че свидетелството за правоуправление на мотоциклет
на пострадалия се води на отчет в Испания, като е посочена и датата на
валидността му, от което може да се направи заключение, че пострадалият
няма българско свидетелство за правоуправление. Този факт сам по себе си
не е достатъчен да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като не се намира в пряка причинна връзка с обективно осъщественото
управление на мотоциклета при конкретната пътна обстановка, поради което
това възражение също остава недоказано и следва да се остави без уважение.
Основателно обаче се явява възражението за принос на пострадалия по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като е управлявал с превишена скорост. В
изготвеното заключение по допуснатата от съда комплексна експертиза
вещото лице инж. С. А. К. е определило скоростта на мотоциклета на 63,04
км/ч, при разрешената в градски условия скорост от 50 км/ч. Посочило е
също така, в т.3.8.1 от заключението, че ако водачът е управлявал
мотоциклета с разрешената скорост от 50 км/ч, е могъл да предотврати
произшествието чрез спиране. Следователно, управлявайки с по-висока от
разрешената скорост, пострадалият е допринесъл за ПТП, като този принос е
значителен и въззивният съд го определя на 50% - еднаква е вината и на
двамата водачи за произшествието, като доводът във въззивната жалба за
увеличаване на приноса на пострадалия над 50% е неоснователен и следва да
се остави без уважение. С оглед на този извод, определеното обезщетение в
размер на 40 000 лева следва да бъде намалено на 20 000 лева.
Несъстоятелен се явява довода във въззивната жалба за приложение на §
96, ал. 1 от ЗИД на КЗ / ДВ бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, като
размерът на обезщетението бъде определен на сумата от 5 000 лева.
Разпоредбата е неприложима, тъй като произшествието е настъпило на
18.03.2014 г. и приложими са нормите на КЗ /отм./, както и поради
противоречието й с транспонирани в българското право, с Решение от
24.10.2013 г. на Съда на ЕС по дело С-277/ 12, разпоредби от Директива 72/
166/ ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване законодателствата
на държавите – членки, свързани със застраховка „Гражданска отговорност”.
Като е стигнал до същите правни изводи, определил е размера на
обезщетението на сумата 40 000 лева, приел е съпричиняване от страна на
8
пострадалия в размер на 50% и е намалил обезщетението на 20 000 лева, и е
отхвърлил исковата претенция до пълният й размер от 50 000 лева,
Русенският Окръжен съд е постановил законосъобразно Решение, което
следва да се потвърди, в обжалваните части, като правилно, а подадените
въззивна жалба и насрещна въззивна жалба следва да се оставят без уважение,
като неоснователни.
Относно разноските по делото:
Тъй като въззивната жалба е оставена без уважение, а по отношение на
насрещната въззивна жалба не е бил подаден отговор, пълномощникът на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД не се е явил в открито съдебно
заседание и на практика не е осъществил защита по насрещната въззивна
жалба, искането на жалбоподателя-ответник за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Насрещната въззивна жалба също е оставена без уважение, поради което
искането на адвокат К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за защита по нея, следва да се остави без уважение, като
неоснователно. Адвокат К. обаче е осъществила защита по въззивната жалба,
като е подала отговор, направила е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и тъй като е осъществила
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото, искането й е
основателно и следва да се уважи. Съобразно защитения материален интерес,
на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат К. следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 1 130 лева, което на основание чл. 9,
ал. 1 от Наредбата, с оглед неявяването й в открито съдебно заседание, следва
да бъде редуцирано на ¾ или на сумата 847,50 лева, която с ДДС е в размер на
1 017 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 476/ 09.12.2019 г., постановено по гр.д. №
200/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, да
заплати на адвокат П. К. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр.
Казанлък, ул. „Славянска” № 6, офис 10, сумата 1 017 лева, с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10