№ 60
гр. Сливница , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20201890200639 по описа за 2020 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ”Д.Г.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление : с.Х., общ.Б., обл.София, ул. „А.М.”, №29, представлявано от В.В., чрез адв.
М.З., обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-002899/15.12.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което му е наложено на основание
чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ, административно наказание- „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева , за извършено нарушение по чл.63, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че процесното НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което иска отмяната му. Твърди се че не е извършено твърдяното
нарушение. Твърди се, че в АУАН липсва конкретика и достатъчна индивидуализация на
нарушението, с което нарушено правото на нарушителя на защита. Алтернативно моли за
приложение на чл.28 ЗАНН. В съдебно заседание, нарушителят се представлява от
пълномощника си , който поддържа жалбата. Претендира разноски. В допълнение към
жалбата си, твърди, че лицето Г.Д., заварена на място в обекта на контрол от контролните
органи не е полагала труд като продавач-консултант, а е била там за да се запознае с процеса
на работа и да проведе разговор с ръководството в лицето на управителя на дружеството –
Н.Д. и е наблюдавала процеса отстрани. Представя съдебна практика относно приложението
на чл.28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган ДОИТ София област, редовно уведомен се
1
представлява от юрк.В.. Същия изразява становище за неоснователност на жалбата,
излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 20.10.2020г. свидетелите ИВ. Г. ИЛ. и А.Г., служители в Д „ИТ” – София област,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „магазин за цигари и
алкохол“, находящ се в гр.Б., бул.”Е.” №85. Установили, че обектът се стопанисва от ”Д.Г.”
ООД, с ЕИК ****. При пристигането си на място инспекторите установили, че лицето Г.Д.,
ЕГН:****, работи, като продавач-консултант в обекта.
На място, Г.Д., ЕГН:****, е попълнила собственоръчно декларация, в която е
отразила факти и обстоятелства , свързани с осъществяваната трудова дейност, като е
отразила дата и час на декларираното от нея – 20.10.2020г., 10,26ч.
Връчили призовка за довършване на проверката в на 30.10.2020г., управляващия
фирмата да се яви в Инспекцията, за продължаване на проверката. Представен е трудов
договор №21 от 19.10.2020г. сключен между ”Д.Г.” ООД, с ЕИК **** и Г.Д., ЕГН:****. От
представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от НАП, от
която е видно че трудовият договор на Г.Д., ЕГН:**** е заверено на 20.10.2020г. в 11,47ч.
За констатираното нарушение при проверката извършена на 20.10.2020г., бил
съставен АУАН № 23-002899 от 30.10.2020г., който бил връчен срещу подпис на управителя
на ”Д.Г.” ООД, с ЕИК ****, лично с отразени от него в самия АУАН възражения относно
посочените констатации.
Констатациите от извършените проверки били отразени и в протокол, който е
приложен по делото.
Въз основа на съставен акт № 23-002899 от 30.10.2020г., за установяване на
административно нарушение директорът на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска
област издава наказателно постановление № 23-002899/15.12.2020г., с което на основание
чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414 ал. 3 от КТ от КТ е наложил на със седалище и адрес на управление :
с.Х., общ.Б., обл.София, ул. „А.М.”, №29, представлявано от В.В., в качеството на
работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ „имуществена санкция” в размер на 2000
лева , за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
В съдебно заседание, в качеството си на свидетел, И.И., заяви, че при извършване на
проверката в „магазин за цигари и алкохол“, находящ се в гр.Б., бул.”Е.” №85, стопанисван
от ”Д.Г.” ООД относно спазването на трудовото законодателство, заварили Г.Д. да работи в
2
магазина, като извършила продажби на двама клиенти, които били в магазина, преди
извършването на проверката. Заявява, че самият той и колегата му не извършили контролна
покупка и че управителя, Н.Д. е излязла от склада, а зад щанда е била Г.Д..
От свидетелските показания на Г.Д., в съдебно заседание е видно, че е била на място
в обекта при проверката и е попълнила саморъчно данните в предоставената й от
контролните органи декларация. Същата заявява, че в обекта при проверката е имало
клиенти, но те били обслужени от управителя, Н.Д..
В свидетелските показания в съдебно следствие, Н.Д., поддържа показанията на св.
Д., като уточнява, че била поканила Д. да й покаже процеса на работа в магазина.
Потвърждава че с Д. са сключили трудов договор на 19.10.20г., и не знаела кой ще подаде
уведомлението до НАП, но продажби към момента на проверката е извършвала тя, а Г.Д. е
наблюдавала отстрани.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на показанията
на разпитаните по делото свидетели ИВ. Г. ИЛ., Г.Д. и Н.Д. , и приобщените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства, както следва: акт № 23-002899 от 30.10.2020г., за
установяване на административно нарушение, наказателно постановление № 23-002899
/15.12.2020г., известие за доскавка, протокол за извършена проверка, придружително писмо,
справка по чл.62, ал.5 от КТ, придружително писмо , трудов договор, служебна бележка за
минат инструктаж, призовка, декларация, констативен протокол, заповед №3-
0024/08.01.2019г., заповед № 3-0025/08.01.2019г., заповед № 3-0058/11.02.2014г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от
правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 18.12.2020 г., а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган до РС - гр. Сливница на 25.12.2020 г. видно от
отразяването на електронната поща. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за
обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в
разпоредбата: "Актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за
установяване на административно нарушение № 23-002899 от 30.10.2020г. намира, че
3
същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на
административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за
неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните
доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по
вид и размер наказание. В конкретния случай, издаденото от директора на дирекция
„Инспекция по труда” - Софийска област наказателно постановление № 23-002899
/15.12.2020г. се явява законосъобразно от формална страна
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, тъй като прецени, че
неправилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, бе установено, че към
момента на извършване на проверката, от служителите на “Инспекцията по труда”, че Г.Д. е
престирала труд, въз основа на сключен трудов договор, но не й е било връчено
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, а именно да уведоми ТД на НАП за сключения договор.
Нарушението е констатирано в 10,26 ч., което е отразено както в съставеният АУАН, така и
в процесното НП. Още същият ден, в 11, 47ч. това нарушение е отстранено, видно от
представената справка за приети уведомления по чл.62, ал.3 от КТ на ТД на НАП София.
От събраните по делото доказателства, се установи, че на посочените в акта и НП
място, дата и час, от наказаното ЮЛ, е допуснато нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1
от Кодекса на труда, като в момента на проверката, между ”Д.Г.” ООД и Г.Д. е имало
сключен писмен трудов договор. Безспорно при проверката Г.Д. се е намирала в проверения
обект на ЮЛ – магазин за цигари и алкохол и е престирала работна сила, изпълнявайки
трудова дейност като продавач-консултант. В тази връзка, съдът намира, че възраженията на
жалбодателя в тази насока са неоснователни. Твърденията му се подкрепят от показанията
на самата управителка на дружеството, Н.Д. и Г.Д., според които, Д. е била на интервю/на
обучение, но не и да е работела в магазина, при проверката. Факта, че Г.Д. е работела на
инкриминираната дата, по силата на сключен трудов договор с жалбодателя, се потвърждава
от писмените доказателства, потвърдени от св.Д., а именно : От сключеният трудов договор
е видно, че Д. е следвало да се яви на работа на 20.10.2020г., което тя е сторила. От
попълнената саморъчно от св.Д. декларация е видно, че същата се е явила да полага
трудовата си сила по силата на сключения трудов договор на инкриминираната дата. При
това положение, съдът намира, че правоотношението между ”Д.Г.” ООД и Г.Д. е трудово
такова. Като такъв същият следва да е регистриран в ТД на НАП и едва след това, следва
4
Г.Д. да бъде допусната до работа. Житейски нелогично е и заявеното от св. Н.Д., че не знае
кой трябва да подаде уведомлението за сключения с Г.Д. трудов договор в НАП, предвид
факта, че е управител на дружеството.
Доколкото нарушението е допуснато от юридическо лице, следва да се отбележи, че
съгласно общата клауза по чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, отговорността на ЮЛ е обективна,
корпоративна административнонаказателна отговорност и за да е съставомерно деянието, е
достатъчно да е налице неизпълнение на законовото задължение от страна на ЮЛ, при
осъществяване на дейността му.
Предвид претенциите на дружеството жалбодател за „маловажност“ на
констатираното нарушение, следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.
415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не
общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-
наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност
по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ, следва да са налице две комулативно предвидени
предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ
и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това
за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 КТ не допуска
освобождаване от административно-наказателна отговорност, а предвижда налагане на
административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер.
Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или
„имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл.415в,
ал.2 КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 КТ, чл.62, ал.1 и
ал.3 КТ и чл.63, ал.1 и ал.2 КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63,
ал.2 КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 КТ въобще не е приложим, дори и да са
налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият
договор е от 19.10.2020 г. и уведомлението почл.65, ал.5 КТ е подадено до ТД на НАП на
следващия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото
административно нарушение от ”Д.Г.” ООД е маловажно именно поради действието на
чл.415в, ал.2 КТ.
5
Правилни и съобразени с доказателствата по делото са доводите на административно-
наказващия орган, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ ЗАНН, доколкото процесното
нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице
някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.
Неприложим към процесния казус е и регламентираният в чл.415в, ал.1 КТ привилегирован
административно-наказателен състав, доколкото алинея втора от посочения законов текст
изрично изключва неговото приложение в случаите на нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за
сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на
възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на
императивната разпоредба на чл.63, ал.2 КТ – изрично забраняваща на работодателя да
допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга
тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена
опасност или притежаващо явно незначителна такава.
При това положение съдът намира, че ЮЛ ”Д.Г.” ООД правилно е било
санкционирано по административнонаказателния състав на чл.416, ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3
от КТ, за нарушение по чл. 63, ал.2, вр. чл.63, ал. 1 от КТ с административно наказание -
„Имуществена санкция“. Неправилно и незаконосъобразно обаче,
административнонаказващият орган е определил размера на санкцията на 2000 лева. Макар
и в предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ рамка, АНО не е отчел факта, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелство - това нарушение е първо за наказаното ЮЛ /по
делото не са представени доказателства установяващи противното/ и липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства. Поради това и с оглед чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
счита, че съответно на нарушението, справедливо и достатъчно за постигане на целите на
чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 1500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-002899/15.12.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което ”Д.Г.” ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление : с.Х., общ.Б., обл.София, ул. „А.М.”, №29, представлявано
от В.В., в качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, на основание чл.416
ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 КТ е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл.63 ал.2 КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието „Имуществена санкция в размер на 1500 лева“.
6
Решението може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7