№ 243
гр. Севлиево, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20234230101172 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 от СК.
Предявен е иск от А. Ц. Ц., с ЕГН **********, срещу ответника Ц. Л.
Ц., с ЕГН **********, с правна квалификация чл. 144 от СК (първоначална
издръжка за пълнолетен, редовно учащ във висше учебно заведение).
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Сочи се,
че от 01.10.2023 г. ищцата учи редовно във висше учебно заведение
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност
„Право”. Ответникът изплащал на ищцата издръжка в размер на 150 лева.
Ищцата твърди, че живеела с майка си Г.Т. и двамата си братя - П.П.П., на 10
години и Г.П.П., на 12 години, под наем в гр. Севлиево, в общинско жилище.
Твърди се, че майката била самоосигуряващо се лице - работела като
маникюрист и доходите й не били много големи.
Ищцата твърди, че нито тя, нито майка й притежавали някакви имоти.
Твърди се, че в гр. Велико Търново ищцата живеела на общежитие, учела
редовно, което възпрепятствало възможността да работи и да се издържа
сама, а специалността „Право“ е доста натоварваща и изисквала доста часове
на самоподготовка, което също не й позволявало да работи, а и не на
последно място - учебниците и учебните пособия вече били доста скъпи.
1
Посочва се, че майка й се грижи сама за още две деца, поради което също й
било доста трудно да й помага финансово.
Излагат се доводи, че ищцата се нуждае от издръжка, тъй като не
реализирала доходи и нямала възможност да си ги осигури, докато учи, няма
имущество от което да се издържа, а ответникът би могъл да й заплаща
издръжка, без особени затруднения, тъй като работел добре заплатена работа,
има имущество и няма други деца, за които трябва да се грижи. Моли се
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка на ищцата в размер на 400 лева, от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на основания за изменението на сумата.
В с.з. се поддържа подаденият иск и се претендират разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан.
В отговора на исковата молба са изложени доводи, че ответникът
работи в „Идеал Стандарт-Видима” АД - гр. Севлиево, на длъжност
„Машинен оператор – пилинг” и получава средномесечно нетно
възнаграждение в размер на 1900 - 2000 лева. Твърди се, че ответникът от м.
май 2021 г. е с диагноза – „остър стадий на миокарден инфаркт”,
удостоверена с епикриза от отделение по кардиология при МБАЛ „Д-р. Тота
Банкова” АД - гр. Габрово, за което заболяване имал разходи за закупуване на
лекарства в размер на 200 лева. Твърди се, че същият нямал имущество, от
което да се издържа и да получава допълнителни доходи - живеел в жилище
чужда собственост, притежавал единствено в собственост два леки
автомобила и едно ремарке, които използвал за лични нужди и които били
стари, амортизирани и с ниска пазарна стойност. В същото време, за да
подпомогне текущите си нужди, ответникът бил сключил договор с „Първа
инвестиционна банка” АД, за предоставяне на потребителски кредит в размер
на 30 000 лв., с погасителен план до 10.10.2030 г. и ежемесечни вноски по
кредита в размер на по 427,79 лв. Освен това ежемесечно връща сума от по
250 лева към взаимно спомагателна каса на КНСБ при дружеството
работодател - „Идеал Стандарт - Видима"АД .
Твърди се, че до м. октомври 2023 г. заплащал 150 лева издръжка за
ищцата, въпреки, че от навършване на пълнолетие на дъщеря му, той вече не
е бил длъжен да го прави, тъй като основанието за плащане с навършване на
2
пълнолетие на детето е отпаднало.
Излагат се доводи, че претендираната от ищцата издръжка била
непосилна за бащата - присъждане на сума по-голяма от тази, която той до
момента заплаща в размер на по 150 лв. на месец, щяла да затрудни
изключително много ответника, но и да постави сериозни притеснения за
физическото му оцеляване.
Излагат се твърдение, че ищцата получавала доходи от трудова
заетост. Иска се отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на
разноски.
В съдебното заседание се оспорва подаденият иск, както и се оспорва
като прекомерен размерът на исканите разноски за адвокатско
възнаграждадение от страна на ищцата.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца,
които не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не
е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си, като даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете.
От приетото като доказателство удостоверение за раждане се
установява, че ищцата А. Ц. Ц. е дете на Ц. Л. Ц. и е навършила пълнолетие
към датата на подаване на исковата молба, като не е навършила двадесет и пет
години към датата на устните състезания по делото.
От уверение, издадено от Великотърновски университет „Св. Св.
Кирил и Методий”, се установява, че към 03.10.2023 г. А. Ц. Ц. е записана в
първи семестър на първи курс, редовна форма на обучение за придобиване на
образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност „Право”
3
за учебната 2023/2024 учебна година.
От писмо, вх. № 5583 от 01.12.2023 г., на Националната агенция за
приходите се установява, че липсват регистрирани трудови договори на
ищцата към датата на писмото. Същата е работила за един месец през периода
– 24.08.2023 г. – 28.09.2023 г.
Видно от служебна бележка, изх. № 1530 от 13.11.2023 г., издадена от
„Идеал Стандарт-Видима” АД /и справка от Националната агенция за
приходите за периода м. октомври 2022 г. – м. октомври 2023 г./, бащата Ц. Л.
Ц. е получил брутно трудово възнаграждение за периода м. ноември 2022 г. –
м. октомври 2023 г. в размер на 30 845,76 лева (чист доход - 24 136,32 лева
или средномесечно по 2011,36 лева).
Видно от удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни
по Закона за местните данъци и такси, ответникът има декларирано движимо
имущество, състоящо се от два леки автомобила и товарно ремарке, като няма
недвижимо такова.
Представен е погасителен план към договор за кредит, отпуснат на
02.11.2023 г., съгласно който ответникът следва да заплаща погасителни
вноски ежемесечно, в размер на 427,79 лева.
Представена е и служебна бележка, съгласно която Ц. Л. Ц. заплаща
месечни вноски към КНСБ, в размер на 250 лева.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. По отношение на
същите страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе
главно доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т. е. такова,
което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.
От събраните доказателства се установява, че ищцата има навършени
осемнадесет години, като няма навършени двадесет и пет години, записана е в
първи курс, редовна форма на обучение във Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Право” и същата не получава
доходи от трудови договори.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът би
могъл без особени затруднения да заплаща издръжка на дъщеря си в
претендирания размер. Установи се, че размерът на доходите му позволява
4
заплащането на издръжка, като следва да се отбележи, че не бяха доказани
разходите на ответника за закупуване на лекарства. Допълнително следва да
се отбележи, че не бяха посочени доказателства как ще се разходва
изтегления кредит.
Допълнително липсват данни за съществуващи алиментни задължения
на ответника по отношение на други лица, поради което съдът намира, че за
него не би представлявало материално затруднение да заплаща издръжка на
дъщеря си в размер на 400 лева.
Следва да се посочи, че задължение за издръжка съществува за всеки
от родителите на навършил пълнолетие, учащ редовно във висше учебно
заведение ищец, който не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си. Възможностите на единия родител също да
предоставя издръжка на ищеца не освобождава другия родител от неговото
задължение, особено когато последният може да дава на детето си издръжка
без това да му създава особени затруднения.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск се
явява основателен, предвид което ответникът следва да бъде осъден да
заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 400 лева на основание
чл. 144 от СК до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им,
представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението по дело за издръжка възлиза на 500 лева.
Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на
настоящия спор, намира, че заплатеното от ищцата възнаграждение за един
адвокат – 1000 лева, за представителство и защита в първоинстанционното
производство е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се
присъжда в по-нисък размер. Изложените съображения обуславят извода за
основателност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника и съобразно
5
изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че следва да
присъди разноски на ищцата в размер на 500 лева.
При този изход на делото и с оглед чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на Районен съд – Севлиево сума
в размер на 576 лева, представляваща държавна такса върху определената
издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Ц. Л. Ц., с ЕГН **********, да
заплаща на пълнолетната си дъщеря А. Ц. Ц., с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 400 /четиристотин/ лева, считано от 01.11.2023 г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. Л. Ц., с ЕГН **********,
да заплати на А. Ц. Ц., с ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ц. Л. Ц., с ЕГН
**********, да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево държавна такса
в размер на 576 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Габрово по реда на чл. 315, ал. 2 от ГПК - в двуседмичен срок, считано от
28.12.2023 г., за което страните са уведомени в о.з.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6