№ 2659
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502476 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20208186 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 28650/2020 г. по описа на
СРС, 69 с-в е осъдена Столична община с адрес: гр. София, ул. ******* да заплати на
ЗАД „А.“АД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, на основание чл. 411, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от
1022,80 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение за причинените щети на л.а. „Мерцедес S 350“, с peг. №
*******, в резултат на ПТП от 17.11.2017г., от виновно противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на
длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, включваща и ликвидационни
разноски (10 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба-03.07.2020г. до окончателното изплащане.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника Столична община с излагане на
доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации
във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа
на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните
пред първата инстанция доказателства не е установено точно място на настъпване на
ПТП на територията на Столична община, както и механизъм на настъпването му. В
нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че са били изпълнени
1
дадените указания към ищеца за отстраняване нередовности досежно посочване
мястото на настъпване на ПТП. Освен това, съдът не е съобразил, че направеното от
ищеца уточнение на мястото на настъпване на произшествието е било извършено след
предоставения му и указан от съда срок. В производството не е бил представен и
оригинал на застрахователната полица Каско на МПС, както и протокол за ПТП, в
който да е посочена и обозначена дупката на пътното платно, на която е настъпило
произшествието. В резултат, неправилно съдът е уважил иска на застрахователя –
ищец по регресното му вземане.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „А.“АД не е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба и не изразява становище по нея.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 411,
във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало
наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане
на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2.
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3.
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди, които са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вследствие на противоправно деяние
при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно.
2
Вината се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
осъществени предпоставките на претенцията по чл. 411, вр. чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД. Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински. По
силата на чл. 31 от Закон за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост,
ответникът Столична община като негов собственик следва да го поддържа.
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните пред първата инстанция
писмени доказателства и заключение по САТЕ, неопровергани от другите
доказателства, по делото са установени онези предпоставки, които обуславят
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника - деликт, извършен
от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за
пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на
задължението й по закон, а и като собственик да поддържа пътища, в следствие на
който деликт на 17.11.2017 г. застраховано при ищеца лице по имуществена
застраховка, е претърпяло имуществени вреди- увреждания - щети по предна и задна
десни гуми и джанти, за обезщетение на които ищеца е заплатил сумата от 1198,99 лв.
и е направил ликвидационни разноски от 10.00лв.
Налице е бездействие по законово задължение по стопанисване на пътя,
поддържане в изправно състояние и отстраняване на препятствията по него, от където
и произлиза противоправното поведение на страната. Отговорността, като
гаранционно-обезпечителна, е обективна - независимо от наличието или липсата на
вина, ответникът отговаря за действията или бездействията на работниците, които е
натоварил с извършване на възложената работа.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не било установено
валидно правоотношение по застраховка Каско между ищеца и собственика на
увредения автомобил "Мерцедес S 350" с peг. № *******, покриващо риска попадане в
дупка на пътно платно. Чрез представената по делото застрахователна полица №
0306X0296381, се установява, че на 17.05.2017 г. между ищеца, като застраховател и
Г.В.Г., като застрахован е сключен договор за имуществено застраховане, клауза "П" -
пълно каско, с обект лек автомобил "Мерцедес S 350" с peг. № ********* /собственост
на застрахования - видно от свидетелство за регистрация - част II/ и със срок на
застрахователно покритие от 00. 00 ч. на 18.05.2017 г. до 24.00 ч. на 17.05.2018 г.
Предвидената за договора писмена форма за действителност е спазена - сключен е във
формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
3
задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Съществувалият към датата на събитието
договор за застраховка включва и обезщетяване при настъпването на щети на
застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие /т. 8. 3 от раздел III
на Общите условия на ищеца за застраховка на моторни превозни средства /"Каско"/.
Предвид изложеното съдът не споделя възражението за липса на валидна
застрахователна полица. Последната е подписана от застрахования, а видно от
приложените квитанции, дължимите застрахователни премии са заплащани. Освен
това в случая за ищеца не може да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК поради
непредставяне на подписан екземпляр от застрахователната полица, нито последиците
от създаване пречки за събирането на този документ. При установени подадено
уведомление за щета, образуване на щета, приемане на искането за основателно,
плащане на обезщетение и приемане на това плащане, по делото следва да се обоснове
извод по аргумент от чл. 293 от ТЗ, че договор за застраховка с реквизити по
представената полица е сключен.
Въззивният съд счита за неоснователни възраженията в жалбата относно липсва
на съставен протокол и снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-
167/24.10.2002 г. и по чл. 2, ал. 2 от Наредба № І3-41/12.01.2009 г., и относно
неуведомяването на КАТ - Пътна полиция за процесното ПТП. Както
първоинстанционният съд е отбелязал, процесният инцидент не попада в хипотезите на
ЗДвП и горепосочените наредби, изискващи уведомяването и посещението на
служители на КАТ - Пътна полиция, съставянето на протокол за ПТП или
придружаващ го снимков материал с оглед на това, че същото е било причинено от
съприкосновение с неравност на пътя, изразило се е в разрушаване на целостта на
предна и задна десни гуми и джанти на автомобила, след подмяната на която МПС-то е
могло да продължи движението си на собствен ход.
Несъстоятелни са и възраженията на въззивника относно неустановеността на
мястото на произшествието и характеристиките на дупката, причинила щетата.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява при
условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното произшествие се
е изразил в попадане на автомобила в пътна неравност (дупка), довело до соченото
увреждане на автомобила.
От представената декларация от водача на увреденото МПС - М.Р.Б., ведно със
схема на настъпване на инцидента, както и уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ и констатациите на експерта по САТЕ се установява
механизма и мястото на настъпване на ПТП. В производството е установено, че на
17.11.2017г. водачът на лек автомобил "Мерцедес S 350" с peг. № *******, движейки
се по ул. „Каменоделска“ с посока на движение от кв. Орландовци към бул. „Княгиня
Мария Луиза“, в района на кръстовището с ул. „Индустриални“, попада в необозначена
4
дупка на пътното платно, с което причинява щети по предна и задна десни гуми и
джанти. Уведомлението е подписано от Виктор Илиев като представител на ответника
и в съответната за това графа е посочено, че автомобилът е управляван по време на
ПТП-то от М.Р.Б., т.е. не е налице противоречие. Предвид изложеното, съдът не
споделя възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция поради
липса на посочване на мястото на настъпване на ПТП.
В производството е установено и наличието на причинно-следствена връзка,
чрез констатациите на САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202
ГПК сочещи, че щетите по лек автомобил "Мерцедес S 350" с peг. № ******* се
дължат именно на настъпилия на 17.11.2017г. инцидент.
Установено е, че за настъпилото ПТП е образувана щета № 10017030135562,
като е определено обезщетение в размер на 1198,99 лв., заплатено на собственика на
процесния автомобил, видно от приложено платежно нареждане.
С оглед това съдът намира, че увреденият - собственик на застрахованото МПС,
има срещу ответника вземане по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените е деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
Предвид изложеното следва, че първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20208186 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 28650/2020 г.
по описа на СРС, 69 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5