Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и седми декември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 15797 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител М.Б., постановено на 15.11.2019 г., по изп.д. № 20198380405880 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838
в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да
намали по направено възражение за прекомерност размера на разноските, дължими
на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят счита, че
присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и
правна сложност. Счита, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който се следва за образуване на
изпълнително дело и възлиза на 200 лв. Намира, че в случая не следва да се
прилага чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Взискателят по изпълнителното
дело – Ю.Д.Н., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди,
че присъденото в нейна полза адвокатско възнаграждение е в размер, който
отговаря на минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20198380405880 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в
КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20198380405880 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателите Ю.Н., Р.Р.и О.Р.срещу
длъжника „Т.С.“ ЕАД, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 14.10.2019
г., издаден по гр.д. № 13135/ 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 49
състав, а именно на сума в размер на 510 лв., представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Установява се и това, че по изпълнителното дело единият от взискателите – Ю.Н., е
представляван от адвокат И.Д., като в хода му са
представени доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения
адвокат възнаграждение в размер на 350 лв. Това се установява от договора за
правна зашита и съдействие от 30.10.2019 г., който е подписан от адвокат Д., която
е кредитор на задължението за получаване на възнаграждение, и е удостоверила факта,
че сумата от 350 лв. й е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на
процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено
без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от
минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а
именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита
по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената
разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което се определя кат
част от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата / чл. 10, т. 2, предл. 2 от
Наредбата/.
При тълкуване на
клаузата на чл. 1 от договора за правна защита и съдействие от 30.10.2019 г. се
установява, че страните по тази сделка са постигнали съгласие, че на адвокат Д.
е възложено да извършва правни действия
единствено по образуване на изпълнително дело срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, но не е възложено да извършва каквито и да
било други правни действия по процесуално представителство на взискателя в хода
на това производство. Ето защо и минималният размер, на който трябва да възлиза
възнаграждението за правните действия, които адвокатът е поел задължение да
извърши с този договор, е този по чл. 10, т. 1 от Наредбата и възлиза на 200
лв. Това е и ограничението, под което не могат да бъдат намалени разноските за
заплатено от визскателя адвокатско възнаграждение, които се възлагат в тежест
на длъжника „Т.С.“ ЕАД по процесното изпълнително дело.
При съобразяване на посоченото
ограничение, както и на това, че действията, които адвокатът трябва да
предприеме, за да образува изпълнително дело за събиране на сумите, присъдени с
издадения в полза на кредитора изпълнителен лист, не се отличават с каквато и да
е фактическа и правна сложност, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да
се възложат разноски за възнаграждение на упълномощен от взискателя адвокат в
размер, който е равен на минималния такъв, предвиден в Наредбата, а именно от
200 лв.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 15.11.2019 г., постановено по изп.д. № 20198380405880 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде
отменено, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от длъжника
разноски за заплатено от взискателя Ю.Д.Н. адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до
350 лв.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че до момента съдебният изпълнител не е постановил акт, с
който да е определил размера на таксата, дължима по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието
заплащане е за сметка на длъжника, поради което и съдът не разглежда
възраженията за неправилно определяне на размера на тази такса, направени в
частната жалба.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 15.11.2019 г., постановено по изп.д. № 20198380405880 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано
в съобщение изх. на ЧСИ № 114325/ 15.11.2019 г., с което е отказано намаляване на
дължимите от „Т.С.“
ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 350 лв., и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД,
посочени в постановление от 05.11.2019 г., постановено по изп.д. № 20198380405880 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838
в КЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ, че
размерът на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, за адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя Ю.Д.Н. на упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 200 лв. вместо на определения от ЧСИ М.Б. размер
от 350 лв.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.