Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Велислава Трифонова, като разгледа
докладваното от съдията Кунчева т.д.
№ 272 по описа за 2019 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано въз основа исковата молба на К.Х.С., ЕГН **********, с посочен
адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв. П.К. от САК, против ЗК „Избиране на
постоянен синдик
, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове
за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени и
имуществени вреди от ПТП с лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В исковата
молба се твърди, че на 09.07.2019 г., около 7.25 ч., в гр.Плевен, на
кръстовище, образувано от ул. „Ц.С.“ и ул. „М.К.“ се движил лек автомобил „*****“ с рег.№ ЕН *****, управляван от Х.С.Х., който
нарушил правилата за движение по пътищата, като при приближаване на пешеходна
пътека ** не пропуснал пресичащата пешеходка /ищцата/, като не намалява или
спира и я удря. В резултат на това ищцата получила следните травматични
увреждания: фрактура на лява ръка; контузия и охлузвания на глава, тяло и
крайници; натъртвания и болки в областта на лява ребрена дъга и подребрие;
психически стрес. След инцидента ищцата е
приета за лечение в Клиника по хирургия при **** „******“ гр. П., където й е извършена гипсова
имобилизация на крайника. Изписана е с препоръки за регулярно проследяване на
състоянието и консултации със специалисти. Издаден й е болничен лист за 34 дни.
Ищцата продължила лечението, като й били извършени необходимите и препоръчани
изследвания, както и смяна на гипсовата имобилизация. Поради продължаващите
болки се наложили редица прегледи, описани в исковата молба по дати и номера на
издадените амбулаторни листове за същите. При прегледите е установена контузия
на дясна гривнена става с продължаващи болки. След имобилизацията на крайника,
ищцата предприела физиорехабилитационно лечение. Впоследствие се наложил и
втори курс на физиотерапия, поради наличието на оток, ограничени движения и
хипотрофия на мускулите. С описаните в исковата молба болнични листове е
продължаван периодът на временна нетрудоспособност на ищцата за по 30 дни. В
резултат на получените от процесното ПТП увреждания, ищцата търпи силни болки и
много страния. Възстановяването й продължава и към настоящия момент, като
същата не се чувства добре физически и емоционално. В продължителния период на
възстановяване ищцата разчита на помощ от близките си. Преди инцидента ищцата е
била активна и в отлично здравословно състояние, след което животът й се
променя напълно. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми,
както и болки, които продължават и понастоящем, а също така и затруднения при
упражняване на професията й на медицинска сестра. За дълго време е била напрегната,
с нарушения на съня и не е била в състояние да се натоварва физически и
психически. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес при процесния
инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание. Във връзка с
проведеното лечение е направила разноски в размер на 100 лв. за заплащане на
КТ-гривнена става. По повод на
процесното ПТП е образувано ДП №
1077/2019 г. по описа на РУ – Плевен, пр.пр. № **** г. на РП – Плевен,
производството по което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт.
Ищцата счита, че причина за настъпване на процесното ПТП и вредните последници
от него е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача Х.Х., който не е възприел пресичащата пешеходка. Счита също така, че е
налице пряка причинна връзка между деянието на водача Х.Х. и настъпилите
общественоопасни последици – причинените й телесни увреждания. Към момента на
настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответното дружество. В качеството си на пострадала
ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя – ЗК „Уника“ АД,
по която й било предложено занижено обезщетение, което не компенсира претърпените
от нея болки и страдания, поради което тя не е съгласна със същото. Ищцата
счита също така, че за нея е налице правен инетерес да иска от съда определяне
на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени и
имуществени вреди.
С исковата
молба са заявени претенции за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.07.2019 г. в гр. Плевен, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания
при процесното ПТП, в развмер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от цялата
претенция за 80 000 лв., както и за сумата от 100 лв. за причинени имуществени
вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване, ведно със законната
лихва от 16.07.2019 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, вр. с
чл. 430, ал. 1 от КЗ за всяка от претендираните суми до окончателното им
изплащане.
В последното
проведено по делото съдебно заседание, по искане на ищцата съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК увеличение на предявения осъдителен иск за неимуществени
вреди, който вместо за сумата от 25 500 лв. – частичен иск от 80 000
лв., да се счита предявен за сумата от 60 000 лв. – частичен иск от обща
претенция за 80 000 лв.
Претендират се
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
Ответникът З.К. „*****“ АД, със седалище гр. С., ЕИК ******,
чрез своя процесуален представител юрк. В.Д.-М. оспорва исковите претенции по
основание и размер. Навежда твърдения, че в хода на производството за
доброволно уреждане на спора застрахователят е изплатил на пострадалата сума в
общ размер на 22 950 лв., от които 22 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и
950 лв. – обезщетение за имуществени вреди по посочените две фактури,
представени от пострадалата. Счита размера на предявения иск за неимуществени
вреди за прекомерно завишен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
като пешеходка, която не е съобразила действията си с изискванията на чл. 113,
ал. 1 от ЗДвП. Оспорва претенцията за лихви на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Счита, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не са налице предпоставките
на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Счита също така, че не дължи лихви върху
претендираната сума за имуществени вреди, тъй като това задължение на
застрахователя е изпълнено.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по
делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото
протокол от съдебно заседание на Плевенски районен съд, XI-ти наказателен състав, проведено на 05.02.2020 г. по н.о.х.д № 221/2020 г. е видно, че
съдът е одобрил на основание чл. 382 НПК споразумение за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което подсъдимият Х.С.Х., с ЕГН **********, се
признава за виновен в това, че на 09.07.2019 г., в гр. Плевен, на кръстовище,
образувано от ул. „Ц. СК.“ и ул. „М.К.“ и движение по ул. „Избиране на
постоянен синдик
“, на пешеходна пътека, при управление на МПС – лек автомобил
„*****“ с рег.№ ******** нарушил правата за движение по пътищата, а именно: чл.
5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20,
ал.2 от ЗДвП, чл. 119, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на К.Х.С., от гр.Б, изразяваща се в многофрагментно счупване на
костите на дясната предмишница, довело до трайно /за повече от месец/
затруднено движение на дясната ръка – престъпление по чл. 343, ал.3, пр.8,
б.“а“, пр.1, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок от три години.
По делото
са приети писмени доказателства, представени от ищцата, установяващи
здравословното й състояние след инцидента, както следва: епикриза от Клиника по хирургия при УМБАЛ „******“ гр. П. от 09.07.2019 г.;
КТ – изследване на МБАЛ „*******а“ ООД гр. Плевен от 12.07.2019 г.; резултат от
ехография на корем на УМБАЛ – гр.Плевен от 15.07.2019 г.; 6 бр. амбулаторни
листове, съответно: № 000867/22.07.2019г., № 000873/07.08.2019г., №
000920/02.09.2019г., № 004941/10.09.2019г., № 001090/09.10.2019г. и №
000519/11.10.2019г.; 4 бр. болнични листове за временна неработоспособност,
съответно: от 15.07.2019 г., от 12.08.2019г., от 12.09.2019г. и от 11.10.2019
г. От същите се установява, че на 09.07.2019 г. ищцата е постъпила в Клиника по
хирургия при ***– гр. П.с многофрагментна фрактура на дясна ръка, контузия на глава, тяло и крайници, след като
е била блъстата от кола, без да е губила съзнание. След консултация с ортопед,
е извършена гипсова имобилизация на дясната ръка. Изписана е на 12.07.2019 г. в
задоволително общо състояние, като й е назначено медикаментозно лечение.
Издаден й е болничен лист за 34 дни поради временно изгубена неработоспособност
и са предписани контролни прегледи. При контролните прегледи е извършена смяна
на гипсовата имобилизация на крайника и са дадени насоки за рехабиталитационно
лечение. Издадени са още три болнични листове за по един месец.
От приетото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза – доц.д-р П.Л., става ясно, че в резултат на инцидента ищцата
е получила счупване на радиуса /лъчевата кост/ и счупване на писалковидния
израстък на лакътната кост на дясната ръка, както и разкъсно-контузна рана в
дястата слепоочно-теменна област. Фрактурата е многофрагментна, което
предполага по-бавно възстановяване, за по-дълъг срок. Счупването е довело до
трайно затруднение на движението на ръката, което включва период на
обездвижване /около месец – месец и половина/ и възстановяване на нормалната
двигателна активност на ръката за от два – два и половина месеца с прилагане на
физиотерапевтични процедури. Възстановителният период е протекъл нормално за
подобно увреждане. Към момента на извършения от вещото лице преглед на
пострадалата същата е възстановена и няма сведения за настъпили усложнения и
остатъчни явления.
С оглед
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
по негово искане е допусната съдебна автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. В.П.
по същата се установява, че пострадалата К.С. се движила вече по пешеходната
пътека, когато водачът на лекия автомобил „Опел Зафира“ навлязъл на пешеходната
пътека. Пешеходката е била видима от посоката, от която се движил автомобила,
още към момента на слизането й от тротоара на пътното платно по пешеходната
пътека. Видимостта на мястото на произшествието е неограничена и водачът е имал
техническа възмомжност да пропусне пешеходката да премина и да предотврати
произшествието, като се съобрази с вертикалната и хоризонталната маркировка,
стояща на десния тротоар по посока на движение на автомобила. Мястото на удара
на пострадалата е на самата пешеходна пътека, като в резултат на удара същата е
била подхвърлена нагоре над предния капак, блъснала се в предното стъкло и го
счупила с образуване на концентрични кръгове, и паднала на платното на ул. „Ц.С.“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П. – майка на
ищцата, и Н.М.. Първата свидетелка е заявила, че след инцидента видяла дъщеря
си в болницата. Та изпитвала силни болки, имала шевове по главата, не искала да
разговаря. След като я изписали от болницата, продължително време изпитвала
болки в ръката, в главата и в цялото тяло. Искала само да лежи. Майката
полагала грижи за нея, къпела я, носела й храна в леглото. Според свидетелката,
ищцата се възстановила бавно, за около 5-6 месеца, но още изпитва страх да
пресича улици и ръката я боли понякога. Много си обича работата като медицинска
сестра и много страдала, че продължително време не може да ходи работа. От своя
страна свидетелят М. е заявил, че след инцидента ищцата била доста уплашена.
Заедно ходили няколко пъти в една местност с лечебна вода, като по време на
пътуването ищцата много се страхувала от автомобили и скорости. Споделяла, че
се притеснява дали ще може да изпълнява задълженията си като медицинска сестра,
както и че не спи добре и сънува кошмари.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл.
429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право обаче следва
да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена от ищцата писмена претенция № **** от 27.08.2019 г. пред
застрахователя – ответник, по която с писмо изх.№ 30930419/02.09.2019 г. е била
уведомена, че застрахователят предлага да й изплати обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.
По делото е
безспорно установено, че към датата на процесното ПТП – 09.07.2019 г. е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между застрахованото лице Х.С.Х. и ЗК „**** АД за лек автомобил „*****“, с
рег. № *****.
В
случая обстоятелствата досежно извършеното деяние и неговата противоправност,
вината като субективен елемент от
фактическия състав на деянието от страна на извършителя, както и
причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите от него вреди са
установени въз основа на одобреното от съда споразумение, с което е приключило
наказателното производство по н.о.х.д. № 221/2020 г. на Плевенски районен съд.
Този извод се налага с оглед императивната
норма на
чл. 300 ГПК и като се има предвид, че съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда
споразумение, с което е приключило наказателното производство по обвинение за
престъпление от общ характер, има силата на присъда, какъвто е и настоящият
случай.
Като пряка и
непосредствена последициа от деянието ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания, както и от
преживяния стрес от инцидента, които подлежат на репариране. Обезщетението за
тези вреди следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Съдът приема, че в
настоящия случай при определяне на
дължимото обезщетение следва да се вземат предвид установените по делото обстоятелства,
че към момента на инцидента ищцата е била на 36 години, в активна работоспособна
възраст и е работила като медицинска сестра в болнично заведение. От
настъпилото ПТП тя е получила травми по цялото тяло и главата, но без загуба на
съзнание и без увреждане на вътрешни органи. Търпяла е силни болки от
физическите травми при инцидента и по време на хоспитализацията непосредствено
след него. Изживяла е силен стрес, в резултат на който продължително време
изпитвала страх да пътува в автомобил и да пресича улици. Получените увреждания на дясната й ръка,
изразяващи се в счупване на лъчевата кост и счупване на лакътната кост, са
наложили имобилизация на ръката, а в последствие и рехабилитация, като общият
възстановителен период, през който е била неработоспособна и е ползвала болнични
листове, е четири месеца. През този период също е търпяла физически болки,
макар и с по-малък интензитет, разчитала
е на помощта на своята майка, тъй като не е била в състояние да се грижи сама за своите нужди /хранене,
тоалет и пр./, и е изживяла притеснения дали ще се възстанови напълно и дали ще
може да упражнява отново професията си.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и като взе предвид постановките на Постановление № 4/1968 г. на
ВС, съдът намира, че в случая справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв.
Ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, което не се подкрепя от доказателствения материал по делото, с
оглед на което съдът приема същото за неоснователно.
Ответникът е
направил и правопогасяващо възражение, че е заплатил на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 22 000 лв., както и за
имуществени вреди в размер на 950 лв. въз основа на представени от нея фактури.
Представил е
писмени доказателства, от които е видно, че с платежно нареждане за кредитен превод от
25.11.2019 г. ответното дружество е превело по банкова сметка ***., с посочено
основание на превода – щета ******. Видно е също така, че с молба до ЗК „****
АД с вх.
№ *****/05.09.2019 г. ищцата е представила копия от фактура № ****14.08.2019
г., издадена от УМБАЛ „** **“ ЕАД гр. П. на стойност 850 лв., и фактура № *****/12.07.2019
г., издадена от ДКЦ „****“ ЕООД гр. * на стойност 100 лв., като е поискала
сумите по същите да й бъдат изплатени. Плащането по двете фактури в общ размер
на сумата от 950 лв. е наредено с решение № 1/22.11.2019 г. по щета № **** на
компетентите длъжностни лица при ответното дружество.
При това
положение от определената като справедливо обезщетение в случая сума в размер
на 40 000 лв. следва да се приспадне доброволно платеното от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на
22 000 лв., като ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 18 000 лв., за който размер е основателен
предявеният иск. За разликата над сумата от 18 000 лв. до предявения
размер от 60 000 лв. – частичен иск от претенция за 80 000 лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща стойността на платена гривнена става по фактура №
**********/12.07.2019 г., издадена от ДКЦ „****“ ООД, е неоснователен и подлежи
на отхвърляне, тъй като претендираната по тази фактура сума е изплатена
доброволно на ищцата от застрахователя.
В полза на ищцата следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от 18 000 лв., на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, считано
от 28.11.2019 г.
При този изход на спора ответникът ЗК „***“ АД
гр. 18410180016 следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Процесуалният представител на ищцата – адв. П.К.
претендира да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, съобразно представения договор за правна помощ и съдействие, в
който е отразено, че правната помощ се осъществява безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представено е и удостоверение за регистрация по ЗДДС. Съдът
намира, че в полза на адв. П.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 1284
лв. с ДДС /1070 лв. + 214 лв./, съобразно уважената част на исковите претенции.
Ищцата е
претендирала да й бъдат присъдени сторените от нея разноски за заплатена
държавна такса в размер на 1070 лв. Съобразно уважената част на исковите
претенции, дължимите й разноски се определят в размер на 320 лв.
Ответното дружество също претендира
присъждане на разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направени
разноски по делото в общ размер на 600
лв., от които 300 лв. – депозит за **** и 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Полагащата му се част
от същите, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, възлиза на сумата
от 420 лв.
При това
положение в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски по
компенсация в размер на 100 лв.
Въз основа на гореизложените съображения,
Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ *****АД гр. С. ЕИК *****, да заплати в полза на К.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 09.07.2019 г., причинено виновно от Х.С.Х.,
като водач на лек автомобил „****“, с
рег. № *****, застрахован по риска „****“
в ЗК „****“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над тази сума до предявения
размер от 60 000 лв. – частичен иск от искова претенция за 80 000
лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от К.Х.С., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против З.К. „*****“ АД гр. С., ЕИК
****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 лв.
/сто лева/ представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
09.07.2019 г., причинено виновно от Х.С.Х., като водач на лек автомобил „****“, с рег. №
*****, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗК „*****“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К. „****“ АД
гр. С., ЕИК *****
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА *****“ АД гр. С., ЕИК
*****, да заплати на адвокат П.Д.К. от САК, с ЕГН **********, сумата от 1284 лв. /хиляда двеста осемдесет и
четири лева/ за адвокатско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете, с ДДС.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.Х.С., с ЕГН **********, да заплати на ЗК „***“
АД гр. С., ЕИК ****, сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: