№ 22542
гр. София, 11.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20211110155814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление, вх. № .../28.09.2021 г., предявено от ПЛ. Д. Б., за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Л ИВ П..
Заявлението е неоснователно, тъй като не отговаря на императивните изисквания за
редовност, предвидени в нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК, която препраща към изискванията на
чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК. Това означава, че заявителят следва да посочи всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането.
Настоящият състав намира, че спорните права на вземания не са достатъчно
индивидуализирани. Като всяко гражданско субективно право, правото на парично вземане
/притезанието/ винаги е част от правоотношение, възникнало между страните, което следва
да бъде индивидуализирано с правопораждащ го юридически факт, със страните и
съдържанието на възникналите права и задължения.
В случая заявителят не е изпълнил това изискване и претендираното вземане не е
индивидуализирано. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем, но не става
ясно кой какви задължения е имал, и дали задълженията са изпълнени, не е посочено и при
какви условия длъжникът е изпаднал в забава, за да се обоснове изискуемост. Изискванията
за редовност се отнасят до заявлението, поради което не е допустимо правопораждащите
вземанията факти да се извличат от съда въз основа на приложени към заявлението
документи и доказателства, като представянето им не санира нередовността на заявлението.
Съдът преценява документите, само в случаите на чл.417 и сл. ГПК, за да провери
редовността на документа и дали същият удостоверява съществуването и изискуемостта,
1
именно на описаните в заявлението вземания.
Целта на заповедното производство е да се установи дали длъжникът оспорва
вземането, но без изложение на фактите, които го пораждат, същият обективно не е в
състояние да вземе становище по претенцията, тъй като последната не е конкретизирана в
достатъчна степен. В този смисъл правото на длъжника за защита, е нарушено.
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.
410 ГПК, районният съд е длъжен да постанови разпореждане, с което да откаже издаването
на заповед за изпълнение. Няма пречка заявителят да предяви претенцията си чрез сезиране
на съда с последващо редовно заявление.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 3.../28.09.2021 г., предявено от ПЛ. Д. Б., за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Л ИВ П..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2