Решение по дело №367/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Б. А. и С. К. А., и двамата с адрес: Г.Б., У.”П.В.”№5, против решение №4866/21.06.2011г на РС-Б., постановено по Г.д.№3667/10г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт са уважени предявените искове по чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 ГПК.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно – считат го за недопустимо,а алтернативно и за неправилно, излагайки подробни съображения в тази насока. Искат неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа първоинстанционния акт.като настоява за потвърждаването му.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С нотариален акт №57/67г Ст.А. учредява безвъзмездно и безсрочно суперфиция в полза на Б.А. по силата на която да построи нова жилищна сграда(къща) съгласно одобрения архитектурен проект, в собственият си п.ІХ, им.пл.№31,кв.9 по плана на с.Струмско, целият от 404кв.м.По делото не се спори, че страните по суперфицията са братя и че първия действително е собственик на описания п.ІХ, идентичен понастоящем с поземлен имот №04279.628.107, в който въпросната жилищна сграда е построена. Безспорно е също, че въззивника е син на Б.А.. Видно от представеното у-ние за н-ци Ст.А. е починал на 30.01.1999г и е оставил четири деца: въззиваемия(ищец пред РС) и три дъщери.

Чрез нотариален акт №23/10г жалбоподателя, през време на брака си с втората жалбоподателка(вж. у-нието за сключен граждански брак), признат за собственик по давност върху поземлен имот с идентификатор №04279.628.107 по КК на Б.,целият с площ 525кв.м,с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план - 4873, при граници и съседи:04279.628.106,04279.628.110,04279.628.111,04279.628.109,04279.628.108, 04279.628.105 и 04279.628.39, ведно с първи жилищен етаж от построената в същият двуетажна жилищна сграда(вж. материалите от нот.д.№215/10г на нотариус М.К.).

Според заключението на съдебно-техническата експертиза спорната площ от ПИ№04279.628.107 се намира в южната част,обхваща 137кв.м. и представлява неправилна геометрична фигура.При огледа експерта е констатирал, че отвсякъде е заградена, като откъм ПИ№04279.628.106, който е на въззиваемия(вж. нотариален акт №130/02г), последния си е оставил проход.Описаната площ последния е засадил с овощни дръвчета и други култури.Вещото лице по агрономическата експертиза описва подробно дръвчетата, възлизащи на 11броя, възрастта на повечето от които определя на около 10-12г.

Според показанията на свидетелите И. и Г. овощните дръвчета за засадени от въззиваемия, който се грижил за тях.Дори след заминаването си за чужбина, където пребивавал няколко години, спорното място се обработвало от неговия син и сестри.И двете свидетелки са категорични, че преди това родители му са го обработвали до смъртта си, след което продължи той да го работи.Сочи се, че само един път родителите на първия жалбоподател оградили мястото, но „без да ги питат”, след което били предупредени да не го работят.

В показанията на водените от въззивниците свидетели С. и Л.А., се съдържат данни, че процесният имот е обработван от жалоподателя и неговите родители, за който са налице данни че са плащали следващите се данъци и такси 2009-2011г(вж. приходните квитанции).

При тези данни РС правилно и законосъобразно е счел предявените искове неоснователни. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи правните твърдения и доводи на ответната страна, тъй като са основани на закона,теорията и константата съдебна практика. Анализа на писмените и гласни доказателства, по отделно и в съвкупност, действително налагат извода за недоказаност на сложния юридически факт на придобивната давност,наведен от жалобоподателите и включващ фактическото господство над процесния имот, намерението да се свои и изтичането на определения от закона срок. Свидетелските показания, детайлно обсъдени и от първата инстанция, не обосновават в нужната степен материално-правната легитимация на въззивниците, за да се приеме че са придобили имота чрез давностно владение.Развитите в този смисъл мотиви се споделят изцяло от настоящият състав,поради което преповтарянето им е безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неправилно обаче РС е допуснал направената от ищеца корекция на петитума на исковата молба в с.з. от 19.04.11г, с която претендираните идеални части са отнесени в южната част на поземления имот при подробно описани съседи.Това е така, тъй като в обстоятелствената част подробно се обосновава търсената защита именно на идеални части от процесния поземлен имот, което се явява не само предмет на делото, но очертава и пределите, в които следва да се разгледат предявените искове.С т.н. „корекция” всъщност се достига до защита на идеални части, реално отложени в имота,т.е. до едновременната защита на идеални и реални части, което е недопустимо.Още повече, че в случая се касае до поземлен имот,подчинен на строго определени изисквания, както досежно статута, така и относно защитата.Като не е съобразил горното и е уважил исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК, редуцирани в с.з. от 17.05.11г,приемайки че въпросните "137/525 идеални части представляват 137 кв.м., реално разположени в южната част на поземлен имот 04279.628.107, при граници - от север - останалата част от имот 04279.628.107, от юг - имот 04279.628.110 и имот 04279.628.111, от изток - имот 04279.628.109, и от запад - имот 04279.628.106, отразени и от вещото лице инж.Д. Л. в скицата към заключението му, намираща се на лист 100 от настоящото дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение", РС е процедирал в разрез с процесуалния и материалният закон.Ето защо и по арг. на чл.270, ал.3 ГПК решението в тази му част ще следва да се обезсили, а производството прекрати.Докато в останалата е наложително да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Доводите на жалбоподателите за нередовност на исковата молба, респ. недопустимостта на първоинстанционният акт в останалата част, са неоснователни. Ищците са изложили достатъчно фактически обстоятелства, които съпоставени с петитума, индивидуализират в нужната степен предмета на делото. Следва да се отбележи, че доктрината и съдебната практика допуска възможността въззиваемия, придобил по наследство процесния имот, да търси защитата му със същите искове, с които е разполагал неговия наследодател, тъй като правото на иск се приема за елемент от наследството.Поради това доводите че защитава чужди права – тези на останалите съсобственици, каквито се явяват сестрите му, не намират опора в закона(вж.Р953/01г ІІ ГО на ВКС и др.).

Несъстоятелни са оплакванията за недоказаност на собственическите права от страна на ищеца и липсата на правен интерес.Изхождайки от правната същност на отрицателния установителен иск, чиято защитна функция се изчерпва с отричане правото на собственост на ответника, без автоматично да легитимира ищеца за собственик, правният интерес е налице винаги щом ответната страна е предприела действия по оспорване собствеността на ищеца, каквото в случая е снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целият имот. В този контекст изложените твърдения в исковата молба обосновават напълно правния интерес от отрицателния установителен иск и съединения с него иск по чл.537, ал.2 ГПК.В случая следва да се държи сметка и за по-малкия обем защита, гарантиран от иска по чл.124, ал.1 ГПК.Съобразно диспозитивното начало единствено ищеца е в правото си да заяви положителен или отрицателен установителен иск, с произтичащото от това разместване на доказателствената тежест относно правото на собственост.В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в Р№885/02г,ІV ГО;Оп№288/10г, ІІ ГО; Оп718/09г, І ГО на ВКС;Оп№33/09, І ГО и др., като в Оп73/08г, ІІ ГО(вж.и Оп№72/10,І ГО) дори е застъпено становището за ирелевантност на собственическите права на ищеца при предявяването на отрицателен установителен иск. Впредвид изложеното допустим се явява и иска по чл.537, ал.2 ГПК, понеже при уважаване на настоящият иск, явяващ се вид собственически такъв, се отрича част от вещното право на ответната страна. Това налага и отмяна на атакувания нотариален акт до размера на отреченото право, тъй като посочения в него титуляр не притежава собственически права в описания обем върху процесния имот(вж.Р1942/02г на ІV ГО на ВКС и др.).

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №4866/21.06.2011г на РС-Б., постановено по Г.д.№3667/10г по описа на с.с., досежно уважаването на исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК в следните части: "които 137/525 идеални части представляват 137 кв.м., реално разположени в южната част на поземлен имот 04279.628.107, при граници - от север - останалата част от имот 04279.628.107, от юг - имот 04279.628.110 и имот 04279.628.111, от изток - имот 04279.628.109, и от запад - имот 04279.628.106, отразени и от вещото лице инж.Д. Л. в скицата към заключението му, намираща се на лист 100 от настоящото дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение" и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: