№ 215
гр. София , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503373 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№70475/16.07.2020 г., подадена от В. Е. В., чрез назначения му особен представител
адв. Е.П., срещу Решение №3995/07.07.2020 г. по гр.д.№14154/2018 г. на СГС, I-12
състав, с което е бил уважен предявеният от Е. В. А. против В. Е. В. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, като е отменено дарението, извършено с договор,
обективиран в нотариален акт №78 от 29.09.1999 г., на недвижим имот – Апартамент
№10, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.370, вх.А, ет.4, с площ от 88,43 кв.м., заедно с
избено помещение №10, заедно с 5,106% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението, поради незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните
правила. Дарението е било извършено от двама дарители – С. Г. А. и Е. В. А., на
техния син В. Е. В.. Съдът се е произнесъл „плюс петитум“, като е отменил дарението
и за частта, която е била дарена на ответника от неговата майка. Решението е
необосновано, тъй като съдът е изградил правните си изводи въз основа на разпечатка
от незаверено съдебно решение със заличени данни, което не е годно доказателствено
средство и е неотносимо към спора. Не са налице предпоставките на чл.227 от ЗЗД за
разваляне на дарението. Не е спазен срокът по чл.227, ал.2 от ЗЗД за завеждането на
иска за отмяна. Поканата до ищеца да дава издръжка не е била надлежно връчена. Не
се установява по несъмнен начин нуждата на ищеца от издръжка, като съдът не е взел
предвид възможността на ищеца да реализира доход от апартамента, върху който има
право на ползване. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
1
легимирана страна с правен интерес, чрез надлежно назначен особен представител.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Съдът приема
въззивната жалба за процесуално допустима, и същата подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор на въззивната жалба вх.№269968/08.10.2020
г., подаден от Е. В. А., чрез особен представител адв. И.Я., надлежно назначена с
разпореждане от 09.11.2018 г. /на л.10 от гр.д.№14154/2018 г. на СГС/. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява за оставянето без
уважение.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустимо производство, предявен е от и срещу процесуално
легитимирани страни.
С Искова молба вх.№2009804/16.04.2018 г. ищецът Е. В. А. е предявил против
ответника В. Е. В. иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ГПК, за отмяна на
дарение в полза на ответника, извършено от ищеца и съпругата му на 29.09.1999 г. с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №76, т.2, номер 4496, дело 310 от 1999 г.
на Нотариус К. С., на недвижим имот, представляващ жилище – ап.10, , „В ЧАСТТА, с
която Е. В. А. е дарил на сина си В.Е. А. собствените си части от следния недвижим
имот, жилище: ап.10, находящ се в блок 370, вх.А, в жилищен комплект „***“ в гр. ***,
поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя“.
По така депозираната искова молба е било образувано първоначално гр.д.
№24170/2018 г. по описа на СРС, като след представяне по делото на удостоверение за
данъчна оценка на имота, от която е видно, че същата е в размер на 67 453,70 лв. за
целия имот, производството пред СРС е било прекратено, и делото е било изпратено по
подсъдност на СГС, където е било образувано като гр.д.№14154/2018 г. на СГС – I – 12
състав.
От приетият по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №76, т.2,
номер 4496, дело 310 от 1999 г. на Нотариус К. С., вписан Акт №183, том LXXXIV,
дело №20832/99 г., вх.рег.№23597 на СВп-София, се установява, че на 29.09.1999 г.
ищецът Е. В. А. и съпругата му С. Г. А., даряват на своя син В. Е. В. следния недвижим
имот, придобит през време на брака им на името на С. Г. А., представляващ тяхна
семейна имуществена общност, а именно: апартамент №10, находящ се в жилищната
сграда – блок №370, на четвърти етаж, вход “А“, в ж.к.“***“ /бивш ж.к.“***“/ - София,
със застроена площ 88,43 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, заедно с избено помещение №10, при съседи на апартамента: стълбище,
двор, Е. М. Л., и двор, и при съседи на избеното помещение: коридор, Н. М. Й. и двор,
заедно с 5,106% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, като си запазват правото на пулзуване на целия апартамент до края на
живота им на всеки от двамата дарители.
От представената Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние от 08.05.2018 г. /на л.20 от гр.д.№24170/2018 г. на СРС/ се установява, че
съпругата на ищеца, също дарителка по договора за дарение, С. Г. А., е жива, и бракът
между нея и ищеца не е прекратен.
2
С обжалваното съдебно решение съдът е отменил по иска на Е. В. А. договора
за дарение, обективиран в Нотариален акт №79 от 29.09.1999 г. на Нотариуса към СРС,
в неговата цялост - за целия недвижим имот.
Настоящият съд намира, че обжалваното решение е частично недопустимо, като
постановено „свръх петитум“ в частта му, в която по предявеният от Е. В. А. е отменен
договора за дарение за частта му, с която съпругата на ищеца С. Г. А. е дарила на сина
си своите идеални части от недвижимия имот, придобит от двамата съпрузи по време
на брака им, в режим на СИО. Съгласно чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм. ДВ бр. 47 от
23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г./, действащ към момента на извършване на
дарението – 1999 г., съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима. С
извършване на дарствено разпореждане с вещ, притежавана от двамата съпрузи в
режим на СИО, съпружеската имуществена общност върху вещта се прекратява, и в
патримониума на всеки от двамата съпрузи възниква потестативното право да иска
отмяна на извършеното от него дарение. Възникналото потестативно право на всеки от
съпрузите е извън обхвата на СИО, очертан в чл.19, ал.1 от СК /отм./. Съгласно чл.27
от СК от 1985 г. /отм./, при прекратяване на съпружеската имуществена общност
дяловете на съпрузите са равни, поради което в патнимониума на всеки от съпрузите
възниква потестативно право за отмяна на дарението до размера на ½ идеална част от
дарения имот. Това свое право всеки от двамата съпрузи може да упражни
самостоятелно, тъй като двамата съпрузи-дарители не са необходими другари в
производството по иска по чл.227 от ЗЗД. Това е и сторено от ищеца – с исковата
молба той е поискал отмяна на дарението в обхвата на собственото му потестативно
право, т.е. до размер на ½ идеална част от дарения имот. Като се е произнесъл за
отмяна на дарението за над ½ идеална част от имота, съдът се е произнесъл по
непредявен иск. Ето защо, в тази част постановеният съдебен акт е недопустим, и ще
следва да се обезсили.
В останалата част обжалваният съдебен акт е допустим, като разгледан от
местно компетентния съд, съобразно разпоредбата на чл.109 от ГПК и родово
компетентния съд, съобразно чл.104, т.4 от ГПК.
По правилността на съдебния акт в останалата му част, на осн. чл.269 от ГПК
съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба По релевираните от
въззивника оплаквания, съдът намира следното:
В срока по чл.131 от ГПК, с депозирания отговор на исковата молба /на л.39 от
делото на СГС/, ответникът е оспорил иска по основание, като е релевирал
възражения, че не е налице отказ на дарения да дава издръжка, както и че нотариалната
покана не е връчена на В. Е. В. – извършеното върху нея отбелязване не дава данни
кое лице е отказало получаването и не установява изявлението на ищеца да е
достигнало до ответната страна. Твърдението за необходимост от издръжка и отказът
на лицето да я предостави, не са установени. Тези възражения се поддържат и пред
въззивната инстанция. В срока по чл.131 от ГПК не е направено възражение за
неспазване на срока по чл.227, ал.3 от ЗЗД, за предявяване на иска. Доколкото обаче
това възражение касае допустимостта на производството, същото не се обхваща от
процесуалната преклузия, и следва да се разгледа.
Относно възражението за неспазването на срока за предявяване на иска, съдът
намира същото за неоснователно. Ищецът твърди в исковата молба, че нуждата му от
3
средства за издръжка е възникнала през първата половина на 2017 г., в резултат от
влошеното му здравословно състояние, което е наложило да прави допълнителни
разходи за лекарства в размер на около 200 лв. месечно, като през месец септември е
поканил ответника да му предостави месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно,
считано от м. октомври, 2017 г., което не е сторено от ответника. Съобразнто
твърденията в исковата молба, недаването на издръжка, на което основание е
предявявен иска, е настъпило през м. октомври, 2017 г., като е узнато от ищеца с
факта на неплащане на падежа, определен в нотариалната покана – 5-то число на
месеца. Искът е предявен на 16.04.2018 г. – в рамките на едногодишния срок по чл.227,
ал.3 от ЗЗД.
От приетото по делото писмено доказателство – Експертно решение на ТЕЛК
№2420/20.07.2017 г. /на л.7 от делото на СРС/ се установява, че на 29.09.1999 г. ищецът
е бил инвалидизиран, с водеща диагноза „злокачествено новообразувание на
ректосигмоидалната област“, поради общо заболяване: „Карцином на сигмата.
Състояние след резекция с Т-Т аностомоза от 1999 г. АХ II степен. Хипертонично
сърце. ХАНК IIА стадий. Състояние след байпас. ЖДА. Ерозивен езофагит и гастрит.
Шийна спондилоза с радикулерен синдром. Ингвинална херния вдясно.“ От вписаната
в решението анамнеза се установява, че през месец септември, 1999 г. на ищеца е била
извършена оперативна интервенция – резекция на сигмата с Т-Т аностомоза по повод
на карцином. От началото на 2017 г. до датата на решението /м. юли, 2017 г./ ищецът е
бил четирикратно хоспитализиран по повод на ХАНК /хронична артериална
недостатъчност на крайниците/, при което били поставени три стенда. От м. март, 2017
г. по повод кървене е установена ЖДА /желязодефицитна анемия/. Бил хоспитализиран
двукратно, като са били извършени кръвопреливания. В резултат на обективно
установеното му здравословно състояние, му е била определена в съвкупност 72%
степен на увреждане.
От Нотариална покана от 15.09.2017 г. , рег.№6626, т.4, №18 на Нотариус
рег.№701 на НК /на л.14-15 от делото на СРС/ се установява, че ищецът е уведомил
ответника, че здравословното му състояние рязко се е влошило в началото на 2017 г.,
претърпял 1 операция и 4 хоспитализации за първата половина на 2017 г., и разходите
му за лекарства възлизат на 200 лв. месечно. Същевременно пенсията му е в размер на
273,33 лв., и не е в състояние да посрещне всички свои нужди. Поканил е ответника да
му заплаща финансова помощ под формата на месечна издръжка в размер на 200 лв.
месечно до 5-то число, считано от м. октомври, 2017 г., по посочена в поканата банкова
сметка, както и в 14-дневен срок от получаване на поканата да му бъде възстановено
фактическата власт върху недвижимият имот, представляващ апартамент в гр. ***, жк
„***“, бл.370, вх.А, ет.4, ап.10, като бъдат изплатени всички текущи разходи и
консумативи, свързани с ползването на имота: електричество, студена и топла вода,
кабелна телевизия и интернет и т.н., като имотът му бъде предаден, ведно със
собствените му движими вещи, в състоянието, в което е бил, преди да бъде изгонен от
него през м. септември, 2016 г.
Така изпратената нотариална покана е била връчена на адресата при условията
на отказ на 18.09.2017 г., на работното му място – бул.“***“ №6, в канцеларията на
Застрахователна компания „Алианц България“.
От Схема №15-161511-22.02.2019 г. /на л.18 от делото на СГС/ се установява, че
имота, предмет на процесния договор за дарение, представлява Самостоятелен обект в
4
сграда с идентификатор 68134.1201.77.2.10 по КК и КР на гр. София, одобрени със
Заповед №РД-18-49/16.09.2015 г. а ИД на АГКК.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. А. П. /съпруг на
дъщерята на ищеца/ се установява, че към настоящият момент ищецът живее в кв.
„***“. До 2016 г. ищецът живеел в апартамента в ж.к.“***“, който бил прехвърлил чрез
дарение на малкия си син. През 2016 г. отношенията между него и малкият му син се
влошили, и ищецът се изнесъл от апартамента, и дошъл да живее при семейството на
дъщеря си, защото нямало къде да живее – синът му В. му отнел ключ за апартамента в
кв. „***“ , и не го пускал да влиза там. Свидетелят и съпругата му направили опити да
съдействат за подобряване на отношенията между ищеца и ответника, но те не дали
резултат. Няколко пъти ищецът влизал в болница, правили му и операция за байпас на
крака. Средства за издръжката си получавал само от пенсията си. Когато имал нужда
от финансова помощ, като такава му била предоставяна от дъщеря му и зет му. Живял
в дома на дъщеря си повече от 2 години, след което се преместил да живее в кв. „***“,
като на свидетеля не е известно, имотът в „***“ чия собственост е. Ответникът В.
понастоящем бил в Англия. Отношенията между него и ищеца се влошили, след като
ответника се оженил и двамата със съпругата му през 2016 г. отишли да живеят при
ищеца в апартамента в кв. „***“. Не могли да живеят заедно, като в основата на
раздора била съпругата на ответника. Само месец след като заживяли заедно,
отношенията им се влошили, и ищецът дошъл да живее при дъщеря си, а ответникът и
съпругата му останали да живеят още известно време в апартамента в кв. „***“. После,
около две години преди разпита на свидетеля /в о.с.з. на 11.06.2020 г./ ответникът
заминал за Англия и прекъснал контакти с близките си.
Съдът преценява показанията на свидетеля на осн. чл.172 от ГПК, като отчита
близката му родствена връзка с ищеца /по сватовство/, но също така отчита, че
свидетелят е и в близка родствена връзка и с ответника, поради което не може да се
приеме, че на това основание се обосновава заинтересованост на свидетеля от изхода
на делото. Показанията на този свидетел са подробни, логични, основани на добро
познаване на взаимоотношенията между страните за релевантния период от време, и
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, поради което ги
кредитира.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че през първата половина на 2017 г. здравословното състояние на
ищеца силно се е влошило, като в рамките на периода от януари до юни, 2017 г. той е
бил хоспитализиран четири пъти по повод хронична артериална недостатъчност на
крайниците, и е претърпял една оперативна интервенция, при която му е направен
байпас на крака. Наред с това, през месец март, 2017 г. по повод кървене е установена
желязодефицитна анемия, по повод на която е бил хоспитализиран двукратно, като са
му били извършени кръвопреливания. Ищецът към първата половина на 2017 г. е бил
на пенсионна възраст - 76 г.
От събраните гласни доказателства съдът намира за установено, че ищецът се
издържа изцяло само с доходите от пенсията си. Установява се, че същата не е
достатъчна на ищеца да посреща разходите си, като се установява от гласните
доказателства, че се налага ищецът да бъде финансово подпомаган, каквато помощ му
е предоставяна от семейството на дъщеря му.
5
От публичните данни в официалния сайт на НСИ /https://www.nsi.bg/bg/content/
/се установява, че линията на бедност за 2018 г. в гр. ***, за едно лице е била 7063
лв./годишно, т.е. месечно в размер на 558 лв./месечно. За 2017 г. средно годишно за
страната на един пенсионер са били необходими 4962 лева
/https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=669 / – т.е. 413,50 лв., като за
гр. София разходите за живот са значително по-високи /видно от данните на НСИ/.
От показанията на разпитания свидетел се установява, че от 2016 г. ищецът е бил
възпрепятстван да ползва апартамента в кв. „***“, върху който има учредено вещно
право на ползване, като му е бил отнет ключа да достъп до него. Ето защо, съдът
намира за неоснователно оплакването, че съдът не е взел предвид възможността на
ищеца да реализира доход от апартамента, върху който има право на ползване – тази
възможност на ищеца е била възпрепятствана изцяло, с отнемането на ключа за достъп
до този жилищен имот.
Съдът намира, че ответникът е бил надлежно поканен да дава необходимите на
ищеца допълнителни средства за издръжка. Нотариалната покана е оформена от
длъжностното лице – призовкар, като надлежно връчена при условията на отказ на
получателя, като самоличността на лицето, отказало да я получи, е надлежно отразена
от връчителя в разписката за връчване на нотариалната покана. Разписката за връчване
на нотариалната покана е съставена от длъжностно лице в кръга на функциите му на
връчител на нотариални книжа към кантората на Нотариус И. И. Ж., рег.№701 на НК,
същата е надлежно оформена, поради което на основание чл.179, ал.1 от ГПК,
съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Материалната
доказателствена сила на разписката не е била оспорена от ответника в срока по чл.131
от ГПК, като оспорването е по същество. Ето защо съдът намира, че нотариалната
покана е била надлежно връчена на ответника на 18.09.2017 г. В дадения в поканата
срок не се твърди и не се установява на ищеца да е било предложено изпълнение в
поискания размер, или друг, който ответникът е приел за подходящ с оглед нуждите на
дарителя или възможностите на надарения.
По несъмнен начин се установява, че в началото на 2017 г. нуждата на дарителя
от средства за издръжка е нараснала значително, с оглед обстоятелството, че същият е
бил лишен от възможност да ползва жилището, върху което е бил запазил за себе си
вещното право на ползване, като едновременно с това здравословното му състояние
/което и преди това е било недобро, предвид наличието на множество заболявания,
включително онкологично такова/ значително и рязко се е влошило, което е
обусловило нужда от допълнителни средства за лекарства и лечение. Събраните
доказателства за наличие на нужда на дарителя от допълнителни средства за издръжка
не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Не се твърди, и не се
установява да са били налице обстоятелства, освобождаващи ответника от
задължението да предостави на дарителя издръжка, когато той се нуждае от такава, и е
поискал такава от надарения.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
се установяват предпоставките на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, за отмяна на направеното
дарение. Налице е установена непризнателност от страна на ответника, изразяваща се в
отказ да предостави на дарителя издръжка, от която той се е нуждаел в периода от м.
октомври, 2017 г., до датата на подаване на исковата молба. Посоченото обуславя
извод за основателност на исковата претенция, поради което искът за отмяна на
6
дарението до размера на ½ от собствеността върху процесния недвижим имот, следва
да се уважи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, в тежест на ответника, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК, следва да се възложат направените във въззивното производство разноски от
ищеца, както и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ще следва да се възложат и разноските,
направени от бюджета на съда. Ищецът не е представил доказателства за направени
разноски за въззивната инстанция, тъй като е бил представляван от назначен служебен
представител по реда на чл.95 от ГПК, поради което разноски за въззивното
производство не следва да му се присъждат. Тъй като въззивната жалба е била
депозирана от особения представител на ответника, с оглед изхода на делото
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда
дължимата държавна такса за въззивното производство, в размер на 2% от цената на
иска – 33 726,85 лв., или сумата от 674,54 лв., както и заплатеното от бюджетните
средства на съда възнаграждение на назначения му особен представител, в размер на
800 лв. за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3995 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.№14154 по
описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, В ЧАСТТА МУ, с която по иск с
правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ГПК, предявен от Е. В. А., с ЕГН**********,
против В. Е. В., с ЕГН **********, е отменено дарението, извършено с Договор за
дарение от 29.09.1999 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№76, т.2, номер 4496, дело 310 от 1999 г. на Нотариус К. С., вписан Акт №183, том
LXXXIV, дело №20832/99 г., вх.рег.№23597 на СВп-София, ЗА ЧАСТТА над ½ /една
втора/ идеална част от недвижим имот: Апартамент №10, находящ се в гр. ***, ж.к.
***, бл.370, вх.А, ет.4, с площ от 88,43 кв.м., заедно с избено помещение №10, заедно с
5,106% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3995 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.
№14154 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-12 състав, В ЧАСТТА МУ, в
която, по иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ГПК, предявен от Е. В. А., с
ЕГН**********, против В. Е. В., с ЕГН **********, е отменено дарението,
извършено с Договор за дарение от 29.09.1999 г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №76, т.2, номер 4496, дело 310 от 1999 г. на Нотариус К.
С., вписан Акт №183, том LXXXIV, дело №20832/99 г., вх.рег.№23597 на СВп-София,
ДО РАЗМЕРА НА ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот: Апартамент №10,
находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.370, вх.А, ет.4, с площ от 88,43 кв.м., заедно с избено
помещение №10, заедно с 5,106% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
ОСЪЖДА В. Е. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл.370, вх.А,
ет.4, ап.10, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по
сметка на САС, сумата от 674,54 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет и
7
четири стотинки/, представляваща държавна такса за въззивното производство,
КАКТО И сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски за особен
представител за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8