№ 113
гр. Дупница, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510102199 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ИВ. Й. ДЖ.,
ЕГН ********** и П. М. ДЖ., ЕГН **********, двамата с адрес: *** чрез адвокат С.Б. със
съдебен адрес за призоваван *** срещу Г. Й. ДЖ., ЕГН **********, адрес: с. ***
Ищецът твърди, че с ответника са братя, чийто родители са Р. В. Д., б.ж на с.
Ресилово и Й. Д. Д. и б.ж. на с. Ресилово, починал на 07.11. 2020 год. На 12.06.1963 год.
родителите им закупили с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 9 дело №
456/ 1963г. недвижим имот - празно двор, съставляващо парцел XI – 53 в кв. 9 по плана на с.
Ресилово Кюстендилски окръг с урегулирано пространство от 828 към при съседи - от две
страни улици, Н. С. Ш. и К. И. Ч., а по скица № 123/20.04.2021г/. на Община Сапарева баня
представлява УПИ III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. съгласно улична дворищна регулации,
утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС гр, Сапарева
баня при съседи: улица, заключена между осови точки 170-171-154, улица, заключена между
осови точки 172-171-165, УПИ II – 484 и УПИ IV – 482. Родителите им след закупуването на
парцела построили в него през 1963г. двуетажна жилищна сграда със застроена площ 76.50
кв.м., през 1979 год. построили и сграда от допълващото застрояване с предназначение
„Гараж” в режим на СИО. Желанието на родителите е било да построят жилища за двамата
синове, което споделили с тях. Постигнали съгласие да построят в дворното място още една
жилищна сграда и на ответника Г.Д., като на 21.09.1984 год. му даряват една втора идеална
част от дворното място, представляващо тогава парцел XIV - 53 по регулационния план на с.
Ресилово, окръг Кюстендилски с урегулирано пространство 414 кв.м., в което построили
заедно масивна двуетажна жилищна сграда, собственост на ответника, като парцел XIV —
53 по регулационния план на с. Ресилово, окръг Кюстендилски от 1931 год. и изменения
през 1989 год. не съществува, а дворното място представлява един общ парцел XI - 53 с
построени в него две жилищни сгради. С построяването и на втората къща през 1984 год.
родителите извършили неформална делба между синовете си, като половината от дворното
място, заедно с построена в него стара жилищна сграда и гараж да остане в дял на по-малкия
син И., а останала половина от дворното място заедно с построена в него двуетажна масивна
жилищна сграда да остане в дял на Г., като те остават да живеят при И. в старата къща. След
като майката починала на 16.06.2009 год. бащата спазил уговорката пред децата си и на
1
26.02.2014 год. прехвърлил на по - малкия си син И. чрез покупко-продажба и своята
идеална част от дворното място, заедно с двуетажната жилищна сграда и гаража, като до
края на живота си е останал да живее в нея. Така след извършената неформална делба още
през 1984 год., ищецът твърди, че владее своя дял - жилищна сграда, гараж и половината от
дворното място като свой и установеното от този момент владение за него поставя началото
на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на собственост по давностно владение.
Твърди, че е владял по време на брака със съпругата си П. М. ДЖ. процесния имот
необезпокоявано, явно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години и предвидения
в закона 10-годишен даностен срок е изтекъл, след което те са станали собственици на
жилищната сграда, построена през 1963 год., на гаража ведно с 406/820 идеални части от
урегулиран поземлен имот № III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. на оригинерно правно
основание и го владеят до момента с намерението, че са собственици. Едва след смъртта на
общия им наследодател Й. Д. Д. на 07.11.2020 год. ответникът се снабдява с нотариален акт
за собственост № 145, дело № 489/23.12.2020 год. на нотариус Л. С., с който е признат за
собственик на основание наследство върху 1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна
сграда ведно с 1/6 идеална част от 406/820 кв.м. от УПИ III - 483, попадащ в кв. 57 по
регулационния план на с. *** Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника Г. Й. ДЖ., че ищците ИВ. Й. ДЖ. и П. М.
ДЖ. са собственици на 406/820 идеални части от урегулиран поземлен имот № III за пл. №
483 с площ 820 кв.м. ведно с построените в него през 1963 год. жилищна сграда със
застроена площ 76.50 кв.м. и гараж, придобити по давностно владение.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се
оспорва твърдението за наличие на неформална делба от родителите на страните по делото,
като твърди, че липсва такава уговорка, оспорва твърдението, че ищците владеят процесният
имот от 1984 год., до настоящият момент. Твърди, че е станал собственик на имота на годно
правно основание, а именно по наследство от майка му Р. В. Д., б.ж. на с. Ресилово,
починала на 16.06.2009 год. Построената в парцела втора къща през 1987 год., е построена
изцяло от ответника, с негови лични средства и труд. Същата не е строена от родителите на
страните и не е имало уговорка за неформална делба, между тях, а сам е построил втората
къща, върху дарената му част от поземления имот. Същият обаче, през цялото време е
ползвал останалата част /наследствената си част/ от имота, като нито в един момент не се е
дезинтересирал от него. След смъртта на майка му през 2009 год., именно ответникът и
неговата съпруга, са се грижили ежедневно за баща му Й. Д.. Макар че по онова време
ищците по делото са обитавали втория етаж на къщата, те не са полагали каквито и да било
грижи, нито за баща им, нито за имота. Въпреки това успели да убедят Й. Д. да им
прехвърли, притежаваните от него 4/6 идеални части от имота, но останалата 1/6 ид. част
никога не е имало уговорка да им бъде прехвърляна. Напротив, ответникът винаги е владял
и ползвал тази част от имота като своя. Малко след като ищците са станали собственици,
чрез покупко - продажба на 4/6 идеални части от имота, те са се изнесли от имота и са се
установили да живеят в гр. Дупница. От тогава насетне, именно ответникът изцяло се
грижил и стопанисвал имота, за да не се разруши. Твърди, че ищците идват рядко в имота и
не полагат никакви грижи за него. Оспорва твърдението, че ищците са придобили правото
на собственост върху целият, описан в исковата молба, недвижим имот по давност. След
откриване на наследството, при смъртта на майка им през 2009 год., ищецът И.Д. и
ответникът Г.Д. са станали собственици на по 1/6 ид. част от имота. Още тогава баща им Й.
Д. е предекларирал в общинска администрация Сапарева баня, наследяването на имота и
през цялото време от тогава до настоящия момент ответникът е заплащал данъците си за
своята 1/6 ид. част, а ищецът ИВ. Й. ДЖ., след като през 2014 год. сключил с баща си
договор за покупко- продажба на недвижим имот, е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в
която е предекларирал имота, и в която сам е посочил ответникът като собственик на 2/12
(1/6) идеални части от имота. Твърди още, че до завеждане на исковата молба, никой не е
оспорвал собствеността на ответника върху наследствената му идеална част от имота.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно между страните, че ищецът ИВ. Й. ДЖ. и ответникът Г. Й. ДЖ. са
братя, чиито родители са Р. В. Д., б.ж. на с. Ресилово, починала на 16.06.2009г. и Й. Д. Д.,
б.ж. на с. Ресилово, починал на 07.11.2020г. На 12.06.1963г. ( което обстоятелство е видно и
от Удостоверение за наследници на изх. № Р-У-07- 74/27.05.2021 год., издадено от кмета на
с. Ресилово, общ. Сапарева баня.)
На 12.06.1963 год. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 9 дело №
456/ 1963г. недвижим имот родителите на страните закупили празно дворно място,
съставляващо парцел XI – 53 в кв. 9 по плана на с. Ресилово, Кюстендилски окръг с
урегулирано пространство от 828 към при съседи - от две страни улици, Н. С. Ш. и К. И. Ч.,
а по скица № 123/20.04.2021г. на Община Сапарева баня, представляващо УПИ III за пл. №
483 с площ 820 кв.м. съгласно улична дворищна регулации, утвърдени със Заповед №
213/12.09.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС гр, Сапарева баня при съседи: улица,
заключена между осови точки 170-171-154, улица, заключена между осови точки 172-171-
165, УПИ II – 484 и УПИ IV – 482.
Видно от нотариален акт 52 дело № 971/1984г., издаден от К. Б. – съдия при Станке
Димитровски районен съд на 21.09.1984 г., Й. Д. Д. дарява на ответника Г. Й. ДЖ. 1/2
идеална част от дворното място, представляващо тогава парцел XIV - 53 по регулационния
план на с. Ресилово, окръг Кюстендилски с урегулирано пространство 414 кв.м.
Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 63, том І, рег.
№ 1101, дело № 50 от 2014г. на нотариус Л. С. с район на действие РС - Дупница, Й. Д. Д. е
прехвърлил на ИВ. Й. ДЖ. собствеността на 4/6 (четири шести) идеални части от 406/820
кв.м. от поземлен имот III-483 попадащ в кв. 57, по регулационен план на с. *** област
Кюстендил с урегулирано пространство на целия парцел 820 кв. м. улична и дворищна
регулации утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Кмета на Община Сапарева баня,
при граници и съседи на парцела: улица заключена между осови точки 170-171, улица
заключена между осови точки 171-166, УПИ IV-482 – собственост на К. С. и С. С. и УПИ II-
484 – собственост на Д. Г. и И. Р. ВЕДНО с 4/6 (четири шести) идеални части от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, построена откъм улица заключена
между осови чоки 171-166, ведно със съответния процент ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, ВЕДНО с 4/6 (четири шести) ид. части от
построената в имота сграда от допълнително застрояване с предназначение „ГАРАЖ“, ведно
със съответния процент ид. части на сградата и правото на строеж върху мястото, ведно със
съответния процент ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, ведно с подобренията върху имота.
С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание наследство № 145, том III, рег. № 6472, дело № 489 от 2020г. на нотариус Л. С. с
район на действие РС – Дупница ответникът Г. Й. ДЖ. е признат за собственик на 1/6 (една
шеста) ид. част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена откъм улица заключена
между осови чоки 171-165, ведно със съответния процент ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, ВЕДНО с 1/6 (една шеста) ид. част от 406/820
кв.м. от урегулиран позлмлен имот III-483 попадащ в кв. 57, по регулационен план на с. ***
област Кюстендил с урегулирано пространство на целия парцел 820 кв. м. улична и
дворищна регулации утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Кмета на Община
Сапарева баня, при граници и съседи на парцела: улица заключена между осови точки 170-
171, улица заключена между осови точки 171-165, УПИ IV-482 и УПИ II-484.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.ка С. Я., В. И. К., С.
Г. Д. - дъщеря на ответника и племенничка на ищеца и Л. П. А.. От показанията на св. И.ка
Я. се установява, че до към 1998 година в имота имало стара къща, в която живеели
родителите и двамата братя и св. Я., която е бивша съпруга на ищеца И.Д.. Имало уговорка
между родителите на страните и страните старата къща да остане за И., а новата, която
построили - за Г., като началото на строежа на новата къща било 1984-1985 година,
участвали всички - и двамата братя и тя и родителите им. След 1983 година родителите на
3
двамата братя останали да живеят в старата къща. Тя ( бивша негова съпруга) с И. започнали
да правят ремонт на старата къща. Г., след като построи новата къща, не е имал спорове с
тях относно старата къща. За споровете между двамата братя разбрала след развода им. До
1989 година новата къща била напълно завършена. Тя с И. участвали и с пари, и с труд. В
старата къща живеели на втория етаж, а на първия - родителите на И. и Г.. До 1998 година
двамата им родители в старата къща са живели.
От показанията на свидетеля К. се установява, че имало уговорка старата къща на
единия (И.), а новата – на Г.. След като И. се оженил, преди Г. да се ожени започнал
строежът на новата къща. И. е помагал за строежа на новата къща, Г. имал отпред гараж,
работилница. Баща им живеел в старата къща. И. и П. му носели ядене, като те се
преместили се в Дупница и Г. го водил на лекар, И. и П. пазарували и спирали пред къщата,
И. кроял лозници до преди две години.
От показанията на свидетелката Д. се установява, че ищците не са живели в новата
къща, а ответникът и семейството му ползвали една стая от старата къща докато бил жив
дядо й – Й. Д., в момента нямат достъп на стаята, ищците я заключили, след смъртта на дядо
им. В една стая на първи етаж живеел дядо й, а семейството й ежедневно ползвали стаята,
имали хладилни и други вещи там, ищецът и съпругата му П. до преди 6 -7 години живеели
в старата къща, после в Дупница и само идвали да кроят лозниците.
От показанията на свидетеля А. се установява, че стоежа на новата къща започнал
1985-1986 година и завършил около 1992-1993 година. В старата къща живеел Й., И. и П.
имат и друг имот в село Ресилово, както и в село Самораново. Живеели на втория етаж на
старата къща до преди 5-6 години, И. го виждал миналата пролет да си крои лозниците.
Къщата не се обитава откакто е почнал Й., заключена е след смъртта му, за Й. Д. Г. основно
се грижел.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците следва да докажат фактите, от които
извеждат своите твърдения, а именно, че е собственици на процесния имот на соченото в
исковата молба придобивно основание – давностно владение.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че процесната
част от имота се явява наследствена за страните в процеса. По силата на наследяването,
наследникът който владее целия наследствен имот се явява държател на идеалните части на
другите сънаследници. Последните и без да държат имота са негови съвладелци като по
отношение на техните идеални части, положението на този, който упражнява фактическата
власт върху сънаследствения имот е аналогично на това на наемателя или на заемателя за
послужване на чужд имот. С това презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава,
че тя не е изобщо приложима в хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване.
Когато владението на целия наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците
или съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на
основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е
нотариално заверен и поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да
тече в полза на този наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е
необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на
намерението си да свои имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от
30.12.2010 г. по гр.д. № 217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК. Непротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след
смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец
на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
4
сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в
действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от
отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане
на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им
намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по предявен на основание
давностно владение иск за собственост, респ. както в случая - направено възражение за
придобиване на наследствен имот по давност с правно основание чл. 79 ЗС, за уважаването
на иска или възражението, не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е
ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години.
Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите
сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при
наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението, преминава
по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя
си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от
владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото
правоприемство за разлика от частното такова, винаги е еднородно (само добросъвестно или
само недобросъвестно като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на
правоприемника от това на праводателя му). В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от
1974 г. е прието, че намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия,
които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика
или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници и да са станали достояние на тези
съсобственици или сънаследници. Такива действия са отказът на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на
останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в
своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на
останалите наследници ( отдаването му под наем на трето лице и изричен отказ да се
заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този смисъл са решение №
635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о., решение № 6 от
22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени по реда на чл.
290 от ГПК. Не са такива действия: декларирането на имота в данъчните служби на
общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички
наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от
2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци,
както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки
съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата
вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло като стойност на необходимите и
полезните разноски за съсобствената вещ от един наследник, той може да иска от останалите
съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в
съсобствеността (в този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г.
на ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ
г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи,
че това не се отнася до консумативните разноски, свързани със служенето с общата вещ,
които се поемат от този от съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да
5
претендира припадащата се част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство
владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се
придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5
години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не
може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е
годно да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е собственик или,
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящият казус, съдът приема, че не са налице предпоставките, визирани в
хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС, тъй като първо не е налице предаване на владението
на целия наследствен имот на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с
останалите наследници или съсобственици на основание сключен между тях писмен договор
за доброволна делба, за да започне да тече в полза на този наследник или съобственик
придобивна давност за целия имот и да не е необходимо той допълнително да демонстрира
пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота, тъй като в настоящия
случай се установява, че до смъртта на наследодателя на ищеца Д. и ответникът Д.,
ответникът Г.Д. и семейството са ползвали част от спорния имот ежедневно (стая), това
ползване не е било отблъснато по никакъв начин от ищците до 07.11.2020г., едва когато те
заключили къщата и от когато същите демонстрират анимус домини пред ответника – това
се установява от от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Д. и св. А.,
при което съдът не може да направи извод за демонстриране на анимус по отношение на
предмета на делото преди посочената дата – 07.11.2020г,, доколкото събраните гласни
доказателства по делото чрез разпитаните свидетели съдържат данни за действия от страна
на ищците, които действия не са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да показват отричане владението на ответника по делото – не е било налице ограничаване на
достъпа до имота по отношение на ответника до 07.11.2020г. Приетата като писмено
доказателство – декларация по чл. 14 от ЗМДТ от ищеца И.Д. принципно няма значение за
демонстриране на анимус домини пред ответниците, както се посочи по - горе по отношение
процесните имоти, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС,
постановено на 06.08.2012г., но е индиция в случая за показване съзнание за своене на 1/6
идеална част от процесните имоти преди да закупи от баща си и общ наследодател негов и
на брат му 4/6 идеални части с договор, обективиран в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 63, том І, рег. № 1101, дело № 50 от 2014г. на нотариус Л. С.
с район на действие РС – Дупница.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че от страна на ищците И.Д. и П.
Дерманска не са доказани предпоставките за придобиване на собственост по давност на
406/820 идеални части от урегулиран позмлен имот № III за пл. № 483 с площ 820 кв.м.
ведно с построените в него през 1963г. жилищна сграда със застроена площ 79.50 кв.м. и
гараж, поради което искът – предмет на производството следва да се отхвърли, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищците следва да заплатят
на ответника сторените разноски в производството в размер на 500, 00 лв. за
възнаграждение за един адвокат съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. Й. ДЖ., ЕГН ********** и П. М. ДЖ., ЕГН
**********, двамата с адрес: *** срещу Г. Й. ДЖ., ЕГН **********, адрес: с. ***иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на 406/820 идеални части от урегулиран поземлен
имот № III за пл. № 483 с площ 820 кв.м. по плана на с. Ресилово съгласно улична и
дворищна регулации, утвърдени със Заповед № 213/12.09.1989г. на Председателя на ИК на
ОбНС гр, Сапарева баня при съседи: улица, заключена между осови точки 170-171-154,
улица, заключена между осови точки 172-171-165, УПИ II – 484 и УПИ IV – 482, ведно с
построените в него през 1963 год. жилищна сграда със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ИВ. Й. ДЖ., ЕГН ********** и П. М. ДЖ.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Г. Й. ДЖ., ЕГН **********, адрес: с.
***сумата в размер на 500, 00 лева, представляваща сторени в производството разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7