№ 81
гр. гр.Несебър, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100919 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „***** ЕАД срещу Ф.М.Л. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 219,58 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 42,99 лв. – лихва върху главницата за периода 25.08.2018г. –
11.07.2021г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 11.10.2017г. – 18.11.2019г. до имот, находящ се в гр.
**********, аб. № *****. Изложено е, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало
облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените
задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 219,58 лв., като за тези
суми от ищеца са издавани фактури – фактура № ********** от 25.07.2018г. за сумата от 5,32 лв.,
фактура № ********** от 25.10.2018г. за сумата от 79,52 лв. и фактура № ********** от
25.11.2019г. за сумата от 134,74 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са заплатени в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорват се твърденията, че
ответникът е клиент на ищеца по силата на валидно правоотношение. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва се размерът на претенциите. Сочи се, че периодите
на отчитане в справката-извлечение не съответстват на отразените в процесните фактури периоди.
Твърди се, че не се установява надлежно отчитане. Навежда се, че не са представи доказателства за
датата на монтиране на измервателното устройство, неговият вид и изправност. От съда се иска да
отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
1
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 32 – л. 34 от делото) се
установява, че ответникът Ф.М.Л. придобил на 02.11.2006г. собствеността върху самостоятелен
обект – ателие № ***, етаж в къща **** в гр. ******. Видно от фактура № ********** от
25.07.2018г., фактура № ********** от 25.10.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г. (на л.
7 – л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 496/2021г. по описа на Районен съд Поморие) за
посочения обект била открита партида с аб. № ***** към „***** ЕАД. От справки извлечения от
електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 – л. 8 от от първоначално образуваното гр.д. №
496/2021г. по описа на Районен съд Поморие) е видно, че на монтираните в имота водомери са
правени отчитания за периодите 11.10.2017г. – 27.06.2018г., 28.06.2018г. – 21.09.2018г.,
22.09.2018г. – 20.06.2019г., 21.06.2019г. – 18.11.2019г. и 19.11.2019г. – 25.06.2020г. При всички
отчитания водомер 1436/41 в къща **** бил „видян“, а централният водомер (1436/1) бил „видян“,
с изключение на периода 22.09.2018г. – 20.06.2019г., за който информацията била подадена от
клиента. За периода 11.10.2017г. – 27.06.2018г. било отчетено потреление от 2 куб. м. за водомера
в къща 10, ателие ***, а за периода 28.06.2018г. – 21.09.2018г. – 29 куб. м. За периода 21.06.2019г.
– 18.11.2019г. потреблението било от 45 куб. м., а за останалите два периода – нулево. За всеки от
периодите било регистрирано количество вода и през централния водомер, както следва: 925 куб.
м., 1613 куб. м., 438 куб. м., 1797 куб. м. и 866 куб. м.
От фактура № ********** от 25.07.2018г. (касаеща периода 11.10.2017г. – 27.06.2018г.,
разделен на два периода поради различните цени за 2017г. и 2018г.) се установява, че за обекта на
ответника била фактурирана стойност на отчетените количества от 5,32 лв. (за общо 2 куб. м.). С
фактура № ********** от 25.10.2018г. (касаеща периода 28.06.2018г. – 21.09.2018г.) била
фактурирана стойност на отчетените количества от 79,52 лв. (за общо 29 куб. м.). С фактура №
********** от 25.11.2019г. (касаеща периода 21.06.2019г. – 18.11.2019г.) била фактурирана
стойност на отчетените количества от 137,74 лв. (за общо 45 куб. м.).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към 2018г. тези цени били в следните
размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване
(Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурите различните цени през различните
периоди са съобразени, като за 2017г. били начислявани 1,287 лв. за вода, 0,286 лв. за канал и 0,57
лв. за пречистване, а за 2018г. и 2019г. - посочените по-горе цени.
Налага се извод, че до самостоятелен обект ателие № ***, етаж в къща **** в гр. ******, с
аб. № *****, за процесния период (11.10.2017г. – 18.11.2019г.), е доставено фактурираното
количество вода. Въпреки оспорването на особения представител на ответника по делото се доказа,
че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е
открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между
2
страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на
вода (налице е нотариален акт за придобита от ответника собственост върху самостоятелен обект,
който видно от представените фактури и справки е отразен при ищеца и до този обект е доставяна
вода). Съдържанието на фактурите в частта относно качеството на ответника не е оспорено по
делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода. Не се приемат доводите, че не става ясно по какъв ред, система и начин са
изчислени сумите по представените карнети, тъй като от справките (с подадени от клиента данни),
фактурите и решенията, с които са определени цените на съответните услуги, свързани с
водоподаването, се установява по безспорен начин механизмът на начисляване на съответните
суми. Не могат да се вземат предвид и доводите, касаещи периодите във фактурата от 25.07.2018г.,
тъй като е очевидно, че общият период в тази фактура съвпада с периода на отчитане по справката,
а разделението е направено с цел разграничаване на различните цени, действали през 2017г. и
2018г. Наличието на общи условия не се спори, поради което същите са обвързали (по силата на
облигационна връзка) ищеца и ответника.
Не се доказват и възраженията на особения представител за ненадлежно отчитане, тъй като
отчетникът е „видял“ показанията на водомера, което на практика води до извод, че са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено
надлежно и е отчетено действително потребеното количество вода. Непосредствено след
извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.07.2018г., 25.10.2018г. и
25.11.2019г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия
сумите са станали изискуеми в рамките на един месец след издаване на фактурите - арг. от чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователни са и възраженията, свързани с датата на монтиране на измервателното
устройство, неговите вид и изправност, тъй като по делото няма никакви доказателства да е
възниквал спор, свързан с изправността по смисъла на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4 от 14 септември
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (няма данни ответникът да е подавал заявление,
че измервателносто устройство не извършва верни измервания).
С оглед горното се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са
потребени от ответника. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета,
че водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера. Налага се извод,
че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника, поради което искът се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава за посочения период – 25.08.2018г. – 11.07.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 24.08.2018г., 24.11.2018г. и 25.12.2019г., поради което
ответникът действително е изпаднал в забава още към 25.08.2018г. За посочения в исковата молба
период размерът на дължимата лихва е 42,99 лв., поради което и този иск следва бъде уважен
изцяло.
3
По разноските:При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се
присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 150 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф.М.Л., роден на 07.03.1971г., гражданин на Д., с постоянен адрес гр.******,
ПИ ********* СГР.*********.5 ет.4 ателие ***, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „***** ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *********, сграда „********”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 219,58 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № **********
от 25.07.2018г., фактура № ********** от 25.10.2018г. и фактура № ********** от 25.11.2019г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к гр. **********, аб. № *****, с
отчетен период 11.10.2017г. – 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,99 лв. – лихва върху главницата за периода
25.08.2018г. – 11.07.2021г., а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 150 лв. – внесен депозит
за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума: ЦКБ – клона Б.,
IBAN: **** **** **** 1006 *****, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4