МОТИВИ към присъда по НОХД № 4767/2019 г. по описа на ПРС, VІІ
н.с.
Районна прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала обвинение
срещу Д.Д.Я. за това, че за периода от месец ноември 2010 г. до месец май
2019 г., включително в гр. Пловдив, както следва:
- от месец ноември 2010 г. до месец юли 2017г.
включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение на Районен съд
гр.Пловдив по № 155/15.12.2008 г. постановено по гр. дело 2605/2008 г., влязло
в сила на 20.01.2009 г. да издържа свои низходящ - детето си И.Д.Я. ЕГН:**********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 81 / осемдесет и една/ месечни вноски по 60/ шестдесет/ лева
всяка или общо в размер на 4860.00/четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лв.,
- от месец
август 2017г. до месец май 2019г. включително в гр. Пловдив, след като е бил
осъден с решение на Районен съд гр.Пловдив по № 2047/23.06.2017 г. постановено
по гр. дело 2006/2017 г., влязло в сила на 29.07.2017 г. - да издържа свой
низходящ - детето си И.Д.Я. ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 /
двадесет и две / месечни вноски по 170/ сто и седемдесет/ лева всяка или общо в
размер на 3740.00/три хиляди седемстотин и четиридесет/ лв., или обща сума
8600.00 /осем хиляди и шестстотин/ лева - престъпление
по чл.183, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло по реда на глава 27
от НПК.
В качеството на частен
обвинител по делото е конституиран И.Д.Я.. Същият се представлява от адв. Б. в
процеса.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и
да му се определи и наложи по-лекото измежду предвидените наказания, а именно
наказание пробация за срок от една година и шест месеца при двете задължителни
пробационни мерки и периодичност на срещите три пъти седмично.
Процесуалният
представител на частния обвинител – адв. Б.,
сочи, че поддържа становището на прокурора. Моли да се присъдят
сторените разноски в настоящото производство при условията на чл.38 от Закона
за адвокатурата.
Защитникът на подсъдимия
- адв. К., моли да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и
въпреки високия размер на дължимите вноски за издръжка, да се определи
наказание пробация, но същото да бъде ориентирано към минимума.
Подсъдимият Я. признава
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, като дава кратки обяснения,
сочи, че поддържа становището на защитника си и изразява съжаление. Моли да му
се наложи наказание „Пробация“.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Д.Я. е роден на ***г. в гр. ***, живущ ***, ***, български
гражданин, средно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.
През 2003г. в гр.Пловдив свидетелката
С.Я. и подсъдимият Д.Я. сключили граждански брак. С Решение на Районен съд
гр.Пловдив по гр. дело № 685/2007 год. /в сила от 27.07.2007 г./ бракът бил
прекратен, упражняването на родителските права над детето родено по време на
брака – И.Я. /роден през 2005г./ било предоставено на майката, а бащата бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева.
След развода майката и детето
останали да живеят в гр.Пловдив, а бащата се преместил в гр.Ямбол.
Впоследствие майката – свидетелката
Я., на два пъти сезирала Районен съд гр.Пловдив – съответно с Решение от
15.12.2008г. по гр. дело № 2605/2008г., влязло в сила на 20.01.2009г. месечната
издръжка била увеличена на 60 лева. С Решение на Районен съд гр.Пловдив от
23.06.2017г. по гр. дело № 2006/2017 год., влязло в сила на 29.07.2017г.
месечната издръжка била увеличена на 170 лева.
Първоначално бащата
инцидентно заплащал дължимата издръжка /платените от него суми покриват размера
на издръжката до месец октомври 2010 год. включително/, а впоследствие изцяло
преустановил плащането.
Така описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно установена от събраните по
делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства, съдът приема за
установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелката С.Я., дадени в рамките
на досъдебното производство, като логични, последователни и в съответствие със
събраните по делото писмени доказателства.
Направеното
от подсъдимия в съдебно заседание, а и още на досъдебното производство,
признание на вината е напълно съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Признанията на подсъдимия
намират опора, както в посочените гласни, така и в събраните писмени
доказателства – справка АИС „БДС“, справка за съдимост, характеристична справка.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и съществени
непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения
в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за
което е повдигнато обвинение, белези.
При така установеното,
от правна страна, съдът намира, че подсъдимият Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 НК, защото за периода
от месец ноември 2010 г. до месец май 2019 г., включително в гр. Пловдив, както
следва:
- от месец ноември 2010 г. до месец юли 2017г. включително в гр. Пловдив,
след като е бил осъден с решение на Районен съд гр.Пловдив по № 155/15.12.2008
г., постановено по гр. дело 2605/2008 г., влязло в сила на 20.01.2009 г. да
издържа свои низходящ - детето си И.Д.Я. ЕГН:**********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 81
/осемдесет и една/ месечни вноски по 60/ шестдесет/ лева всяка или общо в
размер на 4860.00/четири хиляди осемстотин и шестдесет/ лв.,
- от месец август 2017г. до месец май 2019г. включително в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с решение на Районен съд гр.Пловдив по №
2047/23.06.2017 г. постановено по гр. дело 2006/2017 г., влязло в сила на
29.07.2017 г. - да издържа свой низходящ - детето си И.Д.Я. ЕГН:**********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 22 / двадесет и две / месечни вноски по 170/ сто и седемдесет/
лева всяка или общо в размер на 3740.00/три хиляди седемстотин и четиридесет/
лв., или обща сума 8600.00 /осем хиляди и шестстотин/ лева.
От събраните по делото
непротиворечиви доказателства
категорично се установява, че подсъдимият е знаел за своето задължение,
неговият размер, като не е направил необходимото за осигуряване на неговото
редовно изпълнение, независимо, че е бил работоспособен.
Не са налице доказателства по делото относно
наличие на заболявания у подсъдимия или
други пречки, които да го поставят в обективна невъзможност да не може да
работи и да получава доходи. Не се установява да са били налице някакви
непреодолими пречки за това подсъдимият да не може да изплаща издръжката, които
да са извън неговата воля. Няма и данни същият да е с намалена трудоспособност,
като все още се намира в работоспособна възраст.
От субективна страна
престъплението е било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, а очевидно е и допускал настъпването на
общественоопасните му последици.
Относно наказанието,
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид
императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, действително е обвързан
с приложението на чл.58а от НК. В разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК се
предвиждат алтернативно наказанията лишаване от свобода и пробация, като съдът,
като прецени, от една страна, обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан,
изразил е съжаление за извършеното, счита, че следва да определи и наложи
по-лекото от двете предвидени наказания, а именно наказанието пробация. Затова и като отчете
посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, а също и като взе
предвид изключително дългият период на
бездействие от страна на подсъдимия, свързано с осъществяване признаците на
престъплението, счита, че следва да се уважи предложението на прокурора, като
се наложи наказание пробация, но за по-кратък от предложения срок. Като
справедливо, както и съобразено с личността на извършителя и целите на
наказанието съдът определи наказанието пробация при двете задължителни
пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” и задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година за всяка от тях
и периодичност на регистрацията от два пъти седмично.
Подсъдимият Д.Д.Я. следва да бъде осъден да заплати на частния
обвинител И.Д.Я., с ЕГН ********** чрез майка му С.И.Я. сумата от 500
/петстотин/ лева, направени разноски за платен адвокатски хонорар на основание
чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, вр. чл.13, ал.1, т.2 от
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения /отменена на 15.05.20г./
По делото не са
направени разноски.
Причини за извършване на
деянието - незачитането на установения в страната правов ред и неглижиране на
родителските задължения.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ
