Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 07. 06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. дело № 698 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответницата в
първоинстанционното производство Р.И.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
кантора 22 (въззивница) чрез процесуалния представител адвокат М.А. срещу решение № 258911, постановено на 29. 10. 2019 г. от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 10839 по описа за 2019 г. (обжалвано решение), поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
30756 от 03. 02. 2020 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил
изцяло четирите кумулативно съединени иска за установяване на съществуването на
вземания за стойността на доставена топлинна енергия, за стойността на
осъществена услуга дялово разпределение и за обезщетения за забава върху
съответните главници. Всеки от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивницата обжалва
решението с твърдения, че то е незаконосъобразно и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Оспорва извода на първостепенния съд за наличието
на облигационно отношение между страните за доставяне на топлинна енергия.
Заявява, че своевременно е оспорила представеното заявление-декларация за
откриване на партида, но първата инстанция нито запитала ищеца дали ще се
ползва от документа, нито открила производство по чл. 193 ГПК. Допълва, че
документ, подписан от сляп, но грамотен гражданин, трябва да бъде приподписан
от двама свидетели на основание чл. 189, ал. 2 ГПК. Иска от въззивния съд да
обезсили обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********седалище и адрес на управление *** (въззиваем). С
писмено изявление за откритото съдебно заседание пред въззивния съд заявява, че
оспорва въззивната жалба и че иска от въззивния съд да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски. Възразява за реалното заплащане и за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В производството не участва трето лице помагач.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно
правилността на решението приема
следното.
Предмет на делото са четири кумулативно
съединени иска с правни основания по чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връза с чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването
на съществуването на вземания за стойността на
предоставена топлинна енергия, предоставена услуга дялово разпределение и
обезщетения за забава върху съответните главници. Исковете са предявени във
връзка с твърдяното доставяне на топлинна енергия спрямо следния топлоснабден
имот: стая 313, находяща се в град София, бул. “********абонатен номер
328426, в периода 01. 05. 2014 г. - 30. 04. 2018 г. Правилно първостепенният
съд е приел за приложим ЗЕ, а не Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.) предвид процесния период.
В тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между страните, по
силата на което през процесния период той реално е доставял топлинна енергия на
въззивницата-ответница спрямо топлоснабдения имот, количеството на доставената
топлинна енергия и поставянето на въззивницата-ответница в забава.
Въззивницата-ответница не носи тежест на доказване.
Още с отговора на исковата молба въззивницата-ответница своевременно е
оспорила твърдяното с исковата молба облигационно отношение. Същото оспорване
тя поддържа и във въззивната жалба. При действащия в процесния период ЗЕ
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия за
битови нужди се свързва или с придобиването на право на собственост или вещно
право на ползване върху недвижим имот в сграда-етажна собственост, присъединане
към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или с облигационното право на
ползване върху такъв недвижим имот, съчетано с директното сключване на договор
за доставяне на топлинна енергия между облигационния ползвател и топлопреносното
предприятие (в този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2
от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС, които първостепенният
съд подробно е цитирал в мотивите към обжалваното решение).
В разглеждания случай с исковата молба са били представени и са били
приети като писмени доказателства по делото 12-месечен договор за наем с дата
23. 08. 2012 г., сключен между третото лице “У.-Ф.ССБ” ЕООД (наемодател) и
въззивницата-ответница, по силата на който въззивницата-ответница получава
облигационно право на ползване върху описаната в исковата молба стая 313 срещу
месечна наемна цена в размер на 24 лева и 50 стотинки. Представени са и са били
приети като доказателства шест анекса към договора за наем, с които срока на първоначалния договор се удължава до 2019
г. От данните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел е видно, че едноличният собственик на капитала на третото лице
наемодател е сдружението с нестопанска цел “Съюз на слепите в България”, ЕИК ********.
В самия договор за наем (т. 24) има препращане към вътрешен акт на сдружението
с нестопанска цел относно стопанисването, управлението и ползването на жилищата
и общежитията, които са негова собственост. Следователно трябва да се приеме за
установено, че топлоснабденият имот е стая в общежитие на сдружението “Съюз на
слепите в България”. От тези доказателства се установява, че
въззивницата-ответница е била облигационен ползвател на описания в исковата
молба топлоснабден имот през процесния период.
За да може да се приеме за установено
наличието на валидно облигационно отношение обаче е необходимо да се установи
също така и директното сключване на договор между въззивницата-ответница и
въззиваемия-ищец за доставяне на топлинна енергия през същия период и спрямо
същия топлоснабден имот. За констатирането на това обстоятелство с исковата
молба е представено и е било прието като доказателство по делото
заявление-декларация за откриване на партида съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Още с отговора на исковата молба
въззивницата-ответница е оспорила заявлението-декларация, като е заявила, че не
го е подписала, а също така че то се отнася за друг топлоснабден имот.
Макар и в заявлението-декларация да се
говори за „апартамент“, за разлика от твърдяното с исковата молба и
установеното с договора за наем („стая“), въззивният съд приема, че
несъответствието е несъществено и че заявлението-декларация се отнася тъкмо до
процесния топлоснабден имот – стая в общежитие на слепи. Въпреки това обаче,
въззивният съд не споделя извода на първата инстанция, че
заявлението-декларация е годно доказателство за установяването на валидното
възникване на облигационно отношение на страните. Разясненията, дадени с
цитирания тълкувателен акт, не изключват приложението на правилото, че при издаването
на частен документ от сляп, но грамотен, документът трябва да бъде приподписан
от двама свидетели: чл. 189, ал. 2 ГПК. Освен това тази правна норма е
повелителна и за нейното приложение съдът трябва да следи служебно. За целите
на настоящото производство от представените от въззиваемия-ищец писмени
доказателства косвено се доказва, че към момента на подписването на
заявлението-декларация въззивницата-ответница е била сляпа. При това положение
и предвид липсата на подписи, положени от двама свидетели върху оспорения
частен документ, той не съставлява годно правно-техническо средство за
възникването на валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна
енергия спрямо процесния топлоснабден имот.
Следователно не се доказва наличието на
първата материалноправна предпоставка за основателността на исковете. Поради
разликата в изводите на първата и на въззивната инстанция, обжалваното решение
следва да бъде изцяло отменено, а предявените искове трябва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Разноски. При този изход на делото в
полза на въззивницата възниква право на присъждане на разноските.
В заповедното производство длъжницата не е сторила разноски, поради
което такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
В първоинстанционното исково производство е представен документ,
наименован “пълномощно”, който съчетава елементите на упълномощителна сделка,
договор за поръчка (правна помощ) и разписка. С него страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на общо 1 000 лева, чието заплащане в брой
са удостоверили. В договора е налице неяснота - страните не са уговорили
изрично дали възнаграждението се отнася само за процесуалното представителство
пред първостепенния съд или се отнася и до процесуалното представителство пред въззивния съд. Тълкувайки договора по реда на
чл. 20 ЗЗД в светлината на обичаите в практиката, въззивният съд приема, че 500
лева от уговореното възнаграждение се отнасят за процесуално представителство
пред първата инстанция, а останалите 500 лева се отнасят за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Възражението на въззиваемия-ищец по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Макар и делото да не се отличава с фактическа или правна сложност, негов
предмет са четири кумулативно съединени иска, за всеки един от които се дължи
адвокатско възнаграждение в нормативно установения минимален размер (по иска за
стойността на топлинна енергия по чл. 7, ал. 2, т. 2, а по всички останали по
т. 1). Следователно уговорените адвокатски възнаграждения в първоинстанционното
исково и във въззивното производство не надхвърлят минималните размери.
По тези съображения в първоинстанционното производство следва да бъдат
присъдени сторените от ответницата 500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, а във въззивното производство следва да ѝ бъдат заплатени
както 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение, така и 52 лева и 34
стотинки държавна такса и 5 лева банкова такса (последната е дължима като
разход на страната, пряко свързан със задължението ѝ за заплащане на
държавната такса - определение № 4 от 05. 01. 2022 г. на ВКС по ч. т. дело №
344/2021 г., II т. о.).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 258911, постановено на 29. 10. 2019 г. от Софийския
районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 10839 по описа за 2019 г., поправено
по реда на чл. 247 ГПК с решение № 30756 от 03. 02. 2020 г., като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********седалище
и адрес на управление ***, срещу Р.И.С., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, кантора 22, с правни основания чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за установяване в
отношенията помежду им, че Р.И.С. дължи на “Т.С.” ЕАД сумата 1 367 лева и 21
стотинки, представляваща стойността на доставена топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот стая 313, находяща се в град София, бул. “********абонатен
номер 328426, в периода 01. 05. 2014 г. - 30. 04. 2018 г., ведно със законна
лихва от 26. 10. 2018 г. до изплащането на вземането, сумата за обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху главницата за стойността на
топлинната енергия в размер на 193 лева и 42 стотинки за периода 15. 11. 2015
г. - 16. 10. 2018 г., сумата 34 лева и 58 стотинки, представляваща стойността
на предоставена услуга дялово разпределение в период 01. 05. 2014 г. - 30. 04.
2018 г., ведно със законна лихва от 26. 10. 2018 г. до изплащането на вземането
и сумата за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата
за стойността на предоставена услуга дялово разпределение в размер на 5 лева и
87 стотинки за периода 15. 11. 2015 г. - 16. 10. 2018 г.
ОТМЕНЯВА решение № 258911, постановено на 29. 10. 2019 г. от Софийския
районен съд, 125-и състав, по гр. дело № 10839 по описа за 2019 г., поправено
по реда на чл. 247 ГПК с решение № 30756 от 03. 02. 2020 г., в частта за
разноските, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********да заплати в полза на Р.И.С., ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева -
разноски в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********да заплати в полза на Р.И.С., ЕГН **********, сумата в размер на 557 лева и
34 стотинки - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.