Р Е Ш
Е Н И Е № 126
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение- девети състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година,
след публично съдебно заседание на
двадесет и втори януари 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Елена
Димова, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2767 по описа
за 2019 година, за
да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от ищеца в
първоинстанционното производство И.Л.Т., чрез адвокат С.М.,***, с която се
обжалва Решение № 3803/ 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 469/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК за сумата от 315.17 лева, представляващи
главница по договор за кредит сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,
прехвърлени на ответника като цесионер.
Предявяват се оплаквания, че първоинстанционният съд е
установил правилно фактическата обстановка, но е приложил неправилно
материалния закон и задължителните указания по приложението му съгласно
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС. Въпреки това, обаче, и в разрез с постановките в Тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 2 от 2013г по описа на ОСГТК на ВКС е прието от първата инстанция, че молбата за образуване на новото изпълнително дело № 75 от 2018 г. от дата 12.01.2018 г. е прекъснала давността. В тази насока
се заявява, че съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение,
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др..
Счита се, че
съображенията за това, че образуването на ново изпълнително дело е активност на
кредитора за удовлетворяване на вземанията си, не може да бъде споделено, тъй
като активността на взискателя се изразява в извършването на различни по вид
изпълнителни действия и съответно заплащането на разходите за тях.
Прието е с
горецитираното тълкувателно решение, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Заявява се че, поради горните приети
постановки в т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 от 2013 г.
по описа на ОСГТК на Върховен касационен съд, не може да се приеме, че
образуването на изпълнително дело прекъсва погасителната давност за вземанията
по изпълнителния лист, представлявайки изпълнително действие. В разрез с
постановките на ТР по т.д.№2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието от
районния съд, че молбата за образуване на новото изп. дело № 75/2018г. от дата
12.01.2018г. е прекъснала давността.
Освен
това, се заявява, че са неправилни и изводите на първоинстанционния съд за
това, че запорът върху
несеквестируемо възнаграждение е наложен,
макар, и да не може да се изпълнява и съответно поради тези причини е налице
валидно извършено изпълнително действие на 22.03.2013 г., с налагане на запор
върху несеквестируемо трудово възнаграждение, за което работодателят е
отговорил, че е такова.
Твърди се, че
съгласно горепосочената уеднаквена съдебна практика не може да се приеме, че запорът на несеквестируемо вземане е
наложен като обезпечителен запор и е предприето надлежно изпълнително действие.
С оглед на гореизложеното се счита, че
неправилен е изводът на съда, че с
изпратения запор върху трудово
възнаграждение е наложен запор върху вземане за трудово възнаграждение и на
тази дата - 22.03.2013 г., е прекъсната давността. В разрез с постановките на
ТР по т.д.№2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието от районния съд, че
молбата за образуване на новото изп. дело № 75/2018г. от дата 12.01.2018г. е
прекъснала давността.
Ето защо се
заявява, погасителната давност към датата на подаване на исковата молба да е
изтекла за главното задължение по изпълнителния лист, което обосновава
неправилността на първоинстанционното съдебно решение.
Моли се, да
бъде постановено решение, по силата на което да се отмени като неправилно
Решение № 3803 от 14.10.2019 г. по гр. дело № 469 от 2019 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХVІІІ състав, в обжалвана част, и да се постанови ново
правилно такова, по силата на което да признаете за установено по отношение на И.Л.Т.,
че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, сумата в общ размер на 315,
17 лв. - главница по договор за потребителски кредит, за което вземане е
издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 5386/ 2012 г. по описа на
Районен съд - Пловдив и е предприето принудително изпълнение по изпълнително
дело № 75 от 2018 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие -
района на Окръжен съд – Пловдив.
Претендират се
разноски в двете съдебни инстанции.Не са ангажирани нови доказателства по
въззивното дело.
С писмен
отговор на въззиваемото дружество “Кредит
Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юрк. К.Т., се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба; претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Не се ангажират нови
доказателства.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
За да постанови решението в обжалваната
част, с която отхвърля предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, районният съд излага съображения: Предвид доказателствата по делото, приема, че последното
валидно изпълнително действие по първоначално образуваното изп.дело № 2429/12г.
на ЧСИ Константин Павлов, е наложеният на 22.03.2013г. запор върху трудово
възнаграждение на ищеца; при което
погасителната давност за вземането следва да се счита прекъсната на 22.03.2018г.,
поради което по отношение на главницата давността изтича на 22.03.2018г. С
молба от 12.01.2018г. е образувано новото изпълнително производство срещу
ищеца, като с подадената от ответника молба за образуване е прекъсната
погасителната давност; като аргументи в тази насока извлича от института на
погасителната давност. С оглед основната цел на този правен институт да
дисциплинира кредиторите, които под страх от погасяване на вземането, следва да
проявяват активни действия във връзка с неговото събиране, в случая, проявената
активност от страна на кредитор следва да бъде толерирана, като се изключи
възможността вземането да бъде погасено заради длъжник, който с недобросъвестно
поведение би могъл да не изпълнява задълженията си заради това, че не притежава
имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, поради което принудителното
изпълнение да се окаже неуспешно. При което и приема, че предявеният
отрицателен установителен иск относно главницата следва да бъде отхвърлен.
Въззивният съд приема
за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към
които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна,
въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на
въззиваемата страна, след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените
по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят във
въззивното производство относно установени, с допустими доказателства в
първоинстанционното производство, обстоятелства:
От приложени,
образувани срещу длъжника И.Л.Т., изпълнителните дела- изп.дело № 2429/2012г. и
изп.дело 75/2018г. по описа на ЧСИ
Константин Павлов, е видно, че на 25.09.2012г. по молба на
взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 2429/2012г. на ЧСИ Константин Павлов. С
молбата е възложено на съдебния изпълнител да предприема всички необходими
действия по събиране на вземането на основание чл. 18 от ЗЧСИ; приложен е
изпълнителен лист в оригинал, /впоследствие, върнат на новия взискател след
прекратяване на делото/, от който е видно, че взискателят има вземания към
длъжника както следва: 315,17 лв. главница по договор кредит; 45,83 лв.
–възнаградителна лихва за периода от
19.07.2010 г. до 06.09.2010 г., 52,80 лв. – мораторна лихва за периода
09.08.2010 г. – 28.03.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на дължимата сума,
както и 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По първоначално образуваното
изп. дело е извършено проучване на имуществото на длъжника. На 22.03.2013г. е
изпратено запорно съобщение до „Информа“ ЕООД – работодател на ищеца, получено
от същия на 27.03.2013г. В отговор, работодателят заявява, че лицето получава
доход, който се явява несеквестируем, поради което счита, че не следва да се
правят удръжки от възнаграждението. Освен това, заявява, че длъжникът бил в
процес на прекратяване на трудовото си правоотношение – за което бил отправил
едномесечно предизвестие – приложено, ведно със заповед за прекратяване на ТПО
към отговора на работодателя.
На 01.09.2015г. е
изпратено запорно съобщение до ТД на НОИ, гр. Пловдив, с което е поискано
налагане на запор върху получавана от длъжника пенсия, същият отново не е
изпълняван, тъй като доходът на лицето бил несеквестируем.
На основание
договор за цесия, като взискател по посоченото дело е конституиран ответникът -
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. С постановление от 23.10.2017г.
изпълнителното дело е прекратено на основани чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а
изпълнителният лист в оригинал – върнат на взискателя.
С молба от
12.01.2018г. срещу ищеца е образувано ново изпълнително дело № 75/2018г. по
описа на ЧСИ Павлов, във връзка с което е предявен настоящият иск. С молбата е
възложено на съдебния изпълнител да предприема всички необходими действия по
събиране на вземането на основание чл. 18 от ЗЧСИ; приложен е изпълнителен лист
в оригинал.
Спорни са
въпросите, въведени в оплакванията на жалбоподателя, ищец, дали молбата за
образуване на новото изпълнително дело № 75 от 2018г. от дата 12.01.2018г. е
прекъснала давността, както и дали запорът върху вземане за трудово
възнаграждение - от 22.03.2013г., което е несеквестируемо вземане към момента
на връчване на съобщението на третото лице-работодател, е прекъснал давността.
Видно е от молбата
от 12.01.2018г. за образуване на изпълнително дело № 75/2018г., че със същата
се възлага от взискателя “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД на ЧСИ Константин Илиев правомощията по чл.
18 от ЗЧСИ. При което, в случая, следва да се приеме и от въззивния съд, че
тази молба за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат
правата по чл. 18 от ЗЧСИ, е редовна, /съгл.чл. 426 ал.1 и ал. 2 от ГПК/ и води
до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
В т.н.
неоснователно е оплакването, че приемането на молбата за образуване на
изпълнително дело за прекъсваща давността е в противоречие на приетото с ТР по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В случая, не се касае, само, до молба за
образуване на изпълнително дело, но за такава молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща в себе си и възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ,
като възлагането спрямо ЧСИ да определя начина на изпълнение представлява и
съставна част от изграждане на самото принудително изпълнение.
Видно е, че на 22.03.2013г.
върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор, като в този случай трудовото възнаграждение е
било в размер под установения за страната секвестируем минимум.
Видно е от
съдържанието на ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че
същото, изрично, прогласява
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана за прекъсващи
давността предприети изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ, /независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал.
1 от ЗЧСИ/. При което, следва да се приеме и от въззивния съд, че запорът върху
трудово възнаграждение, макар и в несеквестируем размер, безспорно, съставлява
допустимо и валидно изпълнително действие. В т.н. и от разпоредбите на
чл.507/3/,чл.508/2/от ГПК следва, че налагането на запор на вземане на длъжника
се извършва с получаване на запорното съобщение от третото лице, като не е от
значение за налагането на запора размерът на това вземане, респективно, дали
този размер се отразява на секвестируемостта на това вземане Това, че не могат
да се извършват удръжки върху несеквестируема част на вземането, е неотносимо
към налагането на запор, който изпълнява обезпечителна функция. При увеличение
на трудовото възнаграждение над несеквестируемия минимум, запорът ще породи
своите последици и длъжникът няма да може да се разпорежда със секвестируемата
сума, която ще може да бъде преведена по сметка на ЧСИ.
В т.н.
неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не можело да се извършва
запор върху несеквестируемо вземане, тъй като и кредиторът/взискател не може да
бъде санкциониран за бездействие в случаи, при които предприетите от него действия
не са довели до желания резултат, само поради обстоятелството, че длъжникът не
разполага с имущество, годно да удовлетвори вземането на взискателя; което би
било и в противоречие с целите на принудителното изпълнение и института на
погасителната давност.
Предвид изложените
съображения въззивният съд приема за обосновано и правилно решението на
районния съд в обжалваната част, поради което същото следва да бъде потвърдено,
ведно със законните последици.
Поради
неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК
въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК, платимо от жалбоподателя; което се определя от въззивния съд в
размер на 150 лева, предвид обстоятелството, че делото не е с висока сложност
откъм фактическа и правна страна, както и поради това, че във въззивното
производство не са събрани нови доказателства, както и не са изложени нови
правни доводи, различни от, вече, изложени в първоинстанционното производство.
В останалата част,
с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен, решението на
районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Решението на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
на 14.10.2019г. Решение № 3803 на Пловдивския районен съд, гражданско
отделение, ХVІІІ състав, по гражданско дело № 469 по описа на съда за 2019
година, В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Т.
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружеството сумата от 315,17 лева главница по договор кредит сключен
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията, по който договор са
прехвърлени с договор за цесия на “Кредит Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, за които
суми е издаден изп.лист по ч. гр. д. № 5386/2012 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА И.Л.Т., ЕГН **********,***, да заплати на “Кредит
Инкасо Инвестмънтс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, ет. 2, сумата
от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по въззивното дело.
В останалата част,
решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280 ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/