Р Е Ш Е Н И Е
Номер 559 26.01.2016 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд граждански състав,
На
двадесет и шести ноември две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в
следния състав:
Председател
Илияна Балтова
Членове
Секретар С. Ч.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
гражданско дело № 1082 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Р.К.С., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник С.Д.П., ЕГН ********** – нейна дъщеря, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“, № 38, ет.1 – адв. Р.С.,
против Ж.С.Ч., ЕГН **********,***, с
искане за обявяване
на сключената на 7.11.2013 г. с нотариален акт № 188, т.ХVІ, нот.д. № 3145/2013
г. на нотариус Стоян Ангелов, с рег. № 208 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие НРС, и сключената на 30.12.2013 г.
с нотариален акт № 191, т.ХІХ, нот.д. № 3734/2013 г. на нотариус Стоян Ангелов,
с рег. № 208 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие НРС, сделки за нищожни, като привидни/ симулативни, и
разваляне на прикритите/ дисимулирани сделки – прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на задълженията на
приобретателя.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищцата поддържа исковите претенции, ангажира доказателства.
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.87 ЗЗД.
В постъпилия по делото отговор от ответницата,
исковете се оспорват, като се сочи, че оспорените договори са валидни и
ответницата е полагала грижи за ищцата. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответницата е заявил, че тя е била лишена от възможността да
престира по договора по независещи от нея причини.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че ищцата е леля по бащина линия на
ответницата.
Представен е нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 188, т.ХVІ, нот.д. № 3145/ 2013 г. на нотариус Стоян Ангелов,
рег. № 208 на Нотариалната камара, с район на действие НРС, видно от който на 7.11.2013
г. ищцата е прехвърлила на ответницата собствения си недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.377.8.10, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-46/
18.08.2006 г. на изпълнителния директор на
АК, с адрес на имота: гр. Несебър 8230, ул. „Еделвайс“, № 35, ет.5,
ап.10, с предназначение: жилище, апартамент, за цена от 9500 лв., която сума
продавачката е заявила, че е получила напълно и в брой от купувачката, преди
подписването на нотариалния акт. Страните са уговорили, че продавачката си
запазва правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху недвижимия имот.
С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 191, т.ХІХ, нот.д. № 3734/ 2013 г. на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208
на Нотариалната камара, с район на действие НРС, ищцата е прехвърлила на
ответницата самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.377.8.24,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-46/ 18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Несебър 8230, ул. „Еделвайс“,
№ 35, ет.1, гараж: 4, с предназначение: гараж в сграда, срещу цената от 2000
лв., получена напълно и в брой от продавачката преди подписване на нотариалния
акт.
Твърди се от ищцата, че удостовереното в нотариалните актове
се е разминавало с действителната воля на страните, които са желаели да
прехвърлят имотите срещу задължение ответницата да издържа и гледа ищцата.
Представена е декларация, подписана от ответницата и датираща
към 7.11.2013 г., в която ответницата удостоверява, че е купила имота,
индивидуализиран като апартамент № 11, ет.4, ж.к. „Младост“, № 35 в гр. Несебър,
и срещу задължението да гледа и издържа леля си Р.С. – ищца в настоящото
производство, като й осигури нормален и спокоен живот. Под текста е налице
изявление на ищцата, датиращо към същата дата и носещо подписа на ищцата, че тя
е съгласна с горенаписаното. Валидността на документа не беше оспорена.
Така съставената от двете насрещни страни по сделката
декларация представлява обратно писмо, което ясно и категорично признава, че
изразеното в нотариалния акт съгласие е привидно, а действителната воля на
страните е била да се обвържат по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. С това писмено изявление симулацията се
разкрива пълно – решение на ВКС по чл.290 ГПК № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. №
375/2010 г., ІV г.о. Предявеният иск за обявяване на посочената сделка за
нищожна като симулативна е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на сделката за прехвърляне на гаража, подобно
обратно писмо не се представя, нито е налице начало на писмено доказателство,
което да е индиция, че сделката е привидна. Ответната страна оспорва наличието
на симулация и ищцата не е ангажирала доказателства, обосноваващи правното й
твърдение за привидност на съглашението. Ето защо, следва да се заключи, че
договорът за прехвърляне на гаража е валиден и е породил, че договорът за
прехвърляне на гаража е валиден и е породил желаните между страните правни
последици. Искът за обявяване на неговата нищожност следва да бъде отхвърлен,
както и претенцията за разваляне на прикрита сделка.
След разкриване на относителната симулация, касателно
прехвърлянето на процесния апартамент, следва да се заключи, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка, съгласно правилото на чл.17, ал.1 ЗЗД.
Сочи се от ищцата в
настоящия процес, че ответницата първоначално е изпълнявала задълженията си,
поети по договора, но от месец март 2014 г. е отказала да престира дължимото,
което е породило правото й да иска разваляне на договора. При изслушването си,
по искане на ответницата, по реда на чл.176 ГПК, ищцата е потвърдила, че
ответницата е полагала грижи за нея, като я е придружавала при болничен престой
през месец декември 2013 г. и я е гледала в дома си след това през месеците
януари и март 2014 г. Горното обстоятелство се потвърждава и от разпита на
свидетелите М.И. и М.Т..
По делото в качеството на
свидетел е разпитана М.И., която заявява, че за период от три години, до преди
два-три месеца преди разпита си, е живяла при ищцата, като не е плащала наем, а
вместо това й е помагала, като се е грижила за нея. Изтъква, че тя е полагала
грижи по обгрижването на възрастната жена в дома й, след завръщането на ищцата
от с. Венец, където е пребивавала при ответницата за един – два месеца след
престоя си в болница поради инсулт. Сочи, че след завръщането на ищцата,
ответницата е посещавала дома й само веднъж, за един час. През 2015 г., по
думите на свидетелката, ответницата не е идвала в жилището на ищцата.
Свидетелят Р.П. – внук на
ищцата, споделя, че за периода декември 2013 – ноември 2014 г. не е посещавал
баба си, но е чувал, че ответницата я е водила на лекар, а М.И. живее в дома й
и се грижи за нея
От разпита на свидетелите М.Т.
и П.Г. се установява, че през април 2014 г. ищцата е водена от ответницата на
лекар в гр. Зимница и е била настанена в болница в гр. Сливен, където е била
посещавана от ответницата. Свидетелката Т. си спомня, че след втория си болничен
престой, ищцата е пребивавала два-три дни в дома на ответницата, след което е
пожелала да се прибере в гр. Несебър и е била отведена от ответницата там, със
запас от дърва и хранителни продукти, предоставени от ответницата. Свидетелят Г.
е осъществил, по молба на ответницата, автомобилен превоз за прегледа на ищцата
в гр. Зимница и до болницата в гр. Сливен, както и е превозвал ищцата и нейния
син за свиждания. И двамата свидетели са категорични, че след този период –
април 2014 г. отношенията между страните са се развалили.
Поради спецификата на
договора за прехвърляне на имущество срещу грижи и издръжка се налага
разбирането, че прехвърлителят по договора е изпълнил задължението си със
сключването му – транслирал е правото на собственост върху приобретателя. За да
обоснове твърдението си, че се е освободил от задължението си, приобретателят
следва да докаже, че е престирал, съобразно уговореното. Съдържанието на
дължимите грижи се определя от рамките на постигнатото съгласие по договора;
ако не са уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, както е
в настоящия случай, следва да се приеме, че се дължи цялата необходима издръжка
и всички необходими грижи, без оглед на възможността прехвърлителят да се
издържа сам от имуществото и доходите си – решение на ВКС по чл.290 № 169 от
19.07.2013 г. по гр.д. № 1210/2012 г. на ІІІ г.о., решение на ВКС по чл.290 №
174 от 2.07.2014 г. по гр.д. № 7500/2013 г. на ІІІ г.о.. Безпротиворечиво в
съдебната практика се застъпва становището, че надлежното изпълнение на задължението
за грижи и издръжка изисква такива да се предоставят ежедневно, като е възможно
да се престира издръжка в натура – храна, режийни разноски, дрехи и др.под.,
или в пари, а грижите съставляват съдействие във връзка с поддържане здравето,
личната хигиена и тази на жилището, обитавано от прехвърлителя, и др.под.
Непълните, епизодични и непостоянни грижи не са от характер да осигурят
спокойното и нормално съществуване на кредитора - решение на ВКС по чл.290 №
363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. на ІІІ г.о.
От данните по делото в
настоящия случай може да се заключи, че от сключването на договора на 7.11.2013
г. до месец април 2014 г. ответницата е полагала грижи за ищцата, съобразно
нуждите й, и последната е приемала изпълнението, като отговарящо по вид и обем
на уговореното. След визирания момент, ответницата е отказала да приема
грижите, без призната от правото причина за това, което е аргумент за настъпила
кредиторова забава – липса на оказано съдействие, необходимо за точното
изпълнение по съглашението.
В хипотезата, когато
прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи от задълженото
лице, задължението за издръжка не се погасява, а то следва да продължи да се
изпълнява в пари. Единствено задължението за грижи, като обективно възможно да
бъде полагано само в натура, се погасява поради невъзможност, за която
длъжникът не отговаря, породена от кредиторовия отказ да даде съдействие -
решение на ВКС по чл.290 № 82 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV
г.о. Нуждата на кредитора от средства за съществуваване не може да остане
неудовлетворена, поради което длъжникът следва да продължи да изпълнява
задължението си в пари, без да чака решение за трансформация на задължението
си. Следователно, за да бъде изправен, длъжникът следва да е предоставил
парично изпълнение - решение на ВКС по чл.290 № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. №
756/2009 г. на ІІІ г.о., решение на ВКС по чл.290 № 402 от 21.01.2015 г. по
гр.д. № 1912/2014 г. на ІV г.о.
Липсват въведени от ответната
страна твърдения и проведено доказване за изплащана след периода април 2014 г.
парична издръжка от ответницата на ищцата, съобразно поетото по договора
задължение. Ето защо, налице е неизпълнение на задължението, което е аргумент
за възникване на вторичното потестативно право на кредитора да иска разваляне
на съглашението, упражнено със сезиращата съда искова молба. Крайният извод на
съда е за основателност на претенцията за разваляне на прикритото съглашение.
Не са представени доказателства за сторени от ищцата
разноски, следователно такива не следва да се присъждат.
При този изход от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата се следват разноски. При съобразяване данъчните оценки на
имотите, предмет на претенциите, се налага извода, че исковете относно
апартамента обемат 85 % от цената на претенциите, а исковете, касаещи гаража –
15 %. Предвид горното, на ответницата се следват разноски в размер на 15 % от
общо сторените (15 лв. – държавна такса за издаване на удостоверения и 3100 лв.
– заплатен адвокатски хонорар), а именно сумата от 467,25 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса върху исковете за прогласяване
нищожност и за разваляне на договора от по 681,13 лв., или общо 1362,26 лв. по сметката на Бургаския
окръжен съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА по иска на Р.К.С.,
ЕГН **********,***, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“, № 38, ет.1 – адв. Р.С., против Ж.С.Ч., ЕГН **********,***, сключената на 7.11.2013 г. с
нотариален акт № 188, т.ХVІ, нот.д. № 3145/2013 г. на нотариус Стоян Ангелов, с
рег. № 208 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие НРС, сделка за нищожна, като привидна, като ОБЯВЯВА, че сделката прикрива договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
РАЗВАЛЯ сключения на 7.11.2013 г.,
като прикрита сделка, с нотариален акт № 188, т.ХVІ, нот.д. № 3145/2013 г. на нотариус Стоян
Ангелов, с рег. № 208 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие НРС, договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който Р.К.С., ЕГН **********,***, е прехвърлила на Ж.С.Ч., ЕГН **********,***, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 51500.502.377.8.10, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-46/ 18.08.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на
имота: гр. Несебър 8230, „Еделвайс“, № 35, ет.5, ап.10, с предназначение:
жилище, апартамент.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.С.,
ЕГН **********,***, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“, № 38, ет.1 – адв. Р.С., против Ж.С.Ч., ЕГН **********,***, иск за обявяване на сключената на
30.12.2013 г. с нотариален акт № 191, т.ХІХ, нот.д. № 3734/2013 г. на нотариус
Стоян Ангелов, с рег. № 208 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие НРС, сделка за нищожна, като привидна,
и иска за разваляне на прикрита сделка – прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
ОСЪЖДА Р.К.С.,
ЕГН **********,***, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Хан
Крум“, № 38, ет.1 – адв. Р.С., да заплати на Ж.С.Ч., ЕГН **********,***, сумата от 467,25 лв. съдебно – деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА Ж.С.Ч.,
ЕГН **********,***, да заплати по
сметката на Бургаския окръжен съд сумата от 1362,26 лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: