МОТИВИ
към присъда по НОХД № 694 по описа на Карловския
районен съд за 2018год.
Районна Прокуратура – К.
е повдигнала обвинение против подсъдимия П.В.М. за това, че на 14-15.04.2018 г. в с. П., обл.
П., от владението на М.С.М., ЕГН ********** без негово съгласие и с намерение
противозаконно да бъдат присвоени е отнел чужда движима вещ, която не е била
под постоянен надзор, а именно женски кон на стойност 1950 лв. - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – К.
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия М. да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде
редуцирано по реда на чл. 58а от НК с една трета и да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
В наказателното
производство няма конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият М. се е признал за виновен по обвинението, като
при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се
събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда
съжаление и критичност. Защитникът на
подсъдимия пледира за минималното наказание. Подсъдимият се солидаризира със
защитата си.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,
обясненията му от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите М.С.М., М.Т.Т., А.А.М., Р.Г.Р., А.Д.Г., М.С.М., Д.Г.Л., В.М.Д., З.Й.С., А.А.Д., И.Т.,К.М., М.Ш.З., Д.К.К., справки за лице, справка за регистрация на лице в ЦПР, заповед за
задържане, справка за лице АИС БДС, справка за съдимост и характеристична
справка на подсъдимия, справка от РС ИН Стара Загора, справка от ГД ИН София, заключение
на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., намери за
установено следното:
Подсъдимият П.В.М.,
ЕГН ********** е
роден на *** ***. С адрес за призоваване с. П., ул. ***, № **. ***. С присъда по НОХД № 116/2003г.
по описа на Районен съд Казанлък, влязла в сила на 24.12.2003г., за
престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание
чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години. С присъда по
НОХД № 31/2004г. , влязла в сила на 23.10.2004г. за престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 2 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, извършено на
16.03.2003г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК посоченото наказание е групирано с това по НОХД № 116/2003г., като му е
определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
На основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на определеното общо най-тежко наказание е отложено с изпитателен
срок от две години.
С присъда по НОХД №
818/2012г. по описа на Районен съд
Казанлък, влязла в сила на 07.03.2006г. за извършено на 25/26.02.2004г.
престъпление по чл. 195 ал. 1 т.2, 5 и 7 вр. чл. 28
ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години
при първоначален режим на изтърпяване общ. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е
постановено да изтърпи отделно и наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца по НОХД № 116/2003г. при първоначален общ режим.
Наказанията са изтърпени на 01.07.2008г.
С присъда по НОХД №
636/2014г. по описа на Районен съд Казанлък, влязла в сила на 06.08.2014г. за
престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. ал. 1 от НК,
извършено от 01.02 до 19.02.2014г., му е наложено наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, два пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от девет месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в
рамките на една година. Наказанието е изтърпяно на 19.05.2015г.
Пострадалият – св. М.С.М.
***. От около година притежавал кон – женски, червен на цвят, среден на ръст,
подкован. На 14.04.2018 г. М. завързал коня си да пашува
– в близост до ромската махала на с. П. зад къщата, в която живеел. През това
време конят бил оставян без постоянен надзор, на общодостъпно място. Сутринта
на 15.04.2018 г., около 06:30 ч. М. отишъл до мястото, където бил завързал коня
си, но конят липсвал. На място бил само металния кол, като липсвало и въжето, с
което бил вързан коня за металния кол.
В резултат на
извършените от органите на МВР оперативно издирвателни
мероприятия бил установен извършителят на кражбата – подсъдимият П.М.. На
14.04.2018 г. М. *** и около 21:15 часа
разговарял със свидетелите Р.Г.Р., А.Д.Г. и М.С.М., Д.Г.Л. като ги попитал
колко е часа и дали ще успее да хване влака за гр. К.. Първоначално М. тръгнал
в тази посока, но след това се върнал и им казал, че няма да може да хване
влака. След това посочените свидетели се прибрали.
Подсъдимият М. знаел, че
М.М. има кон, който връзва в близост до
трансформатора в края на с. П. и решил да го открадне и продаде, тъй като имал
нужда от пари. След като вечерта на 14.04.2018 г. или в ранните часове на
15.04.2018 г. взел коня на М.М., се прибрал до дома,
в който живеел, взел каруцата и коня на брат си и заедно с тях тръгнал към гр.
Казанлък, където знаел, че на следващия ден има пазар за животни с намерението
да продаде коня на М.М.. На сутринта братът на подсъдимия
– св. А.А.Д., установил че конят и каруцата му ги
няма и предположил, че брат му ги е взел, както правил често. След като се
свързали по телефона св. Д. разбрал, че брат му е в гр. К.и го чакал там. Св. Д.
също отишъл в гр. К., където видял брат си с каруцата и коня му, както и
втори кон, който св. Д. познал, че е на М.М.. Подсъдимият
М. обяснил на брат си – св. Д., че е закупил коня от М.М..
В гр. К.конят бил
продаден на св. М.Ш.З., който познавал подсъдимият М.. Преговорите било водени
от брата на М. – св. Д.. Конят на пострадалия М. бил продаден за сумата от 520
лв., а след това конят и каруцата на св. Д. били продадени на св. Д.К.К. за сумата от 350 лв.
След като продали двата
коня подсъдимият М. и св. Д. се върнали с такси до с. П., общ. К..
От изготвената по делото
съдебна стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на един женски
кон, червен на цвят, среден на ръст, на 10 години, подкован, жребен е 1950 лв.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите М.С.М., М.Т.Т., А.А.М., Р.Г.Р., А.Д.Г., М.С.М.,
Д.Г.Л., З.Й.С., А.А.Д., И.Т., К.М., М.Ш.З., Д.К.К.. Показанията на
тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие
помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Между тях не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Съдът възприема обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, съответстващи на кредитираните от съдебния състав
доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият
прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както
в гласните, така и писмени доказателства, справки за лице, справка за регистрация на лице в ЦПР, заповед за
задържане, справка за лице АИС БДС, справка за съдимост и характеристична
справка на подсъдимия, справка от РС ИН Стара Загора, справка от ГД ИН София,
заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., което
заключение съдът намира за изготвено с необходимите професионални знания и го
кредитира.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият П.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 195, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Същият на 14-15.04.2018
г. в с. П., обл. П., от владението на М.С.М., ЕГН **********
без негово съгласие и с намерение противозаконно да бъдат присвоени е отнел
чужда движима вещ, която не е била под постоянен надзор, а именно женски кон на
стойност 1950 лв.
Подсъдимият е извършвал
отнемане на вещ, върху която е установил своя трайна фактическа власт, като е
отнел възможността на владелеца да се
ползва от нея, отдалечавайки я от местопрестъплението и е установил своя
такава.
Налице е и
квалификацията на деянието по т.2 на ал.1 на чл.195 от НК с оглед
обстоятелството, че конят, предмет на престъплението, представлява вещ,
оставена без постоянен надзор, тъй като поради естеството си пашува на общодостъпно място, поради това се явява оставен
на обществено доверие.
Престъплението е
извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че
движимата вещ, която отнема е чужда, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата
власт върху нея на лицето, което е оправомощено да я
упражнява и че ще осъществи своя такава и е целял този резултат.
Налице е и особения
субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимия да свои предмета на
престъплението. Той е искал и се е разпоредил с него в свой интерес.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
в което е обвинен.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимия съдът съобрази, че за престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, в което е обвинен М., предвиденото наказание е лишаване
от свобода от една до десет години.
Относно определяне на
наказанието на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372
ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а. В случая
според съда следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК. При индивидуализация на
наказанието като смекчаващи обстоятелства съдът прецени признанието на вината в
досъдебното производство, съдействието за разкриване на обективната истина по
делото, изразената критичност и добросъвестното му процесуално поведение.
Същите съдът счита, че не са многобройни или изключителни, като се има предвид
стойността и вида на отнетото. От друга страна съобрази, че М. е осъждан. Отчете обаче, че две от осъжданията са за
деяния, извършени като непълнолетен, а от останалите е изминал значителен
период от време, като едното от тях е за леко престъпление.
Затова съдът за това престъпление определи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в
размер близък до минималното предвидено за престъплението, а именно една година
и шест месеца лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва
да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета или полученото след
редукцията наказание за подсъдимия се явява една година лишаване от свобода.
Така определеното
наказание на подсъдимия съдебният състав счита за справедливо и способстващо за
изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално
ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване
на престъпни деяния в бъдеще.
По отношение
изтърпяването на така определеното
наказание съдебният състав е на становище, че следва да постанови реалното
изтърпяване за подсъдимия. По отношение на М. не са налице формалните основания
на чл. 66, ал.1 от НК, същият е бил
осъждан към момента на извършване на престъплението на лишаване от свобода, като
от изтърпяването на същото са минали повече от пет години, поради което съдът
определи на основание 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, подсъдимият М. да изтърпи така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година при
първоначален общ режим. Приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК,
времето от 19.07.2018г. до 20.07.2018г.,през което е бил задържан по настоящото
производство по ЗМВР.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на
МВР, сумата от 23.46 лв., представляващи разноски, направени в досъдебното
производство.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПВ