Р Е Ш Е Н И Е
№ 531/30.6.2021г.
Гр.Пазарджик, 30.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки
административен съд, IХ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар: Антоанета Метанова
като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1299 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
27, ал. 5 във вр. с ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК /Данъчно –
осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано е по жалба на „Блатница Суит
Хаус“ ЕООД ,
ЕИК 20180176, със седалище и адрес на управление : гр.Велинград, обл. Пазарджик, ж.к. Чепино
, ул. „Легоринец“ № 4 представлявано от Б. Р. подадена чрез адв.
Т. М., САК , със съдебен адрес *** Миладинови , № 16, ет.3, ап.5 , против Акт
за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №13/311/000689/3/01/04/01, изх. № 01-2600/628/21.09.2020 издаден от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД , е
определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер от 250 296, 96 лв., представляващо определената като окончателнабезвъзмездна финансова помощ от изплатената
субсидия за финансово подпомагане по сключен договор №13/311/00689/19.11.2014
г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности „ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските район /ЕЗФРСР/.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при несъобразяване с целта на закона. Поддържа се , че в конкретния
случай ,приложима е не нормата на чл. 27 ал.7 ЗПЗП, както е посочено в
оспорения акт, а чл. 27 ал.6 ЗПЗП, поради което и административният орган
незаконосъобразно е издал акт за установяване на публично вземане по реда на
ДОПК, вместо да пристъпи към реализиране на процедурата по чл. 70 ал.1 т.7
ЗУСИСИФ за извършване на финансова
корекция. Поддържа се , че актът е издаден в нарушение на чл. 59 ал.1 и ал.2 АПК, тъй като не съдържа дата на издаването , а само датата на неговото
извеждане по съответния регистър. Жалбоподателят оспорва констатациите на
административния орган по отношение отразеното неизпълнение на финансовите
показатели, заложени в предварително одобрения бизнес план – част от заявеното
за подпомагане проектно предложение, като счита, че неправилно е ангажирана
отговорността му за неспазване на количествените показатели при изпълнението на
прогнозния план. В този смисъл се излагат подробни съображения за това , че не
били налице визираните от административния орган нарушения на т. 4.12, 4.18 и 4.4 от договора, респективно на чл. 46 ал.1
и ал.2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311"Разнообразяване
към земеделски дейности „ от ПРСР за
периода 2007-2013 г. Заявява се, че предметът на инвестицията в случая е
реализиран и с това се изпълва и хипотезата на т. 4.18 от договора. Поддържа се
, че в хода на административното производство по никакъв начин не било
доказано, че проектът е нежизнеспособен съгласно легалното определение дадено в
параграф 1 т.6 ДР на Наредба № 30 / 11.08.2008 г. Оспорват се фактическите
констатации на органа, като се твърди, че същите не водят до липсата на жизнеспособност
на инвестицията и проекта като цяло, още повече, че при проверката е обхванат
част от 10-годишния период, заложен в бизнес плана. Чрез жалбата се оспорват и
констатациите на административния орган, свързани с неизпълнение на заложените
от ползвателя на помощта показатели по отношение откриването на нови работни
места, като се твърди, че в тази част с оглед даденото от законодателя легално
определение за устойчива заетост на инвестицията, бизнес планът е изпълнен.Освен
това се поддържа, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова
помощ е определен въз основа на Правила
/ ДВ .бр.69 /30.08.2019 г., които са приети близо 5 години след подписване на
договора и не би следвало да са
прилагат, тъй като не са били предвидени към дата на сключване на договора –
нито в самия договор, нито ЗПЗП, нито в Наредба № 30/2008 г. Като цяло се
отрича наличието на всякакво материалноправно
основание, което да доведе до ангажиране отговорността на жалбоподателя по
сключения договор. По подробно изложени съображения за незаконосъобразността на
оспорения АУПДВ, както в жалбата, така и в представените по делото писмени
становища и бележки, е направено искане за неговата отмяна и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, както и заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
по жалбата – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена. С изложени подробни съображения се заявява, че АУПДВ е издаден от
компетентен административен орган в рамките на предоставените му по закон
правомощия, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие и при правилно приложение на относимите
материалноправни разпоредби. Обосновават се аргументи
за правилност и законосъобразност на приложения от административния орган
процесуален ред за извършване на последващата плащането
проверка, установяването на описаните в АУПДВ нарушения, както и видът на
следващата се санкция и актът, в който тя е обективирана.
Посочва се, че с оглед констатираното нарушение – неизпълнение на договорните и
законови задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, обосновано от
правна и фактическа страна е определено, като подлежащо на възстановяване,
публично държавно вземане. Оспорват се изцяло доводите за наличието на
жизнеспособност и устойчива заетост на инвестицията с оглед последващото
неизпълнение на заложените от самия жалбоподател показатели в бизнес плана.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в т. ч. и заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
:
Във връзка с процедура по кандидатстване за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към
земеделски дейности “ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
район, от жалбоподателя в настоящото производство „Блатница Суит
Хаус „ЕООД е подадено заявление за подпомагане, ведно
с изготвен бизнес план, според който общата сума на инвестицията, която първоначално
се предвижда да бъде извършена е в размер на 430 989,16 лв. , като е
заявено, че проектът предвижда извършването на преустройство по време на строителство на нова двуетажна сграда представляваща къща за гости в ПИ 201003 ВЗ Черновръх, по
плана на с. Кръстава , общ. Велинград . Посочено е , че основната цел на
посочената инвестиция е спомагане за
устойчиво развитие и подпомагане на
местната микроикономика в с. Кръстава. Посочено е, че
след завършване на инвестицията очакваният резултат е ръст от 1% на средна
годишна посещаемост или посещенията на гости ще се
увеличава с по 3 човека, като във финансово измерение означава около 2000,00 лв. увеличение на паричните
постъпления на годишна база. В раздел „Устойчива
заетост за периода „ е предвидено, че освен заетия към момента 1 служител –
управител на дружеството, ще бъдат наети
минимум още 2 служители на пълен работен ден.
Във връзка с констатирани нередовности
, в първоначалния бизнес- план са нанесени корекции и размерът на инвестицията е заявен за сумата в размерна 429 624,99 лв. , като
освен това е заявено , че следва да
бъдат заети минимум 4 служители на пълен работен ден и тези коригирани
параметри са били одобрени.
Така между Държавен фонд „Земеделие“ от една страна
и от друга „ Блатница Суит Хаус „ЕООД , в качеството му на
ползвател, е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „
Разнообразяване към земеделски дейности „ от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от
ЕЗФРСР №13/311/006898/19.11.2014 г. /л. 117 и сл./. Договорът е сключен на
основание чл. 31, ал. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008 г.
Съгласно т. 1.1 от договора, БФП е до 70 % от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект с ИД №13/311/0068913.05.2013 г. Съгласно т. 1. 2 Фондът изплаща
помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него, както и действащите в съответната област нормативни актове. С т. 3.1 от
договора е определен и срок за извършване на предвидената инвестиция – не
по-късно от 15.09.2015 г. В договора подробно са разписани правата и
задълженията на страните, клаузите, предвиждащи сключването на изискуемите
застраховки, редът за изплащане на финансовата помощ и предпоставките за
прекратяване на договора. В т. 4. 1 е записано, че Фондът има право да
упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията. Съобразно
т. 4.4 от договора Фондът има право да откаже изплащането на финансова помощ,
на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира
възстановяване от ползвателя на цялата или на част от платената финансова
помощ, като едни от предпоставките за това са: инвестицията да не е изпълнена в
срок, да е изпълнена неточно или в отклонение от одобреното, ползвателят да не
е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 30 от 11.08.2008
г.Съгласно т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения
проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т. 4.18 от
договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на договора. В раздел VIII „Отговорност“, т. 8.1. от договора, е
записано изрично, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е било
част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил
декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени
такива, включително, когато тези документи и/или декларация са представени при
или по повод кандидатстването му, по мярката, както и когато ползвателят
изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече
изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя, като в тези случаи Фондът прилага изискванията
по чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 от 11.18.2008 г.
Разплащателната агенция ДОП по ПМРС
е изплатила по банковата сметка на жалбоподателя субсидия в размер на 250296,96 лв. на два
транша / 27.04.2015 г. и 21.12.2015 г. /
По делото не е спорно, а и се потвърждава от
констатациите и становищата на административния орган и представените по делото
писмени доказателства, че жалбоподателят е реализирал финансова инвестиция, чрез
извършване на преустройство и
обзавеждане на къща за гости, оборудване и въвеждане в експлоатация, като и допълнителни дейности и това е сторил до
определената в договора крайна дата – 15.09.2015 г.
Съгласно писмо № 01-2600 /6428 от 21.09.2020г., ДФ „ Земеделие” е открил производство за
издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.26
ал.1 във връзка с чл.34 ал.З от АПК
Производството се открива във
връзка с констатации направени след извънредна проверка на изпълнение в периода
24.06.2019г.- 28.06.2019г. на място след
плащане по проект № 13/311/00689 от 13.05.201Зг. , от страна на РТИ Пловдив ,
както и след извършени допълнителни административни проверки , като е
констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план както
следва :
При проверката на място са
представени документи за три пълни финансови години – 2016 г.; 2017 г. ; 2018
г. както и за периода 01.01.2019 г.-31.05.2019 г.
Установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3 /три/ пълни
финансови години /2016 г; 2017г;2018 г. /е в размер на 3.83% от заложените
приходи Конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на
изпълнението на одобрения бизнес план да три последователни пълни финансови
години са следните: 1. За финансовата 2016 г. залегнали в одобрения бизнес план
приходи от субсидираната дейност за първа прогнозна година - 198 000.00лв. Съгласно
резултатите от проверката на място за 2016 г. са реализирани приходи в размер
на 7 784.20 лв., което съставлява 3.93% - изпълнение на одобрения бизнес план
за годината. 2.За Финансовата 2017 г. залегнали в одобрения бизнес план приходи
от субсидираната дейност за втора прогнозна година - 198 000.00лв.Съгласно
резултатите от проверката на място за 2017 г. са реализирани приходи в размер
на 7 852.50 лв., което съставлява 3.97% - изпълнение на одобрения бизнес план за
годината, 3. За финансовата 2018 г.залегнали в одобрения бизнес план приходи от
субсидираната дейност за трета прогнозна година - 203 940.00 лв.Съгласно
резултатите от проверката на място за 2018 г. са реализирани приходи в размер
на 7311.20 лв., което съставлява 3.58 % - изпълнение на одобрения бизнес план
за годината .Констатирано е реално изпълнение на приходната част от одобрения
към договора бизнес план средно за три пълни финансови години от 3.83% , което
е под 20% от приходите.
Освен това е установено , че в одобрения бизнес план за първата прогнозна
година е заложено 1/едно/ управленско място . При извършени административни
проверки в НАП е установено, че за 2016г. е налично осигуряване на 1/едно/
работно място. За финансовата 2017 г. в одобрения бизнес план за втората прогнозна
година е заложено 1/едно/ управленско място и 4 / четири/ места за
производствен персонал.При извършени административни проверки в НАП е
установено, че за 2017г. е налично осигуряване на 1,25 лица . За финансовата
2018 г.в одобрения бизнес план за третата
прогнозна година е заложено 1/едно/ управленско място и 4 / четири/ места за
производствен персонал. При извършени административни проверки в НАП е
установено, че за 2018г. е налично осигуряване на 1,92 лица .Установеното
изпълнение на бизнес плана по отношение разкриването на залегналите в бизнес
плана работни места, свързано с изпълнение на одобрения проект средно
аритметично за три пълни финансови години /2016г; 2017г;2018 г./ е в размер на
37.88%.
С оглед така описаните нарушения жалбоподателят е
уведомен, че спрямо него ще се пристъпи към издаване на АУПДВ за определяне на
подлежаща на възстановяване БФП в размер от 250296, 96 лв., като е предоставена
възможност за предоставяне на писмени възражения и доказателства в тяхна
подкрепа, в 14-дневен срок от получаването на писмото.
В предоставения от административния орган срок е
постъпило възражение от юридическото лице - търговец, чрез което се оспорват
изложените в уведомителното писмо правни и фактически съображения. Застъпено е
становище, че не е налице основание за налагане на санкция, като в тази връзка
неизпълнението на бизнес плана не може да се счита за нарушение на договора.
Посочва се, че липсва както договорно, така и нормативно закрепено задължение
за изпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни параметри. Излагат се
твърдения за обстоятелства, които затрудняват и възпрепятстват дейността.
Оспореният в настоящото съдебно производство Акт за
установяване на публично държавно вземане №13/311/0068/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6428 от 21.09.2020 г. е издаден от Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от
ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, като от фактическа страна се
основава на резултатите от извършената проверка на място в т. ч. и осъществени
допълнителни административни проверки и установени нарушения, свързани с
неспазване на задължения по сключения договор, представляващи основание за
иницииране на процедура по връщане /възстановяване/ на вече изплатени суми за
БФП, а именно: 1. констатирано неизпълнение на финансовите показателите от
одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., за
които е посочено, че са реализирани приходи – налице е средноаритметично
изпълнение в размер на 3,83 %, спрямо заложените стойности в бизнес плана ,
квалифицирано като нарушение на т. 4.18,
респективно на чл. 46, ал. 1 във връзка с чл.16 ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г., като за
това нарушение, на основание т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба
№30 от 11.08.2008г. и т. 30, предложение второ от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. е определена, като подлежаща
на възстановяване сумата , която представлява
и 100% от предоставената финансова помощ по договора; 2. констатирано
неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за достигане на устойчива
заетост, свързано с неспазване на условието за разкриване на работни места,
като съобразно установеното, за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не са
наемани определения брой лица, квалифицирано като нарушение на т. 4.18,
респективно на чл. 16, ал. 2 от Наредба
№30 от 11.08.2008г., като за това нарушение, на основание т. 8.1 от договора и
чл. 46, ал. 1 и ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. и т. 18 от
Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата е определена като неизпълнение
по-голямо от 50 % спрямо заложеното в
одобрения бизнес план , поради което подлежаща на възстановяване сумата е в размер също на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на жалбоподателя
е наложено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер на 250 296, 96 лв., което представлява и окончателната, подлежаща на
възстановяване БФП.
Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 30/,
АУПДВ е връчен на
жалбоподателя , чрез неговия законен представител на 12.10.2020
г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се административната преписка по издаването на оспорения
АУПДВ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
По делото е допусната, назначена и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза /първоначално и допълнително заключение/. След
извършен анализ на данните, предоставени по делото и справки в НАП и ДФЗ , съпоставени с информацията,
съдържаща се в изготвения бизнес план по проекта, вещото лице е дало
заключение, че заложените приходи по години , съгласно одобрения и приет бизнес
план / коригиран след 30.12.2014 г. / се различават от изчисленията в АУПДВ, като разликата в
инвестицията е в размер на 1364,17 лв. Изчисленият от вещото лице , средно
аритметично за трите години / 2016,2017 и 2018 г. / процент на изпълнение на тази база е 4,39 % ,
което отново е под 20 % от приходите , които трябва да се постигнат.
Установеното изпълнение на бизнес
плана по отношение на разкриването на
работни места в проценти и свързаното с
това процентно изпълнение на одобрения
проект, като средно аритметично за
посочените по-горе финансови години, вещото лице е определило на 13,01 %. Съдът кредитира основното и допълнително заключение на вещото
лице , като компетентно и безпристрастно изготвено, като вещото лице обосновано
и мотивирано е отговорило на всички поставени му от страните въпроси.
При тези данни съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на обжалвания АУПДВ , в законоустановения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В чл.166, ал. 1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По
силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция /РА/ за РБългария за
прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на РА, издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
От посочената нормативна регламентация следва изводът,
че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването
на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика,
включително по мярка 311 „Разнообразяване на
неземеделски дейности “. Следователно оспореният АУПДВ е издаден от
материално компетентен административен орган – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.27,
ал. 7 във вр. с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП.
При
издаване на АУПДВ са спазени изискванията за писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаване и ясно формирано волеизявление на
органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и разпоредителна
част. АУПДВ съдържа начина за определяне размера на вземането по Правилата,
издадени по делегацията от чл. 27, ал. 9 от ЗПСП досежно
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., между които е мярка мярка
311 "Разнообразяване към неземеделски дейности", по която мярка е
отпусната БФП по сключения договор между страните.Неоснователен е довода , че
актът е с опорочена форма , тъй като не съдържа дата на издаване, тъй като
същият съдържа дата на извеждането , която при липсата на други данни , следва
да се счита за дата на неговото издаване.
Решението формално е издадено при спазване на процедурата по чл. 26, ал. 1
от АПК във вр. с препращането от чл. 166 от ДОПК.
Преди издаване на акта органът е дал възможност на ползвателя да представи
писмени възражения по установените нарушения. Писмото на органа с изх. №
01-2600628/23.10.2019 г. е поставило начало на административното производство
за издаване на оспорения АУПДВ и в него се съдържат всички обективирани
в акта фактически обстоятелства по преписката. Доказателствата по преписката
включват документацията по сключения договор за подпомагане с неговите
приложения, изплатената финансова помощ и документите по извършената проверка
на място.
Основателни са възраженията на жалбоподателя , че обжалваният
АУПДВ №13/311/00689/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/2428 от 21.09.2020 г. е издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като съображенията за това са следните:
След изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019 г./, законът изрично
разграничава случаите, в които дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се
установява с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично
държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато
не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
В случая административното производство по издаване на
оспорения АУПДВ е образувано и проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение
на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на реализираните
приходи и по отношение на устойчивата заетост на подпомогнатата инвестиция,
извършена от ЮЛ за финансовите, 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Константно в
съдебната практика на Върховния административен съд по прилагането на ЗПЗП се приема, че заложените в бизнес плана параметри в т. ч. и
финансовите показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект /по
мерките и подмерките от ПРСР/ и непостигането им се субсумира в материалноправното
основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда
на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019г., специалният закон в нормата
на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на: установяването дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ. Видът на административния акт, с който се извършва
това установяване – решение, като и по отношение на реда за неговото издаване е приложим чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Следователно при
наличие на основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ /както е в случая/, дължимостта на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за
налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директора на ДФ
"Земеделие" по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ /в този смисъл Решение № 15687 от 17.12.2020г. на ВАС по адм. дело № 8586/2020г./. С оглед на изложеното при
неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, по силата на чл.27, ал. 6 от ЗПЗП,
процесуалният ред за установяване дължимостта на
подлежащата на възстановяване БФП от страна на жалбоподател чрез издаване на АУПДВ, е
неприложим.
Приложимостта на реда по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП не
следва и по аргумент от §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /изм., ДВ, бр. 2 от
03.01.2018г./, независимо, че в относимата Наредба №30
от 11.08.2008г., издадена на основание §35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, се съдържа предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите
по проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ -РА може да иска
връщане на вече изплатени суми - чл. 46. Този извод следва от разпоредбата на
§12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от
2018г./, предвиждаща, че започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за
периода 2007 – 2013г. и на мерките и подмерките по
чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020г., се довършват по досегашния ред
до изтичане на периода на мониторинг. Следователно приложимостта на досегашния
ред на предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства, вкл. и тези,
касаещи възстановяване на БФП, е обусловена от наличието на започнато
производство по реда и при условията на такава Наредба и неизтичането на
периода на мониторинг. Съгласно регламентацията по §1, т. 2, б. „а“ от ДР
на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП , мониторинговият период за договори, сключени
преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая процесният договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 е
сключен на 19.11.2014 г., от което следва изводът, че мониторинговият
период е изтекъл на 19.11.2019 г. Административното производство по
издаване на АУПДВ е образувано на 23.10.2019 г. /чрез писмо изх. №01-*********
г. на Изпълнителния директор на ДФЗ/ и е могло да бъде приключено по досегашния ред
до изтичането на петгодишният мониторингов период. С изтичането на този период
прилагането на „досегашния ред“ за установяване дължимостта
на подлежащата на възстановяване БФП / т. е. редът по чл. 46 от Наредба №30 от
11.08.2008г./, е недопустимо, като определянето на приложимия процесуален ред
следва да се извърши съобразно действащите правила по чл. 27, ал.
6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от
28.06.2019г./ - в случая с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не чрез издаване на АУПДВ за
възстановяване на изплатената финансова помощ.
Допуснатите нарушения на административнопроизводствените
правила при образуването и провеждането на производството, приключило с
издаването на оспорения АУПДВ, следва да
бъдат определени като съществени нарушения,тъй като законосъобразното провеждане на предвидената
процедура по издаване на административните актове за установяване на задължения
за подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, е
от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФЗ – РА по чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП - да предприема необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на ЕС.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че АУПДВ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен и на друго основание - изобщо не е
налице неизпълнение на поетите договорни задължения и не следва да се налага
санкция нито по реда на ДОПК ,нито по реда на ЗУСЕСИФ.
В АУПДВ е формиран извод, че въз основа на
констатациите от извършената извънредна проверка на място и последвалата я
административна такава, са установени две нарушения, допуснати от ползвателя на
БФП, а именно: 1. неизпълнение на финансовите показателите от одобрения по
проекта бизнес план за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и 2. неизпълнение
на заложените в бизнес плана параметри за постигане на устойчива заетост,
свързано с неспазване на условието за разкриване на работни места.
Материалноправните основания, при наличието на които РА е поискал връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва, са регламентирани в чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 16 ал.2
от Наредба №30 от 11.08.2008 г.,
когато ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ. Наличието на това материалноправно
основание за издаването на оспорения АУПДВ от фактическа и правна страна е
обосновано с допуснати договорни нарушения, квалифицирани като такива на т. 4.4,
4.12 и 4.18 от Договор №31/2014 г. за отпускане на
финансова помощ .
Съгласно § 1, т. 19 от Допълнителната разпоредба на
Наредба № 30/2008 г. „проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Според
чл. 26, ал. 1 от Наредба №30 кандидатите за финансово подпомагане подават в
областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5
и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно разпоредбата на
чл. 16 от Наредба №30 един от задължителните реквизити към заявлението е
изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2
от Наредба №30. В §1, т.6 и т.26 от ДР на Наредба №30 е дадена легална
дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и
"устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване
на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на
бизнес плана.
По аргумент от тези легални дефиниции , икономическата
жизнеспособност на проекта и устойчивата заетост за период 10 години на
проекта, доказана чрез изготвения бизнес план, представлява условие за предоставянето
на финансова помощ. В случая очевидно към момента на одобряване на проекта, ДФЗ
– РА, въз основа на извършена преценка на представения от кандидата бизнес
план, е възприел, че проектът на жалбоподателя е икономически жизнеспособен и съответно, че е
изпълнено условието по чл. 16, ал. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за предоставянето на финансова помощ. Съдът счита, че след
одобряването на проекта, сключването на Договор за отпускане на финансова помощ
и осъществената след извършена проверка за съответствие с критериите за
финансиране, е недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ проверка
и преценка за икономическата жизнеспособност на проекта от гледна точка на
заложените в бизнес плана финансови показатели. В този смисъл приетото от
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в оспорения АУПДВ, че проектът не е икономически
жизнеспособен, в нарушение на изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от
11.08.2008г., съдът счита, че не може да бъде релевантно материалноправно
основание за упражненото административно правомощие при прилагането на чл. 46,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008г.
Освен това видно от констатациите на
административния орган, е налице частично изпълнение на заложените приходи за
посочените финансови години, което средноаритметично за целия период
е определено в размер на 3,58 %, като според допълнителното заключение на
експерта по настоящото дело / след като се вземат предвид приетите и одобрени
корекции в бизнес плана / е в размер на
4,39 %. Тъй като безспорно се установява , че предварително заложените финансови параметри,
свързани с бъдещите приходи на търговеца в действителност са в размер различен
от този послужил за изчисление на административния орган , то реалният процент на изпълнение, съответно
неизпълнение е този, посочен в отговора на вещото лице по допълнителното
заключение. От изложеното следва, че при издаване на оспорения АУПДВ е
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и в частност на разпоредбите на чл. 35 и 36, ал. 3 от АПК, според
съдържанието на които, преди издаване на административния акт, органът е длъжен
винаги да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди
възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, като
всички събрани доказателства, било то служебно или не се проверяват и преценяват
от административния орган.
С оглед по-гореизложеното и вземайки предвид установяванията на административния орган, както и
констатациите на вещото лице, дори и приемайки, че все пак е налице неизпълнение на заложените приходи за
посочените финансови години, то същото не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.16, ал. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. /поради приемането на доказана вече икономическа жизнеспособност на
проекта при неговото одобряване/, още по-малко нарушението на чл. 46 от Наредба
№30/2008 г.
В случая се твърди нарушение на посочените в
административния акт т.4.4, 4.12 и т.4.18 от договор
№13/31100689/19.11.2014 г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с бизнес плана
и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като спазва одобрения проект
за срок от пет години от сключване на договора. Между страните няма спор, че
кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, като доизгради,
организира и оборудва къща за гости , за което му е отпусната финансова помощ и няма спор че къщата за гости е изградена
и оборудвана съгласно посочения
бизнес план. Със сключването на договора търговецът се е задължил и да използва активите по
предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения
проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2
от Наредба №30, а именно: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски
дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване
на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран
туризъм в селските райони.
Мярка 311 е разработена и одобрена въз основа на
текстовете на чл. 52 и чл. 54 на
Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони /отм., действащ до 31.12.2013 г./, според които
предвидените помощи са такива, подкрепящи създаването и развитието на микропредприятия, с оглед насърчаване предприемачеството и
създаване на благоприятна икономическа среда. Изпълнението на целите, поставени
в Регламент № 1698/2005 г. и национално дефинирани в Наредба №30 задължително
следва да става при спазване на общия принцип, заложен в чл.4, §8 от Регламент
№1303/2013 г. - добро финансово управление в съответствие с чл. 30 от
Финансовия регламент. Касае се за Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) №966/2012 г., който
прогласява принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на
всяко едно от използваните три понятия.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба №30, в случай че ползвателят на помощта
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 РА определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Според коментираните по-горе разпоредби на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 30 не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има
за последица връщане на вече изплатените суми.Този извод следва от нормата на
чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., в която е посочено, че за връщане на
вече изплатени суми се взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението, като степента на неизпълнение зависи от неговите последици за
дейността като цяло. Това съпоставено с обсъдените разпоредби на чл. 16, чл.
27, ал. 3 от Наредба №30, както и чл. 4, § 8 и чл. 30 от Регламент №1303/2013
г. означава неизпълнението на нормативните или договорни задължения да е
такова, че да е повлияло върху формирания извод за икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост на проекта, за възможността за постигане на
целите на марка 311, както и за доброто финансова управление на мярката и
принципите за икономичност, ефективност и ефикасност. В случая следва да бъде
съобразено, че заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости функционира по
предназначение и през целия период от изграждането й има реализирани нощувки,
като бройката на нощувките е установена от извършената проверка по документи,
за което не се спори, реализирани са приходи именно от нощувки в къщата за
гости. При така установеното пълно функциониране на къщата за гости, частично
реализираните приходи от нощувки и тяхното реализиране през годините, не може
да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава
устойчива заетост и не води до постигане целите на марка 311.Къщата за гости се
ползва по предназначение, макар и да не са достигнати икономическите показатели
посочени в бизнес плана.
Наред с това разпоредбата на чл.16
ал.2 от Наредбата, цитирана от самия административен орган Бизнес планът трябва
да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на СМР - 10
години, водещи до реализиране целите по чл.2. Няма как на третата
година, като първата година е годината в която е пусната за експлоатация къщата
за гости да бъдат направени изводи относно жизнеспособността на предприятието и
правилността на инвестицията. Извършването на проверка за жизнеспособност на
инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана, която
в случая е създаване на къща за гости, която да функционира по предназначение – налице са нощувки и за част от периода назначен
персонал. С оглед особеността - туристически услуги, не може да се търси
веднага постигане на заложените приходи от основната дейност. Както се спомена
по-горе при вземане на решение относно размера на отказа или оттегляне на
подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения,
управляващия орган следва да отчете тежестта, степента, продължителността и
системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, като тежестта
на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от
неспазването и се отчитат целите на
ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му
задължения с приложимия нормативен акт, управляващия орган на първо място не е
спазил изискването за продължителност на мониторинговия
период, като изобщо не се е позовал на адекватен период за проверка - преди
плащането и начало на експлоатационен период. Освен, че не е спазен нормативно
определения мониторингов период/вкл. 2019г./,
изводите за неизпълнение на поетия ангажимент са направени формално, без да се
съобрази дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на
подпомагането. Като не са съобразени тези факти, управляващия орган е достигнал
до грешен извод за жизнеспособност на инвестицията.
Безспорно един от поетите ангажименти по смисъла на
чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. е този, свързан с наличието
на устойчива заетост, изразяваща се в осигуряване на работни места. Съгласно
съдържанието на бизнес плана жалбоподателят недвусмислено е заявил, че във
връзка с бъдещата инвестиция и с оглед осъществяване на подпомаганите дейности ще
бъдат наети работници, на които съответно ще бъдат възложени и конкретни
трудови функции, изпълнението на които ще обезпечи дейността на туристическия обект.
В тази връзка следва да се отбележи, че легалната дефиниция на
термина "устойчива заетост", дадена в § 1, т. 26 от ДР на Наредба
№ 30 от 11.08.2008 г., се свежда до
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на действие на бизнес плана. Нормата
е съставена от две части – кумулативно, да са запазени съществуващите вече
работни места и/или да бъдат увеличени. Поетия ангажимент в настоящия случай
касае ангажиране на общо четирима
служители, като в това число не влиза
управителят на ЮЛ, който ще изпълнява чисто ръководни и управленски функции .В случая безспорно, управленческото място е запазено , но неизпълнението е по
отношение на наетия персонал.В тази си
част административният акт е материално незаконосъобразен на същите основания,
от които произтича противоречието му с материалноправните
разпоредби, отчетено от съда относно формирания извод на административния орган
за наличие на нарушение, свързано с неизпълнението на финансовите показатели от
бизнес плана. В този смисъл не е налице нито договорно, а още по-малко
нормативно задължение на получателя на помощта, произтичащо от посочените за
нарушени разпоредби на т.4.4, 4.12 и 4.18 от договора, съответно на чл. 16, ал.
2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.,
което обосновано да ангажира приложимостта на основанията по чл. 46, ал. 1 във
връзка с ал. 2 от наредбата във връзка с т. 8. 1 от договора.
В заключение съдът счита, че неизпълнението на бизнес плана от гледна
точка на заложените, но неизпълнени
показатели в приходната му част и тези свързани с постигането на устойчива
заетост, би могло да съставлява основание за възстановяване на получената
финансова помощ в хипотезата на чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. –
в случаите, когато получателите на помощта изкуствено са създали условия за
изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлекат
облага в противоречие с целите на наредбата. Административният орган обаче нито
е обосновал, още по-малко е доказал наличието на това материалноправно
основание за връщане на изплатената като финансово подпомагане сума.
Не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за
последица връщане на вече изплатените суми, още по-малко цялостното им връщане.
По аргумент от чл. 170, ал.1 АПК в тежест на административния орган е да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По изложените по-горе
съображения АУПДВ се явява незаконосъобразно постановен и следва да бъде отменен като такъв.
Настоящият
съдебен състав не счита необходимо да коментира дали правилно са приложени
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,ал.6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за
развитие на селските райони 2007-2013 г., тъй като намира, че не са налице
установени нарушения по тези текстове.Освен това е налице решение № 3618 от 10.03.2020 г. по
адм. д. № 14154/2019 г. на
първо отделение на Върховния административен съд, оставено в сила с решение №
15545/15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд,в
което е прието, че правилата са издадени
от компетентен орган въз основа на делегиращата разпоредба на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и са
валидни.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски. Предвид
така направеното искане, като съобрази изхода на спора пред настоящата
инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 6270,00лв, включваща внесена държавна такса в размер на 50,00лв.,
възнаграждение за вещо лице в размер на 650,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
6040,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на жалба на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД , ЕИК 20180176, със седалище и адрес на
управление : гр.Велинград, обл. Пазарджик, ж.к.
Чепино , ул. „Легоринец“ № 4 представлявано от Б.Р. подадена чрез адв.
Т. М., САК , със съдебен адрес *** Миладинови , № 16, ет.3, ап.5 , Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №13/311/000689/3/01/04/01 изх.
№01-2600/6428/21.09.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД , е определено, като подлежащо на
възстановяване, публично държавно вземане в размер от 250 296, 96 лв.,
представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от
изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен договор №13/311/00689/19.11.2014
г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности „ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските район /ЕЗФРСР/.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София да заплати на „Блатница
Суит Хаус“ ЕООД , ЕИК 20180176, със седалище и адрес на
управление : гр.Велинград, обл. Пазарджик, ж.к.
Чепино , ул. Легоринец № 4 представлявано от Бойко Райбаджийски
направените по делото разноски в общ размер от 6270,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
СЪДИЯ : /п/