РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. Бургас, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120102104 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от Ф. Т. К. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Бургас, ж.к. ***, чрез адвокат Ж. Б., срещу Английска езикова гимназия
„Гео Милев” с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“, представлявана от Ж. М. М. - Н., обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ****** г. на директора на
Английска езикова гимназия „Гео Милев“, и неговата отмяна, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„Старши учител по английски език“, както и осъждане на ответника да й
заплати сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, считано от 25.03.2024 г. до
25.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
02.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба между страните бил сключен трудов
договор за неопределено време, по силата на който ищцата е заемала
длъжността „Старши учител по английски език“ при ответника. Трудовият
1
договор е бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”. Ищцата счита, че
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като е
извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово
основание за това, както и че заповедта е издадена от лице нямащо
необходимите правомощия, поради което следва да бъде отменена.
В исковата молба се твърди, че процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание е опорочена, тъй оспорената заповед е подписана от
Директора - Ж. М. М. - Н., но в същото време, от писмата за искане на
обяснения е видно, че са подписани от К. М. - съгласно Заповед № ****** на
Началника на РУО - гр. Бургас за заместване. Предвид това ищцата намира, че
процедурата по налагане наказание е опорочена, тъй като е била проведена от
лице, което не е било надлежно упълномощено за това.
Ищцата сочи, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение е
незаконосъобразна, тъй като не е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание. Счита, че е налице нарушение на разпоредбите на
чл. 193 от КТ, във връзка с чл. 189 от КТ и по-конкретно твърди, че
работодателят не е изпълнил изискването преди да наложи дисциплинарно
наказание, да поиска обяснения от работника по реда на чл.193 от КТ. В тази
връзка твърди, че работодателят още преди да проведе дисциплинарната
процедура е взел решение да наложи наказание на ищцата, което е грубо
нарушение на императивните разпоредби на чл. 193 КТ, във връзка с чл.189
КТ и представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ. Сочи, че
работодателят е правил и предишни опити да я уволни, но тъй като са били
неуспешни, я е уволнил с процесната заповед. В допълнение сочи, че
процедурата по искане на обяснения е проведена само формално, като излага
подробни съображения в тази насока.
Извън горното ищцата твърди, че е изтекла давност по смисъла на чл.194
от КТ, според който „Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му“. В тази връзка сочи, че от писмата, с които са искани
обяснения става ясно, че сочените нарушения са без конкретна дата. По същия
начин били посочени и нарушенията в самата заповед за уволнение.
Твърди се още, че обжалваната заповед за уволнение не е мотивирана в
съответствие с изискванията на чл. 195 от КТ. Твърди се и липса на
конкретика относно извършените от ищцата нарушения, кога точно, къде са
извършени и чрез какви действия или бездействия. Също така излага, че в
заповедта не е изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за
училището и/или за работещите в него и/или възникнала опасност от такива
последици, поради което за съда е невъзможно да извърши преценка относно
2
тежестта на твърдяното нарушение и дали наложеното наказание отговоря на
тежестта на извършеното или е несъразмерно. Излага и твърдение за
несъразмерност на наложеното наказание.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.
Сочи, че процесното дисциплинарно наказание е наложено при спазване на
всички материалноправни и процесуални правила. Излага подробни
твърдения и представя доказателства, въз основа на които счита, че не е
налице порок при провеждане на дисциплинарното производство. Твърди, че
процедурата по чл. 193 от КТ е спазена, като на 23.02.2024 г. с писмо изх. №
РД-18-889/23.02.24 г. са поискани писмени обяснения от ищцата за нарушение
на чл. 126, т. 10 от КТ. На същата дата с писмо изх. № РД-18-890 са поискани
обяснения от лицето за отправени заплахи и обиди към учениците от *** клас.
Излага, че обяснения ищцата е дала по повод първото писмо, а по отношение
на второто е отправила искане за предоставяне на Заявлението от 30.01.2024 г.
и Молбата за съдействие от 01.02.2024 г., както и на протокол от проведена
среща с учениците от *** клас. На 28.02.2024 г. ищцата е депозирала в
училището първото си обяснение по писмо с изх. № РД-18-890, а на 05.03.24 г.
с искане за писмени обяснения с изх. №РД-18- 939/01.03.24 г. са й
предоставени документите с които е пожелала да се запознае. По този начин
ответната страна счита, че на ищцата е била дадена възможност след
запознаване с поисканите документи, да изложи своите доводи и аргументи в
определената от закона форма. Такива обяснения постъпили на 08.03.24 г. с
вх. N9 РД-17-2221 от същата дата.
В отговора се оспорва твърдението, че срещу ищцата е налице
тенденциозно отношение, предубеденост и злоупотреба с права от страна на
работодателя. Твърди, че преди налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание, Директорът на АЕГ провежда изключително задълбочена проверка
на всички факти и твърдения изложени от учениците, както и защитните тези
на ищцата. Сочи се, че К. е извършила множество нарушение на трудовата
дисциплина, но не е била наказана за тях, тъй като е ценена като специалист.
Никой от ръководството на АЕГ не е имал каквото и да е лошо отношение към
нея. Ответникът оспорва и твърдението, че е изтекла давност досежно
нарушенията, тъй като за първи път Директорът на гимназията е сезиран за
евентуални нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата със
Заявление от М. К. с дата 30.01.2024 г. Поради това счита, че до налагане на
дисциплинарното наказание - 25.03.24 г. - не е изтекъл посочения от
законодателя срок.
3
Сочи се още, че Заповедта за налагане на дисц. наказание „уволнение“
отговаря изцяло на изискванията на чл. 195 от КТ, доколкото е подробно
мотивирана. Също така в нея е посочено какви действия е извършила ищцата,
какви заплахи е отправяла, в кой период.
Твърди се в отговора, че е налице възможност за настъпване на
значителни вредни последици за учебното заведение като цяло, тъй като е
нарушено доверието, което ръководството на училището и самите родители са
гласували на ищцата, поверявайки грижата за обучение и възпитание на
своите деца. В тази връзка ответникът счита, че наложеното дисциплинарно
наказание е съобразено с тежестта на извършените от К. дисциплинарни
нарушения.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание ищцата
поддържа предявените искове, като моли същите да бъдат уважени. Излага
подробни съображения в тази насока в депозираните по делото писмени
бележки. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба, формулираното искане
по същество, пледира за присъждане на сторените по делото разноски, като
представя списък по чл. 80 ГПК. С депозирани след заседанието писмени
бележки ответната страна още веднъж подробно излага доводите си досежно
неоснователността на исковата претенция.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е прието обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов
договор, по силата на които ищцата е заемала длъжността „Старши учител по
английски език“ при ответника, както и че ответникът е издал Заповед №
******г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
В проведеното на 18.06.2024г. съдебно заседание ищцата е посочила, че
от 16.04.2024г. е започнала работа в Професионална гимназия по компютърно
програмиране и иновации – Бургас.
Видно от самата Заповед № ******г. за прекратяване на трудовото
4
правоотношение, на основание чл. 188, т.3 КТ, във връзка с чл. 187, т. 10, от
Кодекса на труда - „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение" и във връзка с чл. 190, ал.1, т. 7 „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина“ и поискани писмени обяснения на лицето по чл. 193,
ал. 1 от Кодекса на труда, ищцата е била наказана с дисциплинарно
уволнение, за това че в периода от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г. е отправяла
заплахи относно явяването на държавните зрелостни изпити по
английски език на учениците от *** клас, като открито им е заявявала,
че ако ученик от класа подаде заявление за явяване на ДЗИ по английски
език, то същият ще бъде оставен на поправителен изпит, както и за това,
че в периода от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г. е отправяла обиди към
учениците от *** клас, като им е казвала, че нямат умствен капацитет, за
да се явят на ДЗИ по английски език.
В заповедта е посочено, че на ищцата са поискани писмени обяснения,
като в предвидения от КТ срок тя се е възползвала от правото да даде такива.
Сочи се, че е била предприета и процедура по предварителна закрила при
уволнение, като с писмо изх.№РД-18-972/11.03.2024г. на лицето е връчено
искане по чл. 333 от КТ, с което да декларира, дали на попада в някоя от
категориите защитени лиза по смисъла на КТ. С писмо вх.№РД-17-
2271/14.03.2024г. г-жа К. е декларирала, че е председател на синдикалната
организация към КТ „Подкрепа“ в училището. Във връзка с декларираната
закрила е било поискано съгласие по чл. 333, ал. З от Кодекса на труда от
Председателя на Регионалния синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
за прекратяване трудовите правоотношения на г-жа К. на основание чл. 330,
ал. 2. Т. 6 от КТ – „дисциплинарно уволнение“ Със свое писмо изх.№ 11 от
25.03.2024г., изпълнителният съвет на Регионалния синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“ е дал своето изрично съгласие за дисциплинарното
уволнение.
Така издадената заповед за уволнение е получена от ищцата, чрез
процесуалния й представител адвокат Ж. Б. на 02.04.2024г.
Представена е писмена покана за даване на обяснения по реда на чл. 193
от КТ с изх. № РД-18-890/23.02.2024г., която е връчена на Ф. К. на 23.02.2024г.
Поканата е подписана от К. М., заместваща директора Ж. М.-Н. – директор на
Английска езикова гимназия, съгласно Заповед № ****** на Началника на
РУО- гр. Бургас.
По делото са представени писмени обяснения, депозирани от ищцата
пред работодателя с вх. № РД-17-2138/28.02.2024г.
Представена е и писмена покана за даване на обяснения по реда на чл. 193
5
от КТ с изх. № РД-18-939/01.03.2024г., която е връчена на Ф. К. на 05.03.2024г.
Поканата е подписана от Б. Г., заместващ директора Ж. М.-Н. – директор на
Английска езикова гимназия, съгласно Заповед № РД-*** на Началника на
РУО- гр. Бургас.
Във връзка с тази покана по делото са представени писмени обяснения,
депозирани от ищцата пред работодателя с вх. № РД-17-2221/08.03.2024г.
По делото е представено писмо от ищцата до ответното учебно заведение,
в което същата уведомява работодателя си, че към 14.03.2024г. е Председател
на УО на РСО към КТ „Подкрепа“ в АЕГ „Гео Милев“ гр. Бургас.
Представено е писмо с изх. № РД-18-991/14.03.2024г. на директора на
АЕГ Гео Милев“ гр. Бургас до Председателя на Синдикат „Образование“ към
КТ „Подкрепа“ с искане за даване на съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. Представено е и писмо изх. № РД-18-
1001/18.03.2024г. на директора на АЕГ Гео Милев“ гр. Бургас до Председателя
на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ с посочване на нарушенията,
извършени от К..
Видно от писмо с изх. № 11***г. на Регионален синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“, изпратено до директора на АЕГ Гео Милев, във връзка с
писмо № РД-18-991/14.03.2024г. от синдиката са дали съгласие за
прекратяване на трудовия договор на ищцата.
Представено е Заявление от М. К. – ученик в *** клас, в което същият
моли директора на гимназията да смени учителя по английски език – Ф. К.. В
заявлението се твърди, че преподавателката се заяжда втора година с целия
клас, пише забележки без ясни причини, поставя закъснения без никой да е
закъснял. Изложени са оплаквания и от начина на преподаване в часовете по
английски език.
Към доказателствения материал е приложена Молба за съдействие с вх.
№ РД-27-1685/01.02.2024г., депозирана от учениците от *** клас в АЕГ „Гео
Милев“ гр. Бургас. В същата учениците молят в следствие на честите
индивидуални заплахи, подигравки, унижения от страна на г-жа Ф. К., на
последната да бъде обърнато внимание на поведение и методите на
преподаване. Сочи се, че госпожата системно закъснява за учебните занятия и
не преподава текущия учебен материал. Системно използва обидни
квалификации, целенасочено вписва закъснения в електронния дневник без
основателна причина и си позволява да забранява на голяма част от учениците
да подадат заявление за полагане на ДЗИ по английски език като заплашва, че
ако това се случи, ще бъдат оставени на поправителен изпит. Молбата е
подписана от учениците от класа.
Въз основа на молбата за съдействие и заявлението от М. К. е
6
организирана и проведена анонимна анкета между всички присъстващи
ученици от дванадесети клас в гимназията. Видно от представения по делото
Констативен протокол от анкетата, 25,4% от анкетираните не подкрепят
твърдението, че „часовете по ООП – английски език протичат в спокойна
среда“; 34,5% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че „Учителят по
ООП – английски език не прави негативни коментари за учениците“, както и
20.9% не са съгласни с твърдението, че „Учителят по ООП – английски език
преподава умело и разбираемо, прилага и изпълнява учебната програма по
ООП – английски език за 12 клас“, 24,5% са отговорили с ДА на въпроса
„ставали ли сте свидетел на ситуация, в която учителят по английски език
възпрепятства подаването на заявления за второ ДЗИ – английски език, чрез
заплахи/закани към ученик, че ще му бъде поставена оценка слаб 2…“.
По делото е представено писмо до директора на РУО Бургас с копие до
директора на АЕГ Гео Милев и до председателя на етичната комисия при АЕГ
Гео Милев, подписана от родителите на ученици от *** клас в гимназията. В
същото се сочи, че родителите пишат писмото със загриженост относно
потенциалното въздействие на жалба, подадена срещу госпожа Ф. К.. Излагат,
че децата им са информирани за тази жалба и това сериозно ги тревожи,
доколкото може да повлияе на работата и здравето на госпожата. Сочат, че
поради изключителния принос на госпожата за образованието на децата им е
изключително важно да я подкрепят и защитят. Излагат още, че госпожата е
опитен учител, невероятен ментор и указва значително влияние върху
личностното и академичното развитие на техните деца. Така представеното
писмо е подписано от 45 души, които собственоръчно са написали имената си
и са се подписали.
По делото са разпитани по трима свидетели в полза на всяка от страните.
В полза на ответната страна са разпитани свидетелите М. И. К., Б. М. А. и Р. И.
Г..
В показанията си свидетелят М. К. сочи , че е бил ученик в *** клас на
АЕГ Гео Милев. Излага, че винаги часовете са протичали по един и същ начин
– започвали са с проверка на домашната работа и са приключвали с даване на
нова домашна, без да са преподавани уроци. Свидетелят твърди, че г-жа К.
многократно е заплашвала ученици от неговия клас, че няма да бъдат
допуснати по ДЗИ по английски език, поради слабия им успех и казала, че ако
разбере, че някой от тях е записал матура по английски език и прецени, че не
иска да ходи, няма да го допусне.
Твърди, че конкретно е била заплашена Р. Г., а него не е заплашвала.
Свидетелят не може да посочи други имена на ученици от класа, тъй като не е
сигурен и не иска да излъже. По адрес на Р. Г. било и изказване на учителката
7
пред целия клас: „Аз не мога да се занимавам с празната ти главица откъм
английски“.
К. излага, че по време на часовете учителката казвала „Или го правите,
това което съм ви дала, или може да си излезете от стаята.“ При това
изказване той излизал от стаята, като не му било писано отсъствие, а му се
поставяли две закъснения, с цел да не могат да бъдат изтрити. Свидетелят
сочи, че заплахите за недопускане до ДЗИ са били постоянни и не е имало час,
в който тази тема да не бъде засегната. Никога госпожате не е казвала пред
класа как точно няма да допусне някой от ДЗИ по английски, но според
свидетеля от контекста се разбирало, че ще им остави двойки по английски
език за годината.
Свидетелят К. сочи, че поведението на ищцата го е провокирало да
депозира молба за смяна на учителя, както и да участва в изготвянето на
молбата за съдействие. Излага, че не може да цитира точно думите на К.,
които се е почувствал обиден. На въпрос на адвокат Б. отговаря, че не му е
известно да има недопуснати до изпит, защото няма как, нито му е известно
ученици от неговия клас или другите класове да имат двойки за първия срок.
Отговаря, че той лично не е бил заплашван от госпожата. Свидетелят излага,
че за първия срок в 12 клас има крайна оценка 4, поставена от ищцата и за
втория срок 6 – поставена от г-жа М. Оценката на К. от ДЗИ по английски език
е 6.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката Б. М. А. сочи, че е майка
на М. А. П. ученик от *** клас. Вечерите преди дните, в които синът й имал
часове по английски били изключително напрегнати. Вечеряли семейно с
бащата на сина й и майка й. Синът й бил притеснен дали да отиде за първи час
във вторник и сряда по английски език и се притеснявал от госпожата.
Притеснявал се и защото госпожата им казвала, че няма да им даде да се явят
на ДЗИ по английски. Свидетелката сочи, че въпреки, че е успокоявала сина
си, че това няма как да стане, той не вярвал на нея а на учителката си.
А. споделя за случай, в който е разговаряла по телефона с госпожа К.,
която казала, че синът й яде пица в час. Впоследствие при проведена среща с
госпожата последната казала, че синът й не носи химикал и не си е пишел
домашните. Свидетелката сочи, че не се е почувствала добре от отношение на
учителката и е почувствала облекчение, когато тя е излязла в продължителен
болничен и са й назначили заместник. Твърди още, че сутрин когато е
откарвала сина си на училище, той се е притеснявал, че ако влезе в час ще
получи двойка, а ако не влезе, ще му бъде писано отсъствие.
В полза на ответната страна е разпитана и свидетелката Р. И. Г.,
която излага, че е била ученичка в *** клас. Същата твърди, че лично е
получавала обиди, че главата й е празна, че не може да научи английски език,
8
че ще бъде оставена на изпит, че госпожата ще разбере, че е подала молба за
ДЗИ по английски език и няма да допусне това. Сочи, че това се е случило
преди матурите тази година – януари, февруари месец. Г. отговаря, че не е
ставала свидетел да са отправяни нападки и обиди към други ученици. Към
класа госпожата казвала, че няма да се справят на матурата и че ще останат в
същия клас и догодина ще се виждат заедно. Свидетелката сочи, че през
последната година часовете по английски са били първите два часа, като се е
случвало да идва недоспала от притеснение дали няма да закъснее, дали си е
написала правилно домашната, дали ще има конфликт с госпожата, че не й е
изрядна униформата. На въпроси на съда същата отговаря, че ако не
закъснее за час, няма конфликт с госпожата. Ако е пълна домашната й,
няма конфликт с госпожата. Ако изрядно е подготвила униформата си,
няма конфликт с госпожата.
Сочи още, че лично е получавала забележка, когато не си е написала
домашната, като се е случвало да се разплаче в час. Свидетелката сочи, че се е
явила на матура по английски език, на която е получила оценка 3.35. на
въпроси на страните заявява, че под конфликт с госпожата разбира когато не
са си написали домашната, когато говорят в час. Заявява, че госпожата лично я
е карала, с нейна съученичка да си преместят чина, за да може да ги вижда,
дали не гледат телефоните си и дали си говорят. Сочи, че не е гонена от час по
английски при ищцата.
По искане на ищцата е разпитана свидетелката Т. И. Т., която сочи, че е
работила в гимназията и познава ищцата, която е била и класен ръководител
на детето й до завършването му тази година. Свидетелката излага, че е
доволна от преподаването на К. и от постиженията на дъщеря й, благодарение
на нея. T. излага, че за уволнението научила от учениците, а за жалбата от
ученици от друг клас. Тя била във връзка с написана двойка на един ученик,
който не иска да учи. Свидетелката сочи, че впечатленията й по отношение на
ищцата са базирани на наблюдения над собственото й дете и заявява, че
според нея госпожата не е строга с учениците, а държи на дисциплината.
Излага още, че родителите от класа и другите родители на ученици от други
класове са подкрепяли К., като подкрепата си са изразили писмено до РУО
Бургас и до директора на гимназията.
По делото е разпитана свидетелката Д. И. Н. – ученик от гимназията,
която е завършила през настоящата година. Същата твърди, че познава
ищцата като дългогодишен преподавател и по време на обучението й в
гимназията, г-жа К. й е преподавала 3 години. Свидетелката знае за подадена
жалба от съученици от нейния випуск, за това че срещу тях е имало
неуважително и лошо поведение от страна на госпожата към тях. Разговаряла
9
е лично с ученици от *** клас, тъй като освен техен съученик е била и
участник в ученическия съвет. Свидетелката е искала лично да разбере какво
се е случило, тъй като ситуацията е била неочаквана, а в часовете на нейния
клас никога не се случвало да има заплахи или обиди от страна на г-жа К. към
тях.
Новкова излага, че й е известно, че учениците от *** клас не са взели
единодушно решението да подадат жалбата, а самото подаване е станало с
помощта на родител на С. Б.. Сочи, че през времето, когато госпожата им е
преподавала винаги е подхождала с уважение към всеки един от тях и е
успявала да запази дисциплината в час, като е била един от малкото учители,
които са успявали да спечелят уважението на всеки един ученик. Не е имало
ситуация, в която тя да ги унижи или наругае по някакъв начин.
Свидетелката заявява, че когато се опитала да разбере защо е пусната
жалбата, установила, че учениците от *** са били посъветвани от техния
класен ръководител, понеже са споделяли с нея, при което жалбата е написана
от родител, и е била подадена в РУО. Излага, че самите подписали я не са
имали шанса да прочетат жалбата, т.е. те са се подписвали на сляпо без да
знаят какъв точно е текстът на жалбата. Най-много по повод на жалбата
свидетелката е говорила със С. Б., който лично й е споделял, че родител му е
помогнал да подаде жалбата, а учител - С. Г., е помогнала да бъде проверена
за правописни грешки.
В полза на ищцата е разпитана и свидетелката М. К. Б., която заявява,
че ищцата й е била класен ръководител 5 години, като тази година е
завършила училището в *** клас. Б. заявява, че много се е говорило в
училището за жалбата срещу К.. Знаела, че в жалбата пише, че г-жа К. е
искала умишлено да постави слаба оценка на ученик от *** клас.
Свидетелката сочи, че ищцата винаги е била взискателна към тях и на
това се дължат отличните им резултати на матурите. Излага, че тя винаги се е
стремяла да няма слаби ученици и дори да е имало моменти, в които някой е
имал слаба оценка, тя винаги се е стараела да разбере каква е причината и да
му помогне. Сочи, че ако някой не си е написал домашните, госпожата е
пишела писмена забележка в „Школо“. Ако някой не е бил с изрядна
униформа, госпожата му правела забележка. Когато си с написана домашна и
си с изрядна униформа нищо не се случвало. Твърди, че никога К. не си е
позволявала да обиди или унижи някого, не само пред класа, но и като цяло.
Даже не си е позволявала да крещи.
Б. излага, че от разговор с Я. от *** клас е разбрала, че нейният подпис е
бил подправен и самата тя не се е подписала на жалбата. Заявява, че знае и за
други ученици от ***, които твърдят, че не са се подписали на жалбата. От
съучениците си от *** клас свидетелката знае, че техния час по математика са
10
били посъветвани от заместник-директорът С. Б. и от няколко други учителки
да занесат жалбата в РУО. Това свидетелката знаела от хора от *** клас, не
може да се сети конкретно от кого.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Предмет на разглеждане е правото на работодателя (ответник) да
прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя
(ищец) на посоченото в издадената заповед за уволнение основание.
В настоящия случай като такова се сочи разпоредбата на основание чл.
188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 187, т. 10, от Кодекса на труда - „неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение“ и във връзка с
чл. 190, ал.1, т. 7 „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ и
поискани писмени обяснения на лицето по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда.
Оспорването на уволнението от страна на ищцата е обосновано с
твърдения за неговата незаконност, поради неспазване на императивните
разпоредби на закона при провеждане на процедурата по уволнение, в това
число липса на представителна власт на издателя на заповедта, липса на
проведена надлежно процедура по чл. 193 от КТ, нарушение на
предварителната закрила по чл. 333 от КТ, изтичане на давността за налагане
на наказанието и несъответствие на нарушението с наложеното наказание.
При така наведените фактически твърдения, в тежест на всяка от страните
е да установи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, на
което се позовава. Ищцата следва да докаже, че процедурата по уволнение е
незаконосъобразна. Ищцата следва да докаже, че след прекратения ТД е
останала без работа, да докаже периода, в който е останала без работа, както и
да докаже, че оставането без работа е в причинно-следствена връзка с
уволнението. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на
цялата процедура по уволнението на ищцата на посоченото в заповедта
основание, както и по същество да установи действителното нарушение на
трудовата дисциплина, довело на уволнението.
За да бъде законосъобразното дисциплинарното наказание, то същото
следва да бъде наложено при строго спазване на определената процедура,
изискваща писмена форма на заповедта с изрично установени реквизити,
спазване на предвидения в чл. 194 КТ срок, снемане обясненията на
работника, както и преценка за съответствие на тежестта на наказанието с
11
извършеното дисциплинарно нарушение съгласно чл. 189 КТ.
Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от
работника е съществен елемент от дисциплинарната процедура.
Работодателят следва да събере доказателства, относно извършеното
нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към
извършеното и да му даде възможност да се защити. Също така дадените
обяснения следва да бъдат взети предвид при определяне тежестта на
нарушението и съразмерното наказание за извършеното.
На първо място съдът намира, че процесната заповед е издадена в
съответствие с императивните изисквания на закона, предвидени в чл. 195 от
КТ. Същата е мотивирана надлежно, посочен е нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и текстът от закона, въз основа на който се
налага. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ищцата,
че от заповедта не става ясно точно кога и къде е извършено твърдяното
нарушение. В заповедта изрично е посочено, че в периода от 04.01.2024 г. до
31.01.2024 г. ищцата е отправяла заплахи относно явяването на държавните
зрелостни изпити по английски език на учениците от *** клас, като открито
им е заявявала, че ако ученик от класа подаде заявление за явяване на ДЗИ по
английски език, то същият ще бъде оставен на поправителен изпит, както и че
в периода от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г. е отправяла обиди към учениците от
*** клас, като им е казвала, че нямат умствен капацитет, за да се явят на ДЗИ
по английски език.
При така изложените нарушения в заповедта напълно ясно се разбират
както периодът, в който се твърди, че нарушенията са били извършени, така и
че това е станало в час по английски език на учениците от *** клас в
гимназията.
Установи се също така, че работодателят е изискал писмено обяснения на
ищцата. В тази връзка е била изпратена писмена покана за даване на
обяснения по реда на чл. 193 от КТ с изх. № РД-18-890/23.02.2024г., която е
връчена на Ф. К. на 23.02.2024г. Поканата е подписана от К. М., заместваща
директора Ж. М.-Н. – директор на Английска езикова гимназия, съгласно
Заповед № ****** на Началника на РУО- гр. Бургас. Ищцата се е възползвала
от възможността да изложи обясненията си писмено, като ги е депозирала
пред работодателя с вх. № РД-17-2138/28.02.2024г. Представена е и писмена
покана за даване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ с изх. № РД-18-
939/01.03.2024г., която е връчена на Ф. К. на 05.03.2024г. Поканата е
подписана от Б. Г., заместващ директора Ж. М.-Н. – директор на Английска
езикова гимназия, съгласно Заповед № РД-*** на Началника на РУО- гр.
Бургас. Във връзка с тази покана по делото са представени писмени
обяснения, депозирани от ищцата пред работодателя с вх. № РД-17-
12
2221/08.03.2024г.
Предвид горното съдът намира, че работодателят е изпълнил процедурата
и по отношение на задължението да поиска писмените обяснения на
служителя, като това е станало в предвидения в чл. 193 от КТ ред. Съдът
намира за неоснователно възражението на ищцата, че процедурата по чл. 193
от КТ е спазена само формално, като работодателят не е събрал всички
относими доказателства, в това число и посочените от самата нея. В тази
връзка следва да се държи сметка, че работодателят има задължението да
събере доказателства, въз основа на които да вземе решение дали да наложи
наказание, но няма задължение да събира всички доказателства, посочени от
работника или служителя. Несъбирането на всички посочени от работника
доказателства не е скрепено със санкцията по отмяна на уволнението, каквато
е предвидени при неизискване на обяснения, а подлежи на преценка по
същество на самото наказание.
Съдът не споделя и възражението на ищцата, че е процедурата по
налагане на наказанието е опорочена, тъй оспорената заповед е подписана от
Директора - Ж. М. М. - Н., но в същото време, от писмата за искане на
обяснения е видно, че са подписани от К. М. - съгласно Заповед № ****** на
Началника на РУО - гр. Бургас за заместване. По делото са представени
писмени доказателства, от които по безспорен начин се установи, че по време
на отсъствието на директора на гимназията - Ж. М. М. - Н., същата е била
надлежно замествана от лице, определено със заповед на директора на РУО
Бургас, а именно К. М.. Фактът, че писмените обяснения са изискани от
заместващата директора, а самата заповед е подписана от титулярния
директор, не би могъл да се възприеме като порок на процедурата. Това е така,
тъй като провеждането на процедура по налагане на дисциплинарно наказание
е обвързано със срокове, предвидени в КТ и не би могло да се приеме, че при
отсъствие на директора по уважителни причини за дълго време, такава
процедура не следва да се инициира. На следващо място безспорно от
представените доказателства по делото се установи, че К. М. е имала правото
да инициира тази процедура, доколкото е изпълнявала длъжността директор
на гимназията, съобразно изрична заповед на директора на РУО Бургас.
Настоящият съдебен състав намира, че е спазена и процедурата по чл. 333
от КТ по изискване на предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение. В тази връзка по делото са представени писмени
доказателства, от които се установи, че работодателят е поканил ищцата да
посочи дали за нея е налице някоя от хипотезите на чл. 333 от КТ. След
положителен отговор от нейна страна, работодателят е изпратил писмо с изх.
№ РД-18-991/14.03.2024г. до Председателя на Синдикат „Образование“ към
КТ „Подкрепа“ с искане за даване на съгласие за прекратяване на трудовото
13
правоотношение с ищцата. По делото е представено и писмо с изх. № 11***г.
на Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, изпратено до
директора на АЕГ Гео Милев, във връзка с писмо № РД-18-991/14.03.2024г.,
видно от което от синдиката са дали съгласие за прекратяване на трудовия
договор на ищцата.
Предвид горното съдът намира, че предварителната закрила от уволнение
е надлежно преодоляна от работодателя, който е положил нужната грижа, за
да получи съгласие за налагане на наказанието. Съдът не споделя
възраженията на ищцата, че разрешението е дадено от ненадлежен орган и от
лице, което е нямало право да даде съгласие. В тази връзка ответната страна е
представила множество доказателства, от които се установи, че съгласието е
дадено именно от органа, който е следвало да изрази становище на
запитването.
Съдът намира, че заповедта е издадена и преди изтичане на предвидения
в чл. 194, ал. 1 от КТ срок. Цитираната норма предвижда, че дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и
не по-късно от 1 година от извършването му. Както беше посочено по-горе, в
заповедта за уволнение е посочено, че нарушението е извършено в периода от
04.01.2024 г. до 31.01.2024г. Самата заповед е издадена на 25.03.2024г., т.е. по-
малко от една година от извършване на нарушението. Установи се още, че
работодателят е узнал за нарушенията на служителя от Заявление от М. К. –
ученик в *** клас, в което същият моли директора на гимназията да смени
учителя по английски език – Ф. К.. Това заявление е входирано в
администрацията на учебното заведение на 30.01.2024г. С оглед изложеното
по делото е установено, че заповедта е издадена в 2-месечния срок, поради
което работодателят надлежно е упражнил потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение.
Предвид всички изложено по-горе, съдът намира, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е проведена изцяло в съответствие с
императивните изисквания на закона, поради което и наложеното
дисциплинарно наказание следва да бъде разгледано по същество.
В мотивираната заповед следва да бъдат посочени онези задължения,
определящи трудовата функция на работника, неизпълнението на които са
нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 187 КТ. Тези
изисквания са били изпълнени от работодателя, видно от приложената по
делото заповед, в която са отразени нарушенията дали основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
По делото са представени подадени Заявление от М. К. – ученик в ***
клас, и Молба за съдействие с вх. № РД-27-1685/01.02.2024г., депозирана от
учениците от *** клас в АЕГ „Гео Милев“ гр. Бургас, от които е видно
14
изразеното несъгласие с начина на работа на учителя K.. Така посочените
оплаквания на учениците свързани с работата на ищцата не могат да бъдат
ценени като доказателства за извършени нарушения на трудовата дисциплина,
а се ценят като повод извършване на проверката, въз основа на която
работодателят е взел решение за налагане на процесното наказание.
От събраните в процеса писмени и гласни доказателства се установи, че
ищцата е имала високи изисквания към учениците в гимназията, в това число
да спазват дисциплината, да се подготвят надлежно за часовете по английски
език, да не закъсняват за част и да са с надлежна униформа.
Не се установи обаче с категоричност, че в периода от 04.01.2024 г. до
31.01.2024 г. е отправяла заплахи относно явяването на държавните зрелостни
изпити по английски език на учениците от *** клас, като открито им е
заявявала, че ако ученик от класа подаде заявление за явяване на ДЗИ по
английски език, то същият ще бъде оставен на поправителен изпит.
Действително в съдебно заседание свидетелят от *** клас – К. излага, че
г-жа К. многократно е заплашвала ученици от неговия клас, че няма да бъдат
допуснати по ДЗИ по английски език, поради слабия им успех и казала, че ако
разбере, че някой от тях е записал матура по английски език и прецени, че не
иска да ходи, няма да го допусне. Същият обаче излага, че конкретно е била
заплашена Р. Г., а него не е заплашвала. Свидетелят не можа да посочи други
имена на ученици от класа, тъй като не беше сигурен. Свидетелката Р. Г. също
излага, че й е било казано от ищцата, че ще бъде оставена на изпит, ако
госпожата разбере, че е подала молба за ДЗИ по английски език и няма да
допусне това. Такива твърдения е изложила и другата свидетелка, разпитана в
полза на ответната страна - Б. М. А., която е майка на ученик от *** клас. И
тримата свидетели сочат, че тези изказвания на ищцата са се случвали в
началото на годината – през месеците януари и февруари.
Въпреки така изложеното от свидетелите, на първо място съдът намира,
че техните показания не могат да се ценят като напълно достоверни,
доколкото двама от свидетелите – К. и Г. са лица, които са подписали лично
жалбата срещу ищцата (лист 91 гръб) и е напълно разбираемо тяхното
желание уволнението на ищцата да не бъде отменено. Нещо повече,
свидетелят К. е депозирал и Заяление до директора на гимназията за замяна на
учителя по английски език – К..
От друга страна, дори да се приеме, че действително ищцата е казвала на
учениците от *** клас на АЕГ Гео Милев, че ако някой от тях подаде
заявление за явяване на ДЗИ по английски език, тя няма да допусне това, то
тези изказвания не би следвало да се възприемат като заплаха или закана, още
повече че това недопускане не е в правомощията на преподавателя по
английски език. Това обстоятелство е било напълно ясно и на самите ученици,
15
като свидетелите К. и Г. потвърдиха, че знаят, че К. не може да им забрани да
се явят на матура.
От друга страна разпитаните свидетели в полза на ответната страна не
заявиха, че лично са чули ищцата директно да заяви на някой от учениците, че
ако някой от тях подаде заявление за явяване на ДЗИ по английски, ще го
остави на поправителен изпит, за да му попречи да се яви на матура.
Предвид горното съдът намира, че от събрания по делото доказателствен
материал не се установи с категоричност, че в периода от 04.01.2024 г. до
31.01.2024 г. ищцата е отправяла заплахи относно явяването на държавните
зрелостни изпити по английски език на учениците от *** клас, като открито
им е заявявала, че ако ученик от класа подаде заявление за явяване на ДЗИ по
английски език, то същият ще бъде оставен на поправителен изпит.
Доколкото в процесната заповед са посочени две нарушения на трудовата
дисциплина, съдът следва да разгледа по същество и второто такова, а именно,
че в периода от 04.01.2024 г. до 31.01.2024 г. ищцата е отправяла обиди към
учениците от *** клас, като им е казвала, че нямат умствен капацитет, за да се
явят на ДЗИ по английски език.
От представените по делото писмени доказателства по никакъв начин не
се установи, ищцата да е отправяла обиди към учениците от *** клас и по-
конкретно като им е казвала, че нямат умствен капацитет, за да се явят на ДЗИ
по английски език.
От показанията на свидетелят К. се установи, че той лично никога не е
бил обиждан от ищцата, като по отношение на него не са били отправяни и
никакви заплахи и закани. Свидетелят изложи, че обиди е имало по
отношение на съученичката му Р. Г., на която преподавателката казала „Аз не
мога да се занимавам с празната ти главица откъм английски“. Самата
свидетелка Р. Г. посочи, че през януари месец на 2024г. лично е получавала
обиди от К., че главата й е празна и че не може да научи английски език. На
въпроси на страните свидетелката отговори, че не е ставала свидетел на
отправяне на закани, заплахи или обиди към други ученици.
При така установените обстоятелства съдът намира, че посоченото в
процесната заповед за уволнение нарушение на ищцата - че в периода от
04.01.2024 г. до 31.01.2024 г. е отправяла обиди към учениците от *** клас,
като им е казвала, че нямат умствен капацитет, за да се явят на ДЗИ по
английски език, макар не с точност и в пълнота, се установява да е извършено.
В това число съдът цени (доколкото същите не противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал) и показанията на свидетеля К.,
който заяви, че е чул репликата „Аз не мога да се занимавам с празната ти
16
главица откъм английски“, която е била изречена по адрес на Р. Г..
Макар по делото да не се установи, че ищцата е оправяла обиди към
целия клас, то следва да се приеме, че изказаното към ученичката Г., че
главата й е празна и че не може да научи английски език, е обидно и
респективно това изказване следва да се цени като несъмнено нарушение на
трудовата дисциплина, свързано с неспазване на правилата за поведение на
учител, чиято трудова функция е с висока публична и обществена значимост,
свързана е с обучението и възпитанието на деца.
Действително изказването, че главата на ученик е празна и същият не
може да научи английски език е укоримо, независимо от повода за изказването
и действителните познания на ученика по дадения предмет. В тази връзка
съдът намира, че учителите разполагат с механизми за оценка на знанията на
учениците, към които не се числят изказвания относно умствения им
капацитет, а по-скоро предполагат поставяне на оценка по приетата в страната
системата за оценяване. Фактът, че ищцата е използвала обиден израз спрямо
ученичката Р. Г. обаче, не се отличава с някаква жестокост, доколкото
използваните думи и изрази не са цинични и не съдържат квалификации,
които да засегнат прекомерно достойнството на ученика.
Предвид горното съдът намира, че оценката направена от работодателя за
извършеното от ищцата нарушение е несъобразена с тежестта на същото.
Вербалното съприкосновение между учителя и ученика е несъмнено
установено, но не се установява това да е довело до сочения в заповедта
вредоносен резултат. Не се установява нанасяне на значителни вредни
последици, както по отношение на ученичката, така и по отношение на
авторитета на самото учебно заведение. Според настоящия състав по-голямо
отражение върху емоционалния свят на учениците от училището би могло да
даде последващото многократно обсъждане на случая, въвличането и на
другите преподаватели и колеги на ищцата, на родители на деца от другите
класове, както и невъзможността за потушаване на напрежението в работната
сфера на училището или неполагане на нужните усилия в тази насока.
По делото са събрани данни и за други сигнали срещу ищцата, както и
организирани в нейна подкрепа подписка и изпратени писма до РУО Бургас.
Това несъмнено е провокирало напрежение и е влошило микроклимата в
училището, но вместо да бъде потушено от ръководителя на институцията, е
станало достояние на учениците и техните родители. Следва да се държи
сметка, че действията, както на директора на гимназията, така и на учителите
в нея, следва да служат за морален пример на учениците. Организацията на
трудовия процес е вменено задължение на ръководителя, а осигуряване на
спокойна среда в учебните часове е отговорност на учителя. Затова
допускането на подобни конфликти и начин на общуване, е в разрез с интереса
17
на учениците и се оценят от съда като несъвместими с упражняваната от тях
професия.
Извън изложеното, както вече беше посочено, съдът приема, че
описаното от работодателя нарушение - в периода от 04.01.2024 г. до
31.01.2024 г. ищцата е отправяла обиди към учениците от *** клас, като им е
казвала, че нямат умствен капацитет, за да се явят на ДЗИ по английски език,
действително е извършено по отношение на Р. Г.. Същото обаче не установява
вредоносни последици за учениците или в частност за ученичката Г., нито
установява настъпили репутационни негативни последици за учебното
заведение. Поради това и не може да се приеме, че по делото е установено,
при условията на пълно и главно доказване, соченото тежко нарушение на
трудовата дисциплина, при съобразяване с всички обективни факти. Не
представляват доказателство и констатациите на назначената от работодателя
комисия, доколкото същата възпроизвежда проведени разговори и събраните
писмени доказателства, които подлежат на самостоятелна оценка от
работодателя.
От значение е установяването на дисциплинарното нарушение, изложено
в заповедта за дисциплинарно уволнение и извършване на преценка за
неговата тежест. В случая не е доказана тежестта на нарушението, съгласно
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Нещо повече, доказа се, че ищцата е учител с
дългогодишен стаж, който държи изключително много на дисциплината и на
подготовката на учениците. В тази връзка и самата ученичка Р. Г. изложи, че
ако си е подготвила надлежно домашната работа, ако не закъснява за час и ако
е с изрядна униформа, няма да има проблеми с госпожа К.. В този смисъл бяха
и показанията на разпитаните в полза на самата ищца свидетели, които
посочиха, че когато са били добре подготвени за часа си по английски език,
всичко е протичало нормално, без напрежение и без укори от страна на
преподавателя.
В заключение и с оглед изложеното, съдът намира, че действията на
ищцата представляват нарушение на трудовата дисциплина и биха могли да
обусловят ангажирането на дисциплинарната й отговорност, но не и налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Затова в случая
наказанието не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и е неоправдано
тежко съобразно конкретните действия на служителя.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен, като уволнението бъде признато за незаконно и отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
18
Предвид така формирания извод на съда относно незаконосъобразността
на извършеното уволнение, основателна се явява и претенцията на ищцата за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Същата
изрично е поискала от съда да бъде възстановена на длъжността „старши
учител по английски език“, което искане следва да бъде уважено.
По иска с правно чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ:
Претенцията по този ред също е обусловена от заключението на съда
относно законосъобразността на извършеното уволнение. В тежест на ищцата
е да докаже, че след атакуваното уволнение е останала без работа за
претендирания от нея период, както и размерът на трудовото си
възнаграждение, въз основа на което да се изчисли дължимото обезщетение.
Следва да бъде доказана и причинно-следствената връзка между процесното
уволнение и оставането на ищцата без работа.
В съдебно заседание от 18.06.2024г. ищцата е посочила, че от 16.04.2024г.
работи в Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации
– Бургас. Същото обстоятелство е прието като безспорно между страните. В
проведеното последно съдебно заседание ищцата е представила Заповед №
РД-***, с която директорът на Професионална гимназия по компютърно
програмиране и иновации – Бургас е прекратил трудовото й правоотношение
считано от 08.07.2024г.
Ищцата претендира присъждане на обезщетение за оставане без работа
считано от 25.03.2024 г. до 25.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 02.04.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, като размерът на обезщетението което претендира е 15 000 лв.
От представеното и неуспорено от ищцата удостоверение от АЕГ Гео Милев
(л.601) е видно, че брутното трудово възнаграждение на К. за месец фервуари
е 2436,16 лв. Педвид това и предвид нормата на чл. 288 от КТ, следва да се
приеме, че доколкото заповедта за уволнение е от месец март 2024г., то като
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225
от КТ е полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца на уволнението, а именно месец февруари.
Както беше посочено по-горе, между страните не е налице спор, че от
16.04.2024г. ищцата е започнала работа в Професионална гимназия по
компютърно програмиране и иновации – Бургас. Установи се също така, че
това й трудово правоотношение е било прекратено, считано от 08.07.2024г.
Предвид това съдът намира, че за периода от 16.04.2024г. до 07.07.2024г.
предявеният иск е неоснователен. Неоснователен е искът е за периода след
08.07.2024г. На първо място това е така, тъй като от датата на приключване на
19
съдебното дирене – 09.07.2024г. до крайната дата на периода – 25.09.2024г., за
този период за ищцата все още не е настъпило право на обезщетение за
оставане без работа.
От друга страна съдът намира, че не следва да се присъди обезщетение по
чл. 225 от КТ за периода след прекратяване на трудовото правоотношение с
Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации – Бургас,
тъй като причинно-следствената връзка между процесното уволнение и
оставането на ищцата без работа за процесния период е прекъсната със
сключване на ТПО на 16.04.2024г. Съдът счита, че тази причинно-следствена е
прекратена, тъй като ищцата е започнала работа на аналогична длъжност при
работодател, който отново е учебно заведение. Прекратяването на
последващото трудово правоотношение не би могло да се счита за факт, за
който отговорност може да бъде търсена от предходния работодател,
доколкото същото не е прекратено по искане на самата ищца, а е сторено по
инициатива на втория работодател и по реда на чл. 71 от КТ. Така Решение
321/30.01.2018г. по гр.д. № 1159/2017г. на IV г.о. на ВКС с докладчик съдия
А. Б..
От изложеното следва изводът, че в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение по реда на чл. 225 от КТ за периода от 25.03.2024г. до
16.04.2024г. Така приетият от съда срок следва да бъде изчислен в работни
дни, за които на ищцата се дължи обезщетение, а именно 16 работни дни. Тези
работни дни изчислени съобразно приетото последно брутно трудово
възнаграждение от месец февруари 2024г., което е било в размер на 2436,16
лв., възлиза на сумата от 1 856 лв. (по 116 лв. на ден) до която сума следва да
бъде уважен предявеният от ищцата иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от
КТ. За разликата над тази сума до пълния размер на исковата претенция искът
е неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното учебно
заведение следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 160 лв., представляваща
държавна такса за предявените два неоценяеми иска, както и 74,24 лв. за
уважената част от иска по чл. 133, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 255 от КТ, дължима на
основание чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
В полза на страните следва да се присъдят и разноски съобразно
уважената и отхвърлена част от предявените искови претенции.
Ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
20
на 2 200 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
26.03.2024г. същата е заплатила в брой на адвокат Б. същата сума, като в
договора не е посочено страните да са предвидили конкретни суми за всеки
отделен иск. Поради това съдът намира, че страните са договорили равно
възнаграждение за всяка от претенциите, а именно по 733 лв. за иск.
Съобразно това и доколкото съдът намира претенциите на ищцата за
основателни по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, а претенцията по т.
3 за основателна до сумата от 1856 лв. то в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1556,70 лв.
При този изход от спора в полза на ответната страна следва да се
присъдят разноски за отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ.
Видно от представения от ответната страна Договор за правна защита и
съдействие, работодателят е заплатил в полза на адвокат К. сумата от 2683 лв.,
като и тук страните не са посочили изрично за защитата по отделните искове
каква сума се дължи. Предвид това общата сума следва да се раздели по равно
между всеки от исковете или за защита по тях ответникът е заплатил сумата от
894,33 лв. Съобразно това и изхода от спора, в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноски в общ размер на 783,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Ф. Т.
К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, извършено със заповед
Заповед № РД-08-****** г. на директора на Английска езикова гимназия
„Гео Милев“, с която е било прекратено трудовото правоотношение на
ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
ВЪЗСТАНОВЯВА Ф. Т. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
***, на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по
английски език” при работодателя Английска езикова гимназия „Гео
Милев“ гр. Бургас с адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Английска езикова гимназия „Гео Милев“ гр. Бургас с
адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, да заплати на Ф. Т. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, сумата от 1 856 лв. (хиляда осемстотин петдесет
и шест лева) представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода от 25.03.2024г. до 16.04.2024г, ведно със
законната лихва върху всяко просрочено вземане от датата на предявяване на
иска – 02.04.2024 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ така
21
предявения иск за разликата над присъдената сума от 1856 лв. до пълния
предявен размер от 15 000 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225
КТ.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените обезщетения по чл.225 КТ.
ОСЪЖДА Английска езикова гимназия „Гео Милев“ гр. Бургас с
адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, да заплати на Ф. Т. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, сумата от 1556,70 лв. (хиляда петстотин петдесет
и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща сторените разноски в
настоящия процес, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Т. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, да
заплати на Английска езикова гимназия „Гео Милев“ гр. Бургас с адрес гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“, сумата от 783,67 лв. (седемстотин осемдесет и три
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторените от ответната
страна разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА Английска езикова гимназия „Гео Милев“ гр. Бургас с
адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Бургас, сумата от 234,24 лв. (двеста
тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок, считано от 23.07.2024 г. – деня, в който съдът е посочил, че
ще обяви решението си, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
22