РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 6044 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата И.Д.Р., чрез адв. С.С. , е предявил иск против „З.К.Л.И.” АД за сумата от 50 000 лв./частичен размер от 150 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на телесни увреждания настъпили при ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането - 16.04.2015 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № ********– И. П.Р., а за самият автомобил е имало застраховка „Гражданска отговорност”при ответника „З.К.Л.И.” АД по валидна
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск,като в съдебно заседание увеличава частичния размер на иска си на 100 000 лв. и претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът „З.К.Л.И.” АД оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на И. П.Р.. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като прекомерно завишена в разрез с чл. 52 ЗЗД. ,Оспорва претенция за лихва поради неоснователност на главния иск.
Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.04.2015 г., АУАН 181/07.05.2015 год.,Наказателно постановление № 15-0310-000160 и показанията на св.Ш. се установява, че на 16.04.2015 г. около 19.30 ч. по път РП-Ш-801, с посока от гр. Стрелча към гр. Панагюрище се движел лек автомобил ,,Пежо “, модел „206“, с рег. № РА ******, управлявано от И. П.Р. , като в района на км. 60 + 991 водачът изгубил контрол над автомобила и се отклонил в дясно спрямо посоката си на движение. Автомобилът напуснал платното за движение и се преобърнал през таван. В автомобила на предна дясна седалка като пътник се возела ищцата И.Р.,която пострадала от катастрофата.
По делото е прието за безспорно, че за лек автомобил ,,Пежо “, модел „206“, с рег. № ********е имало валидна застраховка при ответното дружество „З.К.Л.И.” АД за „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22114001996906/01.08.2014 г., валидна от 01.08.2014 г. до 01.08.2015 г., т.е. към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В хода на настоящото дело е изслушана
и приета съдебно - медицинска експертиза, чието заключение се възприема от съда
като дадено професионално и безпристрастно и не е оспорено от страните. От него
се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата по делото е получила
следните травматични увреждания: контузия
на главата и тялото, счупване на телата на 3 - ти и 5 - ти гръдни
прешлени,контузия на гръдния кош,счупване, с разместване на гръдната кост и
подлежащо кръвонасядане, контузия на белите дробове,оток и охлузвания дясно
теменно и на лявото ухо.Била е приета за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -
гр. Пловдив,където е престояла от 17.04.2015 г. - 30.04.2015 г. и й е извършена
операция за фиксация на на телата на 3
-ти и 5 -ти прешлени с поставяне на титаниеви винтове на телата на 2 –ри, 3 – ти, 4 -ти и 6- ти прешлени.
Според
експерта възстановяването от контузията ще продължи около 2-3 години,но пълно
такова не се очаква,тъй като еластичността на увредените прешлени е
безвъзвратно изгубена.Силни болки ищцата е търпяла през първите 3-4 месеца след
увреждането,а по-леки такива за около година. Неудобствата свързани със
затруднено движение,лесна уморяемост и необходимост от щадене на гърба
пострадалата търпи и понастоящем.Вещото лице установява дълъг около 17 см белег
на гърба на ищцата,който ще остане пожизнен,а също предвижда скорошна операция
за отстраняване на винтовете,което за няколко седмици ще доведе до нови силни
болки.
По делото е изслушана и приета съдебно
автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се потвърждава
установения по-горе механизъм на катастрофата,като причините за същата са
субективни действия на водача на автомобила.
От показанията на разпитания по делото свидетел Петър Р.,син на ищцата, се установява, че майка му била в много тежко състояние непосредствено след катастрофата,когато била докарана в болницата в гр.Панагюрище.В болницата в гр.Пловдив престояла около 10 дни,била обездвижена изцяло,изобщо не можела да се обслужва сама. Била на болкоуспокоителни, изпадала в безсъзнание.В домашни условия положението било същото-обездвижена с необходимост от постоянни грижи.Понастоящем може да изминава самостоятелно кратки разстояния,но се уморява бързо и изпитва болки в гърба,а ръцете й изтръпват.Психически е много притеснена и затормозена.
Очевидеца на ПТП-то,св.П.Ш., установява,че Пежото управлявано от И. Р. първоначално навлязло в насрещната лента за движение, а след това рязко завило надясно и напуснало пътя, като автомобила се обърнал по таван. Според свидетеля не е имало конкретна очевидна причина за самокатастрофата.
По делото е представена голяма по обем медицинска документация,вкл. и решение на ТЕЛК,че до 01.05.2017 год. пострадалата е била със 75% трайно намалена работоспособност.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието на предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се установи, че при управление на лекия автомобил ,,Пежо “, модел „206“, с рег. № ********водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП , според която водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние - от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и медицинската документация непосредствено след катастрофата се установи, че причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното ПТП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания в началния период след злополуката, както и фактът, че възстановителният e продължил за дълъг период ,продължава и понастоящем. Ищцата е търпяла силни болки и страдания и неудобства в продължение на 3-4 месеца,а по-леки такива я съпътстват до досега,изпитва неудобства от затруднено движение на тялото,изтръпване на горните крайници.Около половин година се е нуждаела от постоянни грижи и обслужване във всякакво отношение. На ищцата предстои нова операция за отстраняване на фиксиращите болтове,като с течение на времето състоянието й ще се подобри, но няма да настъпи пълно възстановяване. Освен това следва да се вземе предвид дългия около 17 км. загрозяващ белег на гърба,който е пожизнен.
Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 16.04.2015 г. до окончателното й изплащане / Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение върху присъденото обезщетение от момента на настъпване на деликта/. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от ищеца болки и страдания и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендирания такъв от 100 000 лв./частичен от 150 000 лв./ искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 480 лв., както и на процесуалния му представител адв. С.Е.С. сумата от 2930 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 3200 лв. държавна такса, заплатена от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ****** да
заплати на И.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Е.С., със съдебен
адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 80 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили
при ПТП на 16.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на увреждането 16.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 100 000
лв./частичен от 150 000 лв./като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ****** да заплати
на И.Д.Р., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 480 лв. –
разноски по делото, както на процесуалния представител на ищеца адв. С.Е.С. сумата
от 2930 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 от ЗА, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 3200 лв.
ОСЪЖДА И.Д.Р., ЕГН **********да
заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата
от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: