Р Е
Ш Е Н
И Е
№
261633
гр.
Пловдив, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав :
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13314 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника А.К.К., ЕГН
********** иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите,
които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5486/2019 г. на ПРС, ІV бр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството
на потребител на основание Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, т.к.
е собственик, респ., ползвател на
водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е
предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на
канална вода за периода от 26.03.2008 г. до
20.03.2019 година в размер на 972,18 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към
главницата за периода 30.06.2008 г. – 28.02.2019 г. в размер на 187,66 лева, за
обект, находящ се в ****
Ищецът твърди, че отношенията
между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия,
приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди,
че в имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода.
Твърди, че е
поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника
в качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните
съществуването на парично вземане в размер на 972,18 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към
главницата за периода 30.06.2008 г. – 28.02.2019 г. в размер на 187,66 лева.
В писмения
отговор особения представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5486/2019
г. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника, и от същия е постъпило
възражение, като искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и
К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. По
производството се претендират потребени количества вода за периода 26.03.2008 г. до 20.03.2019 г.. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че
потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то
той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. С
отговора на исковата молба ответникът не оспорва да е ползвател на ВиК услуги.
Следователно ответникът като наемател на процесния общински имот, находящ се в
гр. П., ул*****
има качеството потребител с открита на свое
име партида при ищеца като потребител с № ***** поради което за него възниква
задължение за заплащане на потребената и отведена вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
(чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма спор, че отношенията между
страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.
Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото няма релевирани такива, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, ето защо,
съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди
на отчитане.
В последното с.з. юрк. Н. е заявила, че ответникът е изплатил
задълженията си, като дължими единствено са направените от ищеца разноски по
заповедното и исковото производство. С оглед настъпилия след предявяване на
иска факт на плащането, който е от значение за спорното право, исковете следва
да се отхвърлят.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца
ще се присъдят разноските в заповедното и исквото производсво, които възлизат
на общата сума от 550 лева.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК **** против
А.К.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дължимостта на парично вземане, представляващо услуги по доставка на
питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 26.03.2008 г. до 20.03.2019 година в размер на 972,18 лева;
мораторна лихва към главницата за периода 30.06.2008 г. – 28.02.2019 г. в
размер на 187,66 лева, за обект, находящ се в град П. ул. ***** ведно със законната лихва върху сумата от
972,18 лв., считано от 09.04.2019
г. -датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5486/2019г. на
ПРС, ІV бр. с., поради плащането им в хода на производството.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН ********** да
заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД с ЕИК ****сумата от 550 лева разноски по заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.