О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260442
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение –девети състав, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: В. Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 2422 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр.чл. 274 ал.1 т. 2 вр.чл. 413ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят „ЮБЦ“ ЕООД чрез пълномощник адв.В.Г.,***, моли да бъде отменено като незаконосъобразно Разпореждане № 265129/03.09.2020г. постановено от РС-Пловдив по ч.гр.д.№ 10012/2020г.,ХІVгр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на „ЮБЦ“ ЕООД срещу длъжника А.В. М., с ЕГН**********.
Заявяват съображения в насока, че начислената неустойка от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга по процесния договор, е съобразена с препоръчените от КЗП условия, при които да се изчисляват неустойките за предсрочно прекратяване на срочните договорни абонаменти, така че същите да не се явяват необосновано завишени, или размерът на неустойката да не представлява такава облага за оператора, каквато последният би получил, ако договорът на абоната не е прекратен. В тази насока се моли да бъде постановено издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната въззивна жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на районния съд, в хипотеза на чл. 413 ал. 2 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество частната въззивна жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, с което на осн.чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, отхвърля изцяло заявление вх.№48836 от 13.08.2020г., подадено от „ЮБЦ“ ЕООД срещу А. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, районният съд излага съображения: Независимо дали правоотношението между страните се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно; реално, колкото е по-малко неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва заплати; поради което е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.).
Въззивният състав на ПдОС намира за правилен крайния извод на районния съд, че относно клаузата в договора с клиентски номер16641688001 от дата 10.05.2017г. определяща начина, по който се изчислява договорната неустойка, следва да се приеме, че съществува обоснована вероятност същата е неравноправна. Това е така, тъй като при прекратяване на договора от страна на клиента преди изтичане на договорения срок, /какъвто е настоящият случай, макар, че не е посочено точно от кога кредиторът счита, че договорът е прекратен/, клиентът следва да заплати размера на дължимите такси по предоставени услуги, до края на договорения срок, в максимален размер на неустойката – до три пъти размера на тези такси, като в случая е претендиран размер –трикратен размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга,който договорен размер на неустойката, всъщност дава възможност на кредиторът да получи три пъти по-голям размер, отколкото би получил, ако клиентът не е престанал да заплаща редовно вноските си за целия договорен срок и договорът не е прекратен. В тази насока, съдът счита, че така договореният размер на неустойка не е съответен и значително се разминава с размера на вредите, които кредиторът би търпял при предсрочното прекратяване на договора с клиента Т. е., определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на неустойките в размер, значително завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 274 ал.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271ал. 1 вр.чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 03.09.2020г. Разпореждане 265129 на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, ХІV гр. състав,по ч..гр.дело № 10012 по описа на 2020 година.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/